МОТИВИ
Към присъда от 15 януари 2017 г.,
постановена по НОХД № 721/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен
Съдебното производство е образувано по повод на внесен
от Окръжна прокуратура гр. Сливен обвинителен акт по ДП № 211/2017 г. по описа
на РУ на МВР – Твърдица, вх. № 4353/2017г., пор. № 241/2017 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Сливен. Повдигнато е обвинение на подс. П.И.Й. за
престъпление по чл. 199
ал.1 т.3 предл.2 и т.4 вр. чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и на подс. Ж.И.Г.
по чл.199 ал.1 т.3 предл.2 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за това,
че на 20.10.2017 г., в ******, общ. Твърдица, в
съучастие помежду си като съизвършители, в условията на опасен рецидив за подс.
Й., извършили кражба на чужди движими вещи - 1,22 пространствени куб.м. дърва
за огрев от вид „бук“ на стойност 87,84 лв., собственост на М.И.Д. и Д.Д.Д.,***, като заварени на мястото на престъплението, употребили сила
– нанесли побой над Д. и Д., за да запазят владението си върху откраднатите
вещи и деянието е придружени със средна телесна повреда, причинена на М.И.Д.,
изразяваща се в „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“.
По своевременно направено искане с
правно основание чл.76 от НПК, съдът конституира пострадалите М.Д. и Д.Д. в
качеството на частни обвинители по делото.
Производството пред настоящия състав на
СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.
Подсъдимите П.И.Й. и Ж.И.Г. в с.з. заявяват, че желаят
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признават изцяло всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да
не се събират доказателства за тези факти. Признават се за виновни.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението,
така както е предявено, счита го за доказано по безспорен начин. Пледира за
определяне на наказанието около средния размер, а именно „лишаване от свобода“
за срок от 10 години за подс. Й. и 9 години „лишаване от свобода“ за подс. Г.,
което при условията на чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3. Счита това
наказание за съобразено с целите на специалната и генералната превенция, с
поставен акцент върху конкретните обстоятелства, при които е извършено
престъпното посегателство. На основание чл.68, ал.1 от НК претендира да бъде
приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
наложено на подс. Г. по ЧНД № 848/2017 г. по описа на СлРС, в изпитателния срок
на което е извършено процесното деяние. На основание чл.53, ал.1 б. „а“ от НК,
пледира за отнемане в полза на държавата на процесната каруца, с която е извършено
деянието, за което подсъдимите са предадени на съд.
Повереникът на частните обвинители поддържа
обвинението. Излага подробни съображения за тежестта на престъплението и
конкретиката по казуса. Счита за справедливи и съответни на целите на специалната
и генералната превенции наказания по-тежки от предложените от прокурора, без
посочване на конкретен размер. Моли при определяне на размера на наказанията да
се вземе предвид и обстоятелството, че същият ще бъде редуциран с една трета
предвид процедурата, по която се развива производството.
Частните обвинители се присъединяват към становището
на повереника си.
Защитникът на подсъдимия Й., с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание, не обсъжда фактическата обстановка по обвинителния
акт и правната квалификация. Моли на подсъдимия да бъде определено наказание в
хипотезата на чл.58а ал.4 от НК, който законов текст определя като
по-благоприятен за дееца. Акцентира върху оказаното съдействие от страна на
подсъдимия на органите на разследването, особено в началото на досъдебното
производство, на тежкото му социално и материално положение, младата му
възраст.
Защитникът на подс. Г. моли за наказание в минималния
определен в закона размер, а именно 5 години „лишаване от свобода“, което да
бъде намалено с една трета при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Моли да бъде
приложен чл. 69, ал.2 от НК и съдът да не привежда в изпълнение отложеното
наказание 8 месеца „лишаване от свобода“, тъй като престъпленията, за които са
наложени съответните кумулирани наказания са извършени, когато подсъдимият Г. е
бил непълнолетен.
В личната си защита подс. Й. навежда доводи за
семейния си статус – че има две деца на много ниска възраст, а подс. Г.
изразява съжаление за постъпката си и заявява, че не би извършил отново такова
престъпление.
В последната си дума и двамата подсъдими молят да им
бъде наложени ниски наказания.
От извършения анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, като съобрази самопризнанието на
подсъдимите лица относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и доводите на
страните, Окръжен съд – Сливен приема за установена фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, а именно:
Подс. П.И.Й.
е осъждан няколкократно на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като в три от случаите изпълнението на наказанието не е било отложено
по чл.66 от НК, поради което обвиняемият е извършил деянието, предмет на
повдигнатото му обвинение при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б."Б" от НК.
Подс. П.И.Й.
и подс. Ж.И.Г. ***. Двамата не работели, били криминално проявени, с множество
криминалистически регистрации за извършени кражби, за каквито престъпления са
осъждани с влезли в сила присъди.
Около
полунощ на 19 срещу 20.10.2017г. подсъдимите тръгнали с каруцата на подс. П.Й. от дома
си, намиращ се в ********* към центъра на града, за да търсят алкохол. Докато
минавали по ул. "Поп Харитон", те видели, че на тротоара до оградата
на една от къщите са складирани дърва за огрев, които решили да откраднат.
Подс. П.Й.
и подс. Ж.Г. спрели около 01.00 часа на 20.10.2017г., с каруцата пред дома на постр.
М.И.Д.,*** и започнали да товарят в нея дървата за огрев. Малко след това
постр. М.Д. се събудил и излязъл на двора, но не видял нищо. След като се
прибрал в къщата, той чул, че кучето лае силно и доловил шум от хлопане на
дърва, който идвал откъм улицата. Постр. М.Д. излязъл отново навън, отишъл до
входната врата и погледнал към улицата, при което видял, че пред дома му е
спряна каруца с впрегнат кон, както и че каруцата е натоварена с дърва. Той
взел дървената пръчка, с която залоства вратата и излязъл на улицата. След като
осветил с прожектора си, видял подсъдимите и извикал към тях, за да потърси
обяснение за действията им. Подс. П.Й. и подс. Ж.Г. тръгнали срещу пострадалия,
който за да се защити от физическа саморазправа, ги ударил с дървената пръчка. Двамата
подсъдими побягнали надолу по улицата.
Постр. М.Д.
взел юздите /кантърмите/ на коня и се опитал да ги завърже към оградата, но не
успял, тъй като в този момент подс. П.Й. и подс. Ж.Г. се върнали пред дома му с
намерение да си вземат каруцата. За да преодолеят оказаната от постр. М.Д. съпротива,
подс. Ж.Г. се приближил до пострадалия и хвърлил към него циментова рамка с
метален обръч, с която го ударил по главата. В резултат от удара, постр. М.Д. получил
разкъсно-контузна рана в областта на лявата челно-теменна област. Той паднал на
земята, изтървал юздата на коня и дървената пръчка, която държал в ръка. Подс. Ж.Г.
взел пръчката и започнал да нанася удари по тялото на постр. М.Д., като му
причинил счупване на горната фаланга на четвърти пръст. През това време подс. П.Й.
се опитвал да подкара коня с каруцата.
Постр. М.Д.
викал за помощ. Съпругата му, постр.Д.Д., го чула и излязла навън. След като
видяла, че съпругът й лежи на земята с причинени множество наранявания от
нанесения му побой, тя извикала на подсъдимите; "Какво
правите,чакайте!". Опитала се да вземе пръчката от ръцете на подс. Ж.Г.,
но той я ударил с нея по главата и я повалил на земята. Постр. Д.Д. започнала
да вика помощ.
Подс. П.Й.
и подс. Ж.Г. се качили на каруцата и потеглили, при което, постр. М.Д. се
изправил и опитал да им попречи да тръгнат. Той хванал подс. П.Й. за крака и
събул маратонката му, която останала на улицата.
Въпреки
оказаната съпротива, подсъдимите успели да тръгнат и бързо да се отдалечат от
мястото на инцидента. Докато се предвижвали надолу по ул."Поп
Харитон", от каруцата изпаднали част от натоварените дърва. Подс. П.Й. и подс.
Ж.Г. се насочили в посока към ж.п. линията, където в една канавка разтоварили
останалата част от отнетите дърва за огрев. Там подс. Ж.Г. изхвърлил и
дървената пръчка, с която нанасял удари на пострадалите. За да не бъдат разкрити,
по пътя подс. П.Й. изхвърлил другата си маратонка, а подс. Ж.Г. якето, с което
бил облечен.
За
случилото се бил подаден сигнал на тел.112 от съседи на постр. М.Д. и постр. Д.Д..
На мястото на инцидента пристигнал екип на Спешна помощ, който установил
получените от пострадалите травматични увреждания, като същите били откарани в
МБАЛ „Д-р И. Селимински“ за оказване на
медицинска помощ. Във връзка с подадения сигнал на местопроизшествието
пристигнали и служители на РУ на МВР-гр.Твърдица, сред които бил свид. A.T.. Те
изяснили обстоятелствата, касаеши извършеното престъпление, като предприели
действия за установяване на свидетели на деянието и разкриване на неговите
извършители. На мястото на инцидента била установена 1бр. черна маратонка, с
която е бил обут подс. П.Й.. Свид. A.T., заедно с колегата му Н.К.проследили
следите от каруцата, които водели към ж.п. прелеза извън ******.
През деня
на 20.10.2017г. в резултат от извършените ОИМ полицейските служители
установили, че извършители на процесното деяние са подсъдимите П.Й. и Ж.Г.. Двамата
били отведени в РУ на МВР – гр. Твърдица, където при проведена беседа признали
за извършеното от тях престъпление.
При извършения
оглед били намерени отнетите дървата за огрев, предмет на престъплението, които
били върнати на постр. М.Д.. Видно от съставения протокол, южно по ул. „Поп
Харитон“ били установени разпръснати общо 19 бр. от процесните дърва, а
останалите 16 бр.дърва били открити в затревен канал под черен път.
В хода на
разследването е назначена лесотехническа оценителна експертиза за определяне
стойността на дървата за огрев, предмет на престъплението. Видно от експертното
заключение, кубатурата на изчислените 35 бр. дървета е общо 0,67 куб.м. плътни
или 1,22 куб.м. пространствени. Дървесината е от дървесен вид „бук“, а
пазарната стойност на 1,22 пространствени куб.м. дърва за огрев от дървесен вид
„бук“, към 20.10.2017 г., е 87,84 лв.
По делото
са назначени две съдебномедицински експертизи за установяване вида и степента
на причинените на пострадалите лица М.И.Д. и Д.Д.Д. травматични увреждания и
механизма на тяхното получаване. Видно от заключението на съдебномедицинска
експертиза № 219/17 г., в резултат на нанесения му побой постр. М. Д. е получил
следните телесни увреждания: контузия в областта на главата с наличие на голяма
разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област с дължина 10 см и
формиране на кожно ламбо, наложила хоспитализацията на пострадалия в Неврохирургично
отделение при МБАЛ „Д-р И. ***; контузия на лявата ръка с наличие на разкъсно-контузна
рана в областта на предмишницата; контузия на гърба с наличие на болезнен
травматичен оток на меките тъкани; контузия на дясната ръка с клинични и рентгенологични
данни за многофрагментно вътреставно счупване на основата на горната фаланга на
четвърти пръст в областта на метакарпо-фалангеалнага става и оток на меките
тъкани в областта на гръбната повърхност на дланта.
Според
експертното заключение, описаните увреждания се дължат на удари с твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, описани
от постр. М. Д. в неговите показания по досъдебното производство. Разкъсно-контузната
рана на главата в лявата челно-теменна област се дължи на силен удар с твърд
тъп или тъпоръбест предмет, като посоката на удара е била под ъгъл,
тангенциално спрямо травмираната повърхност и добре отговаря да е подучена по
начин, описан от пострадалия. Според експерта, увреждането на дясната ръка,
изразяващо се във вътреставно счупване на основата на горната фаланга на
четвърти пръст в областта на метакарпо-фалангеалната става се дължи на директен
удар на мястото на увреждането с твърд или тъпоръбест предмет и добре отговаря
да е причинено чрез удар с дървен прът.
Видно от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, според установените
данни за локализацията на уврежданията, описани в медицинските документи, може
да се направи заключение, че на пострадалия са били нанесени не по-малко от 4-5 удара.
Според експертното заключение, установените увреждания са със следните
медикобиологични характеризиращи признаци: многофрагментно вътреставно счупване
на основата на проксималната (горната) фаланга на четвърти пръст на дясната
ръка е наложило обездвижването на ръката за срок от 30 дни с гипсова
мобилизация, което е довело до затруднение в осъществяването на основната
функция на ръката за срок не по-малък от 1,5-2 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси. Така описаното увреждане е
осъществило медикобиологичния характеризираш признак „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“. Разкъсно-контузната рана в
лявата челно-теменна област по своя характер представлява нарушаване на
анатомичната цялост на меките черепни обвивки в областта и заедно с
разкъсно-контузното нараняване на предмишницата на лявата ръка и контузията на
гърба осъществява медикобиологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Видно от
заключението на съдебномедицинска експертиза № 241/17 г., в резултат на
нанесения и побой постр. Д.Д. е получила контузия в областта на главата,
изразяваща се в болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките черепни
обвивки в дясната половина на челно-теменната област. При определяне механизма
на полученото увреждане, експертът е приел, че увреждането се дължи на силен
удар с твърд тъп или тьпоръбест предмет и добре отговаря да е получено по време
и начин, описани от пострадалата, а именно чрез нанесен удар с дървена тояга.
Според експертното заключение, увреждането се дължи на един единствен удар е
твърдия предмет с посока отпред назад и леко отгоре надолу. Видно от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат на
нанесения удар постр. Д. Д. е получила болезнен травматичен оток и
кръвонасядане на меките черепни обвивки в засегнатата област, които са
причинили болка и страдание.
Изложените фактически обстоятелства
съдът прие за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът дава вяра на
събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на свид. М.Д., Д.Д., Д.Д.и A.T.. Показанията са
безпротиворечиви и допълващи се, кореспондират с останалия събран по делото
доказателствения материал. От същите съдът установи по категоричен начин
фактите относно датата, мястото, начина на извършване на деянието, както и
неговото авторство.
Съдът кредитира заключенията на изготвените
по делото съдебно-медицински и лесотехническа –мемеекспертизи, които са изготвени от компетентни вещи
лица, в чиито знания и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява.
Същите допринасят в значителна степен за изясняване на релевантните по делото
обстоятелства относно причинените на пострадалите лица увреждания, тяхната
характеристика и възможен механизъм на причиняване /относно
съдебно-медицинските експертизи/, както и стойността на отнетите вещи
/заключението на лесотехническата експертиза/.
Съдът цени и събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум; протокол за оглед на
местност и фотоалбум; копия от медицински документи; справки за съдимост за
двамата подсъдими; характеристични справки; декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние; протоколи за доброволно предаване;
приемо-предавателни протоколи. Доказателствените материали са
приложени по досъдебното производство, не се оспорват от страните и са
приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален ред – чрез
прочитането им.
Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимите Й. и Г., дадени в хода на досъдебното производство, които по реда
на НПК са приобщени към доказателствата по делото. Действително първоначално на
24.10.2017 г. подс. Г. е заявил на досъдебното производство, че П.Й. е хвърлил
по пострадалия циментова плоча. По-късно обаче след прецизиране на обвинението
и новото привличане в качеството на обвиняем, на 08.12.2017 г. подс. Г. е
потвърдил първоначално дадените обяснения с изключение на посочената част. В
новия разпит подс. Г. заявява, че не брат му, а той самият е хвърлил
циментовата плоча по пострадалия Д.. Последното твърдение изцяло кореспондира с
останалите кредитирани доказателствени източници – показанията на свид. Д., от
които е видно, че по-ниският извършител /подс. Г./ го е ударил. Съдът намира,
че касателно предмета на делото обясненията на подсъдимите лица съответстват с
останалите доказателствени материали, поради което ги съобрази при произнасяне
на съдебния акт.
Иззетите по делото веществени
доказателства също допринасят значително за изясняване на фактите, като
закрепят по убедителен начин удостовереното в протоколите за оглед съдържание,
както и съобщената информация в гласните доказателствени средства.
След анализ на доказателствената съвкупност
съдът констатира, че събраните в досъдебната фаза и приобщени към материалите
по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с
направените от подсъдимите Й. и Г. пред съда самопризнания, като установяват по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието
си подс. П.Й. и подс. Ж.Г. са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.199
ал.1 т.3
предл.2 и т.4 вр.чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК /за подс. Й./ и на чл.199 ал.1 т.3 предл.2 вр.чл.198
ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК /за подс. Г./, като на 20.10.2017 г., в ******, общ.
Твърдина, в съучастие помежду си като съизвършители, в условията на опасен
рецидив за подс. Й., извършили кражба на чужди движими вещи – 1,22
пространствени куб.м. дърва за огрев от вид „бук“ на стойност 87,84 лв.,
собственост на М.И.Д. и Д.Д.Д.,***, като заварени на мястото на престъплението,
употребили сила – нанесли побой над Д. и Д./, за да запазят владението си върху
откраднатите вещи и деянието е придружено със средна телесна повреда, причинена
на М.И.Д., изразяваща се в „Трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник“.
От обективна страна с оглед приетите за установени
по-горе факти е несъмнено, че подсъдимите извършили кражба на дървата за огрев
на пострадалите – те са спрели пред дома на свид. Д. и свид. Д., натоварили са
дървата в каруцата, с която са се придвижвали. Заварени на мястото на
престъплението, за да запазят владението си върху откраднатите вещи подсъдимите
са нанесли побой – първо на постр. Д., а след това и на постр. Д., причинявайки
им множество телесни увреждания. От обективна страна е безспорно, че
извършеното престъпно деяние е съставомерно по чл.198 ал.3 от НК. По
категоричен начин е установено авторството на деянието и механизма на същото.
В
конкретния случай подсъдимите са осъществили квалифицирания състав на
престъплението, очертан в разпоредбата на чл. 199 ал. 1 т.3 предл.2 от НК, тъй
като в резултат на упражнената спрямо постр. Д. физическа принуда на
пострадалият е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“. Независимо,
че инкриминираната телесна повреда е била причинена на постр. Д. в резултат от
нанесения му от подс. Ж.Г. удар, подс. П.Й., като съизвършител на процесното
деяние, също следва да отговаря за осъществяване на квалифицирания състав на
престъплението. Съгласно трайно установената съдебна практика, „при
съизвършителството не е важен конкретният каузален принос на всеки един от
съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие
само на единия обвиняем върху обекта на престъплението, а е последица от
съвместно осъществяване на изпълнителното деяние“. При осъществяването на
съставното престъпление „грабеж“ е достатъчно единият от извършителите ла осъществи
принудата, а другият или и двамата да извърши отнемането, за да е налице
съучастие под формата на съизвършителство и за двамата обвиняеми /в този смисъл
Решение № 138/27.06.2017 г. по н.д. № 511/2017г. на ВКС, първо н.о./.
С оглед на предишните осъждания на
подс. Й., деянието на този подсъдим следва да се
квалифицира като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Видно
от справката за съдимост на подс. Й. същият е осъден неколкократно на наказания
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като в три от
случаите изпълнението не е било отложено по чл.66 от НК – по НОХД № 370/2012
г., НОХД № 1234/2014 г. и НОХД № 1204/2015 г., всички по описа на СлРС. Подсъдимият
е извършил престъплението, предмет на настоящото дело, след като е бил осъждан
повече от два пъти на наказание „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления
от общ характер, като по три от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл. 66 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл – същите са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Субективната
страна на деянието е установена по категоричен начин. Същата се извежда от конкретните
действия на подсъдимите лица – натоварването на дървата в каруцата, а след това
нанасянето на побой над пострадалите, за да запазят владението върху отнетите
вещи. Конкретно обективираното поведение на подсъдимите говори изключително за
пряк умисъл при извършване на инкриминираното деяние. Двамата подсъдими
са съзнавали, че участват в извършването на престъплението заедно и са искали
настъпването на престъпния резултат от общата им дейност. Те са съзнавали, че
използват принуда спрямо собствениците на процесните вещи, за да запазят
установената върху предмета на престъплението фактическа власт. С
оглед на тези факти съдът прие, че субективната страна на деянието във формата
на пряк умисъл е доказана изцяло.
Така изложеното мотивира съда да признае
подсъдимия П.Й. за виновен по повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение
по чл.199 ал.1 т.3 предл.2 и т.4 във връзка с чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, а подс. Ж.Г. – по обвинението по чл.199 ал.1 т.3 предл.2 във връзка
с чл.198 ал.3 вр.ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите
лица за извършеното престъпление, съдът съобрази предвидените по съответната
разпоредба от НК вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете
степента на обществената опасност на всеки от извършителите и на деянието, взе
предвид индивидуализиращите отговорността на подсъдимите обстоятелства, както и
всички останали такива, относими към определяне на наказанието съобразно изискванията
на чл.36 от НК досежно целите на наказанието.
Съдът съобрази, че законодателят,
преценявайки значително високата степен на обществена опасност на деяния от
типа на процесното, е предвидил наказания - като вид и размер съответни на
тежестта на престъпленията. В конкретния случай деянието разкрива степен на
опасност значително над обичайната за такива престъпления – извършено е през
нощта, в малко населено място, от две лица – системни извършители на кражби.
Съдът отчете, че спрямо пострадалите лица е проявена изключителна физическа
агресия – нанесен е побой над възрастни хора с всякакви средства – пръчка,
циментова плоскост, за да се запази владението върху отнетите вещи. Упражненото
насилие с много голям интензитет и причинените сериозни увреждания на пострадалите
сочат на обществена опасност на деянието в значителна степен. Следва да се
отчете и упоритостта, с която е извършено посегателството – след първоначалната
поява на пострадалия извършителите са се оттеглили, след което отново са се
върнали на местопрестъплението и са продължили побоя над постр. Д., а след това
и над неговата съпруга – постр. Д..
Относно
отегчаващите отговорността на подсъдимите лица обстоятелства, по отношение на
подс. Й. съдът изключи предишните осъждания на подсъдимия, обусловили правната
квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Тези
предишни осъждания не следва да се преценяват като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, с оглед изричната забрана на чл.56 от НК. Извън тях
осъждането по НОХД № 998/2011 г. по описа на СлРС се явява отегчаващо
отговорността обстоятелство за подс. Й.. Оттегчаващи отговорността на подс. Г.
са неговите предишни осъждания, макар и като непълнолетен. В тежест на
подсъдимите следва да се отчетат и причинените на двамата пострадали леки
телесни повреди, тъй като същите са несъставомерни, а са причинени от
подсъдимите с извършеното престъпление. Съдът съобрази, че деянието на подс. Й.
разкрива два квалифициращи белега – по чл.199 ал.1 т.3 и т.4 от НК.
Като смекчаващи отговорността на двамата
подсъдими обстоятелства съдът прецени тежкото им социално и материално
положение, младата им възраст, сравнително ниската стойност на отнетите вещи, както
и оказаното съдействие на разследващите органи.
При така обсъдените относими към отговорността на
двамата подсъдими обстоятелства, окръжният съд намери, че и на двамата подсъдими
следва да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване
от свобода”, което да бъде отмерено в размер около средния, предвиден в закона
за извършеното престъпление. Съдът индивидуализира наказанията съответно за
подс. Й. – 10 години „лишаване от свобода“, а за подс. Г. – 9 години „лишаване
от свобода“. Съдът определи на подс. Й. малко по-тежко наказание, отколкото на
подс. Г., тъй като за първия са налице два квалифициращи признака на
престъплението. Така определените наказания съдът смята за справедливи и
отговарящи в оптимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът
намира, че същите удовлетворяват както целите на специалната превенция, така и
тези на генералната превенция. Действително в последните години се наблюдава
ръст на посегателствата над възрастни хора в малки населени места, които стават
жертва на престъпления против собствеността. Често извършители на тези
престъпления са млади хора с тежък социален и материален статус със сходен
облик като този на подсъдимите лица по настоящото дело. Не са рядкост случаи, в
които, за да бъде отнето имущество на незначителна стойност, на пострадали лица
се причиняват сериозни телесни увреждания, а понякога и смърт. Обществената
непримиримост към деяния от типа на процесното расте съответно на ръста на
престъпленията от обсъжданата категория. Именно в правомощията на съда е да
наложи на извършителите при разкрити престъпления наказания съответни на
тяхната лична обществена опасност, както и на тази на самото престъпление. Ръководен
от тези съображения съдът определи на подсъдимите Й. и Г. посочените по-горе
наказания „лишаване от свобода”. По така изложените съображения за лична и
генерална превенция съдът намери за неоснователно искането на защитата на подс.
Й. наказанието на този подсъдим да бъде определено под минимума. Това искане не
държи сметка за тежестта на престъплението, за конкретната обществена опасност
на този подсъдим и наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. По
идентични съображения неоснователно се явява и искането за защитата на подс. Г.
на този подсъдим да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона
размер – 5 години „лишаване от свобода“. Определените от съда по-горе наказания
са справедливи по размер и отговарят на целите на наказанието, визирани в
материалния закон.
На основание чл. 58а ал. 1 от НК съдът намали така
определените наказания с 1/3 и наложи на подсъдимия Й. след редукцията
наказание в размер на 6 години и 8 месеца „лишаване от свобода”, а на подс. Г.
– наказание 6 години „лишаване от свобода“.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 т.2
б. „а“ от ЗИНЗС наложените наказания двамата подсъдими следва да изтърпят при
първоначален строг режим.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимите при
условията на чл.55 от НК и стигна до извода, че не са налице предпоставките за
това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, но същите
не са от съответния характер – изключителни или многобройни, за да формират
извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този
институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на
наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели
на наказанието.
Съдът обсъди и приложението на
допълнителното наказание, предвидено по санкционната част на разпоредбата на
чл.199, ал.1 от НК – конфискация до една втора от имуществото на всеки от
подсъдимите. Това наказание не е задължително и се налага по преценка на съда.
Настоящият състав намери, че налагането на това допълнително наказание в
конкретния случай не е необходимо, още повече, че от събраните по делото
доказателства не се установява подсъдимите да
притежават някакво имущество.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК
съдът приспадна от наложените на двамата подсъдими наказания „лишаване от
свобода“ времето, през което са били с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 25.10.2017г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът констатира, че деянието по
настоящото дело подс. Ж.И.Г. е извършил в изпитателния срок на осъжданията му
по НОХД № 29/2017 г. и НОХД № 1853/2016 г. и двете по описа на СлРС. За тези
осъждания и това по НОХД № 459/2017 г. по описа на СлРС на подсъдимия е
определено по ЧНД № 848/2017 г. на СлРС едно общо наказание в размер на 8 месеца
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
3 години на основание чл. 69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК. С оглед искането на
защитника на подс. Г., съдът обсъди възможността
подсъдимият да бъде изцяло или частично освободен от изтърпяване на наложеното
му условно наказание за посочените деяния, извършени като непълнолетен на
основание чл. 69, ал.2 от НК. Съдът намери това искане за неоснователно по
следните съображения: въпреки младостта си, подсъдимият е вече многократно
осъждан, търпял е наказание пробация, за две от деянията му е направен компромис
да не изтърпява ефективно наложените му наказания „лишаване от свобода“ и
въпреки това не дава признаци да се е превъзпитал, да съобразява поведението си
със забраната да се отнема чужда собственост. Престъпните му деяния се
развиват, градирайки към по-тежки посегателства – от кражби към грабеж,
придружен с нанасяне на побой над двама души, на единия от които е причинена
средна телесна повреда. Поради това съдът намира за необходимо подсъдимият Г.
да бъде за известно време изолиран от обществото и му се даде възможност да
коригира занапред постъпките си в съотвествие с изискванията на закона. Така
мотивиран и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение
по отношение на подс. Ж.И.Г. наказанието „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца определено като общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД №
1853/2016г., НОХД № 459/2017 г. и НОХД № 29/2017 г. и трите по описа на Районен
съд – Сливен с определение по ЧНД № 848/2017 г. по описа на Районен съд –
Сливен. Това наказание, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, следва
да се изтърпи при първоначален строг режим отделно от наказанието по настоящото
дело, тъй като сборът на двете наказания надвишава 2 години.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“
от НК съдът отне в полза на държавата иззетата като веществено доказателство
каруца, която е послужила за извършване на престъпното деяние. Съдът не
съобрази заявеното от защитата на подс. Й. в с.з. обстоятелство, че каруцата
принадлежи на трето лице, тъй като този факт се отклонява от признатата от
подсъдимия фактология по обвинителния акт, съдържаща твърдения и за
собствеността на каруцата. Същата съгласно данните по делото и
признатите обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, е принадлежала на подс. Й.. Факт е, че тази каруца е
послужила за извършване на престъплението, поради което подлежи на отнемане
съгласно разпоредбата на чл. 53 ал.1 б. „а“ от НК.
Съдът
отне в полза на държавата и останалите веществени доказателства:
- 1 бр. гипсова отливка от трасологична следа, запечатана в
плик с лепенка № А 5694 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. дървена пръчка с дължина 1,4 м с диаметър на тънкия
край 2,5 см, а на дебелия - 4 см, с разцепване на дебелия край с дължина 25 см
и на 45 см. от него със засъхнало червеникаво петно, запечатана в плик с
лепенка № А5695 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. черна маратонка с връзки, със зеленикави линии,
размер 43 – лява и със зелена подметка, здрава, запечатана в плик с лепенка №
А5728 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. маратонка, черна на цвят, със зелени линии, размери
43 – дясна, запечатана в плик с лепенка № А5737 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. късо, мъжко яке, с бледожълт, зимно с подплата, с
триъгълна емблема от ляво с надпис „MUZIK HIGH POWER“, с
плетена яка, зацапано, с петно от червеникава течност на гърба, запечатано в
плик с лепенка № А5736 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. тежест от пералня с кръгла форма, с метален обръч,
излято от цимент, запечатана в плик с лепенка № А 5738 на ОД на МВР – Сливен, като
разпореди унищожаването им като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
В съотвествие с разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимите лица разноските, направени в досъдебната фаза на
процеса. Съдът осъди всеки от подсъдимите П.И.Й. и Ж.И.Г. да заплати по 184,74
лв., представляващи разноски в общ размер на 369,48 лв. направени по
досъдебното производство, които да се заплатят в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР – Сливен.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и
предадени на 22.01.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: