РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330109325 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективно евентуално съединени искове по чл.
26, ал. 1, от ЗЗД по молба на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, *********,
бл.****, ет.*** чрез адв. И. против „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EI4K *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28,
бл. АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73 Г, представлявано от Д. С. Д. за прогласяване
нищожността на клауза от договор за потребителстки кредит от 30.07.2019, предвиждаща
заплащане на неустойка, както и клауза предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 30.07.2019,
по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000 лева,
при фиксиран лихвен процент по заема 40,32 %, годишен процент на разходите – 49,37%.
Дължи се заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка в размер от 1887 лв.
Същата заобикаля закона и накърнява добрите нрави. Не е включена в ГПР. Заобикаля ЗПК.
В договора е предвидено предоставяне на обезпечение. В случай на неизпълнение се дължи
неустойка в размер на 1257,90 лв. Заемната сума е усвоена. Налице са нарушения на ЗПК.
Фиксирания лихвен процент не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй
като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради това
нараства и стойността на годишния процент на разходите. Налице е скрита печалба.
Нарушен е принципа за добросъвестност, което води до нищожност на договора. В
1
настоящият случай договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на
поведение, установени в обществото, на основание на това, че тя не отговаря на
действителните параметри на договора, тъй като към нея се кумулира уговорената в
договора неустойка. Предвидената неустойка е загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното
задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Поради
невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен
със скрития добавък от неустойката.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на законовите
разпоредби. Признава сключването на договора и предоставяне на сумата. Признава, че в
ГПР не е включена неустойката. При включването и ГПР ще надхвърли максималния
допустим размер.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от 30.07.2019 г. е видно, че на
същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 3000 лева, дължима на 30
двуседмични вноски от 188,72 лв., при 40,32% лихва; 49,37% ГПР. Договорено е
предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице, отговарящо на
определени от кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение
на това задължение в размер от 1257,90 лв. Съдържа се и клауза за дължимост на такса от
1887 лв. за експресно разглеждане на документите
От изготвеното заключение от 29.12.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че ГПР е 49,02%.
В него участва само договорната лихва. Договорката за заплащане на неустойка оскъпява
кредита с 66,66 %. Уговорката такса за експресно разглеждане на кредита оскъпява кредита
също с 75%.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
2
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал.
1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
1257,90 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем поради противоречие с
добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в
3
размер от 1887 лв. съдът счита същата за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране
приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване
на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за
заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят да вземе
становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса
е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 1887 лв. или в
случая приблизително 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9
ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в
предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената
клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-125 лв. и 100 лв. за възнаграждение на
вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2,
т 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва
да се определи възнаграждение в размер от 680,14 лв. общо за двата иска.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 5, ал. 2 в договор за
паричен заем от 30.07.2019 г., сключен между А. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
********, *********, бл.****, ет.*** и „Вива кредит" ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“ ет.2, оф. 73 Г, представлявано от Д. Д., като противоречаща на добрите
4
нрави.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за допълнителна услуга, обективирана в чл. 1, ал. 3 в
договор за паричен заем от 30.07.2019 г., сключен между А. П. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. ********, *********, бл.****, ет.*** и „Вива кредит" ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2, оф. 73 Г, представлявано от Д. Д., като противоречаща на
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър център, ет. 2, офис
73 Г, представлявано от Д. Д. да заплати на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ********,
*********, бл.****, ет.***, сумата от 225 лв.(двеста двадесет и пет лева) за разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър център, ет. 2, офис
73 Г, представлявано от Д. Д. да заплати на адвокат Е.Г. И.- Мирчева, ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, сумата от 614 (шестстотин и
четиринадесет) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
5