№ 219
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600647 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 341, ал. 1, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.
Постъпила е жалба от С.В., в качеството й на защитник на осъдения М.Д. против
определение на Софийския градски съд, НО, 12 състав от 27.5.2022 г. по н.ч.д. № 1088/2022
г.
С атакувания съдебен акт е определено на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК общо
наказание на осъдения М.Д. измежду наказанията по н.о.х.д. №1553/2021 г. на СГС и по
н.о.х.д. № 781/2022 г. на СГС, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 10 000
лева, наложено по н.о.х.д. № 1553/2021 г. на СГС. На основание чл. 24 НК общото наказание
е увеличено с една година, като определеното за изтърпяване наказание е 4 години и 6
месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за
изпълнение на наказанието. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал изтърпяната
част от наказанието по групираните дела, а на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал
времето, през което осъденият е бил задържан под стража по делата, включени в
съвкупността.
В частната жалба се излагат твърдения за това, че са налице основанията за приложение на
чл. 24 НК, но съдът неправилно е завишил общото наказание с 1 година вместо с 6 месеца.
1
Защитата сочи, че младата възраст и само двете наказания в съвкупността, независимо от
предишните осъждания, определят законосъобразното прилагане на чл. 24 НК само с 6
месеца, в какъвто смисъл е и отправеното искане.
В проведеното пред САС съдебно заседание защитникът на осъдения Д. изразява становище,
че поддържа жалбата по развитите в нея съображения; че завишението на наказанието е
твърде високо, имайки предвид само двете присъди, включени в съвкупността, младата
възраст на осъдения, добрите данни за личността му и трудовата му ангажираност в затвора.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на САП счита, че жалбата на
осъдения е неоснователна и моли да се остави без уважение; че с оглед данните по делото за
осъжданията и личността на Д., определеното от първия съд наказание е правилно и
законосъобразно.
Осъденият Д. в лична защита поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума
моли за намаляване на завишението на наказанието.
Като съобрази становищата на страните и прецени приобщените по делото доказателствени
материали, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установено следното:
1. С определение № 989 от 10.3.2022 г. по н.о.х.д. №781 /22 г. по описа на Софийския
градски съд, влязло в сила на същата дата, М. А. Д. е бил признат за виновен и осъден на
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 4 месеца при първоначален строг
режим и глоба в размер на 10 000 лева за престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр с ал. 1, изр.
1, пр. 4, алт. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, извършени
на 21.12.2019 г.
С определение от № 260098 от 27.4.2021 г. по н.о.х.д. № 1553/2021 г. по описа на Софийския
градски съд, влязло в сила на същата дата, М. А. Д. бил признат за виновен и осъден на
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца при първоначален строг
режим и глоба в размер на 10 000 лева за престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр с ал. 1, изр.
1, пр. 4, алт. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, извършени на 14.1.2021 г.
Видно от изложеното, в разглежданата съвкупност от две осъждания (по н.о.х.д. № 781/22 г.
на СГС и по н.о.х.д. № 1553/2021 г. на СГС) са включени две отделни престъпления. Всяко
от тях е било извършено от осъдения Д., преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях. От приложените по делото бюлетини за съдимост, справка за съдимост №
606/31.3.2022 г., справка № SIP-04955/30л3.2022 г. на НслС и справка № 4112/6.4.2022 г. от
Министерство на правосъдието, ГД “Изпълнение на наказанията” се установяват по
несъмнен начин обстоятелствата, че деянията, предмет на разглеждане в настоящето
производство, са били извършени съответно: на 14.12.2021 г. и 21.12.2019 г., като
осъжданията за тези престъпления са влезли в сила, както следва: на 27.4.2021 г. (по
отношение на първото престъпление) и на 10.3.2022 г. (за престъплението по н.о.х.д. №
781/2022 г. на СГС).
2
Въз основа на тези факти в атакуваното определение първоинстанционният съд правилно е
приел по същество, че по отношение на М.Д. са налице предпоставките за прилагане
правилата за съвкупност по чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК.
По изложените съображения, въззивната инстанция прие, че атакуваният съдебен акт, с
който на осъденото лице е наложено общо най-тежко наказание от 3 години и 6 месеца
лишаване от свобода по присъди по н.о.х.д. № 781/2022 г. и по н.о.х.д. № 1553/2021 г. и
двете по описа на СГС е правилен, законосъобразен и обоснован в частта относно
приложението на чл. 25, ал. 1 НК. Законосъобразно съдът е приложил нормата на чл. 23, ал.
3 НК, като към общо определеното най-тежко наказание лишаване от свобода е присъединил
изцяло наказанието глоба в размер на 10 000 лева, наложено по н.о.х.д.№ 1553/2021 г. по
описа са СГС, НО, 29. състав.
В съответствие с доказателствата по делото (справка № 4112/6.4.2022 г. от Министерство на
правосъдието, ГД “Изпълнение на наказанията”), първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е приложил правилото на чл. 25, ал. 2 от НК, като е приспаднал
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода, включително и на основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 НК – предварителното задържане по двете наказателни производства,
осъжданията по които са включени в съвкупността.
2. Основното възражение, което се релевира в жалбата на защитника на осъдения Д. се
отнася за приложението на чл. 24 НК, при което общо определеното наказание 3 години и 6
месеца лишаване от свобода е увеличено с 1 година.
В принципен план, за да се приложи разпоредбата на чл. 24 НК, решаващият съд следва да
установи, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността
от престъпните деяния, както и, че със същото това наказание не могат да се постигнат
целите на наказателната репресия. Освен това, така увеличеното наказание не трябва да
надминава нито сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за
наказанието лишаване от свобода.
Въззивната инстанция се съгласява с извода на състава на градския съд за това, че в случая
спрямо осъдения следва да се приложи разпоредбата на чл. 24 НК. Първоинстанционният
съд е обсъдил подробно и пълно цялостната престъпна дейност на М.Д., обществената
опасност на деянията и дееца, като е приел, че съобразно броя и тежестта на извършените от
него престъпления, общото наказание следва да се увеличи с 1 година.
Както и първият съд, въззивната инстанция установи, че Д. е осъждан общо 10 пъти, като за
8 от осъжданията му е направено вече групиране. Жалбоподателят е изтърпявал и преди
наказание лишаване от свобода, което не е довело до промяна в поведението и нагласите му;
продължил е да върши престъпления, като двете осъждания, предмет на настоящото
групиране са квалифицирани в условията на опасен рецидив; двете, включени в
съвкупността, осъждания са за тежки престъпления, свързани с държане с цел
разпространение на немалки количества наркотични вещества, а едното е извършено в
3
съучастие. Така изброените обстоятелства основателно са оценени от състава на градския
съд в насока водеща до извод за завишена обществена опасност на дееца.
Според утвърдената съдебна практика наказанието няма за цел причиняване на физическо
страдание или унижаване на човешко достойнство, нито е само възмездие за извършеното
престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да се
приучи към спазване на законите и правилата на морала, не на последно място има за цел да
му се въздейства предупредително и му се отнеме възможността да върши други
престъпления, а също така, за да се въздейства предупредително и върху другите членове на
обществото. Ето защо, за да приложи чл. 24 НК, съдът следва да направи преценка на цялата
престъпна дейност на осъдения, на обществената опасност на извършените престъпления, на
продължителността на периода, като също така от съществено значение е и стойностният
размер на отнетото имущество, когато се отнася до посегателство върху чуждо имущество.
Преценяват се също така подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и
всички установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. При това след тази цялостна
преценка на престъпната дейност на осъдения съдът, след като се убеди и прецени, че и най-
тежкото наложено му наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на
наказанието така, както са посочени в чл. 36 НК, може да приложи разпоредбите на чл. 24
НК.
В настоящия случай при цялостна оценка на данните за обществената опасност на дееца и
на отделните деяния, включени в съвкупността, САС приема за законосъобразно крайното
заключение на СГС, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати спрямо Д. чрез
увеличение на определеното общо най-тежко наказание от 3 години и 6 месеца с 1 година.
От съществено значение е, че двете престъпления, включени в съвкупността, касаят
извършени идентични престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр с ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, които са квалифицирани в
условията на опасен рецидив; предишните осъждания и изтърпяване на наказания не са
довели до необходимата промяна в поведението на осъдения, което изисква по-
продължителна и настоятелна корекционна работа с него. Първоинстанционният съд е
съобразил младата възраст на жалбоподателя и възможностите и потенциала му за
поправяне, като правилно е приел, че не се налага увеличаване на общото наказание с
максимално възможното по чл. 24 НК.
Така отмереното наказание – най-тежкото от двете 3 г. и 6 месеца, увеличено с 1 година, или
общо 4 г. и 6 месеца, е справедливо и съответно на обществената опасност на дееца и на
конкретната тежест на престъпленията, включени в разглежданата съвкупност от две
престъпления.
По изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2. състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2006 на Софийския градски съд, НО, 12. състав от
27.5.2022 г. по н.ч.д. № 1088/2022 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5