А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д – Д О Б Р И Ч
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
30.01.2024 г., гр.Добрич
На тридесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 201 по описа за 2023 година,
констатира следното:
Производството е по реда на чл. 153
и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК.
Делото е образувано по
жалбата на „Фратели Серпенти“ ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Сливница“ № 187А, вх. 1, ет. 6, ап. 18, чрез адв. Ст.С. и адв. Д.А.
против Решение № 433р/24.02.2023 г. на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при
община Балчик, с което е отказано спирането на АУЗД№ АУ000433/ 04.10.2021 г..
В съдебно заседание по
дело жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Ст.С. и адв. Д.А.
***, редовно упълномощени, които поддържат жалбата против Решение №
433р/24.02.2023 г. на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик,
като пледират за присъждане на разноски, за което представят списък по смисъла
на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В дадения от съда срок представят
писмени бележки за незаконосъобразност и нищожност на оспорения адм. акт.
Ответникът по жалбата -
директорът на дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, редовно призован се
представлява от Г.К. – началник отдел „ПИТО“ при общ. Балчик, служител с юрид.
образование, която изразява становище, че подадената жалба е недопустима или
евентуално е неоснователна, като пледира за разноски за юрк. възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
недопустима при следните съображения:
В нормата на чл. 107 от ДОПК - Установяване по данни от декларации е
посочено, че когато органът по приходите установява размера на дължимия данък
или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по
който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения размер. Размерът на задължението по, ал. 1 се
съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по
приходите издава Акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може
да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните
данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан
редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е
платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз
основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато
по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и
не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл.
154 не се прилага.
Настоящият съдебен състав намира, че тази норма е специална по отношение на
реда, визиран в нормата на чл. 156 от ДОПК, както преди, и така и в редакцията
след изменението и в сила от 18.09.2018 година и сочеща, че ревизионният акт в
частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез
решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се
разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес
или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие
по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, но
тази норма не може да намери приложение в случая, защото в цитираната норма на
чл. 107, ал. 4 от ДОПК е визиран специален ред за обжалване на АУЗД, който
съществено се различава от производството по обжалване на ревизионния акт, като
са налице не само различия в процедурата, но и различие и в органите, които са
компетентни да се произнесат в хода на административното обжалване. В
производството по обжалване на ревизионен акт по административен ред, по-
горестоящ орган е съответният Директор на Дирекция"ОДОП", който
именно е и ответник по жалбата в хода на съдебното обжалване, а в производството
по обжалване на АУЗД, по-горестоящ орган е съответният териториален директор.
От своя страна, в чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в
сила от 01.01.2019 г.) е посочено, че установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението
на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По аргумент от нормата на чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, като служителите
по, ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В съответствие с
нормата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, Кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите. В чл. 7 от ДОПК е
визирано, че актовете по този кодекс се издават от орган по приходите,
съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.
Посилата на чл. 8, ал. 5 от ДОПК, компетентността относно местните данъци се
определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да
постъпи съответният местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси. По
силата на чл. 144, ал. 1 ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго. Разпоредбите на тази глава се прилагат в
производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не
е предвидено друго.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд
подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при обжалването по
административен ред. Това, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК
означава, че самият Ревизионен акт подлежи на обжалване пред съда, а не актът
на горестоящия административен орган, с който той е потвърден изрично или
мълчаливо (в този смисъл е непротиворечивата съдебна практика на ВАС, в това число и
Решение № 114 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2014 г., VII о.,).
Съдът не притежава правомощия да замести волята на страната, която обжалва
конкретен акт и да приеме, че той обжалва друг акт, при положение в конкретната
хипотеза жалбоподателят изрично сочи, че обжалва Решение №433Р/ 24.02.2023 г. на директор на дирекция" МДТХСД и БФС" при община Балчик.
Да се приеме противното, това би означавало съдът да правораздава и да
постановява актове по жалби срещу актове, по отношение на които изобщо не е
сезиран, а волята на законодателя не е такава.
В настоящия случай, от самата жалба, е видно, че жалбоподателят обжалва не
самия АУЗД, а Решението на Директор на Дирекция " МДТХСД и БФС " при общ. Балчик, което е
недопустимо, защото на съдебен контрол подлежи само и единствено АУЗД, а не и
Решението на директор на Дирекцията. Обстоятелството, че същият е посочил, че именно то е актът, подлежащ на
съдебен контрол, не води до извод, че на жалбоподателя е предвидена такава
законодателна възможност да обжалва решението на по- горестоящия орган.
Обжалваното Решение на Директор на Дирекция" МДТХСД и БФС" не е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, който да
обуслови наличието на правен интерес от обжалването му страна на жалбоподателя.
Това е така, защото на първо място, независимо, че законодателят е предвидил
задължителен административен контрол на ревизионните актове (в частност на АУЗД) и страни в
съдебното производство по обжалване на ревизионни актове са жалбоподателят и
решаващият орган/ който в случая е Директор на Дирекция" МДТХСД и БФС", то на
съдебен контрол подлежи единствено и само издаденият ревизионен акт (АУЗД)- аргумент от
разпоредбата на чл. 156 от ДОПК, според която Ревизионният акт в частта, която
не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган
пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от
получаването на решението. По силата на алинея втора на същия текст,
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред и ревизионният акт не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението..
В конкретния случай, с Решението си Директор на Дирекция " МДТХСД и
БФС" е потвърдил издадения срещу жалбоподателя АУЗД, но самото решение не
е акт, подлежащ на съдебен контрол, при което липсва годен за съдебно обжалване
акт, тъй като единствено АУЗД е акт, подлежащ на съдебен контрол. Решението не
е акт, подлежащ на съдебен контрол, защото законодателят не е предвидил на
съдебен контрол да подлежи Решението на Директор на Дирекция" МДТХСД и БФС", когато
той с него е потвърдил АУЗД. Наред с това, ДОПК е специален по отношение на АПК
и Решението на Директор на Дирекция" МДТХСД и БФС" не е и не може да бъде
индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни интереси
на жалбоподателя, а
контролен адм. акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В случая липсва годен за обжалване акт, подлежащ на съдебен контрол, което
прави жалбата процесуално недопустима.
В контекста на изложеното, предвид липсата на на годен за обжалване акт,
настоящата инстанция намира, че подадената жалба е процесуално недопустима,
което пък води до десезиране на съда и предпоставя прекратяване на
производството.
При изложеното определението, с което
е даден ход на делото по същество на 23.01.2024 г. следва да бъде отменено.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не
подлежи на уважаване. Ответникът по жалбата е заявили претенция за присъждане
на разноски за юрк. възнаграждение., което
следва да бъде уважено в размер на 100 лв. на осн. чл. 24 от НЗПП във вр. с чл.
37 от ЗПП.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, протоколно определение от
23.01.2024 г., с което по делото е даден ход по същество на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на „Фратели Серпенти“ ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187А, вх. 1, ет. 6, ап. 18, чрез адв.
Ст.С. и адв. Д.А. против Решение № 433р/24.02.2023 г. на директора на дирекция
„МДТХСД и БФС“ при община Балчик.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 201/2023 година по
описа на Административен съд- Добрич.
ОСЪЖДА „Фратели Серпенти“ ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187А, вх. 1, ет.
6, ап. 18 да възстанови на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при община
Балчик направените по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100 лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 138, ал. 1 АПК, препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Р. България в 7-дневен срок от
получаване на препис от същото, съгласно разпоредбата на чл. 160 АПК, вр. с чл.
229 и сл. АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: