№ 30
гр. Шумен, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200071 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Германия за признаване и изпълнение на
решение постановено от съдебен орган Amtsgericht – Strafrichter - Mainz /Районен съд Майнц –
съдия по наказателни дела/ и изпратено за изпълнение от Bundesamt für Justiz Bonn, Германия
/Федерална служба «Правосъдие» Бон, Германия/ за налагане на финансова санкция, постановена
по отношение на българския гражданин М. М. Д., роден на 31.01.1987 год., с постоянен адрес в
Република България, с. М., общ. В., ул. „Л.“ №1, обл. Шумен. Решението е за налагане на
финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което
съставлява нарушение по немското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на
съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се
приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството
на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява,
че с дата на раждане 31.01.1987 год. е М. М. Д., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република
България, с. М., общ. В., ул. „Л.“ №1, обл. Шумен. Засегнатото лице е редовно призовано, но не се
явява. Преди това засегнатото лице М. М. Д. е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за
пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция -
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
1
делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от съдебен орган Amtsgericht – Strafrichter - Mainz /Районен съд Майнц – съдия
по наказателни дела/ от 13.03.2024 г., в сила от 25.04.2024 г. по дело № 408 Cs 2050 Js 14529/24.
Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз –
Германия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице
от български произход /М. М. Д./, което: “е получавало детски надбавки от Службата за семейни
помощи в провинция Райнланд-Пфалц-Саарланд за дъщеря си Джемиле, родена на 05.10.2008 год,
както и за сина си Мехмед, роден на 22.09.2014 год., които са били взети предвид в негова полза
като деца, живеещи в домакинството му съгласно закона за детските надбавки. В тази връзка
засегнатото лице е декларирало, че към момента на подаване на заявлението си е пребивавало и е
било назначено на работа в Германия. Въз основа на трудовата му дейност както и на
пребиваването му в Германия на заинтересованото лице са били изплащани немски детски
надбавки. Въпреки, че е било наясно със задължението си да оказва съдействие на Службата за
семейни помощи на провинция Райнланд-Пфалц-Саарланд, засегнатото лице не я е уведомило, че е
прекратило трудовото си отношение в Германия и е напуснало Германия, считано от 30.10.2022
година. Поради това засегнатото лице не е имало право да получава детски надбавки за месеците от
ноември 2022 год. до март 2023 година. Поради това, че засегнатия не е информирал Службата за
семейни помощи, същият е получил неоснователно данъчно предимство в размер на 2.376,00 евро
за посочения период“. Деянието представлява нарушение, което се санкционира по реда на член
369, ал.1, точка1; член 370, алинея1, точка2 от Данъчния кодекс /Abgabenordnung/, във вр. с чл.68,
ал.1 от Закона за облагане на дохода с данък /EStG/от разпоредбите на Германия.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област
/съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа
Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е
посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват
данни, че лицето не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно
приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 30.10.2024 год., преведено е на български език,
а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Германия.
Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен.
Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. М. М. Д. не представя доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския
съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова
санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за
изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице М. М. Д. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република
България, тъй като е постановено в съдебно производство в държава - членка на Европейския съюз
и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо
от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е
постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде
признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на
решението:
2
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря
на решение от 13.03.2024 г., в сила от 25.04.2024 год., за налагане на финансова санкция,
постановено от съдебен орган Amtsgericht – Strafrichter - Mainz /Районен съд Майнц – съдия по
наказателни дела/, Германия;
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено
наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила
на решението на 25.04.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства,
че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с
изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава.
А абсолютната давност по бълг. законодателство изтича на 25.04.2027 год. В решението и в самото
Удостоверение е посочен давностен срок – 24.04.2027 год. по законодателството на Германия.
Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р.България, или б/ са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на
тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява нарушение/престъпление и по
българското законодателство - по данъчното законодателство, неподаване на декларации за
конкретни обстоятелства, неправомерно получаване на доходи и помощи;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство
поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за
деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице М. Д. е било уведомено за
правото си да обжалва решението.
Решението е постановено от съдебен орган на 13.03.2024 г., в сила от 25.04.2024 г.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не
се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение
засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон,
представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е
пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16
ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на
13.03.2024 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро
е 1.95583 лв. за 1 EUR.
Следователно равностойността на 750 EUR в български лева е 1466,87 лева, на разходите по
административното производство – 84,50 EUR равностойността е 165,27 лева. Или общо за 834,50
3
EUR равностойността в български лева е 1632,14 лева /хиляда шестстотин тридесет и два лева и
четиринадесет стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16,
ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от съдебен орган Amtsgericht-
Strafrichter-Mainz /Районен съд Майнц – съдия по наказателни дела/, Германия от 13.03.2024 г., в
сила от 25.04.2024 г. по дело № 408 Cs 2050 Js 14529/24,
с което на българския гражданин М. М. Д., роден на 31.01.1987 год., ЕГН – **********, с
постоянен адрес в Република България: с. М., общ. В., ул. „Л.“ №1, обл. Шумен
е наложена финансова санкция в размер на 750 EUR равностойна в български лева на
1466,87 лева, на разходите по административното производство – 84,50 EUR равностойна на 165,27
лева. Или общо за 834,50 EUR равностойността в български лева е 1632,14 лева /хиляда шестстотин
тридесет и два лева и четиринадесет стотинки/ по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението – 13.03.2024 година.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на
финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна,
офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице в същия срок считано от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4