О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                     13.08. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На тринадесети август                                       2020 година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.ч.гр.дело № 194,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 418, ал. 3 от ГПК.

Предмет на проверка е разпореждане  № 1308 от 15.05. 2020 г., по ч.гр.д. № 445/ 2020 г. на РС–Търговище, с което  е отхвърлено заявлението на „Ю.Б.” АД гр. София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М.С. ***, като вземането произтича от договор за кредит, обявен от банката за изцяло предсрочно изискуем.

Срещу разпореждането е постъпила жалба от банката, като се иска отмяна на разпореждането и постановяване на ново, с което да се уважи молбата и да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Излагат се доводи, че съдът е излязъл извън рамките на правомощията си по чл. 418 от ГПК. Освен това били необосновани изводите на съда по отношение правомощията на съдебния изпълнител при връчване на книжата. Той няма правомощията да използва принудителните мерки и други способи при издирване на длъжник. Било недопустимо съдът да вменява на банката задължения по издирването на длъжника чрез справки в НАП, като се нарушава правото на защита на личните данни. Съдът не можело да гадае дали е правена справка в системата на НБН. Освен това длъжникът е длъжен да уведоми банката при смяна на адреса си. Заявителят не можело да предприема национално издирване на длъжника.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:  Заявлението е подадено от банката на 14.05. 2020 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. ***. Сумата е 21 056,57 евро главница, като се търсят и законни лихви, наказателни лихви, такси, застраховки, разноски по кредита и разноски по производството. Обяснено е, че вземането произтича от договор за ипотечен кредит, като срокът на издължаване и 360 месечни вноски – 30 години. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с покана, връчена на 11.10. 2019 г., по реда на чл.47 от ГПК, чрез ЧСИ. Непогасените вноски били 18, считано от 30.11. 2018 г. Договорът е сключен през 2008 г.

Към заявлението е представено извлечение от сметките на длъжника, от което и видно, че длъжникът е изпаднал в забава на 30.11. 2018 г. Представен е договорът за кредит и общите условия по него. В тях съдът не откри правила, които да уреждат начините на връчване на съобщения. Като настоящ и постоянен адрес ***. Съдът не откри и задължения по договора, които да са свързани с уведомяването от страна на длъжника, при промяна на адреса.

Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем през м.август 2019 г. Изготвена е покана към длъжника и същата е предоставена на ЧСИ Анелия Загорова за връчване. Чрез служителя си за връчване на призовки, ЧСИ е направил опит да се връчи поканата, като адресът е посещаван три пъти в продължение на повече от месец, но лицето не е открито. На 27.09. 2019 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на адреса, който е посочен в договора. В него няма посочване какви книжа ще бъдат връчени. В двуседмичен срок адресатът не се е явил да получи книжата. Видно от направената справка от съда за настоящ и постоянен адрес на длъжника, тя има нов настоящ адрес, от 01.08. 2018 г., в гр. Търговище, на ул.”Петлешков” № 40, вх.”В”, ет. 3, ап. 37. На този адрес лицето не е търсено от ЧСИ.

При така установените факти, въззивният съд намира, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно. На основание чл. 272 от ГПК втората инстанция препраща към мотивите и правните изводи на първата. Отделно от това се излагат и допълнителни съображения.

Действително възможностите на съдебния изпълнител да връчва книжа и да прави справки по отношение на лични данни на лица, на които трябва да се връчват покани и други книжа, са ограничени от правната уредба на само по ЗЧСИ, но от ГПК, ДОПК и други  закони. След като банката е избрала да връчи поканата до длъжника за изпълнение и да направи кредита предсрочно изискуем изцяло, чрез връчване от ЧСИ, то тя следва да се съобразява и с ограниченията, които това връчване налага и с правната рамка, в която може да действа ЧСИ. След като връчването на книжата от него става по реда на чл. 37-58 от ГПК, то тези правила следва да бъдат спазвани. При връчването на поканата служителят на ЧСИ е посетил посочения от заявителя адрес, който е и постоянният адрес на длъжника. След като длъжникът не е открит на посочения адрес, следва да бъде посетен настоящият адрес, както посочва чл. 38 от ГПК. След като това не е направено, връчването не може да бъде редовно.

При това остава да се прецени, дали банката е положила необходимата грижа, при която е направила възможното изявлението й да достигне до адресата и да породи желаните правни последици. След като в жалбата самият заявител пише, че нито банката, нито ЧСИ имат възможност да правят подобни справка за лични данни на длъжника, включително и за настоящия адрес, то съдът намира, че не е положена дължимата грижа. Ако ЧСИ има право да прави каквито и да било справки, включително и за трудови договори, само когато има образувано изпълнително дело, както е по ДОПК, то избраният начин за връчване не е бил удачен. В този случай по-удачният начин би бил връчването да стане чрез нотариална покана, защото нотариусите разполагат с по-големи правомощия по отношение справките за адресите на получателя – чл. 19 от ЗННД.

На следващо място трябва да се прецени дали между страните по договора не е било договорено т.нар. фингирано връчване, при което при изпълнението на определени действия, съобщенията до длъжника се смятат за редовно получени. Подобни уговорки в договора и в общите условия, които са предоставени от банката по делото, не се съдържат. Т.е. длъжникът няма очакване, че дори и да не бъде намерен на адреса, който е посочил по договора, то той може да бъде обвързан с някаква промяна в него, включително и предсрочна изискуемост на целия кредит. Не е уговорено и задължение в договора при промяна на адреса банката да бъде уведомена за това, както и какви са последиците от неизпълнение на това задължение.

По тази причина съдът приема, че банката не е положила дължимата грижа, за да може изявлението й да се счита за редовно връчено и да породи желаните правни последици. Затова, след като кредитът не е станал изцяло предсрочно изискуем, то не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В подкрепа на изложените правни доводи съдът се позовава на съдебна практика:  Р № 293 от 28.12. 2018 г., по т.д. № 2201/ 2017 г. на второ ТО на ВКС, Р № 25 от 03.05. 2017 г. по т.д.№ 60208/ 2016 г. докл. Красимир Влахов пост. по жалба срещу решение по в.гр.д. № 1162/ 2016 г. на САС, Р № 40 от 17.06. 2015 г., по т. № 601/ 2014 г. на първо ТО на ВКС.

На следващо място, следва да се прецени дали искането може да бъде уважено частично, за неизплатените вноски. Извлечението от счетоводните книги обаче не съдържа данни за броя на неизплатените вноски и за техния конкретен размер, а само за цялото задължение. По тази причина съдът не може да уважи искането и в определена част.

Затова обжалваният акт следва потвърден.

Разноски не се дължат предвид изхода от делото.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане  № 1308 от 15.05. 2020 г., по ч.гр.д. № 445/ 2020 г. на РС–Търговище,  като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                      2.