Определение по дело №30/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 166
Дата: 22 януари 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200500030
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 647

Номер

647

Година

1.12.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20114100101278

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „А.”Е., ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.В., ул.”К.” № 5, В., представлявано от Р.С.К. против постановление от 21.09.2011г. на К. Д.-Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-В.Т. по изпълнително дело № 173 / 2011г. по описа на ДСИ-В., с което е намалено , като прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, платеното от Р. С. К. възнаграждение за адвокат от .. на . лева.

Направени са оплаквания за нищожно, предвид липсата на компетентност на ДСИ да намали разноските и незаконосъобразно, постановено в противоречие на чл.10 т.1 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пар.2 от ДР на наредбата и чл.78 ал.5 от ГПК.Излага доводи и съображения.

Моли съда да прогласи нищожност или да отмени обжалваното постановление и се задължи съдебният изпълнител да събере от длъжника-.-В. Г. направените от взискателя разходи за адвокат в размера на 300.00 лева по представено пълномощно и договор за правна помощ.Претендира разноски по обжалването.

В законния тридневен срок и съгласно дадената му възможност по смисъла на чл.436 ал.3 от ГПК, ответникът по жалбата,длъжникът по изпълнителното дело ЧСИ-В. Г., е депозирал възражение по жалбата и заема становище по нея, като счита същата за недопустима и неоснователна.

По делото са приложени писмени обяснения на Красимира Дюлгерова-ДСИ при Районен съд-гр.В. по ИД№ 173 / 2011г. по описа на СИС при Районен съд-гр.В..

Съдът, като взе предвид направените оплаквания с частната жалба ,заетото становище по нея от длъжника,обясненията на ДСИ и въз основа на данните в изпълнителното дело които съобрази със закона приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано затова лице, в законоустановения преклузивен срок и срещу действия на съдия изпълнител, обективирани в горепосоченото постановление, подлежащи на обжалване по смисъла на чл.435 ал.1 предл.1-во от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

В съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-гр.В. е образувано ИД № 173 / 2011г. по описа на СИС при Районен съд-гр.В. по молба на взискателя "Агро-202"Е. и приложен изпълнителен лист от 03.08.2011г. на ВТРС по Гр.Д. № 5774 / 2010г., отменено с решение № 3971 / 2011г. на ВТОС, по силата на който ИЛ, ЧСИ-В. Г. е осъден да заплати на „А.”Е. 125 лева направените съдебни разноски.В срока за доброволно изпълнение –длъжникът е внесъл цялата дължима сума по изпълнителния лист, както и сумата от 20лв.-ДТ за образуване на изпълнително дело , 10лв.-събрана ДТ за извършени два броя справки и сумата от 90лв.-за адвокатското възнаграждение.От страна на длъжника е направено възражение за намаляване на разноските, заплатени от взискателя „А.”Е. по представен договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лева.

По направеното възражение от длъжника,ДСИ е постановил обжалваното постановление.Изложил е мотиви като на основание чл.435 ал.2 и чл.78 ал.5 от ГПК, намалил като прекомерно с оглед фактическата и правна сложност , платеното възнаграждение от взискателя на адвокат Евгени Попов по представен договор за правна защита и съдействие от 16.08.2011г. от 300 лева на 100 лева съгласно разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неснователно е оплакването за прогласяване нищожност на атакуваното постановление предвид липсата на материална компетентност на ДСИ.Съдебният изпълнител-като орган в изпълнителния процес следва да прилага общите правила на гражданския процес при липса на изрични законови норми, уреждащи материята относно разноските в изпълнителния процес.Правилата относно разноските са уредени в глава VIII Част първа-„Общи правила” и като такива важат и за изпълнителния процес, който е част от гражданския процес.По тези съображения Постановлението е издадено и постановено от надлежен орган, притежаващ материална и функционална компетентност за това.

От друга страна обжалваното постановлението е законосъобразно, постановено на основание приложимите материално-правни и процесуални норми, при наличие на законовите предпоставки.

Съгласно нормата на чл.78 ал.5 от ГПК ,Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част , но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.По ИД е представен договор за правна защита и съдействия с предмет : образуване и защита по изпълнително дело.Съобразно посочения предмет , на основание Наредба № 1 / 2004г. на ВАС за минималните размера на адвокатските възнаграждения, се предвижда възнаграждения от 100 лева за образуване и 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7 ал.2 от Наредбата.В настоящия казус е образувано изпълнително дело, като ДСИ не е извършвал изпълнителни действия освен да изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение и събиране на сумите внесени в срока за доброволно изпълнение от страна на длъжника.Няма извършвани други изпълнителни действия .Изпълнителното дело не представлява фактическа и правна сложност .Изложените твърдения за направени усилия в избора на адвокат за образуване на изпълнително пр¯изводство не са относими към фактическата и правна сложност на самото изпълнение.

Ето защо,съдът приема,че атакуванато постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕжалбата на „А.”Е., ЕИК : ..., със седалище и адрес на управление : гр.В., ул.”К.” № 5, В., представлявано от Р.С. К. против постановление от 21.09.2011г. на К. Д.-ДСИ при Районен съд-Велико Търново по изпълнително дело № 173 / 2011 г.като неоснователна

ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 21.09.2011г. постановено по ИД №173/011 г на ДСИ при Районен съд-Велико Търново като правилно и законосъобразно.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател : Членове :

Решение

2

A7F18B18D336EED2C22579590038D87A