Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…
18.11.2019 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Славка Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15323 по описа
за 2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с
правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането - КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищцата Е.Д.И. твърди, че на 10.01.2015 г.,
около 18:20 часа в гр. София, на ул. „Гео Милев“ в района на кръстовището с ул.
„Трудолюбие“ е предприела пресичане на ул. „Гео Милев“ отляво надясно. В това
време по ул. „Гео Милев“ от ул. „Н. *** се движел л.а. „Хюндай“, рег. № *******,
управляван от В.М.. В момента, в който водачът на автомобила възприел
пешеходката задействал спирачната система, но настъпил удар в предна част на
автомобила и дясна част на тялото на ищццата. Тя
получила следните телесни увреждания: счупване на малкопищялната
кост на дясната подбедрица, контузия на главата, повърхностна травма на
главата, контузия на дясното коляно, мозъчен инфаркт и исхемичен
мозъчен инсулт. Ищцата била откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“, където й
били извършени множество изследвания. Ищцата изпитвала главоболие, световъртеж,
обща отпадналост, гадене, повишено кръвно налягане, силни болки в крака,
невъзможност за физическа дейност. С времето оплакванията й се задълбочили и
състоянието й започнало да се влошава с всеки изминат ден На 14.03.2015 г. ищцата била приета в МБАЛ „Токуда Болница София“ ЕАД с диагноза мозъчен инфаркт., исхемичен мозъчен инсулт, десностранна
централна хемипареза, дискоординационен,
палео и неоцеребрален
синдром. Въпреки проведеното лечение ищцата била във влошено състояние,
оплаквала се от нестабилност при ходене и световъртеж, уморяемост
на десния крак, намалена сила в дясната ръка, непостоянно сърцебиене. НА
17.06.2015 г. ищцата постъпила по спешност в МБАЛ „Св. Наум“ с поставена
диагноза „други неуточнени гърчове“, а на 26.09.2015 г. била приета за лечение
във Втора МБАЛ с диагноза мозъчен инфаркт. Твърди се в резултат на получените
травми на ищцата да е опредЕ.100% неработоспособност
с водеща диагноза „мозъчен инфаркт“. В резултат на инцидента ищцата нямала
възможност да се грижи сама за себе си, да извършва самостоятелно дейности от
ежедневието, а разчитала на помощта на сина си. Преживяла стрес, продължавала
да търпи болки и страдания и се налагал непрекъснат прием на болкоуспокояващи
медикаменти. Твърди се гражданската отговорност на водача на процесния автомобил да е застрахована от ответното
дружество. По заявената претенция ответникът предложил на ищцата заплащане на
обезщетение от 3500 лв. Претендира осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на общо 65000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 10.01.2015 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
В отговор на исковата молба ответникът не
оспорва механизма на ПТП. Твърди обаче, че ищцата е предприела пресичане в
тъмната част на денонощието на неопределено за целта място, поради което
инцидентът е настъпил в резултат на нейно противоправно
поведение. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди в твърдяния
обем – получен мозъчен инсулт.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на 10.01.2015
г., около 18:20 часа в гр. София, на ул. „Гео Милев“ в района на кръстовището с
ул. „Трудолюбие“ ищцата е предприела пресичане от ляво надясно и е била ударена
от движещия се по ул. „Гео Милев“ л.а. „Хюндай“ с рег. № *******, управляван от
В.М..
С постановление от 30.04.2015 г. по пр.
пр. № 1646/2015 г. по описа на СРП наказателното производство е прекратено на
основание чл. 234 НПК.
За установяване механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А. М.и на свидетеля
И.И., син на ищцата и на свидетелката М.К.. Според
показанията на свидетелката М.към датата на процесното
ПТП тя пътувала с мъжа си, който е таксиметров шофьор, по ул. „Гео Милев“.
Валяло нещо средно между дъжд и сняг. Видяла човек, който се втурва да пресича.
В този момент мъжът й натиснал спирачките и почти на спиране бутнал жената,
която паднала на земята. Изкочили от колата, попитали
я как се чувства, тя казала, че я боли кракът. Дала номера на сина й, позвънили
му и той дошъл бързо. Изчакали полиция и линейка. На мястото на удара нямало
пешеходна пътека. След удара пострадалата била адекватна, отговаряла на
въпроси, но била много притеснена. Според свидетелката ударът настъпил на 3-4
м. от тротоара на ул. „Трудолюбие“. Свидетелят И.сочи, че на 10.01.2015 г. е отишъл на
местопроизшествието около 5 минути по-късно. Майка му позвънила, звучала
изплашено и объркано. Преди кръстовището имало такси и един човек седял в него.
Видял, че майка му лежи по средата на кръстовището. До нея имало жена, която й
помагала да се изправи. Дошла Бърза помощ и ЩАТ, качили се в линейката. Ищцата
била цялата мокра, гледала уплашено и според ищеца не била адекватна. Според
показанията на свидетелката К. *** когато видяла как една кола бутнала жена и
тя паднала върху капака и след това на земята. Свидетелката не приближила,
стояла от другата страна на тротоара. Жената лежала неподвижна, поради което
свидетелката извикала Бърза помощ и полиция. Шофьорът излязъл от автомобила и
тръгнал да вдига жената, но свидетелката и приятелката й се развикали да не я
пипат. Не е видяла как пострадалата пресича, чула удар, обърнала се и видяла
кат пада на капака и след това на земята. На улицата е имало осветление. Не
знае дали някой се е обаждал на сина на пострадалата. Жената била отнесена от
лекарите, не е ставала сама.
По делото е приета Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г.
на база приетите писмени доказателства. Според експерта мястото на удара по
дължина на пътното платно е в района на Т-образно кръстовище на ул. „Гео Милев“
с ул. „Трудолюбие“, считано за посока на движение на автомобила от ул. „Н. Коперник“ към бул. „Ситняково“. По широчина на пътното платно ударът е настъпил
на около 1,5 – 2,0 м. вляво в от десния бордюр на ул. „Гео Милев“, считано в
същата посока. Като най-вероятен механизъм на ПТП вещото лице определя следния:
пешеходката Е.И., на 72 г. към датата на ПТП, е навлязла в пътното платно на
ул. „Гео Милев“ с начин на придвижване от спокоен ход до бързо бягане. Водачът
на автомобила не е възприел своевременно и е реагирал със закъснение на
опасността. Настъпил е сблъсък между лекия автомобил и пресичащата пешеходка
като автомобилът е блъсна ищцата в зоната на предна декоративна решетка и
преден капак по дясната страна на тялото й – десни я крак. От удара пешеходката
е паднала пред автомобила без прегазване. Водачът се е движел със скорост от
около 40 км/ч и е предприел аварийно спиране. Към момента на удара скоростта е
била не по-висока от 15 км/ч. В допълнително приета експертиза експертът
конкретизира, че при съобразяване на приетите гласни доказателства мястото на
удара е на около 0,5 м. преди близкия тротоар на ул. „Трудолюбие“ и на около
1,5 – 2,0 м. по широчина на пътното платно.
По отношение на претърпените от ищцата
болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
И.И..
Свидетелят И.сочи, че майка му се
оплакала, че много я боли крака. Видинома нямала
травма на главата. Ищецът констатирал две огромници
цицини на главата. Лекарката в ИСУЛ казала на свидетеля, че на ищцата нищо й
няма, да си отиват вкъщи. Травматолог й гипсирал крака. Прегледали я и за вътрешни
органи. През цялото време ищцата треперела, била в неадекватно състояние. Лекарката
отказала да отрази състоянието й. След свалянето на гипса свидетелят закарал
ищцата в болница „Токуда“, тъй като имала
световъртежи, повръщала, имала промени в окото, устата и бузата. Тази промяна
забелязал няколко дни след произшествието. Лекарите констатирали инсулт, но не
можели да кажат от кога е. Преди произшествието ищцата не е имала проблеми. И
до ден днешен ищцата има издатина в по-горната част на черепа. Втори инсулт
получила 6 м. след ПТП. До ден днешен свидетелят се грижи за ищцата. Мисловната
й дейност е объркана. Ходи нормално, но губи равновесие.
По делото са приети шест съдебномедицински
експертизи (основни, комплексни и допълнителни. Макар и оспорени от ищцата,
съдът кредитира изводите на вещите лица по всяка една от експертизите. Същите
са изготвени при съобразяване на представените от страните писмени
доказателства, в които е отразено състоянието на ищцата след процесното ПТП.
Доколкото няма спор по анализа на писмените доказателства от експертите, съдът
не намира за необходимо самостоятелното
им обсъждане извън изводите на вещите лица.
В Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, изготвена от д-р М.Г. се сочи, че в резултат на процесното ПТП на ищцата
са причинени счупване в г орната част на главичката на малкия пищял на десния
крак, повърхностна травма на главата без видими травматични следи. Периодът на
възстановяване на пострадалата от счупването на малкия пищял е в срок от 1,5 –
2 м. Според експерта няма пряка причинно-следствена връзка между тези
увреждания и появилите се в кратък период от време болестни усложнения:
хипертонична болест, дислипидемия и съдови
увреждания, кръвоснабдяващи централната нервна
система. Тези увреждания д-р Г. сочи ищцата да е имала преди настъпване на
произшествието. Исхемичният мозъчен инфаркт не е в
пряка връзка с процесното ПТП. На него се дължи десностранната
латентна хемипареза, затрудняваща движенията на
дясната ръка и на десния крак. Не са във връзка с процесното ПТП мувтиинфарктна енцефелопатия, корова атрофия, артериална хипертония ІІ степен. Независимо
от начина на придвижване водачът е имал възможност да спре автомобила преди
мястото на удара, с което да предотврати настъпването на произшествието.
Водачът е реагирал за аварийно спиране със закъснение. На свой ред пешеходката
е имала възможност да възприеме движещия се на къси/дълги светлини лек
автомобил от разстояние по-голямо от отстоянието му
до мястото на удара и да не навлиза в пътното платно, с което произшествието не
би настъпило. В съдебно заседание д-р Г. допълва, че от отразеното в спешното
отделение, че пациента има ясен спомен за инцидента се изключва загуба на
съзнание. Не е установено морфологично увреждане в областта на главата.
В експертизата на д-р Х.М., неврохирург, е
отразено при извършен преглед на 04.04.2017 г.
експертът да е констатирал, че ищцата е в увредено общо състояние, ясно
съзнание, контактна, адекватна. За инцидента има неясен и непълен спомен. Оплаква
се от главоболие, шум в ушите, напрежение, пристъпни приложавания
с разтреперване, силен световъртеж. Не може да се движи сама, залита. Не може
да върши домакинска работа, дясната й ръка трепери, изпуска предмети с нея.
Трудно се ориентира и често се губи. Констатиран е хоризонтален нистагъм двустранно. Без груба отпадна неврологична симптуматика, общо затруднени движения. Не може да застане
права със събрани ходила. Умерено живи надкосно-сухожилни
рефлекси, без патологични. Походката е несигурна и ползва помощно средство –
бастун. Според експерта от данните по делото може да се заключи, че в резултат
на процесното ПТП ищцата е получила травма на главата, причинила й болки и
страдания за 10-15 дни, както и фрактура на малкопищялната
кост на дясната подбедрица, предизвикала трайно затруднение на движеният ана десния крак за повече от 30 дни. Тези травми са
протичали на фон ана съпътстващи заболявания:
хипертонична болест на сърцето, хипертонично сърце, гонартроза,
коксартроза, МСБ, мултиинфарктна
енцефелопатия, корова артрофия. Не може да се приеме категорична връзка между
уврежданията от ПТП и настъпилите впоследствие мозъчен инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт, десностранна
централна хемипареза, дискоординационен
палео и неоцеребрален
синдром, други неуточнени гърчове. Не може да се каже със сигурност кое е
довело до развитие на мозъчен нифаркт при
пострадалата. Десностранната хемипареза
е причинена от мозъчния инфаркт със засягане на двигателната зона в лявото голямомозъчно полукълбо. Принудителното залежаване и
ограничения двигателен режим вследствие на това счупване са допринесли за
утежняване на клиничната симптоматика на придружаващите заболявания. В съдебно
заседание експертът допълва, че мозъчен инфаркт може да се получи при тежка
ЧМТ, данни за такава няма. Липсата на спомен не означава непременно форма на
нарушено съзнание. Придружаващите заболявания на ищцата са в състояние да
доведат до мозъчен инфаркт. Залежаването е утежнило хода на съпътстващите заболявания
на ищцата.
В Комплексна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица П.И., невролог и д-р Д.Б., кардиолог, е отразено при
преглед на ищцата експертите да са констатирали продължаващо оплакване от
главоболие и шум в главата, обездвижване след претърпяната травма. Ищцата е
споделила да се чувства безсилна, придвижва се с помощни средства у дома на
къси разстояния, а навън синът й я води с инвалидна количка. Ищцата е в
увредено общо състояние, с изразен астеничен синдром,
запазено съзнание, остатъчна десностранна централна
латентна хемипареза, умерено живи сухожилни
и надкостни рефлекси, коремни липсват, нестабилна походка, изразени когнитивни
смущения и лекостепенна съдова деменция.
Според експертите в резултат на процесното ПТП ищцата е получила емоционално
стресова реакция. Не са регистрирани белези от травма на лавата, установено е
счупване на малкопищялната кост на дясната
подбедрица. Преди ПТП ищцата е страдала от артериална хипертония ІІ стадий,
лека степен, мозъчна форма при рискови фактори дислипидемия
и фамилна обремененост. Няма пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и исхемичния
мозъчен инсулт 2 месеца по късно. За мозъчния инсулт рисковите фактори са
артериалната хипертония и дизлипидемията, които са
ендогенни фактори, съществуващи преди това в организма, като наследствен или конституционален фактор.
В Съдебномедицинска експертиза, изготвена
от вещото лице Д.Б., кардиолог, е отразено, че на 21.12.2018 г. на ищцата е
извършен личен преглед. Вещото лице посочва, че получените от ищцата в резултат
на процесното ПТП травматични увреждания са счупване на главичката на фибулата на десния крак, охлузвания и хематоми по скалпа на
главата. Периодът на възстановяване е средно за 1,5 – 2 месеца от фрактурите.
Преди настъпване на ПТП ищцата е имала хронични заболявания: артериална
хипертония ІІ степен и дислипидемия. Счупването няма
причинна връзка с предшестващите го заболявания и с настъпилите исхемични мозъчни инсулти. Те са обусловени от възрастта,
артериалната хипертония, дислипидемията и глобалния
сърдечно-съдов риск. В съдебно заседание експертът допълва, че няма връзка
между залежаването и инсултите. В допълнително заключение, на база проведено на
22.10.2019 г. образно изследване на главен мозък на ищцата експертът посочва,
че липсват структурни промени в мозъка за преживяни
мозъчни исхемични инфаркти (инсулти).
В Повторна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р П.С.П., неврохирург, е отразено, че в следствие на
процесното ПТП ищцата е получила повърхностна травма на окосмената част на
главата и счупване на малкопищялната кост на дясна
подбедрица. Ренгенографията на черепа във фасова и десен профил проекции е била без данни за
фрактури, неврологичният статус е бил без данни за огнищна
синптоматика. Счупването е довело до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни.
Повърхностната травма в окосмената част на главата е довела до болки и
страдания за период до две седмици. Вещото лице подчертава, че към датата на
процесното ПТП ищцата е била на 72 години. Възрастните пациенти могат да имат
значителна хеморагия в мозъка и да не показват
признаци на влошаване при прегледа. Желателно е било ищцата да бъде приета и
изследвана с компютърна томография. Рискови фактори за развитие на мозъчен
инсулт са високо кръвно налагане и дислипидемията. От
проведената компютърна томография на главен момък без контраст не са описани
промени в мозъчната плътност. Налице са данни за начална корова
атрофия двустранно фронтно-париетално и церебрално.
Получените от ищцата исхемични мозъчни инсулти се
дължат на дългогодишна артериална хипертония и промените в мастния профил. Те
са основните патогенетични фактори, довели до
мозъчните инциденти. В съдебно заседание експертът допълва, че при силни
вълнения не може да се получи инсулт, вкл. и при констатиране на
посттравматично стресово разстройство. Залежаването също не може да доведе до
инсулт. По делото няма данни за тежка черепномозъчна
травма, поради което не може да се обръжда наличие на
травматичен инсулт поради остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М.К. и И.И. и частично показанията на
свидетеля А. М.. В частта, в която се
сочи ищцата да е навлязла внезапно на пътното платно показанията противоречат
на останалия доказателствен материал и изводите на
вещото лице. Не може да се счете за внезапна появата на пешеходец, който преди
да достигне до мястото на удара е пресякъл пътното платно от ляво надясно. В
този смисъл са и изводите на вещото лице, според което ударът е бил изцяло
предотвратим за водача на лекия автомобил от момента, в който е могъл да
възприеме появата на пешеходката на пътното платно, независимост от скоростта й
на пресичане.
Ето защо съдът приема, че В.М. да е управлявал застрахования от ответното
дружество лек автомобил в нарушение на чл. 5 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП –
задължаващи го да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците, както и да избира скорост за движение, съобразена с характера и
интензивността на движението, за да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
Между страните няма спор процесното ПТП да е настъпило по вина на водача,
застрахован при ответника. По аргумент от §§ 22 ПЗР КЗ приложима е уредбата, касаеща отговорността на застрахователя при действието на
отменения КЗ.
Същевременно обаче съдът намира за частично основателно възражението ищецът
да е съпричинил вредоносния резултат, предприемайки
пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, задължаващ я преди да навлязат на
платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства. Съобразявайки извода на вещото лице Тодоров ударът да е изцяло
предотвратим и за пешеходката, която от разстояние 80 м. би могла да възприеме
движещия се автомобил, съдът намира, че следва да определи 25% съпричиняване на вредоносния резултат.
Основен спорен момент по делото е какви травматични увреди е получила
ищцата в резултат на процесното ПТП. За установяване на това обстоятелство по
делото са приети писмени доказателства, изслушани са гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И.и са допуснати и приети общо 6 съдебномедицински
експертизи. Вещите лица са категорични, че в резултат на процесното ПТП ищцата
е получила повърхностна травма на окосмената част на главата и счупване на малкопищялната кост на дясна подбедрица, като въпреки
различно посоченото време, необходимо за възстановяване, същото се определя в
максимален срок до 2 месеца. Изложените твърдения в исковата молба ищцата да е
получила мозъчен инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт
са доказани, но всеки един от експертите е категоричен, че те не са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а са обусловени от съпътстващи
заболявания, налични преди датата на инцидента. Ето защо макар съдът да отчита
тежкото здравословно състояние на ищцата с днешна датата, не следва да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя за обезвреда
на същото.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Съдът отчита, че причинените увреждания са били съпроводени с интензивни
болки след увреждането, като ищцата е зависела от трети лица за поддържане на
хигиена, хранене всички други необходими грижи. Следва да се отчете периодът,
необходим за зарастване на фрактурите. Не се установява ползването с днешна
дата на помощни средства за придвижване (бастун) да е поради незарастнало счупване. Установи, че претърпеният инцидент е
довел до промяна в ежедневието на ищцата, която изпитва страх от самостоятено пресичане на улици, ограничила е местата, до
които се придвижва без чужда помощ. Това обаче е налице и поради наличието на
съпътстващи заболявания и преживяните инсулти.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 30000.00 лева. При съобразяване на
определения процент съпричиняване на вредоносния
резултат (25%) искът се явява основателен за сумата от 22500 лв., като при
отчитане на заплатената извънсъдебно сума от 3500 лв. искът е основателен за
сумата 19000 лв., върху която сума ответникът дължи заплащане на лихва, считано
от 10.01.2015 г.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски с определение
от 01.12.2015 г.
На основание чл. 38 ЗАдв. на адв.
П. следва да се присъди възнаграждение съобразно уважената част от иска в
размер на 719,2 лв. (2480*0,29%).
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се заплатят
разноски в размер на 568 лв. депозити за вещо лице и свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на 142 лв. (х0,71%) Съдът
констатира, че по делото е представено пълномощно за адв.
Томова, но не и договор за правна защита и съдействие. Приложената служебна
бележка за доходи от стопанска дейност не удостоверява размер на договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по конкретното дело, ето защо съдът следва
да присъди юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на СГС
държавна такса и разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 1279,62
лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на Е.Д.И., ЕГН ********** на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.): сумата от 19000,00 (деветнадесет
хиляди) лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 10.01.2015 г., по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Хюндай"
с peг. № *******, ведно със законната лихва, считано
от 10.01.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер
от 65000,00 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на адв. В.П.
на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 719,20 лв. – адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Е.Д.И., ЕГН ********** да
заплати на Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сумата от 710 лева – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД
да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1279,62 лв. – държавна такса и разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
СЪДИЯ: