Р Е
Ш Е Н
И Е № 75/26.4.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Кр.Юрукова-Стоянова
разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 72 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп
до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 - 178 от АПК и е образувано по жалба на А.П.Ц.,***, срещу мълчалив отказ на Изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, гр.Бургас, по заявление за
достъп до обществена информация от 18.02.2022г., изпратено от * до ******@**********.***.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, като се сочи се, че заявителят има право на достъп до исканата
от него обществена информация, както и че
мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което се иска съдът да го
отмени. Претендират се направените разноски в размер на 710лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща процесуален представител. Представена е писмена защита със
съображения, че на 18.02.2022 г. жалбоподателят изпратил на електронната поща
на „ВиК" ЕАД Бургас заявление за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и
пожелал да му бъде изпратен входящ номер.Поискана била следната
информация:Имената на водача/водачите на МПС, изпълняващи
получаването/предаването на тарите (пълни и празни) с течен хлор за периода от
01.01.2021 г. до 01.02.2022 г.;ADR свидетелството/свидетелствата на водача/водачите;Регистрационните
номера на МПС с които се транспортират пълните тари с хлор от базата на
доставчика до хлораторните станции;Удостоверението/удостоверенията за одобрение
на ППС съгласно спогодбата ADR на посочените по-горе МПС.Писмените инструкции
за водачите;Писмените инструкции за аварийни ситуации;Превозните документи
(товарителници) за всеки курс поотделно за времето 01.04.2021 г. до 01.02.2022г.
На 18.02.2022г. получил на електронната си поща
съобщение от г-жа И.С. от „ВиК" Бургас:„Във връзка с получения от Вас
имейл и за да бъде разгледана молбата Ви е необходимо, съгласно Общите условия
чл. 57 одобрени от КЕВР, същата да бъде сканирана подписана от Вас или от
упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно или внесено в
деловодството на Дружеството на адрес: гр. Бургас, кв. „Победа" Ул. „Ген.
Владимир Вазов" № 3, или изпратено по пощата, или доставено с куриер на
цитирания по горе адрес."Заявлението
е изпратено до Изпълнителния директор на „ВиК" ЕАД Бургас, задължен
орган по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2., отнася се до служебна обществена
информация, изпратено е по реда на чл. 24, ал. 2 и съдържа задължителните данни
по чл. 25, ал. 1, за да бъде разгледано.В материалите по делото липсват данни,
доказващи, че е извършена регистрация на заявлението , каквото е изричното
изискване на чл. 25, ал. 2.До настоящия момент жалбоподателят няма изпратен
входящ номер, с който да е регистрирано заявлението за достъп, нито някакво
съобщение или писмо.Сроковете, определени от чл.28, ал. 1 от Закона за достъп
до обществена информация са изтекли и не е получено Решение по чл.28, ал. 2 от
същия закон, нито Уведомление за удължаване на срока.Затова счита, че е налице
мълчалив отказ на задължения субект да му предостави исканата обществена
информация, като с това е нарушено основното му конституционно право по чл. 41,
ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.
Ответната страна – Изпълнителният директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. В постъпилата молба с вх. № 740/21.03.2022 г.
с представената преписка се изразява становище, че жалбата е неоснователна
предвид обстоятелството, че заявлението за предоставяне на достъп до обществена
информация не отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДОИ, тъй
като не е подписано от заявителя. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид доводите на страните и събраните и приобщени
по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.02.2022г. жалбоподателят Ц.
подал чрез посочения на сайта на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас
адрес на електронната поща заявление за
достъп до обществена информация до Изпълнителния директор на дружеството с искане да се предостави
информация за следното:Имената на
водача/водачите на МПС, изпълняващи получаването/предаването на тарите (пълни и
празни) с течен хлор за периода от 01.01.2021 г. до 01.02.2022 г.;ADR
свидетелството/свидетелствата на водача/водачите;Регистрационните номера на МПС
с които се транспортират пълните тари с хлор от базата на доставчика до
хлораторните станции;Удостоверението/удостоверенията за одобрение на ППС съгласно
спогодбата ADR на посочените по-горе МПС.Писмените инструкции за
водачите;Писмените инструкции за аварийни ситуации;Превозните документи
(товарителници) за всеки курс поотделно за времето 01.04.2021 г. до 01.02.2022
г.
В заявлението е посочена и предпочитаната
форма за предоставяне на достъп до обществена информация- по електронен път на
посочения от заявителя интернет адрес.
В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ(14-дни от
регистрирането), по заявлението не е произнесено решение на компетентен
орган. Такова решение задълженият орган не представя и до момента на
приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция. Жалба против
мълчалив отказ по подаденото на 18.02.2022г. заявление е депозирана в съда на
11.03.2022г.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата против мълчаливия отказ е подадена в
едномесечен срок от изтичане на срока за произнасяне на задължения орган и е
допустима. Разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ,
достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление
или устно запитване. Ал. 2 на същия член предвижда, че заявлението се счита за
писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на
електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до
обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно
изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителни услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В настоящия случай заявлението за достъп до
обществена информация е подадено от Ц. по електронен път на посочения в сайта
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас адрес на електронната поща,
поради което подпис не е необходим.
По
заявлението се дължи изрично произнасяне. Константна е съдебната практика, че
мълчалив отказ е недопустим.
Значимостта на правото на достъп до
информация произтича от регламентирането му
като основно право в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република
България. Конституционният съд, в
Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. изрично сочи, че нормата на чл. 41, ал. 2 от
КРБ гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси,
които представляват за тях законен интерес. Квалификацията „законен“
служи, за да обозначи правото на гражданите да търсят съответната
информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това
право може да се осъществи на базата на конституционното изискване. В
съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд
нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп
до информация, с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за
правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация.
В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал
легална дефиниция на понятието „обществена информация“ и съгласно същата такава
е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОДОИ,
задължени да предоставят тази информация субекти, освен посочените в ал. 1 органи -
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България, са и публично правните субекти,
какъвто субект е и „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – Бургас, предвид обстоятелството, че собственик на
капитала му е Министерство на регионалното развитие. Това
тяхно задължение и съответно правото на гражданите на достъп до обществена
информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от
ЗДОИ, която установява правото на
съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3 ЗДОИ субекти за
предоставяне на обществена информация или за отказ да се предостави достъп до
такава информация. Видно от разпоредбата на чл. 38 от същия закон, в решението
за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват
правното и фактическото основание за отказ, датата на приемането му и редът за
неговото обжалване, като чл. 39 въвежда задължение решението за отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация да се връчи на заявителя срещу
подпис или да се изпрати по пощата с обратна разписка. Всички тези разпоредби
водят до единствения извод, че законът изисква постановяване на изричен акт –
решение за предоставяне или за отказ да се предостави достъп до исканата
обществена информация. Мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация по ЗДОИ е недопустим, поради което и само на това
основание същият подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на
задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ
изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ в случай, че органът реши да
предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ в случай, че
органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде
отменен, а преписката – върната на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД - Бургас за произнасяне.При
този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от
него разноски, които възлизат на общо
710 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на
делото и 700 лева, представляващи договорено и заплатено изцяло адвокатско
възнаграждение. Възражение за размера на разноските от ответната страна не е
направено.
Водим от горното Ямболският административен съд, четвърти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ мълчаливия
отказ на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
Бургас по подадено от А.П.Ц. ***, заявление за достъп до обществена информация на
18.02.2022 г., изпратено от * до ******@**********.***..
ВРЪЩА преписката на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД – БУРГАС за ново произнасяне с изричен акт в
предвидения от закона срок по искането на А.П.Ц. от 18.02.2022 г., изпратено от
* до ******@**********.***, съобразно указанията
за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД – БУРГАС, гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“
№3, да заплати на А.П.Ц. ***, сумата от 710 (седемстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете