Присъда по дело №138/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 1
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20215340200138
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Първомай, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Наказателно дело
частен характер № 20215340200138 по описа за 2021 година
и
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимата Г. АС. Р. , родена на *** в град Пловдив, ЕГН
**********, самоопределяща се като българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, с начално образование (завършен 6. клас, грамотна),
неработеща, с адрес: ***, за виновна в това, че на 27.02.2021 година в село
Виница, община Първомай, област Пловдив, причинява на малолетния Г. Г.
ИВ., ЕГН **********, лека телесна повреда: мекотъканно увреждане в
областта на трети пръст на дясната ръка, изразяващо се в травматичен
оток на пръста, и кръвонасядания на лявата подбедрица по предната
повърхност, който травматичен оток води до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, но на основание чл.
78а, ал. 1 от НК я освобождава от наказателна отговорност, като й налага
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Осъжда подсъдимата Г. АС. Р., ЕГН **********, да заплати на Г. ИЛ.
1
ГР., ЕГН **********, като майка и законен представител на пострадалия Г. Г.
ИВ., сумата от общо 1500 (хиляда и петстотин) лева обезщетение за
нанесените на малолетния от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4,
предложение 2 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, от която сума:
1000 (хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди за причиненото
от деянието на 27.02.2021 година мекотъканно увреждане в областта
на трети пръст на дясната ръка, изразяващо се в травматичен оток
на пръста, като до пълния предявен размер от 4000 (четири хиляди) лева
отхвърля иска като неоснователен;
500 (петстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди за
причинените от деянието на 27.02.2021 година кръвонасядания на
лявата подбедрица по предната повърхност, като до пълния предявен
размер от 2000 (две хиляди) лева отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК
подсъдимата Г. АС. Р., ЕГН **********, да заплати деловодни разноски,
както следва:
на Г. ИЛ. ГР., ЕГН **********, като майка и законен представител на
пострадалия Г. Г. ИВ., сумата от общо 806 (осемстотин и шест) лева за
завеждане на делото, за процесуално представителство и за
съдебномедицинска експертиза с явяване на вещо лице в съдебно
заседание;
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Първомай сумата от 60 (шестдесет) лева за държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове.
Да се остави между кориците на делото вещественото доказателство –
компактдиск с рентгенография на Г. Г. ИВ..
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 15-
дневен срок от днес.
СЗ / ПМ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________(п)____________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НЧХД № 138 / 2021 година
С Тъжба вх. № 688 / 05.07.2021 година, уточнена с Молба вх. № 752 /
13.07.2021 година, от Г. ИЛ. ГР., ЕГН **********, с адрес: *******, като
майка и законен представител на малолетния Г. Г. ИВ., ЕГН **********, чрез
адвокат Н.З. И. от Адвокатска колегия - Пловдив, е повдигнато обвинение
срещу Г. АС. Р., ЕГН **********, с адрес: *******, за това, че на 27.02.2021
година в село Виница, община Първомай, област Пловдив, причинява на
малолетния Г. Г. ИВ., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
счупване на фаланга на трети пръст на дясната ръка , довело до
разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение 2
във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане са приети предявени от Г. ИЛ. ГР., като майка
и законен представител на пострадалия Г. Г. ИВ., срещу Г. АС. Р. граждански
искове, както следва:
в размер на 4000 (четири хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди – причинено от деянието на 27.02.2021 година, за което на Г. АС.
Р. е повдигнато обвинение с Тъжбата, счупване на фаланга на трети
пръст на дясната ръка на Г. Г. ИВ., довело до разстройство на здравето
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК;
в размер на 2000 (две хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди
– причинено от деянието на 27.02.2021 година, за което на Г. АС. Р. е
повдигнато обвинение с Тъжбата, овално кръвонасядане по предната
повърхност на лявата подбедрица на Г. Г. ИВ., довело до болка и
страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от
НК.
Пострадалият Г. Г. ИВ. чрез майка си Г. ИЛ. ГР. с повереник адвокат е
конституиран в качеството на граждански ищец с повереник адвокат Н.З. И..
Повереникът адвокат Н.З. И. моли да бъде уважена Тъжбата така, както е
предявена, заедно със съпътстващите я искове в посочените размери, тъй като
намира, че в хода на съдебното следствие безспорно се установява, че на
27.02.2021 година около 13:30 часа в село Виница, подсъдимата Г. АС. Р. е
нанесла побой на син на тъжителката Г. Г. ИВ., в резултат на което на
малолетния му е нанесена телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 130,
ал. 1 от НК, и друга телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Счита, че от обективна и субективна страна подсъдимата е извършила
престъпление по изброените членове от НК и моли Съдът да постанови
присъда, с която да осъди Г. АС. Р. на подходящо наказание.
Гражданските искове намира за съотносими към нанесените телесни
повреди на малолетния, като изтъква, че, вследствие на това, същият е
изпитвал и страдание в продължение на около месец след нанасянето им и с
1
това е причинено неудобство на него и на неговите родители.
Претендира деловодни разноски.
Законният представител на Г. Г. ИВ. Г. ИЛ. ГР. се присъединява към
адвоката си.
Защитникът на подсъдимата адвокат И.С. Д. от Адвокатска колегия -
Пловдив сочи, че от събраните по делото доказателства се установява
единствено, че на 27.02.2021 година Г.И. е ударил с шамар сина на
подзащитната му Г.Р., а тя афектирана е потърсила сметка на малолетния,
като го е блъснала, вследствие на което той паднал на земята, и по време на
съдебното следствие не е установено подсъдимата нито да е ритала
пострадалото дете, нито да е стъпвала по краката му, докато то е било на
земята, но пък, видно от свидетелските показания, Г.И. обича да играе мач и е
очевидно, както сочи и вещото лице, тези травматични увреждания са
допуснати при игра на футбол.
Изтъква, че от заключението на вещото лице се установява, че няма
счупване на фаланга, а се касае за мекотъканно увреждане на трети пръст на
дясна ръка, изразяващо се в травматичен оток.
В заключение моли за решение, с което да бъде наложено минимално
наказание на подзащитната му, както и да бъдат уважени предявените
граждански иск по справедливост при съобразяване с изложените от него
доводи и представени доказателства.
Подсъдимата Г. АС. Р. се присъединява към казаното от адвоката си. При
последна дума иска минимално наказание.
Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимата Г. АС. Р. е родена на *** в град Пловдив, ЕГН **********,
самоопределяща се като българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с начално образование (завършен 6. клас, грамотна), неработеща,
с адрес: *******.
Към инкриминираната дата Г. АС. Р. живее на *******, с мъжа си К. Г.
К. и трите си деца от съвместното им съжителство – М. К. К. (на 12 години),
С. Г. К. (на 10 години) и Г. К. К. (на 9 години). На същата улица в селото на №
28 живее Г. ИЛ. ГР. с мъжа си Г. Г. ИВ. и двете си деца от съвместното им
съжителство – Г. Г. ИВ. (на 12 години) и В. Г. И.а (на 6 години). Семействата
и децата им се познават.
През деня на 27.02.2021 година А. Г. Г. играе пред стопанисваното от
него заведение в близост до дома на подсъдимата и тъжителката футбол на
маса (джаги) с децата там, между които синовете на Г.Р. и Г.Г. С. К. и Г.И..
С. който има още стотинки у себе си, иска да играе следващия мач, но Г.
вече си е закупил жетон и му казва да изчака, само че синът на Г. започва да
2
върти ръчките на игралната маса и двете момчета се скарват, при което синът
на Г. удря С. и той разплакан тича в дома си, където се оплаква на майка си.
На място идва подсъдимата и започва да търси сметка на Г. защо бие
детето й, като през това време го блъска неколкократно, а малолетния се
опитва да се защити. Но Г. го хваща за косата, навежда го надолу и го бута на
земята, при което малолетният наранява дясната си ръка. Тогава се намесва
А., който застава между подсъдимата и детето, а през това време момчето бяга
в дома си.
По-късно същата вечер, когато се прибира в дома си от работа, Г.И.
старши разбира какво се е случило и откарва сина си в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
- Пловдив, където при прегледа на детето е установен оток на трети пръст на
дясната ръка и е поставена гипсова тутурна шина, обхващаща втори и трети
пръсти, цялата дясна длан, дясната гривнена става и дясната предмишница,
стабилизирани с бинт върху ръката, и е указан контролен преглед след 20 дни.
На 01.03.2021 година пострадалият Г.И. и отведен от родителите си в
Катедра по съдебна медицина на Медицински университет - Пловдив, от
която е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 167 / 2021 година,
съгласно което на 12-годиштият Г. Г. ИВ.:
по предната повърхност на лявата подбедрица, в горната трета, в
средната и в долна трета се установява по едно овално синкаво
кръвонасядане с размери от по 4 / 3 см;
причинено е счупване на трети пръст на дясната ръка, обездвижено с
гипсова превръзка за срок от 20 дни, което към момента на експертното
изследване се преценява като разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК);
останалите травматични увреждания причиняват болка и страдание, без
разстройство на здравето (по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК);
травматичните увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени, както се
съобщава от освидетелствания.
На същата дата – 01.03.2021 година, Г.Г. сезира Дирекция „Социално
подпомагане“ - Първомай за упражнено над сина й физическо насилие и е
започната проверка по случая, като Дирекцията уведомява Районна
прокуратура - Пловдив, въз основа на който сигнал е образувана Преписка №
2662 / 2021 година, водена от Териториално отделение - Асеновград.
Същевременно майката пострадалия подава жалба и в РУ на МВР - Първомай
и е образувана Преписка № 325000-1029 / 2021 гадина (Прокурорски № 2661 /
2021 година на Териториално отделение - Първомай при Районна прокуратура
- Пловдив). И двете прокурорски преписки приключват с постановления за
отказ да се образува наказателно производство за престъпление от общ
характер.
На посочената от медицинските лица дата гипсовата имобилизация на
Г.И. и свалена и 10-15 дни по-късно всички нормални функционалности на
3
ръката на детето са възстановени.
Във връзка с нанесените на пострадалия травматични увреждания по
делото е изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
съгласно чието заключение:
на 27.02.2021 година на Г. Г. ИВ. е причинено мекотъканно увреждане в
областта на трети пръст на дясната ръка, изразяващо се в
травматичен оток на пръста и кръвонасядания на лявата подбедрица
по предната повърхност;
уврежданията в областта на 3-ти пръст на дясната ръка засяга
анатомично подвижната област – един от пръстите на ръката, и води до
функционален дефицит в захвата на ръката, поради образувалия се
травматичен оток;
обичайният срок за пълно възстановяване от този вид травма е в рамките
на около 3-4 седмици и това увреждане реализира медико-биологичният
признак: разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК);
останалите травматични увреждания, представени като кръвонасядания
на лявата подбедрица по предната повърхност, причиняват само болка
и страдание, без разстройство на здравето (по смисъла на чл. 130, ал. 2 от
НК) и отнемат около 1-2 седмици като период от време за пълното
оздравяване;
описаните травматични увреждания като механизъм на възникване са
причинени от най-общото въздействие на твърди тъпи предмети и е
възможно по начин и време да са получени, както се съобщава в Тъжбата
– при инициирано падане на детето на земята на 27.02.2021 година;
възможно е нанасянето на удар в областта на лицето на пострадалия Г. Г.
ИВ. с ръка, без от това действие да останат видими следи по него;
единственото обективно изследване, което може да потвърди наличието
на счупване на дадена кост е рентгеновото изследване, като такова е
извършено на 27.02.2021 година и в амбулаторния лист е отразено:
„Рентгенография на пръсти на ръка – фас и профил на дясна ръка с
пръсти: Не се установяват убедителни рентгенови данни за травматични
прекъсвания на обхванатите на графиите кости. Заключение: Без
убедителни рентгенови данни за травматични прекъсвания.“;
счупване на пръст в конкретния случай не се потвърждава от
извършеното образно изследване, описано в приложената по делото
медицинска документация, и такова увреждане не следва да се приема
като налично увреждане.
В съдебно заседание експертът поддържа изцяло заключението си, като
след представяне от повереника на изследване от 04.02.2022 година на
пострадалия с оптичен носител (компактдиск) от извършената
рентгенография уточнява, че съгласно извършените изследвания костите на
дясната длан са с непрекъснатост на очертанията и няма данни за
травматични костни изменения, което потвърждава изготвеното от
4
заключение.
На въпрос от повереника накъде клони повече телесната повреда по чл.
130, ал. 1 от НК – към по-леката по чл. 130, ал. 2 от НК, или към средната по
чл. 129 от НК, вещото лице сочи, че за определяне характера на една телесна
повреда от съществено значение е морфологичната проява, морфологичният
субстрат на увреждането. Касае се за микротъканно увреждане на пръстите с
травматичен оток, който неминуемо довежда до ограничаване на
функционалната способност на пръста и оттам – на цялата ръка, като
оздравителният процес в конкретния случай е в рамките на 3-4 седмици,
близо месец, но дори този процес да е близък до рамките на 30 дни, това
увреждане не следва да се приравнява към тези по чл. 129 и чл. 128 от НК с
оглед на биологичните си признаци.
На въпрос от защитника възможно ли е уврежданията по крайниците –
синините по краката, да бъдат получени от игра с топка, игра на футбол,
вещото лице заявява, че по принцип е възможно, тъй като нараняването се
причинява от въздействие с твърд тъп предмет върху засегнатата област.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от показанията на свидетелите А. Г. Г., Г. Г. ИВ., К.
Г. К. и СЛ. Д. Д. и от приобщените по надлежния ред в съответствие с чл. 283
и чл. 284 от НПК писмени и веществено доказателства, подробно описани в
докладите по протоколите от съдебните заседания.
Съдът възприема гласната и писмена доказателствена съвкупност и
информацията от компактдиска като обективна и взаимосвързана, въз основа
на чието логическо единство се установява изложената фактическа
обстановка, а доколкото са налице противоречия – същите са несъществени за
фактите по предмета на доказване, и не са в съС.ие да повлияят върху
изградената по вътрешно убеждение преценка относно вината на подсъдимата
и участието й в престъплението, за което е повдигнато частно обвинение.
Експертното заключение с направените в съдебно заседание уточнения се
кредитира като компетентно изготвено с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Съгласно съдебната практиката изпълнителното деяние при
причиняването на телесна повреда се изразява в увреждане на здравето –
въздействие върху организма на другиго, което да предизвика изменение в
анатомичната му цялост или да доведе до промяна, разстройване във
функционирането му.
С оглед на горното при така установената фактическа обстановка
становището на Районния съд е, че подсъдимата Г. АС. Р. осъществява от
обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на
27.02.2021 година в село Виница, община Първомай, област Пловдив,
5
причинява на малолетния Г. Г. ИВ., ЕГН **********, лека телесна повреда:
мекотъканно увреждане в областта на трети пръст на дясната ръка ,
изразяващо се в травматичен оток на пръста, и кръвонасядания на лявата
подбедрица по предната повърхност, който травматичен оток води до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От обективна страна подсъдимата с действията си да блъска пострадалия,
при което той пада, му причинява съответните увреждания, подробно
описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда),
като особеност от обективна страна е, че уврежданията са нанесени на
малолетно лице – квалифициращ белег на деянието.
От субективна страна подсъдимата осъществява деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Същата съзнава обществено опасния характер
на извършеното от нея, предвижда и иска настъпването на обществено
опасните му последици.
С противоправното си поведение освен лека телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 от НК за травматичния оток на трети пръст на дясната ръка, подсъдимата
причинява на пострадалия и лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК за
кръвонасядания на лявата подбедрица по предната повърхност, но за това
увреждане действа принципът на поглъщането (обектът на посегателството е
един и същ и по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия) – налице е едно
престъпление, квалифицирано по по-тежкия резултат при едновременно
причинени на едно лице две или повече различни по вид телесни повреди.
Липсват данни по делото, от които да се прави извод за евентуално
приложение на института на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1
от НК, на физиологичен афект по чл. 132 от НК и на реторсия по чл. 130, ал.
3 от НК.
С оглед на така посочените по-горе приети правни квалификация във
връзка със следващата се за престъплението санкция Съдът намира, че Г. АС.
Р. следва да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице
всички законови предпоставки за прилагането на този институт. За
извършеното от нея умишлено деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение 2
във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години; подсъдимата е пълнолетно лице с чисто съдебно
минало, друг път не се ползвала от привилегията на Глава осма, раздел ІV от
НК (Обща част) и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
от НК.
За да определи размера на глобата в съответствие с целите на
наказанието по чл. 36 от НК, Съдът взема предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, като отчита и че като майка на 10-годишния С.
Г. К. е притеснена от това, че същият се връща разплакан в дома им, след
детската караница с 12-годишния Г. Г. ИВ., което неминуемо влияе и на
6
отрицателното й отношение към пострадалия (липсата на предишни
осъждания е взета предвид при условията за приложението на чл. 78а от НК).
Тези обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи
значение за отговорността на подсъдимата, я характеризират като лице с
ниска степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието й
е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления, за
което настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба
следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от
НК, а именно 1000 (хиляда) лева.
Така определеното наказание е най-справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието, на дееца и на семейното му и имотното
му съС.ие и е в съС.ие да постигне целите на генералната и специалната
превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и
предупредително на виновния и на другите членове на обществото.
Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби волеви
задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в
неуважение към телесната неприкосновеност.
Приетите за съвместно разглеждане срещу подсъдимата граждански
искове за неимуществени вреди Съдът намира за доказани по своето
основание, тъй като причинените леки телесни повреди спрямо пострадалия
са пряка и непосредствена последица от престъпленията, предмет на делото –
деянието, обективиращо признаците на състав по чл. 131, ал. 1, т. 4,
предложение 2 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, е извършено виновно от
подсъдимата и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В категорията на неимуществените (морални) вреди се причисляват
всички негативни преживявания в резултат на увреждането, като при
телесното увреждане е това, което лишава засегнатия от възможността да
живее пълноценен живот като здрав човек и е принуден да понесе
отрицателните последици от травмите си (физически и емоционални).
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение – не могат да се
осчетоводят и изчислят точно, затова в чл. 52 от Закона задълженията и
договорите е предвидено тези несъизмерими вреди да бъдат възмездени
парично по справедливост.
Телесните увреждания и последствията им се установяват от
кредитираните гласни, писмени и веществено доказателства и от приетата
съдебномедицинска експертиза и като се отчита сравнително
непродължителния оздравителен процес от 3-4 седмици за мекотъканното
увреждане в областта на трети пръст на дясната ръка, (травматичен оток на
пръста) и около 1-2 седмици за кръвонасяданията на лявата подбедрица по
предната повърхност до отзвучаването и пълното оздравяване и липсата на
данни за усложнения, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за
7
телесната повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за сумата от 1000 лева, а
иска за телесната повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за сумата от 500
лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените
неимуществени вреди, като до пълния им предявен размер, съответно от 4000
лева и 2000 лева, гражданските искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Уважените суми за обезщетение и по двата иска се дължат ведно със
законната лихва от 30.12.2019 година – датата на увреждането – до
окончателното им изплащане на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите, тъй като при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимата Г. АС.
Р. следва да заплати на Г. ИЛ. ГР., като майка и законен представител на
пострадалия Г. Г. ИВ., сумата от общо 806,00 лева за завеждане на делото, за
процесуално представителство и за съдебномедицинска експертиза с явяване
на вещо лице в съдебно заседание, както и следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от
60,00 лева за държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.



Районен съдия:
8
Съобщи за изтекли лични данни