Р Е Ш Е Н И Е № 386
гр. Монтана, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30.09.2022 г.
в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при участието на секретар Антоанета Лазарова и прокурор Галя
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 299 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от А.Д.А., адрес ***, против Решение от № 42 от 20.05.2022 г. по
АНД № 250/2021 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 11-01-254/08.09.2021 г.
С издаденото
Наказателно постановление № 11-01-254/08.09.2021 г. от Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция – гр. София на А.Д.А., ЕГН **********, адрес ***,
за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на
основание чл. 254 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на
4147,08 лв., затова че на 31.10.2018 година, в гр. Вършец, в СУ „Иван Вазов“-
гр. Вършец, в качеството си на директор на Средно училище „Иван Вазов“ – гр. Вършец
и на публичен възложител на обществени поръчки, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 14 от
Закона за обществените поръчки (ЗОП, ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г.), е сключила договор № 313 от 31.10.2018 година за възлагане на
обществена поръчка по реда на чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗОП с предмет „Частичен
ремонт на сградата на корпус I на СУ „Иван Вазов“ – гр. Вършец“ с определения
за изпълнител участник ДЗЗД „Консорциум Техноком“ – гр. София, който при
подписването на договора не е изпълнил задължението си по чл. 67, ал. 6 от ЗОП
да представи документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване
от поръчката, а именно свидетелства за съдимост на управителите на дружествата
участници в ДЗЗД „Консорциум Техноком“ – гр. София и за удостоверяване липсата
на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП; удостоверение от органите по
приходите за един от участниците „Монолитно строителство“ ЕООД и удостоверения
от общината по седалището на възложителя за удостоверяване липсата на обстоятелствата
по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
С касационната жалба се
иска отмяната на Решение от № 42 от 20.05.2022 г. по АНД № 250/2021 г. по описа
на Районен съд – Берковица, ведно с Наказателно постановление № 11-01-254/08.09.2021
г. от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр. София.
Касационният жалбоподател излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, като същото
е необосновано. Мотивите му са, че решаващият съд е пренебрегнал важни за
процеса факти, като е игнорирал свидетелските показания на счетоводителя на
учебното заведение, а така също е кредитирал изцяло показанията на
актосъставителя. Счита, че по този начин му е нарушено правото на защита. По
делото са представени достатъчно по вид и обем доказателства, от които е видно,
че не е осъществен състава на визираното в НП нарушение. При извършената
проверка, на проверяващото лице са били предоставени всички документи относими
към провеждане на процедурата по ЗОП, както и такива относими към момента на
сключване на договора за изпълнение на обществената поръчка. На извършващия
проверката е предоставена папка с актуалните документи, които са взети предвид
при сключване на договора, като въпреки този факт актосъставителят заявява, че
документите не са поставени в досието на обществената поръчка, а са находящи
извън него, поради което приема, че такива не са представени. Касационният
жалбоподател счита поведението на актосъставителя за тенденциозно, а
първоинстанционният съд приема твърденията на същия за относими, последователни
и адекватни на ситуацията. Пряк очевидец на извършваната проверка е главният
счетоводител, който представя на проверяващия всички изискуеми документи.
Намира за недопустимо от показанията на двете групи свидетели да се кредитират
само на едната група – в случая на свидетеля на наказващия орган. Освен
изложеното заявява, че щета за учебното заведение не е настъпила и обществената
поръчка е приключила успешно. В с.з., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпили са писмени бележки, в които се поддържа изложеното в
касационната жалба при аналогични мотиви, като в условията на евентуалност моли
съда да приеме случая за маловажен. Наказващият орган е длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността
или най-малкото да се мотивира, защо не прилага цитираната разпоредба. Това го
задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на НП, наказващият орган
шаблонно е изложил някакви мотиви, които не носят белезите на такива, по
смисъла на закона. Няма съмнение, че не са настъпили вреди, нито за държавата,
нито за учебното заведение.
Ответникът по делото Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция – гр. София, чрез пълномощник ст. юрк. Матева с пълномощно по делото,
е подал писмена молба, в която излага становище, че процесното решение на
първоинстанционния съд е постановено при съобразяване със събраните
доказателства, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Моли
касационната инстанция да постави решение, с което остави в сила спорното
решение на РС – Берковица, ведно с потвърденото с него Наказателно
постановление № 11-01-254/08.09.2021 г. на Директора на АДФИ – гр. София. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Берковица е правилно
и законосъобразно. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона. Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Установена е фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на
издаденото НП. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на наказаното лице. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди
обжалваното НП въззивният съд приема за безспорно установено извършването на
нарушението на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП от жалбоподателката в качеството ѝ
на директор на СУ „Иван Вазов“ – гр. Вършец към 31.10.2018 г., публичен
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП, обн., ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г.). Директорът А.Д.А. е сключила с определения за изпълнител ДЗЗД
„Консорциум Техноком“ – гр. София писмен договор за обществена поръчка с предмет:
„Частичен ремонт на сградата на корпус I на СУ „Иван Вазов" – гр. Вършец“,
въпреки че същият не е изпълнил задълженията си по чл. 67, ал. 6 от ЗОП, като
не е представил удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОП, издадено от
органите по приходите, с което да удостовери липсата на обстоятелства по чл.
54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а именно, че няма задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и лихвите по тях, към държавата. Въззивният съд кредитира
показанията на актосъставителя като безпристрастни и обективни, кореспондиращи
с писмените доказателства по делото. От тях установява, че при проверката на
документите по обществената поръчка сред тях липсва представено от ДЗЗД
„Консорциум Техноком“ – гр. София удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОП,
издадено от органите по приходите, с което да удостовери липсата на
обстоятелства по чл. 54, ал. 1 ,т. 3 от ЗОП, а именно, че няма задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихвите по тях, към държавата, а представените свидетелства за съдимост
на управителите на дружествата не са актуални към момента на сключване на договора.
За тези обстоятелства е съставен констативен протокол от 09.03.2021 г.,
подписан, както от инспектор Е. Христов, така и от самата жалбоподателка. Позовава
се на чл. 254 от ЗОП, в редакцията относима към датата на деянието, описано в
процесното НП, обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., изм. от 28.09.2018 г., а именно:
възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение нa чл. 112,
ал. 1, т. 2 или 4, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв., като счита, че деянието,
за което е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо
с административно наказание. Размерът на глобата 4147,08 лв. е определен
правилно, предвид прогнозната стойност на обществената поръчка от 172 795,00 лв.
без ДДС или 207 354,00 лв. с ДДС. Свидетелят Стаменова – счетоводител на
училището, сочи, че при проверката предоставила документи, които са част от
обществената поръчка, но не всички, тъй като същите не били подредени на
нужното място и се намирали в друга папка. Дали документите са били представени
към момента на сключване на договора и дали са се намирали в документацията, но
не са представени е обстоятелство, което според съда не подлежи на доказване
със свидетелски показания. По време на проверката тези документи не са
представени. Евентуално последващото им представяне при обжалване на издаденото
НП, не може да бъде коментирано като довод за отмяна на санкционния акт,
доколкото именно директорът А. е отговаряла за цялостната организация и документите
е следвало да са налични в досието на обществената поръчка. Районният съд
приема, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието
застрашава обществени отношения, свързани с изразходването на публични
средства, които изискват особена закрила и самото то не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид. Нарушението е на просто извършване, като настъпването на вредни последици
не е елемент от фактическия му състав. Следователно липсата на такива вредни
последици не може да обоснове извод за наличието на маловажен случай. Такъв
извод не може да се направи и предвид обстоятелството, че нарушението е първо
за жалбоподателката.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния
закон.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че след
като по време на проверката не са представени документи, то последващото им
представяне при обжалване на издаденото НП е преклудирано и не може да бъде основание
за отмяна на санкционния акт.
Съдебното производство е състезателно
производство и по него са допустими всички доказателствени средства, които
подлежат на съвкупно обсъждане.
Необоснован в тази връзка е и изводът на
въззивния съд, че допуснатото от А.Д. Ангелов, в качеството ѝ на директор
на Средно училище „Иван Вазов“ – гр. Вършец, нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2
от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН
и съответно, че не е налице основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
По делото е установено, че по проведената
процедура са представени изискуемите по закон удостоверения, но същите са
издадени при друго правно основание, поради което настоящата касационна
инстанция приема, че допуснато административно нарушение е формално извършено.
Няма настъпили вредни последици, а естеството на нарушението указва на по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Същевременно нарушение с такъв
характер е първо за административнонаказаното лице. От значение при преценка приложението
на чл. 28 от ЗАНН, по отношение на формалните административни нарушения, каквито
белези носи санкционираното такова, е степента, с която това нарушение е застрашило
обществените отношения, каквото застрашаване в случая не се установява.
С оглед изложеното до тук, настоящата инстанция
намира за основателно възражението на жалбоподателя, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай става дума за
административно нарушение, от което не са настъпили неблагоприятни последици и
същото не може да бъде прието като такова с висока степен на морална укоримост.
С оглед на това и с оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението, липсата
на друго нарушение от същия вид, характерът на деянието, което също е с ниска
степен на обществена опасност, настоящата касационна инстанция счита, че е
налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съставеният АУАН, въз основа на който е
постановено обжалваното НП, следва да се приеме за официално предупреждение към
касатора, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед
изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е
изяснен от фактическа страна, административният съд следва да постанови ново
решение по същество, с което да се отмени изцяло обжалваното Наказателно Постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Решение от № 42 от 20.05.2022 г. по АНД № 250/2021 г. по
описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 11-01-254/08.09.2021 г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция – гр. София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-254/08.09.2021
г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София
съставено на А.Д.А., адрес ***, с което ѝ е наложена глоба в размер на
4147,08 лв., на основание чл. 254 във вр. с 261, ал. 2 от ЗОП.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: