Решение по дело №146/2014 на Районен съд - Левски

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 19.11.2015 г.

                                

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Левски, І-ви граждански състав в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                      

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева

 

При секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия  Панчева  гражданско дело №146 по описа за 2014 г. и на основание данните по делото и закона,за да се произнесе взе предвид следното:

         

   Производството е по реда на чл. 250 ГПК – допълване на решение и по чл. 248 ГПК – изменение на решение в частта за разноските.

 

                Постъпила е молба от ответника – съделител В.К. чрез пълномощникти адвкат С., с която моли, съда да измени решението си в частта за разноските, като се присъдат такива.

          В изпълнение на чл. 248 ал. 2 ГПК и по чл. 250 ал. 2 ГПК, съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на другата страна – ищеца – съделител. Същите не са депозирали отговор по молбата.

          Съдът счете, че за произнасяне по молбата, не е необходимо призоваването на страните в открито съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното от фактическа страна:

РС е бил сезиран от Б.Г.  против  В.К.  с иск за делба, по отношение на процесния апартамент в гр.Левски , ведно с принадлежащото му избено помещение.

С отговора  по ИМ ответницата е заявила, че иска е допустим, а представените  писмени доказателства- относими към делбата, като квотите са правилно посочени и се прави искане за включване в делбената маса и на лек автомобил .

 С определение №627 от 06.08. 2014 г.(л. 38) и в.с.з., съдът е указал на съделителите, че могат да решат възникналия спор  извънсъдебно, чрез постигане на доброволна делба, като са цитирани преимуществата на доброволното уреждане на спора, както и заплащането на по-ниски държавни такси и разноски по делото.

В  открито с.з. от 07.10.14г, в първата фаза на делбата, (л. 66 ), преди приключване на сдебното дирене ,съдът отново е поканил страните към спогодба , но така не се е постигнала, а  ответницата, чрез проц. си представител-адв.М. С. е заявила, че  поддържа искането си за допускане на делбата1 че намира претенцията  по чл. 31 ал. 2 от ГПКза основателна  , поради което моли  съда, да постанови  съдебен акт. Страните са представили Списък на разноските , който е приложен по делото ( този на ответницата се намира на л. 127 от делото )

С Решение №127/ 30.10. 14  година пост. по гр д №146/14г наРСЛевски , делбата между съделителите, по отношение на процесния апартамент и лек автомбил  е допусната.  Решението не е обжалвано , след влизането му в сила е назначена СЕ във вр. с пазарната цена на имота, неговата поделяемост .

Във втората фаза на делбата, след изслушване на СТЕ относно стойонстта на имота, страните, чрез проц. си представители  са поискали произнасяне по делото със съдебен акт.

   При така установеното от фактическа страна , съдът прави следните правни изводи:

  По допустимостта на молбата по чл. 248, ал 1 от ГПК.

  Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права съставляват процесуални предпоставки. Те са определяни обикновено с императивна правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За наличието или липсата им, съдът следи служебно.Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, за които съдът след служебно. Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските . При направената проверка по делото съдът  констатира, че   списъкът по чл. 80 от ГПК е приложен на лист 127 от делото. Искането  е направено преди приключване на съдебното дирене по делото т. е. при спазване на законовите норми , поради което съдът намира, че молбата е допустима , защото само липсата му (списък за разноски) съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях.След като е представен списък с разноски ответникът може да обжалва решението в тази част, ако не е съгласен с присъдените разноски.

                    По основателността на молбата .

       Разгледана по същество  допустимата молба  е частично основателна  .

      Производството по съдебна делба е особено исково производство, съдържащо отклонения от  общия исков процес, с оглед прекратяване на съсобствеността, както и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея.В тази връзка, отклоненията от общия исков процес се отнасят и разностите ,за събирането на държавни такси, като нормата на чл.355 ГПК предвижда заплащането на дължимите ДТ да става съобразно стойността на дяловете, определени в решението, а само при съединени искове (завещания, оспорване истинността на писмени доказателства, дарения и правни  искания по чл. 346 от ГПК ), разноските да се определят по чл 78 ГПК. Систематичното място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „съдебна делба” ГПК я прави специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на направените в исковия процес разноски. Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на  чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия,които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор във втората фаза на производството по присъединените искове в делбеното производство, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС).  

              Съдът приема, че в случая за воденето на делбата имат вина и двете страни, които въпреки приканването от съда за постигане на спогодба, са поискали постановяване на съдебен акт както в първата фаза на делбата,  така и във втората й фаза.При приключване на делбеното производство, съделителите заплащат разноските съобразно дяловете си, предвид разп. на чл 355 ГПК и само по присъединените искове в делбата, разноските се определят по чл. 78 ГПК. В тази  насока е и съд. практика / Опр.№4/06.01.11г по ч.гр.д.№542/10г на ВКС, ІІ г.о, Опр.№252/11.07.14г на ВКС по гр д №2024/14г на Іг.о/. На основание чл.355, изр.второ във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК  ответницата има право да претендира и да получи направените по делото разноски във връзка с присъединените искове в делбеното производство /в случая – претенцията по чл.346 , ал.2 от ГПК  /. Не се полагат и не се присъждат разноски на страните по делбата, които са направени само във връзка със самото делбено производство (по иска за прекратяване на съсобствеността). Това изрично е уредено в разпоредбата на чл.355 от ГПК, изр.първо – страните заплащат разноските по делбата съобразно стойността на дяловете им. Изхожда се от идеята, че всяка страна в производството по съдебна делба има едновременно качеството на ищец и ответник и правилата на чл.78 от ГПК се прилагат само във втора фаза на делбата и то във връзка с исковите претенции по сметки между съделителите, в зависимост от уважаването или отхвърлянето на същите. С други думи в особеното делбено производство, каквото е настоящото, страните понасят за своя сметка разноските, вкл. и за адвокатски хонорар, така, както са ги направили.

          В този ред на мисли искането на ответницата за присъждане на разноски е неоснователно в частта касаеща искането за разноските за вещо лице .Платеното от нея възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00 лева   следва да е изцяло в нейна  тежест на основание цитираната по-горе разпоредба от ГПК,доколкото това е и предпоставка изобщо за продължаване на делбата във втора фаза и за ликвидиране на съсобствеността.  

        В останалата част за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение ,  при  предявен и уважен иск по сметките по реда на чл. 346 , ал. 2 отГПК, искането е частично основателно.В производството по допускане на делбата /л.28 от делото/ е представен  договор за правна помощ№ 0001141 , от които е видно, че ответницата по делото В.К.  е заплатила на адв.М.С. от ***  за процесуално представителство по делото сумата 400,00 лева, а не 800 лева , както е посочено в Списъка по чл. 80 от ГПК .  Към отговора на Исковата моба е приложен Договорът за правна помощ№ 0001141  с посочената в него сума от 400 лева .Във  втората фаза по извършване на делбата  ответницата е предявила иск по сметка  с молба (л.87 от делото ), в която е предявена ,а впоследствие и разгледана  и уважена претенция по сметки. Ответницата не е ангажирала доказателства за платено адвокатско възнаграждение за защита по предявения от  нея облигационен иск. Очевидно е, че платеното възнаграждение касае защита  и за двете фази на делбата . С оглед изхода на процеса по присъдинения иск по сметките предявен по реда на чл. 346 , ал 2 от ГПК  и неговата основателност , направените разноски следва по аргумент на чл. 355 изр последно  от ГПК да бъдат  уважени , но не в посочения размер. Съдът намира  че се дължат разноските. Съгласно съдебната практика, всеки съделител следва да заплати разноски по делото съобразно размера на дела си. Направените по делото разноски в  първата инстанция по делбено производство,в което има и искания по искания по сметки направени по реда на чл. 346 ГПК се присъждат по реда на чл. 78 от ГПК. В договора за правна помощ не е отразено по отделно договореното и платеното за делбеното производство за всяка една от фазите. Няма и такова задължение, в договора за правна помощ да се посочват по отделно исковете, предявени по делото, за които на процесуалния представител се дължи възнаграждение. Очевидно е че това е заплатената сума за възнаграждение за адвокат. При този изход по делото съдът намира , че  искането  за изменение на решението в частта за разноските следва да се уважи , но не до предявения размер от 800 лева ,а на ответницата следва да се присъдят  разноските до размера на доказано направените, съгласно представения договор за правна помощ, които са в размер на сумата от 400 лева  . 

           Водим от горното, съдът

                                          Р  Е  Ш  И :

          ИЗМЕНЯ   решение № 49   от 24.04. 2015 година постановено по гр. дело №  146 /2014 г. по описа на ЛРС на 2014 година ,  в частта за разноските, като:

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца  Б.Б. с постоянен адрес *** снастоящ адрес *** , с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ  В.К. с постоянен адрес *** ЕГН-**********  направените съдебно – деловодни разноски в размер на 400 лева –възнаграждение за един  адвокат.

           Решението   да се счита неразделна част от решение № 49  от 24.04. 2015 година постановено по гр. дело № 146 /2014 г. по описа на ЛРС на 2014 година.

Решението  на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: