Р Е Ш Е Н И Е
.../18.4.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в публично съдебно заседание, проведено на осми март две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
И. разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 19107 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от М.В. Манчева с ЕГН ********** срещу Ч.А.М.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата в размер на 5500 евро, представляваща нейни лични
средства, с които Д. е заплатила част от цената на придобития по време на брака на
страните недвижим имот - апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, ж.к. „****“,
бл.302, ведно с обезщетението за забава
от влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното
изплащане на сумата.
С уточняващи молби от 14.12.2021г.,
15.12.2021г., 02.02.2022г. ищцата е заявила, че не поддържа първоначално
посочената квалификация на иска и съгласно мотивите в определение по
ч.гр.д. № 2544/ 2021 год. на ВОС е заявила, че предявения иск е с пр.осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Твърденията
са, че средствата за придобиване по
време на брака на страните на описания
имот – ап.№ 20 са лични средства на ищцата, придобити по дарение от нейната майка. Уточнява, че с
тези твърдения се подчертава личния характер на средствата. Ищцата заявява, че
такъв облигационен иск не е разглеждан в производството за делба, поради което
същият е допустим. Събрани са доказателства в настоящото производство по делото
без да се отчитат вложените лични средства в производството по извършване на
делбата. С процесната сума ищцата е
обедняла, а ответникът се е обогатил до размера на процесната сума от 5500
евро, доколкото същият при извършване на делбата и разпределение на имотите
между съделителите е получил имущество, което е съразмерно на имуществото,
получено в дела на ищцата без да се отчитат личните й средства за закупуване на
единият имот. Личните средства на ищцата запазват характера си на такива по
време на брака и след развода.
В съдебно заседание пълномощника й адв.И.В. заявява и
алтернативно основание на което да се разгледа предявения от нея иск срещу
ответника Ч.М. с искане за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 5500 евро на осн. чл. 59
от ЗЗД, в случай, че съдът приеме, че искът следва да бъде разгледан на това
основание и моли за уважаването му, на
осн. чл. 59 от ЗЗД.
Становището на ответника е, че предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД е
допустим, но същият е неоснователен. Съображенията му са
следните:
За да е налице неоснователно обогатяване следва да има разместване на
имущество, като от патримониума на лицето, което твърди, че е дало това
имущество, средства или какво и да е за обогатяването следва да е попаднало в
патримониума на ответника, който се е обогатил с тези средства. Още в самото
начало и от предходното разглеждане на делото са наведени твърдения,
че майката на ищцата й е подарила процесните 5500 евро. Съответно ищцата ги е
вложила в закупуването на ап. №20, като част от покупко-продажната цена. Това
представлява трансформация на лични
средства при закупуването на жилище, което е семейна общност. Няма сума, която
да е преминала от патримониум обеднявайки едно лице в патримониума на друго
лице, което да се е обогатило със същата тази сума. Получаване на тази сума от ответника няма. Няма и твърдение за това. Закупеното
жилище е СИО и неговата стойност няма нищо общо със стойността, която са
представлявали тези средства, дори да са
били дадени за закупуване на това жилище при закупуването му. Те не могат да
бъдат нито същите, нито в същият размер. Жилището има съвсем различна стойност.
Тази пазарна стойност е била съобразена в
производството за делба. Още в началото
на исковата молба очевидно в първата фаза ищцата е направила това твърдение за дарение от
майка й 5500 евро, които са нейни лични
средства, които тя е вложила за закупуването на апартамента и претендирала
именно на това основание трансформация на лични средства и различна от
постановената от съда квота на собственост. Този факт между същите страни е бил
доказан чрез разпит на свидетели, чрез представяне на същите писмени
доказателства и за да е приел за недоказано, че са били дадени средства в
размер на 5500 евро от майката на дъщерята, както и че тези средства са били
вложени при покупката на този ап. № 20 така, че този въпрос освен, че няма
преминаване от един патримониум в друг и обогатяване и обедняване е решен от
съда, като съдът между същите страни в мотивите си е приел, че няма
доказателства, че тези средства са били дадени и че са вложени при покупката на
ап. № 20, каквото е твърдението и към настоящият момент на ищцовата страна, че
те са вложени при покупката на ап. № 20. В този смисъл отделно от всичко
останало, този въпрос наистина е решен между страните и не следва да бъде
пререшаван в каквото и да е друго производство. Това е облигационна претенция в
рамките на претенцията за лични средства при закупуване на имот с вещна
стойност и отделно от това едно съдебно решение никога не може да бъде
правопораждащ факт по отношение на обогатяване на страните спрямо, които е
произнесено. Нито времето на произнасяне, нито характера на този акт могат да
представляват материално-правна предпоставка за обогатяване или обедняване на
което и да е от страните в едно такова производство. В този смисъл Ви моля да
отхвърлите претенцията. Не претендира разноски.
Заявява, че наведеното алтернативно основание е недопустимо
съгласно указанията на въззивният съд.
Съдът
като взе предвид становищата на страните
събраните доказателства, въз
основа на закона, по свое убеждение и съобрази указанията на въззивния съд в
мотивите на определението по ч.гр.д. № 2544/2021 год., приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявения иск е за неоснователно
обогатяване на ответника М. за сметка на ищцата Д. с процесната сума в размер
на 5500 евро, по твърдения, че същите са
лични средства на ищцата и са вложени при закупуването на недвижим имот по време на брака на страните,
представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, ж.к. „****
бл.302, ведно с обезщетението за забава
от влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното
изплащане на сумата. При извършване на делбата между бившите съпрузи,
ответникът е получил имот без да се
прави уравнение на дяловете на съпрузите
и така се е обогатил, а ищцата е
обедняла.
С определение на Апелативен съд Варна от
18.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. 564/19 г. е прието на осн.чл.122 ГПК,
че компетентен да се произнесе по
предявените искове е РС Варна. След връщане на делото на РС Варна е образувано
настоящото гр.д.№ 19107/2019 г.
Събраните доказателства при първоначалното
разглеждане делото по нередовна молба са събрани при спазване на процесуалните
правила на ГПК. От същите се установява, че страните по делото М.Д. и Ч.М. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен
с влязло в сила решение № 2128/14.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 9226/2009
г. на РС Варна. В мотивите на решението е прието, че фактическата раздяла на съпрузите датира още
от 2004 г. с оглед обстоятелството, че ответникът живеел и работел в Испания,
което обстоятелство е довело до охладняване на отношенията им.
Твърденията в исковата молба са, че с
влязлото в сила решение по извършване на делбата, жилището ап.№ 20, находящ се в бл.302, вх.3, ет.4 в жк
„****“, гр.Варна е поставено в дял на ищцата М.Д..
По време на брака на страните, те са изтеглили два кредита - единият в банка ДСК, а другия в
Райфайзенбанк. Със заема в Банка ДСК са заплатили част от цената на апартамент
№ 20, находящ се в град Варна, кв. „Владислав Варненчик", бл.302 в размер
на 14 500 евро. Част от продажната цена на жилището в размер на 5500 евро е заплатена с лични средства на ищцата, които са й били дарени от нейната
майка. Всички разноски по отпускането на кредита, такси за
отпускането, заплащане на нотариални такси, както й комисионната към фирма „Адрес“ в размер на 700 евро е
заплатила тя с лични средства. В производството за делба при определяне на
пазарната цена на жилището и
последващото му възлагане в нейн дял, ап.№
20 е оценен без тежестта върху него от неизплатения кредит в размер на
гореописаната сума.
Бракът
на страните е прекратен с развод
с влязло в сила решение от 14.6.2010 г., постановено по гр.д.№ 9226/2009 г. В
молбата се твърди, че фактическата им раздяла е от 2004 г. На 13.08.2004 г. двамата съпрузи като
кредитополучатели са сключили с трето за
спора лице „Банка ДСК“ ЕАД договор за
кредит за покупка на недвижим имот – жилище № 20 в ж.к. Вл.Варненчик, бл.302,
вх.3 в размер на 14500 евро. Срокът за издължаване на 180 месеца, с падежна
дата на вноските 19-то число на месеца.
Страните са подписали
погасителен план, уточняващ начина на погасяване на кредита. За обезпечаване на
вземанията на банката по предоставения кредит, както и лихвите, и разноските,
страните по делото учредили в полза на банката договорна ипотека върху
придобития в условията на съпружеска имуществена общност апартамент № 20 в ж.к.
„Вл.Варненчик“, бл.302.
С влязло в сила решение на ВРС е извършена делбата на
придобитото по време на брака имущество в т.ч.
и на ап.20, като същия имот е поставен в дял и собственост на ищцата М.Д..
На
24.08.2006 г. ищцата М.В. Манчева е сключила с трето лице – търговец ЕТ
„Стинекс“, гр.Варна договор за учредяване и продажба право на строеж и
довършителни работи за ап.№ 10А в жил.сграда в гр.Варна, ул.“Хан Тервел“ № 42,
в груб строеж на сградата. Купувачът е платил на продавача задатък в размер на
7000 евро и се е задължил да заплати
останалата част от продажната цена както следва: 9500 евро до 31.08.2007
г. и 7280 евро до изливане на плоча под ап.№ 10А. Видно от представените
квитанции към приходни касови ордери на 09.08.2007 г. е заплатена сумата 7000
евро, на 27.09.2007 г. е заплатена сумата 8500 евро и на 01.10.2008 г. е
заплатена сумата 8280 евро – листи 72 - 74 от делото.
От представени две разписки на стойност 2000
евро и 1900 евро се установява, че същите суми са получени от ищцата след като
са й били предадени от Диана В. Стоянова, която е нейна сестра на дати
10.07.2007 г. и 20.02.2009 г. В същите не е посочено основанието на което
сумите са предадени и получени.
От удостоверение от Money Express Transfer със седалище
гр.Мадрид, Кралство Испания се установява, че за периода 19.7.2008 г. –
04.01.2010 г. са извършени множество парични преводи от Ч.М. в полза на М.
Манчева като размерите на преведените суми са различни по всеки отделен
превод.
От удостоверение, което е приложено на лист 90 от делото, издадено от „Банкиа“
АД, гр.Валенсия се установява, че на 27 юни 2007 г., ответникът Ч.М. с посочен
ЛНЧ е направил превод със следните данни: сума 9000.00 евро в „Пиреус банк
България“ АД с получател М.В. Манчева.
От удостоверение, издадено от „Иберкаха банко“ АД се установява,
че на 06.08.2007 г. г-н Ч.М. с посочен ЛНЧ е направил превод в полза на ищцата
в размер на 11 050.00 евро – лист 92 от
делото. В удостоверението, издадено от Луис Ферререс Фустер, директор на клон
Мостолес Есторил II на „ИберКаха
Банко“ АД се установява, че получател на сумата е М.В. Манчева, банка на
получателя „Пиреус Банк България“ АД, гр.София, размер на преведената сума
11 050.00 евро.
С влязло в сила решение от
20.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 18208/2010 г. на РС Варна, поправено на
осн.чл.247 ГПК с решение от 27.10.2015 г.
е извършена делбата между страните по делото на придобития по време на
брака им недвижим имот като съдът ВЪЗЛАГА на основание чл. 349 ал. 1 изр. 1 от ГПК в дял на М.В.Д. с ЕГН ********** неподеляем
недвижим имот представляващ жилище - Апартамент № 20 находящ се в гр.Варна,
ж.к."Вл. Варненчик", бл.302, вх.З, ет.4, със застроена площ от 56,72
кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото избено помещение № 20 с полезна площ от 3,75 кв.м., ведно с
2.9134 процента ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху държавна земя, при граници: aп N 21, ап.№19, тр.площи, вх.4 и на
избеното помещение: паркинг, коридор изба на ап.№19, самостоятелен обект с
идентификатор 10135.4502.272.29.20 по КК и КР на гр. Варна одобрени със Заповед
№ РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК. ПОСТАВЯ на основание чл. 349 ал.
1 изр. посл. от ГПК в дял на другия съделител Ч.А.М.
с ЕГН ********** недвижими имоти представляващи 1. Апартамент № 89 находящ се в
гр.Варна, ж.к. "*****" - бл.306,
вх.7, ет.З, състоящ се от: стая, кухня, баня-тоалет, коридор, балкон, със
застроена площ от 40,71 кв.м., заедно с изба, с площ 2,10 кв.м., при граници на
жилището: тревна площ, ап.№ 90, ап.№ 88, стълб. клетка и на избеното помещение:
тревна площ, изба на ап.№ 85, изба на ап.№ 92, коридор, заедно с 0.4826
процента ид. части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, самостоятелен
обект с идентификатор 10135.4502.195.9.8 по КК и КР на гр. Варна одобрени със
Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК и 2.
Дворно място, находящо се в с.о. "Божурец" община Каварна, област
Добричка, с урегулирана повърхност от 685 кв.м., парцел XIX, в квартал 83 по
плана на с.о. „Божурец”, община Каварна, при граници: север - парцел IX, изток
- парцел XVIII, юг - път, запад - парцел XX, поземлен имот с идентификатор 05009.511.532 по КК и КР на с.
Божурец, обл. Добричка, одобрени със Заповед № РД-18-8/19.02.2008г. на изп.
директор на АГКК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 349 ал. 1 изр. посл. и ал. 5 ГПК А.М. с ЕГН **********
да заплати на М.В.Д. с ЕГН ********** сумата от 3200 лева за уравнение на
дяловете, ведно със законната лихва върху главницата от влизане в сила на
настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 57 СК М.В.Д. ЕГН ********** да заплати на
Ч.А.М. ЕГН ********** сумата от 2500 лева, представляваща сбора от дължимите по
силата на закона наеми за периода 13.07.10 г. до 13.11.2013г., /62,50 месечно/
за жилище придобито в СИО, което след прекратяване на брака е предоставен за
ползване на Д., представляващо апартамент в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик”, бл.302, вх.3, ет.4, ап.20, както и по 62.50 лева месечен наем за
периода от 13.11.2013г. до влизане в законна сила на решението за извършване на
делбата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.А.М. ЕГН ********** иск с правно основание чл.
31 ал. 2 ЗЗД за осъждането на М.В.Д. ЕГН ********** да му заплати сумата от
3150 лева представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствен
имот - апартамент в гр. Варна, ж.к. „****”, бл.306, вх.7,
ет.3, ап.89, в размер на сбора от месечните наеми в размер на 87,50 лева, за
периода 18.11.2010г. до 13.11.2013г., ведно със законната лихва считано от
13.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.127 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32 ал. 2 от СК вр. чл. 61 ЗЗД Ч.А.М. ЕГН ********** да заплати на М.В.Д. ЕГН ********** сумата от
10214,28 евро, /19997,40 лв./ представляваща сбора от погасените от М.В.Д. в
периода от 21.09.2004г. до 13.11.2013 г. вкл. вноски по банков кредит от
13.08.2004г. сключен по време на брака между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 10214,28 евро до пълния претендиран размер от 10269,66 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Д. ЕГН ********** иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждането на Ч.А.М. ЕГН ********** да й заплати сумата от 5000 лева,
представляваща общия размер на обезщетението за забава за период от 12.11.2010
г. до 12.11.2013 г. начислено върху всички платени погасителни вноски по банков
кредит от 13.08.2004г. на обща стойност от 10269,66 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Д. ЕГН ********** иск с правно основание чл.
30 ал. 3 ЗЗД за осъждането на Ч.А.М. ЕГН ********** да й заплати сумата от 5250
лева представляваща сбора от приспадащите й се
½ част от добивите получени от съсобствен имот представляващ
апартамент в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл.306, вх.7, ет.3, ап.89,
в размер на месечен наем от 87,50 лева за периода 18.11.2010г. до 13.11.2013г.,
ведно със законната лихва считано от 13.11.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата“.
Решението за извършване на
делбата е влязло в законна сила на
20.12.2016 г.
В същото производство за делба по
гр.д.№ 18208/2010 г. на РС Варна са били разгледани и предявените от страните насрещни
претенции по сметки. За възложения на ищцата недвижим имот ап.№ 20 не е
определена сума за уравнение на дела на ответника и такава не му е заплатена.
По искане на ищцата са разпитани свид. Великов, който е нейн баща и
свид.Стоянов, който е съпруг на сестра й. Съдът преценява показанията на същите
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Същите са последователни и логични.
Свид.Великов е заявил, че през 2004 год. М. теглила кредит, но банката
отпуснала малко пари, които не й стигнаха. Понеже съпругата му работи в Гърция,
тя му се обадила, че иска да помогне на М. с 5500 евро. Тъй като изпращала спестените пари при малката им
дъщеря в гр. Добрич, съпругата му
казала, че ще й се обади да даде тази
сума на зетя Стоян, който да ги донесе в гр. Варна. Стоян ги донесъл във Варна
и ги предали на М.. Апартамента се
намира в кв. „Владиславово“, бл.202. Великов е участвал в ремонта на апартамента и
при носенето на багажа. Ч. заминал за Испания преди да купят апартамент № 20,
т.е. преди 2004 год. След като той заминал за Испания повече не са се събирали
да живеят заедно като семейство. Първия ремонт е правен през 2004 год. След
това М. постоянно си правела някакви ремонти
и през 2008-2009 год. го довършили. След първия ремонт М. и внучето заживяли
там. През 2004 год. за да направи този ремонт мисли, че М. също е взела пари
от майка си. Не е присъствал на даването
на тази сума 5500 евро.
Свид.Стоянов разказва, че апартамента
в кв. „Владиславово“, бл.302 бил закупен
от М. с кредит и с пари от майка й. Занесъл лично на М. 5500
евро, които тъщата му дала да й предаде. Спестените пари на тъща му винаги са
стояли у тях като ги изпращала на
съпругата му, която имала пълномощно и
банкови сметки. Двете са говорили, че тъща му иска да помогне на М. и те трябвало да й дадат тези пари. Занесъл лично парите
на М. през лятото на 2004 год. Парите били
сложени в плик, банкноти по 50
евро. Когато ги занесъл на М., тя ги преброила пред него. Съпругата на
свидетеля /сестрата на М./, когато му ги
давала казала: „Дай ги на М. от майка ми
да й помогне да си купи апартамент!“. Апартамента на М. бил в лошо състояние и за основен ремонт. М. веднага започнала ремонт,
а свид. Стоянов й съдействал за бояджия.
Имало е и други случаи, когато е носил пари на М. по празници. Тя започнала
веднага ремонта, който продължил 4-5 год. от закупуването - от 2004 год. до
2008 год. Свидетелят Стоянов не може да
каже дали този апартамент е бил за двамата съпрузи. Най-накрая направиха ремонт
на банята. Не мога да си спомня точно,
но мисля, че не беше преди 2008
год. Парите бяха за закупуване на апартамента, който е във бл. 302. Не знае да
са давани пари на М. чрез банкова сметка. ***. Стоянов останал с впечатлението,
че парите й ги дава за да й помогне да купи жилище и не е чувал да споменава да й се връщат. След около
месец М. купила жилище, но не може да каже дали тези пари са вложени в цената на това жилище. Той й ги е
предал за това.
Съгласно разпоредбата на
чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено
или отпаднало основание е длъжен да го
върне. Когато не са налице елементите на
някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва
друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска
по чл. 59 ЗЗД. Разпоредбата на чл.59,
ал.2 ЗЗД сочи, че правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква само, когато
няма друг иск, с който обеднелият може да се защити, както и, че лицето, което
е изпълнило чуждо задължение, имайки интерес от това, разполага с регресен иск
срещу длъжника по чл.74 от ЗЗД.
С предявяване на иск за
неоснователно обогатяване ищецът отправя
искане за връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже основанието на което е получил даденото. Първата хипотеза
на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже нищожност на
основанието. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата
хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и че това основание не се е осъществило или е
отпаднало. В този смисъл определение №142 от 21.02.2012 г. по ч.гр. дело
№103/2012 г. на ВКС, IV г.о. и други.
Договорните правоотношения между
съпрузите представляват самостоятелно основание за разместване на имуществени
блага помежду им. Съгласно Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1265/2010 г., IV г. о., ГК наличието на договорна обвързаност между страните
изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. Съпругът
получил нещо на несъществуващо, отпаднало или неосъществено договорно основание
следва да го върне. За така полученото, независимо от неговата стойност и
естество, брачното правоотношение не може да се счита за основание. Другият
съпругът е престирал в изпълнение на свое договорно задължение, а не в
изпълнение на законовото си задължението за грижа и взаимопомощ, основаващо се
на брачната връзка. В решение № 1183 от
04.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4557/2007 г., I г. о., ГК е посочено, че основанието на извършеното плащане е от
съществено значение в отношенията между платеца и получилото плащането лице,
като значение има намерението на платеца /anirmus solvendi/ на платеца.
В Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС са
дадени задължителни разяснения, че първоначална липса на основание е налице
когато даването, съответно получаването на нещо е станало въз основа на нищожен
акт или в случаите на унищожаемост – след прогласяването й, или без наличието
на каквото й да е правоотношение.
Спорният по делото въпрос е дали
след прекратяване на брака на страните и прекратяване на съсобствеността между
тях с влезлите в сила решения на РС Варна,
ответникът дължи на ищцата връщане
на сумата в размер на 5500 евро, той обогатил ли се е същата сума за
сметка на ищцата и сумата получена ли е без основание, или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание от ответника по делото Ч.М..
Показанията на свидетелите
кореспонодират с останалите доказателства по делото. Същите са в резултат на
лични впечатления и съдът ги преценява по реда на чл.172 ГПК доколкото са
заинтересови в полза на ищцата предвид установените родствени връзки по произход и по сватовство. Съдът кредитира
същите доколкото те кореспондират със събраните доказателства относно
фактическата раздяла на страните, която датира от преди прекратяване на брака с
развод и преди прекратяване на съсобствеността между тях, възникнала в режим на
СИО.
Основанието да се търси част от платеното е установяване на елементи от
фактическия състав на неоснователното
обогатяване. Установено е по безспорен начин от доказателствата по делото, че след
прекратяване на брака на страните, считано от 14.06.2010 г. жилището,
представляващо ап.20 е престанало да задоволява семейни нужди, а с прекратяване
на собствеността между бившите съпрузи с влязлото в сила решение на 20.12.2016
г. същото е възложено в дял и
изключителна собственост на ищцата М.Д., поради което съдът в решението от 9.07.2021
г. по предявен кумулативно съединен иск е приел, че не е възникнала солидарна отговорност за платените от ищцата
суми за погасяване на кредита в периода 13.11.2013 г.- 20.12.2016 г. През този
период и към момента на погасяване на дълга не е налице нарушаване на
имущественото равновесие, което да трябва да бъде възстановявано, тъй като
придобиването в индивидуална собственост е без заплащане на суми за уравнение
на дяловете, а имуществото, за което са разходвани средствата по получения
банков кредит към датата на погасяването му е собственост единствено на ищцата.
В отношенията на
бившите съпрузи не са налице уговорки за поемане на задължение от страна
на Ч.М. за изплащане на вноските по договора за кредит след поставянето в дял и изключителна собственост
на ищцата на апартамент № 20, който е
придобит по време на брака на страните.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че
страните са закупили на 16.8.2004 г., по
време на брака им недвижим имот, чиято
продажна цена в размер на 20000 евро е
изплатена по следния начин: със собствени средства на купувачите в размер на 5500
евро и с кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 14500 евро.
По предявения осъдителен иск за заплащане на сумата
5500 евро, за която сума се твърди, че представлява лични средства на
М.Д. и с нея е заплатена част от цената
на апартамент 20, находящ се в бл.302 на ж.к. „Владислав Варненчик" в град
Варна, придобит по време на брака на
страните, ищцата носи доказателствена
тежест да установи твърденията, че 5500
евро са нейни лични средства.
Притежаваните от всеки от
съпрузите части от придобитите по време
на брака им вещни права в това число и за посочения недвижим имот ап.№ 20 е
решен при определяне на квотите с решението по допускане на делбата по гр.д.№
18208/2010 г. на РС Варна. В мотивите
на същото решение е посочено, че между страните е разгледан въпроса
за произхода на част от средствата,
послужили за закупуване на апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, ж.к."****", бл.302, вх.З, ет.4, по плана на трети м.р.,
застроена площ от 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни
помещения, ведно с принадлежащото избено помещение № 20 с полезна площ от 3,75 кв.м., заедно с
2.9134 процента ид части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху държавна земя, при граници: an.№ 21, ап.№ 19, тр.площи, вх.4 и на
избеното помещение: паркинг, коридор изба на ап.№19 и за ателие № 3, находящо се в гр. Варна, ул. „Хан
Тервел" №42, със застроена площ от 22,40 кв.м., състоящо се от: баня -
тоалет, кухненски бокс, едно помещение, ведно с избено помещение № 16 с площ от 2,40 кв.м., при граници: офис,
избено помещение № 9, калкан, коридор, както и 6.9654 процента, равни на 7,80
кв.м. ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, както и 3
кв.м. ид. части от УПИ - 12,13. в квартал 183 по плана на 11 подрайон на града,
с площ от 195 кв.м., при граници: УПИ VII - 11, 19, УПИ V - 9 и от две страни улица.
Съдът, който е разгледал делбата е приел, че от събраните в производството
доказателства не може да се направи извод за наличие на дарение в полза на ищцата от нейната майка на парични
средства, които да са послужили именно за закупуване на процесните имоти. Като
е намерил възражението за трансформация на лични средства в придобиване на
процесните имоти за недоказано, съдът по допускане на делбата е приел на основание чл.19, ал.1 от СК, че делбените имоти са бивша семейна
имуществената общност, която е прекратена с прекратяване на брака, като
съгласно чл.27 от СК дяловете на съпрузите са
равни. След влизане в сила на решението и прекратяване на
съсобствеността за този имот с решението по извършване на делбата, ищцата е
предявила настоящия иск за неоснователно обогатяване.
Основанието да се търси част от
платеното е установяване на елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а в случая не се
установи по безспорен и категоричен начин, че именно с предадената от свид.Стоянов
на ищцата сума в размер на 5500 евро е заплатена цената на ап.№ 20. Имотът е придобит с договор за продажба от 16.08.2004 г., приложен на лист 50 от гр.д.№ 4496/2019 г. В нотариалания акт
се съдържа изявление на ищцата, че сумата 5500 лева представлява собствени
средства на купувачите, а за
остатъкът в размер на 14500 евро е поет банков ангажимент от „Банка ДСК“ ЕАД,
гр.Варна. Ч.М. не е присъствал на сделката, същият е представляван от съпругата
си М.Д.. Ищцата е направила лично изявление
пред нотариуса, че сумата 5500 лева
представлява собствени средства на купувачите. С това изявление ищцата е
признала семейния произход на средствата, което изключва твърденията й в
молбата, че същите средства да дарени от нейната майка.
От свидетелските показания се
установи, че първия ремонт в ап.№ 20 е
правен през 2004 г., а в последствие ремонт е правен в периода 2008 г. – 2009
г.Свидетелят Стоянов заявява пред съда, че е занесъл на ищцата 5500 евро по
поръчение на съпругата си, която му казала, че парите са подарък за сестра й от
тяхната майка. Останал с впечатление, че
те се дават като помощ да се закупи жилище, но самият той не може да каже дали
същата сума е вложена за закупуването на ап.№ 20.
Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК за опровергаване на изходящ от страната
частен документ, свидетелските показания са допустими само при изрично съгласие
на страните. Ответникът се е противопоставил на събирането на гласни
доказателства, но за различни факти, поради което свидетелските показания са
допустими, но същите не опровергават изявлението на ищцата пред нотариуса за
произхода на средствата, а именно, че същите са собствени средства на
купувачите М.Д. и Ч.М., действащ чрез пълномощника му М.Манчева – съпруга.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено от
доказателствата по делото, че вещното право на собственост е придобито в
резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, на осн.чл.21, ал.1 СК. Съвместния
принос може да се изразява във влагане на средства, на труд, на грижи за децата
и в работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на
противното – чл.21, ал.3 СК. Доколкото не е проведено успешно оборване на
презумпцията на чл.21, ал.1 СК в производството пред настоящата инстанция, следва, че след прекратяване на брака съпругът не дължи на
съпругата възстановяване на сумата 5500 евро, представляваща част от цена на придобит по време на брака недвижим имот.
Изложеното води до извод за неоснователност на предявения иск, който следва да се отхвърли.
Ответникът не е направил искане с
пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК за заплащане на
разноски за производството по този иск.
Мотивиран от изложеното, съдът съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.В. Манчева с ЕГН ********** срещу Ч.А.М. с
ЕГН ********** за заплащане на сумата в
размер на 5500 евро, представляваща лични средства на ищцата с които е заплатена част от цената на апартамент № 20, находящ се в
гр.Варна, ж.к. „****“,
бл.302, придобит по време на брака на страните, ведно с обезщетение за
забава върху главницата от влизане в
сила на решението по извършване на делбата по гр.д.№ 18208/2010 г. на РС Варна
– 20.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Районен съдия: