Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75/29.06.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети юни,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 82/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на
„Планекс“ ЕООД – Варна срещу решение № 1458/6.12.2019 г. по гр.д. № 2565/18 год
на Окръжен съд Варна, с което са уважени исковете на Г.Н.О. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лева, ведно със законната
лихва, с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски за двете инстанции.
В подаден писмен
отговор пълномощникът на въззиваемия е изразил становище за правилност на
решението.
Въззивната жалба е
подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена слуедната фактическа обстановка:
Предявен са искове
от Г.Н.О. срещу „Планекс“ ЕООД -Варна за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 70000.00 лв., с правно основание чл.49 от ЗЗД и
за сумата от 15984.61 лв. – обезщетение за забава, с правно основание чл.86 от ЗЗД. Твърденията в исковата молба са, че претендираните обезщетения произтичат
от тежки телесни увреждания, настъпили като резултат от трудова злополука на
16.08.2016 год. в гр.Варна.
Оспорвайки изцяло
исковете, ответното дружество твърди, че настъпилият вредоносен резултат се
дължи на поведението на ищеца; при условията на евентуалност, твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 85-90%.
Третото лице - помагач
на ответника „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД – София не изразява становище.
Не се спори между
страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с решение по
АНХД № 1861/2018 год. на ВРС - 32 състав, Л. Т. М. е бил признат за виновен в
това, че на 16.08.2016 год., на строителна площадка в гр. Варна, кв.Изгрев, като
шофоьор на бетоновоз, поради немарливо изпъленние на праврегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил на Г.Н.О.
четири средни телесни повреди, описани в решението - престъпление по чл.134,
ал.1, пр.2, т.2 от НК, като съдът е освободил обвиняемия от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание.
Безспорно е, че
ищецът е полагал труд като зидаро-кофражист по трудов договор № 200/15.08.2016
год., сключен с „Марстрой“ ООД. Любомир Тодоров Митев е назначен на длъжност шофьор
на тежкотоварни автомобили по трудов договор № 8338/17.01.2013 год., за което
му е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на 18.01.2013 год.
Приложен е договор
за строителство между „Пито кар“ ЕООД и „Марстрой“ ООД за извършване на СМР на
Авторемонтна и складова база за автомобилни части. На 15.08.2016 год. е сключен
договор между ответника „Планекс“ ЕООД и „Пито кар“ ЕООД за доставка на бетонни
смеси и циментови разтвори на процесния обект.
С Разпореждане №
5104-03-251/04.10.2016 год. от ТД на НОИ Варна, декларираната с вх.№
5101-03-191/19.08.2016 год. злополука е приета за трудова по смисъла на чл.55
ал.1 от КСО.
От представената по
делото епикриза от Военномедицинска академия- МБАЛ-Варна се установява, че ищецът
е постъпил на 16.08.2016 год. за оперативна интервенция: Дебриман, други
процедури на кожа и подкожие, друга кожна пластика на други места, друго
възстановяване на кожа и подкожие; с експертно решение № 2959/206/12.12.2017
год. на ТЕЛК МБАЛ „Иван Рилски-Разград“ АД му е призната 54 процента трайно
намалена работоспособност с диагноза: „термични и химични изгаряния в областта
на глезна и стъпалото“.
Безспорно е, че ответникът
и третото лице - помагач са страни по валидно сключена задължителна застраховка
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството" - застрахователна полица № 212216031000088/16.05.2016 год.,
валидна от 00.00 ч. на 21.07.2016 год., до 24.00 ч. на 20.07.2017 год.
Назначената СМЕ
представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, съобразно което при трудовата злополука ищецът е
получил увреждания: Електрокуцио; Електрическо изгаряне на лице, тяло и
крайници, които са резултат от действието на електрическия ток и на топлинната
енергия от волтовата дъга. Преминаването на тока през тялото на ищеца е създал
реална опасност за живота му и съставлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Изгарянията по
пръстите и дланите на двете ръце е причинило рани на меките тъкани, чието
възстановяване е продължително – повече от два месеца движенията и хватателните
функции на горните крайници са били трайно затруднени.
Изгарянията по
дясното стъпало с липса на тъкани в областта на първи пръст, раните на втори и
пети пръсти и оперативните интервенции за отстраняване на некротизирали тъкани
и кожна пластика са затруднили трайно движенията на десния долен крайник за
повече от 3-4 месеца.
Останалите изгаряния
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приетото заключение
установява, че при въздействие на електрически ток върху човешкия организъм е
наложително възстановяването и запазването на жизнените функции чрез
стимулиране на дишането и сърдечната дейност, вкл. чрез реанимационни способи,
кислородотерапия и медикаментозни средства.
Проведени са две
оперативни интервенции за възстановяване на тъканите от изгарянето - на 18.08.2016
год., за отстраняване и „опресняване" на ръбовете на раните от изгаряне, с
оглед ускоряване на оздравителните процеси и на 22.08.2016 год. – за отстраняване
на некротични тъкани и за автопластика на дясното стъпало чрез автотрансплант
на кожа от дясното бедро, като изгарянията по предната част на тялото са
изрязани и дефектите са възстановени със съседни тъкани.
Експертизата
установява, че след изписването от болничното заведение са настъпили усложнения
от трудно прихващане на кожната пластика, забавящи възстановяването и функцията
на десния долен крайник, което е продължило повече от година.
Към момента на
изготвяне на експертизата ищецът е с повърхностни белези в областта на носа,
корема, лявата слабинна гънка и първи пръст на дясното стъпало, като белезите
по кожата на гърба и пръстите на ръцете са по-слабо изразени.
Заключението на
назначената съдебно-психологична експертиза, прието за обективно и компетентно
дадено установява, че в резултат от претърпяната трудова злополука са
възникнали нарушения в социалната и емоционалната сфера на ищеца, свързани с
постоянни притеснения за здравословното му състояние; засилило се е чувството
на страх от бъдещето и усещане за безизходица.
Диагностицирани са тревожни
реакции, немотивирани опасения, неувереност в себе си, ниска самооценка; ищецът
трудно понасял напрежението, развил способност да се фиксира към отрицателните
сигнали и да удържа центъра на вниманието си върху несъществени факти; всеки
нов сигнал възприемал като заплаха, засилваща тревожността му.
Липсата на работа и
на социална и семейна среда усилило усещането за вътрешна напрегнатост и
възникнали затруднения в реалната оценка на ситуацията и общата картина на
света. Като резултат се появявила амбивалентност в отношенията с околните - от
очакване на внимание, до страх от отхвърляне и наказание.
Констатирана е повишена
депресивност поради блокиране на спонтанността, а потиснатите негативни емоции
се отреагират внезапно-импулсивно, спонтанно, несъразмерно, с максимална
интензивност и не на място.
След инцидента ищецът
е бил в състояние на силна фрустрация, което се отразило негативно върху
личността, с оглед физическия дискомфорт и последвалата невъзможност за
полагане на труд.
Непосредствено след
трудовата злополука той изпитвал чувство на объркване, неадекватност от болничния
престой и последващото домашно лечение, което нарушило силно социалната му комуникация.
Сочените от ищеца свидетели Х. и
И. установяват състоянието му при
посещението в болницата и след завръщането му в селото: пострадалият имал изгаряния по лицето, ръцете и краката; постоянно му сменяли превръзките и не можел да се придвижва без количка. Споделял,
че не може да понася
болките без болкоуспокояващи лекарства.
Година и половина след инцидента кракът му
бил с превръзка. Имал пластична операция на корема около 20 см. Мажел се е със специални мазила, а свидетелите му помагали,
защото бил сам. Поради раната на крака не можел да ходи и да работи тежка физическа работа. Показанията установяват, че при
смяна на превръзка след изписването от болница, кракът му бил черен, изгорял, кокалът се
виждал и свидетелят
не посмял да го превърже. В
момента ищецът
продължавал да куца и да изпитва болки, а раните обработвал с лекарство.
Правилно съдът е
преценил показанията на свид.Л. Т. М. с оглед
заинтересуваността му от изхода на спора, тъй като той е служител в ответното
дружество и е пряк причинител на вредата. При инцидента свидетелят освен шофоьр на бетон-помпата, е имал задължение
да подава бетона. Когато започнало заливането с бетон, ищецът бил долу в изкопа. След като била залята горната част на обекта, преместили
машината и започнали заливането на долната част. По кабелите имало напрежение и докато свидетелят намествал машината, се получила волтовата дъга, ударила ищеца, който - според показанията, не бил със специално облекло, нямал е
гумени ботуши и ръкавици.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, правилно съдът е приел иска по чл.49 от ЗЗД за
основателен и доказан. Искът е предявен против дружеството, отговорно за вреди като възложител на работата
на прекия им причинител, в кръга възложената му работа.
Съобразно чл.300 от ГПК,
присъдата на наказателния съд се ползва със сила на присъдено нещо относно противоправността на
деянието и вината на извършителя. Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС на РБ предвижда, че решението по чл. 78а НК, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание, е приравнено по правни последици на влязла в сила присъда.
Следователно, влязлото в
сила решение по АНХД
№ 1861/2018 год. на ВРС, 32 с-в, с което е установено че Л. Т. М. е виновен в това, че на 18.06.2016 год. на
строителна площадка в гр. Варна, кв.Изгрев, в качеството на шофоьор на специализиран автомобил - бетоновоз „Мерцедес“, рег.№ В 2658 ВК, поради
немарливо изпъленние на праврегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, е причинил на Г.Н.О. четири средни телесни
повреди чрез преминало високо напрженине на електрически
ток през тялото, което
е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.134 ал.1 пр.2-ро т.2 от НК, е задължително за настоящия съд
и е основание за анжажиране на отговорността на ответника „Планекс"
ЕООД по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Налице е основание за възникване
на отговорността на ответника, тъй
като по силата трудов договор № 8338/17.01.2013 год. и приложените допълнителни трудови споразумения, съществува валидно трудово правоотношение между дружеството и Л. Т. М., а ответникът има
качеството на възложител на работата, съобразно трудовата характеристика на
прекия причинител на вредата.
На компенсиране по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на
увреждането, а размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съобразно чл.52 от ЗЗД.
Като резултат от
виновното и противоправно поведение на свид.М., ищецът е претърпял четири
средни телесни повреди, част от които – временно опасни за здравето. Възстановяването му, в зависимост от степента на уврежданията е от 35-40
дни, до около година след инцидента. От датата на злополуката, до настоящия момент, ищецът търпи физически болки, които
първоначално били силни, остри и нетърпими.
Освен физическите болки, той претърпял и психически травми, свързани с
многобройните белези на отделни части от тялото, част от тоито се приемат като „слабо загрозяващи". Вследствие от
злополуката ищецът е изпаднал в депресия, засилило се чувството на
объркване, неадекватност от последвалият болничен престой и лечение у дома, нарушена била социалната му комуникация, а физическият дискомфорт бил последван от невъзможност за полагане на труд.
С оглед на всички факти и
обстоятелства по делото, правилно съдът е приел, че обезщетение в размер на
70000 лева би било справедливо за компенсиране на претърпените от ищеца болки и
страдания, с присъждане на претендирана лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Правилно съдът е приел, че
независимо от характеристиката на злополуката на трудова, увреденото лице има право да претендира обезщетение за вредите по реда на чл.49 от ЗЗД – от възложителя на работата на прекия причинитела.
Възражението, че
пострадалият е действал при условията на груба небрежност, тъй като не е носил лични
предпази средства, с което е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, не е доказано. Не са представени допустими доказателства относно
твърденията, че използването
на други обувки или
предпазни средства би предотвратило настъпването на вредоносния резултат,
поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
Неправилно в мотивите съдът е приел, че застрахователната полица е
сключена след настъпването на застрахователното събитие. Безспорно е, че
ответникът и третото лице - помагач са страни по валидно сключена задължителна
застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството" - застрахователна полица № 212216031000088/16.05.2016
год., валидна от 00.00 ч. на 21.07.2016 год., до 24.00 ч. на 20.07.2017 год.
Тъй като злополуката е на 16.08.2016 г., а не – както е посочено в мотивите - на
18.06.2016 г., полицата е била действаща при настъпването й.
Изводите на съда относно основателността на исковата претенция и
размера й, както и по отношение на дължимата лихва за забава са правилни,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1458/6.12.2019 г. по гр.д. № 2565/18 год на
Окръжен съд Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.