РЕШЕНИЕ
№. 1639
гр. Пловдив, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 1877 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от А.Д.С., ЕГН **********,
чрез адвокат В.С., против
Решение № 1133/16.06.2023 г., постановено по адм. д. № 566 по описа на съда за 2023
г. на Административен съд – Пловдив, II – ри състав, в частта, с която съдът
е отхвърлен искът на А.Д.С., против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) – гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престоя в Затвор - Пловдив за периода 16.04.2021 г. –
28.02.2023 г., за разликата от 1400 лв. до 30 000 лв., и в частта, с която е
оставена без разглеждане исковата молба на А.Д.С. за периода от 18.08.2010 г.
до 15.04.2021 г. и е прекратено производството делото.
Оспорващият твърди, че съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на
основателност на предявената искова претенция в цялост. Възразява се и срещу
размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се явява
занижена и несъответстваща на степента и интензивността на увреждането. Иска се уважаване на исковата претенция в
цялост.
3. Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Чолаков, поддържа
становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.Д.С., против ГДИН – гр. София за присъждане
на обезщетение в размер на общо 30000 лв. за причинени неимуществени вреди от
бездействия на затворническата администрация, за периоди: 1) 18.08.2010 г. до 28.02.2023 г. вкл. – 15
000 лв.; 2) 15.04.2021 г. до 28.02.2023
г. вкл. – 15 000 лв.; ведно със законна
лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата /уточнението е
направено в СЗ на 26.04.2023 г./.
Ищецът претендира, че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; без постоянен достъп до санитарен
възел и течаща топла вода. Килиите били мръсни, имало дървеници, хлебарки и
гризачи. Пред зимата било много студено, а през лятото топло и задушно, имало влага и мухъл. От 18.08.2010
г. затворниците си сушали дрехите в килията и това запарвало въздуха и се
появявал мухъл. Изброеното му причинило неимуществени вреди. Чрез процесуалния
си представител - адв. С., ищецът уточнява се, че цената на цялата искова
претенция е в размер на 30 000 лв., както следва: за периода от 18.08.2010 г.
до 28.02.2023 г. – датата на завеждане на исковата молба, като за целия този
период е за нарушения, както са посочени: в килиите е задушно, лятно време е
много горещо, зимно е много студено, има влага и мухъл, не са осигурени условия
за сушене на дрехи и същите се сушат в килията с което се запарва въздуха и има
мухъл - за тези нарушения се претендират 15 000 лв. От 15.04.2021 г. до датата на завеждане на
исковата молба претенциите са освен за тези нарушения и за пренаселеност на
килиите, неосигуряване на санитарен възел
с течаща топла вода, липса на чистота и наличие на дървеници, хлебарки и
гризачи-претенцията – претенцията е отново за 15 000 лв.
7. След служебна справка първата съдебна инстанция
установила, че искови претенции на ищеца за причинени неимуществени вреди от
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС са били разгледани за времето от 18.08.2010 г. до
15.04.2021 г. в производствата по адм.д.
№ 1534/2019 г. и адм.д. № 999/2021 г., и двете по описа на Административен съд
– Пловдив, поради което оставил без разглеждане исковата молба в частта за
периода от 18.08.2010 г. до 15.04.2021 г., съответно производството по адм.д. №
566/2023 г. било частично прекратено.
Съдът приел
за допустим искът с претенция от 16.04.2021 г. до 28.02.2023 г. вкл. до датата на завеждане на исковата
молба, като съобразил, че при тълкуване волята на ищеца за останалата част от
исковите претенции, става въпрос на практика за един иск на стойност 30 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди за периода 16.04.2021 г. до 28.02.2023 г.
вкл., от различни твърдяни нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
8. По представена от ответника справка първата съдебна
инстанция установила, че ищецът е пребивавал в Затвор - Пловдив в помещения при
неспазване изискването за минимална жилищна площ общо 298 дни ищецът. Всички останали оплаквания за
този период, с изключение на това за липса на достатъчна жилищна площ, са
приети за неоснователни и неподкрепени от представените писмени доказателства,
които сочат че помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на
наложеното му са разполагали със санитарен възел, постоянно течаща вода, с пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Относно спалните и
санитарни помещения се установява, че съобразно организацията в Затвор –
Пловдив, хигиената в тях изцяло зависи от личните усилия на лишените от
свобода, които се грижат за почистването. От страна на ответника са ангажирани
и доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация на
помещенията в Затвор – Пловдив, обитавани от ищеца.
При тази
фактическа обстановка съдът приел, че претенции на ищеца за общо 298 дни, в които е обитавал
помещения, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4
кв.м., е основателна, тъй като администрацията го е поставила в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Останалите
претенции съдът счел за недоказани, тъй като не се установява бездействие на
администрацията, която да е поставила ищеца в неблагоприятни условия.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът се съобразил с насоките в
практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. Отчел
сочената практика и жизнения стандарт за страната като приел, по аргумент от §1
т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени
потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие
на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение,
доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет
и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен
стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши
условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на
ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в
Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за
времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в
липса на достатъчно жилищна площ, съдът намирил, че на ищеца се дължи
обезщетение в размер от общо 1400 лв. (4,69 лева на ден), ведно със съответната
законна лихва.
IV. От правна
страна.
9. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил конкретни
мотиви. Позовавайки се на събраните писмени и гласни доказателства съдът,
правилно е възприел, че няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се
определят минимално изискуемите количество дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отоплението и проветряването, достъпът до санитарните
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за извършен услуги се
доказва, че затворническата администрация чрез съответните фирми е извършвала
дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е била
създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение на самите лишени от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Относно претенцията за присъденото обезщетение следва
да се отбележи, че наличието на фактически и правни основания за обезщетяване
не винаги е равносилно на пълна основателност в претенцията на увреденото лице,
съобразно субективните му възприятия. Съдът следва да прецени естеството и характерът на
причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните
факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Неоснователни се и претенциите ищеца за неправилност
на обжалваното решение в частта, с която е определен размерът на дължимото
обезщетение. При определяне размер на дължимото обезщетение съдът е съобразил
насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението
между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017г.). Посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт
за страната.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към исковата претенция) минималните работни заплати в държавите -
членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с най-нисък
показател са поставени в Група 1, в която националните минимални работни
заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите —
членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария; техните
национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до 487 евро
в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати към януари
2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са поставени в Група 2
(Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша, Португалия, Гърция, Малта и
Словения), като най – високо е месечно
възнаграждение от 941 евро в Словения.
Посочените статистически данни налагат обоснован извод,
че месечните възнаграждения в България за процесния период се явяват 1/2
по-ниски от тези в Унгария и с 2/3 по – ниски от тези в Словения. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общо приет и за отразяване на жизнения стандарт, то следва да се приеме, че по
– ниският жизнен стандарт в България оправдава и справедливото обезщетение да
бъде в размер до 60 % от средно
установените 4 – 5,3 евро или 2,40 евро – 3,18 евро на ден съобразно практиката
на ЕСПЧ. Като коректив съдът съобрази и присъденото обезщетение по дело Иванов
и други срещу България (по жалба 17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ в размер на 11
евро на ден за уважена претенция по иска за нанесени вреди в периода 2016г. –
2018г. при престоя на лишен от свобода в Затвора - гр. Пазарджик, при следните
компоненти на увреждане: насекоми, плъхове, мръсотия в килията, ограничен
достъп или липса на достъп до душ, лошо качество на храна, неадекватна
температура, липса или ограничен достъп до течаща вода и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се явява доказана за
наличието на пренаселеност в мястото за лишаване от свобода, което оправдава и
определянето на пропорционален размер на обезщетението. За доказаните периоди на увреждане
първоинстанционният съд е определил база от 2,40 евро, която отнесена към
обсъдената фактическа и правна обстановка действително се явява справедлива
съобразно вид, характера и въздействието на неблагоприятните условия върху
личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и
спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода,
съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки
на Европейския съюз.
При наличието на доказателства, че претенциите на
ищеца за причинени неимуществени вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС са били
разгледани за времето от 18.08.2010 г. до 15.04.2021 г. в производствата по адм.д. № 1534/2019 г. и
адм.д. № 999/2021 г., и двете по описа на Административен съд – Пловдив, правилно
съдът е оставил без разглеждане иска в тази му част и е прекратил съдебното производство. Пред
касационната инстанция жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на
противния извод, нито излага конкретни възражения, поради което и тази му претенция
имаща характер на частна жалба също се явява неоснователна.
Изложеното до тук налага да се приеме, че в
обжалваната част от решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо
и правилно следва да бъде оставена в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Неоснователна се явява претенцията на ответника
за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Производството по делото се развива по специалния ред на чл. 286 ЗИНЗС, а в ал.
2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1133/16.06.2023 г., постановено
по адм. д. № 566 по описа на съда за 2023 г. на Административен съд – Пловдив,
II – ри състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.