Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 21.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Николета
Кузева, като разгледа докладваното гр.д. №200/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.Б.К.
срещу С.Б.С.
и К.В.С. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за установяване на парично притезание, удостоверено
в Заповед за изпълнение, издадена по ЧГД
№493/2016г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на сумата от 21000лв., предявена като частичен
иск от сумата от 45000 лева, представляваща
главница по Договор за заем от 17.10.2013г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 12.07.2016г., до окончателно ѝ
заплащане.
Ищецът в исковата молба и в уточнителната молба
твърди, че е предоставил в заем на ответниците сумата в размер на общо 55000лв.
на 17.03.2013г. като последните са се задължили да я върнат. Поддържа, че до
месец юни 2015г. ответниците са му заплатили общо 10000лв., след което
преустановили плащанията. Твърди, че с нотариална покана от 22.02.2016г. е
уведомил ответниците, че прекратява договора и ги е поканил в седемдневен срок
да върнат остатъка от 45000лв., което не било сторено. Поддържа, че ответниците
са получили суми и от други лица, по повод на което е имало проверка от РП-
Ихтиман, при която ответниците са заявили, че са получили процесната сума в
заем.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците е постъпил
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Твърди се, че
договорът е подписан между страните, но сумата от 55000лв. не е предадена.
Поддържа се, че е предадена единствено сума в размер на 32000лв., която е била
възстановена изцяло от ответниците на посочените в договора банкови сметки на
ищеца. Твърди се, че ответниците са разбрали за нотариалната покана с връчването
на исковата молба по гр.д. №672/2017г. по описа на РС- Ихтиман.
В първото по делото открито съдебно заседание от
11.05.2021г. процесуалният представител на ищеца е направил уточнение, че искът
е предявен за 21000лв., като частичен от 45000лв., ведно със законната лихва
от 12.07.2016г. до окончателното изплащане. Искането за законната лихва е
налице в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включено е в
издадената заповед за изпълнение, но не е включено в исковата молба.
Същевременно обаче това искане е в открито съдебно заседание от 11.05.2021г.,
поради което следва да бъде съобразено от съда. В този смисъл в Решение
№36/12.05.2014г. по т. д. № 1065/13 г., ВКС, ТК, І-во т.о. е прието, че дори и
в исковата молба да няма искане за законната лихва, начиная от датата на
исковата молба, няма процесуална пречка то да бъде направено в хода на
съдебното производство до приключване на устните състезания, вкл. и пред
въззивния съд /по аргумент за противното от т. 9 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на
ВКС/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следната материални
предпоставки (юридически факти): 1) съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на паричните суми със задължение на
заемателя да ги върне при покана; 2) реално предаване на тези суми от
заемодателя на заемателя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца-заемодател.
В случай че се установи твърдяното от ищеца право,
ответникът трябва да установи, че е изпълнил паричното си задължение за връщане
на сумите по договорите.
Договорът за заем за потребление (паричният заем) е
неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен –
правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на
тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер в срок от 1 месец от поканата (арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД), ако
друго не е уговорено от страните.
От Договор, сключен на 17.10.2013г. между страните
в настоящото съдебно производство, се установява, че те са постигнали съгласие
за предаване от заемодателя в
собственост на заемателите на сумата от 55000лв. със задължение на заемателя да
я върне по изрично посочени банкови сметки и в определен в месеци срок.
Основното спорно по делото обстоятелство
представлява фактът дали ищецът реално е предал процесната сумата от 55000лв.
на заемателите съобразно постигнатото съгласие.
Съдът, извършвайки лексикално (граматическо),
логическо и систематическо тълкуване на клаузите, уговорени в процесната
двустранна сделка - по правилата на чл. 20 ЗЗД, достига до правния извод, че
предаването на паричната сума е едно от задълженията по договора, респ.
страните не са се уговорили, че сумата се предава при сключване на договора. В
този смисъл използваният израз, че „заемодателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя 55000лв.” следва да се тълкува като поемане на
задължения за предаване на сумата, а не като реалното й предаване.
Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелски
показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване
на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между
съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по
сватовство до втора степен включително. Въпросът за предаване на сумата по
договор за заем е въпрос за наличие на съществуващо договорно правоотношение, и
по отношение на него ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК е приложимо
/Последното не е приложимо само, ако страните спорят за значението на отделни
уговорки или за установяване на обстоятелствата, при които договорът е сключен/
(Определение № 563 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 898 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение).
Следователно показанията на разпитаните по делото
свидетели Тошков и Кацарова в частта, в която същите касаят предаване на сумата
са недопустими и не следва да се взимат предвид. Показанията съдът кредитира
единствено в частта, в която свидетелите заявяват, че ищецът е теглил пари от
различни банки, както и показанията на св. Кацарова в частта, в която заявява,
че семейството на ищеца допълнително е изтеглило пари, с които е погасявало
вече изтеглените кредити.
Съгласно установената съдебна практика
извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти следва да бъдат
ценени наред с всички доказателства по делото. Когато не е направено пред съда,
разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Когато страната е направила
писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи
правоотношенията и с насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези
извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват
доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд (в този
смисъл ешение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о.,
Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., на ВКС, III г. о.,
Решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г.на ВКС, ІV г.о. и Решение
№ 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 108
от 25.06.2020 г. по к. гр. д. № 1538 / 2019 г. на ВКС и др.).
От сведение на ответника С., дадено по пр.пр.
627/2015г. по описа на РП- Ихтиман (л. 147) се
установява, че по силата на Договор за заем от 17.03.2013г. ищецът К. е предал
на ответниците С. и С. 70% от сумата от 55000лв., като уговорката била в
договора да се посочи сумата от 55000лв., която включва в себе си реално
получената сума (70%) и 30%
възнаградителна лихва за заемодателя.
От сведение на ответника С., дадено по пр.пр.
627/2015г. по описа на РП- Ихтиман (л. 151) се установява, че по силата на
Договор за заем от 17.03.2013г. ищецът К. е предал на ответниците С. и С. 70%
от сумата от 55000лв., като уговорката била в договора да се посочи сумата от
55000лв., която включва в себе си реално получената сума (70%) и 30% възнаградителна лихва за заемодателя.
Сведенията са дадени пред орган на досъдебното
производство и са подписани от всеки от ответниците, поради което представляват
признания за неизгодни за ответниците факти и съставляват доказателство, което
следва да бъде ценено по настоящото дело.
Съобразявайки направените от ответниците признания
на неизгодни факти съдът приема, че по делото се установява реално предаване
на сумата от 38500лв. (70% от 55000лв.) от заемодателя на
заемателите. По делото не се събраха доказателства, от които да се установява
предаване на различна сума или липса на предаване на сумата.
От заключението на вещото лице по приетата ССЕ и
изслушването му в съдебно заседание се установява, че по посочените в Договора
за заем банкови сметки, по които да се изплаща заемната сума са постъпвали
различни суми, които са внасяни от ответниците, от ищеца или от неговите
родители.
Съдът намира, че с оглед посочените основания при преводите
по отношение на внасянето на суми от ищеца и неговите родители не може да се
приеме, че същите представляват предадени им от ответниците суми във връзка с
договора за заем. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Кацарова,
която заяви, че семейството на ищеца допълнително е изтеглило пари, с които е
погасявало вече изтеглените кредити. Доказателства в обратния смисъл липсват по
делото.
Поради това за установяване на погасените от
ответниците суми по Договора за заем следва да бъдат взети предвид единствено
направените от тях самите преводи по сметките на ищеца.
От заключението на вещото лице се установява, че двамата ответници са внесли по посочените в договора за заем сметки на ищеца (с изключение на сметката в АЛФАБАНК) суми в размер на общо 23017 лв. (2250+2590 в ОББ АД; 2050+2127 в Пощенска банка, с юридическо наименование "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД; 1380+2040 в РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД; 1590+1320 в ПИБ АД; 4330+3340 в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД).
Към момента на изготвяне на заключението на вещото
лице по делото не е постъпила информация от АЛФА БАНК. Същата е постъпила на
03.02.2022г. с писмо от Пощенска банка, с юридическо наименование "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, като към писмото са приложени платежни нареждания, от които
се установява, че внасяните от ответниците суми по сметката на ищеца са
в размер на общо 1750лв..
Следователно по делото се установи, че ответниците
са изпълнили задължението си за връщане на суми по договора в размер на общо
24767лв. (23017+1750).
По отношение на изискуемостта на вземането съдът
намира, че с договора за заем между страните е уговорен срок за изпълнение чрез
внасяне на определени суми по съответните банкови сметки, поради което по арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичането му ответниците са изпаднали в забава.
Дори да се приеме противното, то по делото е
представена нотариална покана. Съгласно чл. 240, ал. 4 ЗЗД заемателят следва да
върне заетите пари в едномесечен срок от поканата, ако друго не е уговорено. От
представената по делото нотариална покана и протокола за връчването й се
установява, че е направен опит за връчване на ответниците на покана, с която се
прекратява договорът за заем и се претендира задължението в пълен размер. По
делото обаче не се установява тази
покана е достигнала до знанието на нейния адресат (удостоверено е, че
ответниците не са били открити на посочения адрес и е залепено уведомление, без
обаче да са спазени изискванията на чл. 47 от ГПК за надлежно връчване).
Същевременно обаче исковата молба (която се счита предявена от деня на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 12.07.2016г.) представлява по своето правно естество покана за изпълнение на поетото парично задължение – за връщане на дадената в заем парична сума, съобразно правилото на чл. 240, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл в Решение № 61 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 153/2009 г., III г. о., ГК се приема, че страните по делото не са уговорили срок за връщане на заема, поради което и съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД то е изискуемо веднага, но длъжникът изпада в забава след покана за изпълнение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, като не се твърди и не са представени доказателства за отправена покана, поради което за такава следва да се счита исковата молба.
Следователно предявеният иск е основателен за
сумата от 13733лв. (38500-24767), ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 12.07.2016г., до
окончателно ѝ заплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от исковете
разноски в размер на общо 680,11 лева (от които 549,32лв. държавна
такса, 130,79 лв. депозит за вещо лице).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва
да бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от исковете разноски. На л. 30
от делото е представен договор за правна защита и съдействие, според който е
заплатена сумата от 1200лв.. В хода на устните състезания от процесуалния
представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. По това възражение съдът намира следното – от една страна по
делото са проведени няколко съдебни заседания, на част от които процесуалният
представител на ответниците се е явявал и е защитавал интересите им. Поради
горното и с оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, и съобразявайки Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.,
съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лв. не следва да се редуцира, тъй като е близко до минималното такова
(на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минималният размер е 1160лв.). С
оглед на това съобразно отхвърлената част от исковете на ответниците следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 415,26 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да присъди разноските по компенсация.
По компенсация означава, че след изчисление на сумата, дължима на ищеца,
съобразно уважената част от исковете и след изчисление на сумата, дължима на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, и след приспадане между
двете суми остава една сума, която едната страна дължи на другата. След
съответните изчисления /680,11 – 415,26/, съдът следва да осъди ответниците да
заплатят на ищеца разноски по компенсация в размер на 264,85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
по отношение на С.Б.С.,
ЕГН ********** и К.В.С., ЕГН **********, че С.Б.К., ЕГН **********,
е носител на право на парично вземане за следните суми, удостоверени в Заповед
за изпълнение, издадена по ЧГД №493/2016г. по описа на РС- Ихтиман, а именно: 13733лв.,
представляваща главница по Договор за заем от 17.10.2013г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 12.07.2016г., до окончателно
ѝ заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13733лв. до
пълния предявен размер от 21000лв., предявен като частичен иск от сумата от 45000 лева
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Б.С., ЕГН **********, и К.В.С., ЕГН **********, да
заплатят на С.Б.К., ЕГН **********, сумата от 264,85
лв., представляваща разноски по делото, определени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: