№ 14535
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Г. Х. Х.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110125339
по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от ****** с ЕИК ******, разделно срещу Ж. В. И. с ЕГН
********** и Г. В. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу за признаване за установено, че всеки от тях дължи
на ищеца сумите всеки от по: 1198,98 лева главница, начислена за топлоенергия за периода
01.05.2018г. – 01.04.2020г. за потребление в имота *** находящ се в гр. ******, също 133,56
лева мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., също сума за дялово
разпределение 29,35 лева от 01.05.2018г. до 01.04.2020г., ведно с мораторна лихва 5,41 лева
за периода 01.07.2018г. – 22.04.2021г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.
д. 34308/2021г. на СРС, 57 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото
производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. И. Й.., в законния срок представя отговор, с
който прави възражения, подробно изложени в отговор, включително за изтекла погасителна
давност без конкретни размери.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ****** излага, че в посочения период
за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие с
всички действащи нормативни актове.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния аб. №
1
*** с обект *** ******, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при
Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
11.07.2016г.
Прието е за безспорно и обстоятелството, че двамата са съсобственици на този
имот, което се подкрепя и от приетия Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
03.08.2017г. – л. 16-17 от делото.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и
експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена.
Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на
дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 34 и следв. от делото.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение –
****** - Договор от 05.09.2002г. на л. 25 и следв. от делото. Същият е сключен въз основа на
Решение на Общото събрание на същата етажната собственост, като е приложен и Протокол
за същото от 02.09.2002г.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
Доказана е и съсобствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на
ответниците при равни квоти, така същите имат качеството на потребител по смисъла на ЗЕ.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2018г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2018г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 17.06.2021г. Макар и да има известен
период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира
2
вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер, простото
посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното
начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези
суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла
давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е достатъчно,
тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо
страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Ето
защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното /за държавна такса 54,69 лева и 50,00 лева юрисконсултско вънзаграждение/ -
общо 104,69 лева, и в исковото – 345,51 лева за държавна такса, 600,00 лева за експертизи,
400,00 лева за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева/,
или общо 1445,51 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Ж. В. И. с ЕГН **********, с адрес: ******, *** ДЪЛЖИ
на ****** с ЕИК ****** сумите: 1198,98 /хиляда сто десетдесет и осем лв. и 98 стотинки/
лева главница, ведно със законната лихва считано от 16.06.2021г. до окончателното й
изплащане, също 133,56 /сто тридесет и три лв. и 56 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., 29,35 /двадесет и девет лв. и 35 стотинки/ лева главница,
ведно със законната лихва считано от 16.06.2021г. до окончателното й изплащане, ведно с
мораторна лихва 5,41 /пет лв. и 41 стотинки/ лева за периода 01.07.2018г. – 22.04.2021г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 34308/2021г. на СРС, 57 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Г. В. И. с ЕГН **********, с адрес: ******, ***, ДЪЛЖИ
на ****** с ЕИК ****** сумите: 1198,98 /хиляда сто десетдесет и осем лв. и 98 стотинки/
лева главница, ведно със законната лихва считано от 16.06.2021г. до окончателното й
изплащане, също 133,56 /сто тридесет и три лв. и 56 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., 29,35 /двадесет и девет лв. и 35 стотинки/ лева главница,
ведно със законната лихва считано от 16.06.2021г. до окончателното й изплащане, ведно с
мораторна лихва 5,41 /пет лв. и 41 стотинки/ лева за периода 01.07.2018г. – 22.04.2021г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 34308/2021г. на СРС, 57 състав.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. В. И. с ЕГН ********** и Г. В. И. с ЕГН
**********ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, в съотношение всеки по ½ част на ****** сумите
104,69 /сто и четири лв. и 69 стотинки/ лева разноски в заповедното производство и 1445,51
/хиляда четиристотин четиридесет и пет лв. и 51 стотинки/ лева разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на ****** с ЕИК ****** и седалище: гр. *****,
като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4