Решение по дело №77/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на депозирана в законния срок касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите против Решение №6 от 22.01.2025 година по АНД № 418/2024 година по описа на Районен съд Севлиево.

С обжалваното решение РС Севлиево е отменил Наказателно постановление № 790794-F773439 от 07.10.2024 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на „Джи 1“ ЕООД гр. Раковски за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие в мотивите. Развиват се доводи, че изводите на съда са базирани на неизяснена фактическа обстановка; противоречие между безвиновната отговорност на юридическите лица и наличие на основания, изключващи отговорността, наличие на системен проблем в нивомерната система на обекта на дружеството, който не се отстранява. Твърди се, че при предходно също по вид нарушенеие, в хода на проверката има издадено Предупреждение, в което ясно и точно било посочено, че при последващо нарушение от същия вид от дружеството ще му бъде наложена административна санкция. Прави се искане на отмяна на обжалваното съдебно решение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който заявява че поддържа жалбата и искането по същество, прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна „Джи 1“ ЕООД гр. Раковски се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който оспорва жалбата, поддържа се подадения писмен отговор, по същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение; заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, за което се представя списък и доказателства за заплащането му.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира следното:

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че дружеството жалбоподател не е осъществило състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

От извършена на 06.06.2024г. проверка в търговски обект Бензиностанция Севлиево № 4, стопанисван от „ДЖИ 1“ ЕООД и извършена справка в информационните масиви на НАП „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ на 01.05.2024 г. се установява, че от наличното в обекта ЕСФП /Електронна система с фискална памет/ с нивомерна система за обем на течни горива, са предадени/изпратени некоректни данни към НАП по установената дистанционна връзка за доставено количество гориво. Така, на 01.05.2024 г. с Акцизен данъчен документ в този обект в Резервоар № 5 /газ/ от НИС е отчетено 1178 литра, а по документ 3696кг /700л./ и на дата 30.05.2024г. от резервоар №5 /газ/ от НИС е отчетено 3201 литра, а по документ 3923кг. /7362л./ Нивомерната система не е подала коректни данни за полученото количество гориво, с което дружеството не е изпълнило задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива.

Освен в уведомителното писмо, възражения били отразени както в писмените обяснения пред административнонаказващия орган, така и в писмените възражения до него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които обаче не били взети предвид, както от актосъставителя, така в последствие и от АНО. Въззивният съд е приел, че е следвало да се извърши разследване на спорните обстоятелства, каквато е разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, и едва тогава административнонаказващият орган да се произнесе по преписката; следвало е да се изясни причината за неподаване на данни за процесната доставка, и дали в действителност това се дължи на токов удар, каквито възражения са били направени от дружеството-жалбоподател.

При направен анализ на сочената като нарушена норма на чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, РС Севлево е стигнал до извод, че в случая не е осъществен състава на вмененото във вина административно нарушенеие. Неправилно е ангажирана отговорност на дружеството по тези правни норми. На процесната дата в НАП е подадена информация от наличната в обекта система, но според нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата се регламентира единствено задължението за подаване на данни до НАП, като то било изпълнено. Неточното подаване на данни чрез нивомерната система не е поведение, посочено в хипотезата на тази норма. Освен това в АУАН и в НП не се твърди, че подадените от системата данни не са дали възможност на органа по приходите да определи точните количества горива в резервоарите за съхранение на обекта. Разликата между доставеното по документи количество и отчетеното такова по нивомерната система не е елемент от фактическия състав на разпоредбата. При извършената доставка на гориво в бензиностанцията чрез системата автоматично е предадена информация за получената доставка на течно гориво в НАП и различието се дължи на технически проблем на същата, а не на неправомерно поведение на търговеца. Дружеството своевременно е уведомило НАП за констатираната разлика и причините за нея.

По тези причини, като е счел описаното поведение като несъставомерно, първоинстанционния съд е отменил процесното НП.

Настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на въззивния съд за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспореното Решение на РС Севлиево е валидно и допустимо, поради което следва да се разгледа относно неговата законосъобразност.

НП е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в приложимия закон. Този извод важи и за съставения АУАН, въз основа на който е издадено НП. По този въпрос първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и верни изводи.

По отношение основният мотив за отмяната на наказателното постановление, свързан с несъставомерността на описаното поведение на санкционирания търговец, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

В свое Писмено обяснение при проверката от 06.06.2024г. жалбоподателят сочи, че е предприел действия относно неправилното отчитане на количеството гориво от нивомерната система на обекта си и предоставянето на неверни данни в НАП по тази причина, като от фирмата, осъществяваща техническата поддръжка, е изискано становище относно причините за проявата на този проблем. От доставчика на системата е получен отговор, че той може да направи проверка и евентуален ремонт едва след 15.07.2024 г. На 24.06.2024 г. е поръчан кабел, отговарящ на спецификацията на производителя на нивомерната система с очаквана дата на доставка – 01.07.2024 г., а смяната била планирана за 04 - 05.07, с.г. Приложено е и цитираното Обяснение на „Термо Хит“ ООД, Пловдив от 25.06.2024 г., с което се препоръчва за отстраняване на процесния проблем подмяната на кабел между сондата и конзолата и се сочи, че ако още е налице такова разминаване в данните, следва да се премине към смяна на сондата. Посочени са визираните дати за доставка и подмяна на кабела. Съдът намира, че след като самата фирма, осъществяваща техническа поддръжка на системата, не може да конкретизира в какво се състои неизправността й, то няма как административният орган да го направи. В преписката са налице само твърдения и предположения, но нито едно конкретно обозначаване и доказване на причината за възниквалия многократно проблем. Самият жалбоподателят също не посочва такава конкретна причина, за да може наличието й да се изследва. По то така изложените съображения не се споделят възраженията на пр. представител на санкционираното дружество, че в случая е следвало административния орган да извърши техническо обследване, измервания и други способи, вкл. назначаване на експертиза и произнасяне от вещо лице на какво се дължи разминаването в показанията в отчитането пред НАП и наличните количества в обекта като стойности.

АУАН по случая е съставен на 14.06.2024г. за разминаване в данните при проверка, осъществена на 06.06.2024г. Видно от данните към АНП проблемът е продължил да съществува поне към м. септември, с.г., видно от последната дата на представените уведомления – 24.09.2024 г., т.е. след издаването на АУАН, като е бил налице и поне година преди това. Няма данни, че към 07.10.2024, когато е издадено процесното НП, той е бил отстранен.

На 15.11.2024 г. е изготвено още едно писмено становище на „Термо Хит“ ООД, приложено по делото на първоинстанционния съд, в което е отразено, че при възникнали проблеми с отчитането на данни от системата жалбоподателят е уведомил своевременно дружеството – сервизна фирма, която е установила, че става въпрос за технически проблем, като вероятните причини са свързани с токов удар, недобра връзка между сонда и конзола или технически проблем със самата сонда – т.е. причината и към ноември, 2024 г., е неясна дори за жалбоподателя. По тази причина била дадена и горепосочената препоръка за подмяна на кабела, след което да се премине към смяна на сондата, в случай, че проблемът остане наличен. Кабелът бил сменен и били извършени необходимите тестове, вкл. на нивомерната сонда, която в последствие също била сменена. Представени са документи за извършени ремонти от м-ц юли и август, 2024 г., но очевидно при наличието на разминаване в данните и следващия месец, това не е било достатъчно.

Приложени са редица уведомителни писма от 2024г., с които жалбоподателят е информирал НАП за разминаване в данните на доставените по документи количества гориво и отчетените такива от ниворемна система, като е посочено, че за това е уведомена поддържащата системата фирма. Наличието на такива писма обаче не говори за полагане на усилия за отстраняване на проблема, напротив, то е индиция за това, че проблемът не е бил еднократно установен, а е съществувал месеци наред, без да се предприеме каквото и да било за отстраняването му. Отстраняването на така възникналия проблем, констатиран многократно при дейността на дружеството свидетелства за недобра организация на дейността и недостатъчно полагани усилия за отстраняването му.

На дружеството е съставено Предупреждение за установени през годината пет аналогични различия, като е посочено, че това е нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН „ДЖИ 1“ ЕООД се предупреждава, че при извършването на друго нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизане в сила на същото, представляващо маловажен случай, ще бъде наложено административно наказание.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и „данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива“. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

По делото не е спорно, че е била налице исканата и внедрена система и че данни са били предавани, но в процесния случай те не са били верни, т.е. системата не е давала възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта – бензиностанция. И такъв проблем е установен поне година преди извършване на процесната проверка, като самият търговец многократно сам е установявал наличието на такъв, но е предприел конкретни мерки по подмяна на кабел и сонда едва след проверката и съставянето на АУАН, като проблемът е бил налице и при издаване на процесното НП.

При това положение правилен е извода на АНО, че дружеството не е подавало по установената дистанционна система данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво от посочения вид в резервоарите си за съхранение в търговския обект, с което е нарушило така посочената норма на този подзаконов нормативен акт. В случая не е само необходимо наличието на внедрена система за измерване на наличните количества горива и подаването на информация за това към НАП, а трябва тази информация да е с точни данни и въз основа на същата да са налични във всеки един момент възможности за проверка от приходната агенция на стойностите на горивата, продавани от търговеца. В този смисъл неправилен е извода на РС Севлиево, че е достатъчно да е налице внедрена система за отчитане на количествата горива и подаването на информация за това към НАП. Следва да се отчете и факта, че данните които се подават към НАП трябва да са точни и коректни, което в случая не е изпълнено от Дружеството. Наличието на такова по вид нарушение е достатъчно, за да се търси отговорност от търговеца по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, според която норма извън случаите по ал. 1 /неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от същия нормативен акт/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или „на нормативен акт по неговото прилагане“, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, какъвто е случаят или имуществената санкция следва да е в размер между 1 000 до 4 000 лв. Наложената такава е в минимален размер от 1 000.00 лв., който съдът счита за законосъобразно определен.

Административно- наказателната отговорност на юридическите лица, каквото е санкционираното, е обективна безвиновна такава и наличието на вина, като субективен елемент от деянието, не е елемент от фактическия й състав. Дори и да е било налице обстоятелство, изключващо не вината, а по-скоро друго, изключващо отговорността, то санкционираното лице е следвало поне да се позове на него конкретно, посочвайки конкретни налични факти, а не предположения, като представи и доказателства в подкрепа на твърденията си. Липсата на такова обстоятелство съставлява отрицателен факт, който не подлежи на установяване от страна на АНО. В разрез с тези основни изисквания при разпределяне на доказателствената тежест от страна на правото и житейската логика, привлеченият към АНО субект не е предприел подобни активни действия, което не може да се вмени в нарушение на наказващия орган. Самото твърдение за своевременно предприемане на мерки за отстраняване на проблема е неустановено, т.к. той е продължил да съществува през значителен период от време.

Като е отменил процесното НП, издадено за налично и установено по несъмнен начин нарушение, при установен деец и правилна правна квалификация на деянието, както и законосъобразно наложена санкция, първоинстанционният съд се е произнесъл с един противоречащ на закона съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него спорът да се реши от касационната инстанция по същество и НП да бъде потвърдено.

С оглед изхода на настоящия правен спор, а именно отмяна на оспореното съдебно решение на СРС и потвърждаване на обжалваното НП, основателна се явява претенцията на пр. представител на административно наказващия орган за присъждане на разноски.

Пред първоинстанционния съд настоящият касатор - началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, е бил представляван от юрисконсулт, който изрично е поискал присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Такива са поискани и в хода на касационното производство. Искането е своевременно предявено и основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 137 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да присъдят в полза на касатора направените от него деловодни разноски в размер на по 80.00 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, за всяка от двете съдебни инстанции или общо 160.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и посочените по-горе правни и фактически основания, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №6 от 22.01.2025г., постановено по НАХД № 418 от 2024 година на РС Севлиево, с което е отменено Наказателно постановление № 790794-F773439 от 07.10.2024г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на „Джи 1“ ЕООД, гр. Раковски, ЕИК204850140, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 118 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., вместо което

ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ 790794-F773439 от 07.10.2024г., на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“.

ОСЪЖДА „Джи 1“ ЕООД, гр. Раковски, ЕИК204850140 да заплати на Национална агенция по приходите, София, деловодни разноски за двете съдебни инстанции на обща стойност от 160.00 /сто и шесетдесет/ лв. – по 80.00 /осемдесет/ лв. за всяка от тях, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.