РЕШЕНИЕ№ 261603
гр. Пловдив, 09.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 1622 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Д.Б. против М.С.Г. установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв.
във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗАдв. за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 10558/05.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19515/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XХII граждански състав, за сумата от 800 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 30.07.2018 г. за процесуално представителство по гр.д. №
7294/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, ведно със законна лихва за забава върху главницата
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че между страните бил сключен договор за правна помощ и съдействие от
30.07.2018 г., ведно с упълномощителна сделка, по силата на което ответната
страна е възложила на ищеца – а Г.Б., да я представлява по гр.д. № 7294/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански
състав. Сочи, че между страните било уговорено, че възнаграждението от 800 лв.
следва да бъде заплатено до насрочване на делото, тъй като ответната страна не
разполагала със средства към момента на сключване на договора.
Първото по делото съдебно заседание било насрочено за 14.02.2019 г., по което
ищецът се явил и осъществил процесуално представителство, но заплащане на
възнаграждение не последвало. Ищецът не получил уговореното възнаграждение и при
явяването му в следващото по делото съдебно заседание – на 13.03.2019 г.
Поддържа, че с молба от 01.04.2019 г., отправена до съда, ответната страна е
оттеглила упълномощаването, като производството по делото е продължило с
участието на друг упълномощен а.. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 2
ЗАдв., съгласно която разпоредба при неоснователно оттегляне на дадените
пълномощия а.ът има право на възнаграждение в пълен размер. Поддържа, че до
настоящия момент ответната страна отказва да заплати уговореното
възнаграждение, поради което и ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против която било депозирано възражение
от страна на длъжника. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените установителни искове, ведно със законните последици.
Ответната страна М.С.Г. не е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАдв. във
вр. с чл. 26, ал. 2 ЗАдв.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
10558/05.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 19515/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХII
граждански състав, за сумата от 800 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2018 г. за
процесуално представителство по гр.д. № 7294/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVII граждански състав, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Против заповедта за изпълнение е
депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи
доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
Възникване на спорното субективно материално
право се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително мандатно
правоотношение по договор за правна защита и съдействие, в което е уговорено
заплащане на възнаграждение в претендирания размер; 2. неоснователно оттегляне
на поръчката от страна на доверителя; 3. неизпълнение на задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение.
От
изисканото и приложено по настоящото дело гр.д. № 7294/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, се
установява, че последното е образувано по предявен с искова молба вх. №
26958/04.05.2018 г. от М.С.Г. против М. П. Г.иск с правно основание чл. 75 ЗС, който е
отхвърлен с Решение № 3991/23.10.2019 г., постановено по делото.
В
хода на производството по делото М.Г. е упълномощила ищеца а. Г.Б., по силата
на пълномощно от 30.07.2018 г., който да осъществява процесуално
представителство по гр.д. № 7294/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, до окончателното му приключване
във всички съдебни инстанции. С договор за правна защита и съдействие от
30.07.2018 г. е установено възнаграждение в размер на сумата от 800 лв., като в
договора липсва отбелязване последното да е заплатено.
Ищецът
в качеството си на процесуален представител е осъществявал правна защита и
съдействие по делото, в производството по администриране на исковата молба,
която е била подадена лично от М.Г., депозирал е становище във връзка с
постъпилия отговор на исковата молба, като е представлявал ищцата в съдебните
заседания, проведени на 14.02.2019 г. и на 13.03.2019 г.
В
хода на производството по делото ответната страна М.Г. е упълномощила друг а.,
по силата на пълномощно от 01.04.2019 г., към което е приложена молба,
адресирана до съда, с която ищцата уведомява съдебния състав, че оттегля пълномощията по
отношение на а. Б..
В
производството по делото са снети показанията на свидетелката С.И.Б., която не изяснява
релевантни за производството по делото обстоятелства. Последната свидетелства,
че познава ответната страна, знае за задължението й към ответника, както и че с.
на ответната страна също знае за наличието на задължения за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Производството
пред настоящия съдебен състав се развива по реда на чл. 422 ГПК, като ответната
страна не е депозирала в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
В заповедното производството ответната страна е депозирала възражение против
заповед за изпълнение, като е посочила, че ищецът – а . Б., я завел в кантората
си, без да го познава, като подписала пълномощно, но го уведомила, че не
разполага с парични средства, тъй като е в. Излага съображения, че производството
по делото се проточило две години без да има решение, като по съвет на своя
приятелка упълномощила друг а..
Съдът
следва да съобрази, релевираните от ответната страна възражения в хода на
заповедното производство.
Съдът
намира, че от събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установява, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие
от 30.07.2018 г., като ищецът е бил упълномощен по силата на пълномощно от
30.07.2018 г. за осъществяване на процесуално представителство на М.Г. в
производството по гр.д. № 7294/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав. Установява се, че на 01.04.2019 г.
ответната страна е оттеглила пълномощията си по отношение на ищеца, с молба
депозирана до съда, към която прилага доказателства за упълномощаване на друг
процесуален представител в производството по делото.
Твърдяната
от ищеца мандатна сделка (договор за поръчка) представлява консенсуален,
едностранен (когато е безвъзмезден), респ. двустранен (когато е възмезден),
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
При мандатната сделка за мандатора възникват
две основни задължения – 1. да изпълни поръчката и 2. да даде отчет. Той трябва
да изпълни поръчката без отклонения, като следва да прехвърли резултата от
сключената изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да се отразят
в патримониума на доверителя.
В отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи, само когато
е уговорено, винаги се дължи възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с а. – арг. чл. 36, ал. 1 ЗАдв, освен ако не са налице
изключенията, уредени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
От събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил точно в качествено
и темпорално отношение поетото основно правно задължение, а именно
осъществяване на процесуално представителство на страната в производството по
предявения от ищцата иск по чл. 75 ЗС, като е съдействал за отстраняване на
констатираните от съда нередовности на исковата молба, депозирал е становище по
отговора на исковата молба и е участвал в проведените в производството по
делото съдебни заседания, като е ангажирал доказателства и е релевирал
доказателствени искания за установяване на въведените в исковата молба от
ищцата правнорелевантни обстоятелства.
След
провеждане на съдебното заседание от 13.03.2019 г., с молба от 01.04.2019 г.
ответната страна е оттеглила пълномощията си по отношение на ищеца, като по
този начин е упражнила правата си по чл. 41 ЗЗД във вр. с чл. 287 ЗЗД и е
прекратила мандатния договор.
С
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗАдв. е установено, че при неоснователно
оттегляне на пълномощията а. или а. от Европейския съюз има право на
възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи
възнаграждение само за положения труд.
В случая с
доклада по делото, приет за окончателен и допълнен от съда, в съдебното
заседание, проведено на 14.09.2020 г., съдът е указал на ответната страна, че
нейна е доказателствената тежест за установяване на правнорелевантното
обстоятелство, че пълномощията на ищеца, в качеството му на процесуален представител,
са оттеглени при наличие на основание за това, като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е изяснил на ответната страна, че не сочи доказателства за
установяване на подлежащия на доказване от нейна страна факт.
Ответната
страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелвентно обстоятелство, не е ангажирала доказателства, от които да се
установява, че е имала основание за прекратяване на договора за поръчка.
От
представеното по делото гр.д. № 7294/2018 г. на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, се установява, че ищецът е
осъществявал процесуално представителство по делото за периода от
упълномощаването му – на 30.07.2018 г., до оттегляне на пълномощията на
01.04.2019 г. В този период ищецът не е дал повод за неоснователно отлагане на
производството по делото, като проведените две съдебни заседания, в които
последният е взел участие, са отложени за събиране на допуснати по искане на
ответната страна доказателствени искания – снемане обясненията на насрещната
страна по реда на чл. 176 ГПК, която не се е явила в проведеното на 13.03.2019
г. съдебно заседание, поради наличие на обективни пречки за това.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответната страна, релевирано в заповедното
производство, че вследствие на осъщественото от страна на ищеца процесуално
представителство, производството по делото се е забавило повече от две години.
Съдът, като
съобрази разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД намира, че принципната възможност
на доверителя при договора за поръчка във всеки един момент да оттегли
поръчката, не го освобождава от задължението да заплати на довереника
направените разноски и уговореното възнаграждение като в случая е приложима и
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗАдв., според която при неоснователно оттегляне
на пълномощията а.т има право на възнаграждение в пълен размер, а при
основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
Задължението
за заплащане на уговореното възнаграждение е станало изискуемо. Задължението за
възнаграждение по договор за поръчка няма определен в закона срок за
изпълнение, поради което в случаите, когато договорът за процесуално
представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни
инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на
последното съдопроизводствено действие по делото, което в случая е на
13.03.2018 г. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана
в Решение № 224/11.07.2011 г. по гр.д. № 371/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Следователно
в полза на ищеца се следва договореното в договора за правна защита и
съдействие възнаграждение в размер на сумата от 800 лв. в неговата цялост.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за това, не установи в
процеса на доказване, че е заплатила уговореното възнаграждение, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 19515/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. Следва да се присъдят разноските в заповедното
производство в размер на сумата от 25 лв. и разноските за заплатена държавна
такса в исковото производство за сумата от 25 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗАдв.,
че М.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на Г.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес ***,
сумата от 800 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 30.07.2018 г. за процесуално
представителство по гр.д. № 7294/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, ведно със законна лихва за забава
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 29.11.2019 г., до окончателното й заплащане, за което е
издадена Заповед № 10558/05.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19515/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XХII граждански състав.
ОСЪЖДА М.С.Г. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на Г.Д.Б. сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 19515/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XХII граждански състав и сумата от 25 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1622/2020 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
Вярно
с оригинала!
МП