Определение по дело №1267/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1501
Дата: 13 юни 2018 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20183100501267
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

             /         .06.2018г.,  гр. Варна

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ  състав в закрито заседание, проведено на 13.06.2018г.,  в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                  Светлана ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

в. гр. дело №1267 по описа за 2018 година, съобрази следното:

Образувано е по жалба вх. № 19362/21.03.2018г. на Ж.И.Д., ЕГН **********, срещу решение №605/16.02.2018г. по гр. дело №2126/1992г., 10-ти състав, с което съдът е оставил без уважение молбата ѝ за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 06.01.1993г., с която се иска административният адрес на процесния имот вместо ул. "Сан Стефано" № 7 да се впише ул. "Сан Стефано" № 5 и ул. "Патлейна" № 4, като е приел същата за неоснователна. Според жалбоподателката, решението е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и немотивирано. Излага, че в молбата за поправка на ЯФГ изобщо не се е твърдяло наличие на несъответствие между формираната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението. Нещо повече - в проведеното съдебно заседание е направено волеизявление, че искането за поправка не цели заместване на някаква неправилно формирана воля на съда, нито да се променя съдържанието на съдебния акт. Твърдението на жалбоподателката е, че вписаният административен адрес в диспозитива на решението не е верен, в какъвто смисъл е съдържанието на молбата за поправка на ОФГ. Излага, че в молбата не се иска установяване на идентичност между имоти - такова
искане и твърдения въобще не са направени. В този смисъл съдът се е произнесъл за нещо, което не е предмет на производството по наличие на ОФГ. Ето защо и молителят не е ангажирал доказателства в тази насока, а и не са били необходими такива предвид наведените твърдения. Жалбоподателката излага, че в
едно съдебно решение всички индивидуализиращи белези на имота следва да бъдат верни, така както е фактическата обстановка. Счита, че от представените удостоверения издадени от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност се установява фактическата обстановка за верния административен адрес на имот пл. № 6, който е административен адрес ул. "Сан Стефано" № 5 и ул. "Патлейна" № 4, а не ул. "Сан Стефано" № 7. Оспорва извода на съда, че се касае за последващи промени в индивидуализацията на имота поради промяна в плановете. Твърди, че в случая няма такива твърдения в молбата за ОФГ, нито пък  има такива данни в приложените доказателства, относно верността на административния адрес на имот пл. № 6. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като на негово място постанови друго, с което да приеме, че в съдебното решение индивидуализиращият белег - административен адрес на имот пл. № 6 в кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна не е верен, така както е фактическата обстановка, удостоверена в официалните документи, както и да приеме, че молбата за ОФГ е основателна, и да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение от 06.01.1993г. по гр.д. № 2126/1992г. на ВРС, 10 състав, като вместо ул. "Сан Стефано" № 7, да бъде вписан верния административен адрес ул. "Сан Стефано" № 5 и ул. "Патлейна" № 4 на имот пл. № 6 в кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от ответната страна ДП БСТ, в който се излагат съображения за неоснователност на същата. Въззиваемата страна счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като след анализиране на твърденията на страните и събраните доказателства, съдът е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по ГПК за допускане на поправка на ОФГ. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставен без уважение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

На първо място, следва да се отбележи, че производството по гр. дело № 2126/1992г., е приключило с влязло в сила на 02.08.1994г. съдебно решение.

 Молбата за поправка на ЯФГ е депозирана на 29.09.2017г., с оглед на което настоящият състав счита, че се касае за ново производство, което следва да се развива по реда на чл. 247 и сл. от ГПК /обн. ДВ бр. бр. 59 20.07.2007г./. Аргумент в тази насока е разпоредбата на параграф 2, ал.14 от ПРЗ на ГПК, според която във всички не посочени изрично случаи, производствата, образувани по молби, депозирани до 01.03.2008г. се разглеждат по реда на отменения ГПК. Тълкувайки посочената преходна разпоредба, се налага изводът, че по молба, депозирана през 2017г. макар и по дело, приключило с влязло в сила решение през 1994г. следва да се прилага сега действащия ГПК /от 2007г.

Доколкото производството е за поправка на ЯФГ, допусната в решение от 06.01.1993г., постановено по гр. дело №2126/1992г., то за постъпилата молба, съобразно разпоредбата на чл. 247, ал. 2 ГПК следва да бъдат уведомени всички лица, участвали в производството, в което е постановено решението, чиято поправка се иска. Тъй като цитираното решение е било постановено по иск с правна основание чл. 108 ЗС, предявен от Дафинка В. И., Ив. Жеков Иванов, Ж. Ив. Д. и Иван Ив. Жеков срещу БСТ-София срещу то всички те следва да бъдат конституирани като страни и в настоящото производство. На съда е служебно известно, че лицата Дафинка В. И. и Ив. Жеков Иванов са починали, поради което не могат да участват в производството.

Първоначалният ищец Милен Иванов Жеков обаче също не е бил редовно уведомен за постъпилата молба за поправка.

По такъв начин първоинстанционното производство по реда на чл. 247 ГПК се е развило при неучастието на надлежна страна.

            Според възприетото в т.6 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1/2013 от 9.12.2013 год., ако въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на необходим другар, делото не следва да се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а необходимият другар трябва да се конституира пред въззивната инстанция, като спрямо него се повторят извършените без участието му процесуални действия от първата инстанция, т. е. следва да бъдат съобразени задължителните указания на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид изложеното, за образуваното производство за поправка на ЯФГ следва да бъде уведомен и Милен Жеков, който следва да бъде конституиран като ответник по същата в производството пред настоящата инстанция с оглед разясненията на посоченото ТР. За целта производството следва да бъде оставено без движение с указание молителката да представи копие от молбата и евентуалните доказателства за връчване на ответника Милен Жеков, както и да посочи адрес, на който лицето да бъде призовано.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като въззиваема страна в производството Милен Жеков Иванов.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба вх. 19362/21.03.2018г. на Ж.И.Д., ЕГН **********, срещу решение №605/16.02.2018г. по гр. дело №2126/1992г., 10-ти състав.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателката в 1- седмичен срок от уведомяването да:

-       Представи копие от молбата за поправка на ОФГ, ведно с евентуалните приложения за връчване на ново-конституираната страна; 

-        Посочи актуален адрес за призоваване на лицето Милен Жеков Иванов,

При неизпълнение в срок на горните указания на съда, производството по молбата ще бъде прекратено, а същата -оставена без разглеждан като недопустима.

Определението е окончателно.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.