№ 70
гр. Пловдив , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на З. П. П., с постоянен адрес гр. П.
ул.****, ЕГН **********, чрез назначения му особен представител по делото адв.
Е.З., против Решение №260003 от 25.01.2021г., постановено по гр.д. №200/2018г., по
описа на Районен съд- Първомай, в частта му, с която е признато за установено в
отношенията между страните, че З. П. П., с постоянен адрес гр. П. ул.****, ЕГН
**********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 600 лв.- подлежаща на връщане главница, дължима по договор за паричен
заем №2690060 от 26.11.2016г., сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД, вземанията
по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение
№1 от 01.06.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК-
06.02.2018г.; за която сума е издадена Заповед №47/07.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело №65 по описа за 2018г. на
Районен съд- Първомай. В жалбата не са изложени конкретни доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част, като е направено искане за
отмяната му в посочената част.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна-
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.
2, офис 4, чрез пълномощника му по делото юрк. П.Б., с който се иска
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Обстоятелството, че в нея не е посочено в какво се
състои неправилността на обжалваното решение, не е основание същата да се
приеме за нередовна, както се иска в подадения от въззиваемата страна отговор, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1 и ал.2 от ГПК неизпълнението на това
изискване не води до оставяне на жалбата без движение, респ. до връщането й.
Налице е бланкетна въззивна жалба, по която въззивната инстанция следва да
извърши само проверка за допуснато при постановяване на обжалваното решение
нарушение на императивна материалноправна норма, а не цялостна проверка на
правилността му /в този смисъл- Решение №172 от 10.04.2017г. на ВКС по т.д.
№2312/2015г., І т.о.; Решение №48 от 12.06.2017г. на ВКС по т.д.№408/2015г., ІІ
т.о./.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът З. П. П. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата
от 600 лв.- подлежаща на връщане главница, дължима по договор за паричен заем
№2690060 от 26.11.2016г., сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение
№1 от 01.06.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК-
06.02.2018г.; за която сума е издадена Заповед №47/07.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело №65 по описа за 2018г. на
Районен съд- Първомай.
От фактическа страна по делото се установява от приложените писмени
доказателства, че на 26.11.2016г. между ответника З.П., в качеството на
кредитополучател, и „Изи асет мениджмънт“ АД - кредитор, е бил сключен договор
2
за паричен заем №2690060 от 26.11.2016г., въз основа на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 600 лв., който последният се е
задължил да върне при посочени в договора условия в срок до 26.03.2017г..
Обстоятелството, че ответникът е получил заемната сума се установява от
клаузата на чл.3 от договора, предвиждаща начина на плащането й, както и че
договорът има силата на разписка, както и от заключението на приетата по делото
съдебно- счетоводна експертиза. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства за извършени плащания по договора, като такива не са
констатирани и от вещото лице при извършената проверка на счетоводните данни
при „Изи асет мениджмънт“ АД и ищцовото дружество. На 01.06.2017г. между
„Изи асет мениджмънт“ АД, като продавач- цедент, и ищцовото дружество, като
купувач- цесионер, е било подписано Приложение №1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.10.2010г., съгласно което вземането на „Изи асет
мениджмънт“ АД по сключения с ответника договор е било прехвърлено на ищеца.
При така установените по делото фактически обстоятелства претенцията на
ищцовото дружество за осъждане на ответника да му заплати сумата от 600 лв.-
подлежаща на връщане главница по договора е основателна и следва да се уважи.
Обстоятелството, че с постановеното по делото решение в необжалваната му част
първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на ищцовото дружество за
договорна лихва, неустойка, такса разходи и обезщетение за забава, приемайки
договора за недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК, не е пречка за уважаване на претенцията за връщане на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Действително в настоящото производство
ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на
сключения договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК
това не може да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в
хода на делото извод за недействителност на същия. Целта на разпоредбата на
чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по договора за
потребителски кредит при недействителност на последния, включително като
намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се
на сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора
обичайно възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В
противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било
безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55,
ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение.
По така изложените съображения в обжалваната му част решението следва
3
да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите
на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003 от 25.01.2021г., постановено по гр.д.
№200/2018г., по описа на Районен съд- Първомай, в частта му, с която е признато
за установено в отношенията между страните, че З. П. П., с постоянен адрес гр. П.
ул.****, ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 600 лв.- подлежаща на връщане главница, дължима по договор
за паричен заем №2690060 от 26.11.2016г., сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
Приложение №1 от 01.06.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК- 06.02.2018г.; за която сума е издадена Заповед №47/07.02.2018г. за изпълнение
на парично задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело №65 по описа за 2018г. на
Районен съд- Първомай.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. П. П., с постоянен адрес гр. П. ул.****, ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата от 300 лв.- разноски и сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5