РЕШЕНИЕ
гр. С., 26.08.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на
четвърти март
през две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
РУБИЕВА
при секретаря Д.И.
и
с участието на прокурора…, като разгледа докладваното
от съдия Рубиева гр.д. №7584/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са при условията на пасивно съединяване искове с правно основание
чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата – Н.Б.К.
твърди, че с договор, сключен на 26.11.1992г., с
нотариален акт №174, том LХХХІХ,
дело №19384/92г. на І-ви нотариус при СНС към Втори районен съд-С., заедно със
съпруга й Д.И.К. са
прехвърлили на дъщеря им Д. Д. А., правото на собственост върху единствения се
недвижим имот-апартамент №65, находящ се в гр. С., ж.к.
„В.И.”, ул. „Ц. С.”, бл. ***, Б,
вход „А”, етаж **, състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски
бокс и сервизни помещения, със застроена площ 94.17 кв.м., при съседи: стълбище,
И.В.В. и С.В.В., ул. „Ц. С.” и двор с принадлежащото
таванско помещение №25 при съседи: коридор, Т.М. С. и
ул. „Ц. С.” и със 1.117% идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото на
стойност 2039лв. срещу задължението на Д. Д. А. да поеме гледането и издръжката
на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили
до момента до края на живота им, лично или чрез трети лица, като са си запазили
пожизнено правото да ползват и живеят в апартамента до края на своя живот.
Ищцата твърди, че към момента на сключване на договора, дъщеря й е имала
сключен граждански брак с ответника К.В.А.. Твърди, че
не са живели никога с дъщеря си и нейното семейство. Твърди, че на 31.08.1994г.
е починал нейния съпруг Д.И.К. и тя е останала да
живее сама в апартамента. Ищцата твърди, че до смъртта на съпруга й, дъщеря им
се е грижила и за двамата, а след неговата смърт е продължила да осигурява
условията, предвидени в договора. Твърди, че на 24.09.2003г. е починала дъщеря
й, като нейни наследници са останали ответниците – К.В.А.
и непълнолетната им дъщеря К.К.А.. Ищцата твърди, че
след смъртта на дъщеря й нейният наследник и съпруг – К.В.А.
не е полагал никакви грижи, нито я е посещавал. Твърди, че получаваната от нея
пенсия е в размер на 149.93лв., като през месец януари
Ответниците
– К.В.А. и К.К.А. възразяват,
че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Възразяват, че твърденията
на ищцата, че не е обгрижвана и не са полагани за нея грижи не са верни. Ответникът
твърди, че многократно е посещавал ищцата, а неговата дъщеря и внучка на ищцата
всяка ваканция е при баба си. Ответникът поддържа, че многократно е заплащал
суми за издръжката на ищцата, като последните две суми, които тя е получила са
в размер съответно на 4000 лв. и на 3000лв. Ответниците молят иска да бъде
отхвърлен. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.11.1992г. между Н.Б.К. и Д.И.К.,
от една страна, и Д. Д. А., от друга страна, е сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
оформен с нотариален акт №174, том LХХХІХ, дело №19314 от 1992г. на
нотариус Д. Груева, по силата на който Н.Б.К. и Д.И.К. прехвърлят на дъщеря си Д.
Д. А. следния свой собствен жилищен недвижим имот, придобит по време на брака и
представляващ семейна имуществена общност, а именно: апартамент
№65, находящ се в гр. С., ж.к. „В.И.”,
ул. „Ц. С.”, бл. ***, Б, вход „А”, етаж
**, състоящ се
от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със
застроена площ 94.17 кв.м., при съседи: стълбище, И.В.В.
и С.В.В., ул. „Ц. С.” и двор с принадлежащото таванско помещение №25 при
съседи: коридор, Т.М. С. и ул. „Ц. С.” и със 1.117% идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото на стойност 2039лв. срещу задължението на Д. Д. А. да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален
живот, какъвто са водили до сега, до края на живота им лично, или чрез трети
лица. В договора е отбелязано, че прехвърлителите са си запазили пожизнено
правото да ползват и живеят в апартамента до края на своя живот.
По делото като доказателство е приложено удостоверение за
наследници №000147 от 07.11.2007г., от което е видно, че Д.И.К.
е починал на 31.08.1994г. и е оставил за свои наследници
по закон: Н.К.-съпруга, Д. А.-дъщеря
и И.И. – син.
От препис-извлечение от акт за смърт №414 от
25.09.2003г., се установява, че на 24.09.2003г. е починала Д. Д. А., която е
оставила за свои наследници по закон: К.А.-съпруг и К.А.-дъщеря, съгласно приложено удостоверение за наследници
№003515 от 17.10.2003г.
Съгласно представено удостоверение за сключен граждански
брак, Д. Д. И. и К.В.А. са сключили граждански брак на
01.11.1989г.
По делото във връзка с твърдението на ищцата за влошеното
й здравословно състояние е приложена епикриза от УМБАЛ „Ц.ица
Йоанна-Исул” ЕАД-клиника по неврология, от което се установява, че ищцата на
30.01.2009г. е постъпила в болницата с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт.
Съгласно разпореждане № ********** от
01.04.2009г., изходящо от НОИ, на ищцата Н.Б.К. е
определена пенсия за осигурителен стаж в размер на 149.93лв.
По делото като доказателство е приложено експертно
решение №1520 137 от 02.09.2009г., с което на Н.Б.К. е
определена трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване в размер на
71%, с дата на инвалидизация: 24.04.2009г., пожизнено, с вписана диагноза:
последици от мозъчносъдова болест.
По
делото във връзка с твърдението на ищцата, че ответникът не е полагал грижи и
не я е издържал са разпитани двама свидетели.
В
съдебно заседание свидетелят А.Б.Р. заявява, че е брат
на ищцата. Поддържа, че след смъртта на съпруга й и на дъщеря й Н. е останала
да живее в огромния апартамент от 90 кв.м., който се състои от три стаи и един
хол. Свидетелят излага, че посещава дома на сестра си поне един път седмично,
тъй като живее на съседната улица. Заявява, че често е питал сестра си как
живее в този голям апартамент, с тези големи разходи и с тази ниска пенсия, а
тя му е отговаряла, че синът й В. й дава пари, прави ремонти, боядисва.
Свидетелят счита, че сестра му живее трудно с малката си пенсия. Излага, че не
знае какви са отношенията на сестра му с нейния зет К., но той никога не го е
виждал и не го познава. Знае, че К. живее в Полша,
заедно с дъщеря си, както и че идват в С., остават няколко дни и после
заминават за В., без дори К. да се обади. Установява, че внучката на сестра му
идва в България 2-3 пъти годишно, най-вече през лятото. Заявява, че според
него, сестра му издържа детето, докато е в България. Споделя, че не е говорил с
Н., дали когато детето идва при нея, К. й праща пари,
както за издръжката на сестра му, така и за издръжка на дъщеря му. Свидетелят
установява, че детето е много привързано към баба си, както и че сестра му е
споделяла, че идването на внучката й при нея е голяма радост. Излага, че не
познава брата на К., нито е виждал някой непознат да ходи при сестра му.
Свидетелят
А.А.Х. установява, че е племенник на ищцата. Заявява,
че докато вуйна му – Н. и вуйчо му Д. са били заедно са живеели добре, но след
смъртта на вуйчо му, на вуйна му й е станало много трудно да се издържа.
Заявява, че синът на Н. и негов първи братовчед се грижи изцяло за нея.
Споделя, че преди две години вуйна му Н. и претърпяла инсулт и сега й е
по-трудно да се справя с ежедневните си нужди. Установява, че вуйна му му е
споделяла, че средствата й не могат да й стигнат нито за нея, нито за
поддържане на апартамента, но понеже синът й И. и помага, тя „оцелява”. Знае,
че когато К. отива при баба си баща й К. й дава пари,
с цел да осигури на детето си храна, като средствата са някъде от около 200,
300 или 400лв. Заявява, че не е чувал и не знае К. да е давал пари, за да се
издържа вуйна му. Свидетелят поддържа, че живее в непосредствена близост до
апартамента на вуйна си, който се състои от две стаи, хол с трапезария.
Установява, че вуйна му е привързана към внучката си К., тя й се обажда по
телефона от Полша. Заявява, че когато К. идва в България тя се установява в
апартамента на баба си.
Във
връзка с установяване изпълнението на договорните си задължения ответниците са
ангажирали гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелят
С. В.А. установява, че е брат на ответника, познава Н.К. и нейната дъщеря, която е била съпруга на брат му.
Заявява, че знае, че Н. е прехвърлила апартамента си срещу гледане в полза на
дъщеря си. Установява, че понастоящем Н. живее сама в апартамента и според него
може да се обслужва. Поддържа, че последно е видял Н. през януари 2012г., по
повод идването в България на племенничката му К., която той завел при баба й.
Свидетелят излага, че според него К.А. полага грижи за
Н.. Установява, че К. не
живее постоянно в България, като К. идва по-често от баща си в България.
Свидетелят заявява, че когато К. е в Полша, където
живее с дъщеря си, не знае в какво се изразяват контактите между К. и Н., като има информация, че се чуват по телефона, но той
лично не е присъствал на такъв телефонен разговор. Установява, че той и К. се
чуват рядко. Поддържа, че брат му му е възложил три пъти годишно да носи на Н.
известни суми, които ги осигурява или брат му, или техния баща, на когото К. впоследствие
връща парите. Установява, че предаването на сумите, обикновено съвпада с
идването на К.. Заявява, че сумите, които лично е
предавал на Н., са от 400 до 600 лв., като това е практика, която се повтаря
отдавна. Установя, че К. е нареждал тези суми да се
предадат на Н. и тя е знаела, че парите са от К.. Установява, че Н. не го е
молила за пари, извън тези които й е предавал по
нареждане на брат му, нито пред него се е оплаквала, че не й стигат средствата.
Излага, че тя има телефонните номера, както на съпругата му, така и неговият.
Свидетелят си спомня, че преди три години Н. е влязла за няколко дни в
болницата, но не е търсила него или съпругата му за някакво съдействие.
Установява, че преди 7-8 години брат му е закупил за дома на Н. телевизор и
хладилник. Поддържа, че януари 2012г., когато завел К. в
дома на баба й, той не е оставял пари за Н.. Излага, че К. го е информирала, че баща й й е
дал пари за престоя й в България. Установява, че е имало един или два случая,
когато баща му е предал парите на Н., но той от три години вече не може да се
движи и не посещава Н.. В заключение установява, че
годишно сумите, които е предавал на Н., възлизат около 1000 лв. Излага, че
знае, че К. е дал на Н. пълномощно, за да получава
наследствената пенсия на Д., вместо К..
По
делото, във връзка с твърдението на ответника за наличието на пълномощно, по силата на което Н. да получава наследствената пенсия на
своята дъщеря, съдът е издал съдебно удостоверение, което да му послужи пред
НОИ. До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, такова
пълномощно и доказателства от НОИ не бяха ангажирани от ответника.
В
съдебно заседание свидетелката З.П. А. заявява, че е
съпруга на С. А., а К. е неин зет. Заявява, че познава Д., майката на К., чувала е за сделка, с която Н. е прехвърлила на Д. и К. своя
апартамент. Установява, че от 1972 година до настоящия момент К. живее в Полша, заедно с дъщеря си К., а
преди и съпругата му Д.. Излага, че не й е известно кой в момента се грижи за Н.,
но знае, че тя живее сама. Установява, че когато К. е
идвала при баба си, тя също е посещавала Н. и знае къде живее. Заявява, че Н.
не й е споделяла, че има нужда от по-специални грижи. Излага, че К. не й е възлагал да предава пари на Н., но знае, че съпругът
й го е правил по повод на празници, като не знае точната сума, но около 200 лв.
и нагоре. Установява, че по нареждане на К. съпругът й
е предавал пари на Н., които са били персонално за нея, както и че К. е
разполагала със собствени средства. Установява, че К. и
баба й се разбират чудесно, поради това споделя, че е изненадана на решението
на Н. да заведе настоящото дело.
По
делото е приложен социален доклад, изготвен на основание чл. 21, т.15 от Закона
за закрила на детето от социален работник в Дирекция „Социално
подпомагане”-Оборище, гр. С., отдел „Закрила на детето”. Мнението на изготвилия
доклада е, че е в интерес на детето да не бъде развалян договора за издръжка и
гледане.
Други
относими към предмета на спора доказателства не са събрани.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достига до
следните правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД:
По делото по безспорен начин се установи, че страните са обвързани от
валиден договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка. Не се спори, че по силата на самия договор прехвърлителят по сделката
е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността /чл. 24 ЗЗД/. С
оглед на това, сключеният договор е породил за приобретателя Д. Д. А.
задължението да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, като им
осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до края на живота им лично,
или чрез трети лица. Дължимата престация по алеаторния договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на приобретателя се
определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на
страните, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, се изхожда от правилото, че ако
не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи /решение № 82 от 5. 04.
С оглед очертания в исковата молба предмет на спора, съдът приема, че е
сезиран с иск за разваляне на договора, поради твърдяното от ищцата пълно неизпълнение
на задължението за издръжка и гледане от страна на наследниците по закон на
приобретателя по договора. По делото, по безспорен начин се установи, че наследниците
по закон на приобретателката по алеаторния договор са ответниците по настоящото
дело, а именно: К.А.-съпруг на приобретателката Д. А. и
К.А. – дъщеря на приобретателката. Съгласно чл. 60 от Закона за наследството,
наследниците на приобретателя като правоприемници следва да обезпечат
издръжката и грижите в същия обем, толкова повече, че заради наследяването
вещните права и собствеността са станали тяхно притежание.
При предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора поради
неизпълнение на задължението за издръжка и гледане в тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно, главно доказване, че е изпълнявал точно
задължението за издръжка и гледане при отчитане на изяснените, с оглед волята
на страните по договора специфики. Безспорно е, че за
да бъде уважен иска по чл.
87, ал.3 от ЗЗД и
развален договора, е без значение дали неизпълнението на
поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно,
тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и
гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение.
Съобразно установените по делото факти, чрез разпит на ангажираните от
ищцата свидетели, които съдът като непротиворечиви и дадени в резултат на преки
впечатления, кредитира изцяло, следва да се приеме, че след смъртта на
приобретателката по договора Д. А. през 2003г., ответниците - К. и К. А. не са доставяли и не доставят издръжка и не са полагали
и не полагат грижи за ищцата. За такова изпълнение те физически не са били
годни, тъй като повече от времето си са прекарвали в Полша. По делото не се
установи ответникът през процесния период да е посещавал ищцата, а изпълнението
на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, поради самата същност на тези задължения. По делото, от
приложеното решение на ТЕЛК и епикриза, по безспорен начин се установи, че след
мозъчен инсулт на ищцата е определена 71% трайно намалена работоспособност.
Съобразявайки този факти и напредналата възраст на ищцата /родена през 1926г./,
съдът приема, че тя се е нуждаела от грижи, подпомагане в домакинството,
осигуряване на медицинска помощ при нужда. Изпълнение на такива задължения от
страна на ответниците по делото не се установиха. Напротив установи се, че
грижите и издръжката на прехвърлителката са поети от нейния син.
Ответниците възразяват, че са изплащали суми за издръжката на ищцата. На
първо място, по делото няма никакви доказателства за трансформиране на
задължението за гледане в паричен еквивалент. И на следващо място, по делото се
установи, от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля на
ответниците С. А., че става въпрос за отделни случаи за изпращане на пари – три
пъти годишно, около 1000лв. на година. Съобразявайки размерът на месечната
пенсия на ищцата, възлизаща на 149.93лв., и месечната нужда от издръжка за един
човек, според НСИ за периода от датата на подаване на исковата молба в съда /2009г.
– 480.68лв.; 2010г. – 511.25лв.; 2011г. – 536.53лв./, съдът приема, че
изпращаните от ответника пари са твърде недостатъчни, за да осигурят на ищцата
нормално съществуване. Още повече, че от свидетелските показания на св. А., се установи,
че от месец януари 2012г. на ищцата не са предавани пари от ответника по
делото. Ответниците възразяват, че изпълнението на техните задължения се е
осъществявало чрез трето лице – свидетелят А.. В практиката си
Върховният касационен съд приема, че макар да се сключват
с оглед личността на задълженото лице,
няма законово ограничение, поетите задължения да се изпълняват и от
трети лица. Като такова изпълнение не влиза в
противоречие с правното естество на договора, тъй като прякото изпълнение на
задълженията от приобретателя не налага лично той да извършва всички действия. Както се
приема с т.4 от ТР № 30 от
По изложените съображения следва да се приеме, че ответниците не са
изпълнявали виновно задължението си по сключения договор за издръжка и гледане
на ищцата. Това неизпълнение е породило за ищцата потестативното право за
разваляне на договора по силата на чл. 87 ЗЗД. С оглед продължителността на неизпълнението
и нуждата на ищцата от грижи и издръжка предвид възрастта й и статуса й на
пенсионер следва да се приеме, че не сме изправени пред хипотезата на чл. 87,
ал. 4 ЗЗД и с оглед интереса на ищцата не съществува пречка договорът да бъде
развален до размера на ½ ид.ч., така както се претендира.
Предвид изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцата направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 100лв., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1787.35лв., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното, СГС, 19 състав,
Р
Е Ш И
:
РАЗВАЛЯ сключения договор от 26.11.1992г. с нотариален акт №174, том LХХХIХ, дело №19384/92г. между Н.Б.К. и Д.И.К., от една страна и Д.
Д. А., от друга страна, по силата на който Н.Б.К. и Д.И.К.
прехвърлят на Д. Д. А. следния свой собствен жилищен
недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ семейна имуществена
общност, а именно: апартамент №65, находящ се в гр. С., ж.к.
„В.И.”, ул. „Ц. С.”, бл. ***, *, вход „*”, етаж*,
състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения,
със застроена площ 94.17 кв.м., при съседи: стълбище, И.В.В.
и С.В.В., ул. „Ц. С.” и двор с принадлежащото таванско помещение №25 при
съседи: коридор, Т.М. С. и ул. „Ц. С.” и със 1.117%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото на стойност 2039лв. до размер на ½ идеална част от имота
по иск на Н.Б.К. срещу К.В.А.
и К.К.А., действаща със съгласието на своя баща и законен
представител, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.В.А., ЕГН:********** и
К.К.А., ЕГН: **********, действаща
със съгласието на своя баща и законен представител, и двамата с адрес: гр. С.,
бул. „К..А. Д.” №**, вх.*, ет*, ап.**да заплатят на Н.Б.К., ЕГН: ********** съдебен
адрес:*** – адв. К.Д.М. сумата от 100лв. /сто лева/-разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.В.А., ЕГН:********** и
К.К.А., ЕГН: **********, действаща
със съгласието на своя баща и законен представител, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
СГС сумата от 1787.35лв. /хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и 35 ст./ -
държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: