Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 01.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 1401/2020 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 04.05.2017г., постановено по гр.д. № 65272 /2016 г. по
описа на СРС, съдът признава за установено, по предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК*********срещу Н.М.Д.,
ЕГН: ********** искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н.М.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 581,91 лева,
представляващи стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. в топлоснабден имот - апартамент № 100,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********и сумата от 52,32 лева, представляваща
лихва за забава върху главница за времето от 15.09.2014 г. до 31.08.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
(14.09016 г.) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 17.09.2016 г. по ч.гр.дело №
51761/2016 г. по описа на CPC, I ГО, 41-ви състав. Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между
страните, като с определение от 07.12.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК е разпределил разноски и за заповедното производство.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът - Н.М.Д., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба като
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Излага, че съдът неправилно е приел, че тя е потребител на ТЕ,
че е обвързана от представените по делото Общи условия, както и че
измервателните уреди са изрядни, съответно че неправилно е приел, че е
доставено, соченото от ищеца количество ТЕ и че дължи претендираната сума.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
- „Т.С.”ЕАД.
Третото лице помагач – „Т.“
ООД не е представило становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в
законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
съдът неправилно е приел, че тя е потребител на ТЕ. Видно от представените по
делото доказателства, и в частност заверено копие нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 66, том I, рег.№ 807, дело № 64/2013 г„
нотариално заверен от Й.Л., нотариус № 263 на Нотариални камара с район на
действие СРС, същата е собственик на процесния недвижим имот, считано
от 27.02.2013. Съобразно чл. 153 ЗЕ потребител на ТЕ е собственик или ползвател на имот, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Предвид това съдът правилно е приел, че жалбоподателката има качеството на
потребител на ТЕ като се е позовал и на утвърдената практика на ВКС като
например Решение
№ 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение №
507/22.01.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО..
На следващо място неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че съдът неправилно е приел, че тя е обвързана от действащите в
процесния период общи условия за доставка и потребление на ТЕ. Съобразно
правилото на чл. 150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По делото не са представени доказателства, че между страните
е сключен договор при специални условия каквато възможност предоставя чл. чл.150,
ал.3 от ЗЕ.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката, че
по делото не са събрани доказателства от страна на „Т.С.”ЕАД, че измервателните уреди са били изрядни, както и за количеството и
дължимата цена за доставена и потребена топлинна енергия. В тази връзка по
делото е приета експертиза от независимо вещо лице, която се кредитира и от
настоящия съд, съобразно заключението на която измервателните уреди са били технически
изправни и доставеното количество ТЕ до имота на жалбоподателката, отговаря на
твърдяното от „Т.С.”ЕАД, като дължимата и незаплатена за него цена е в размер на исковата
претенция.
С оглед горното съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а
обжалваното съдебно решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна има
право на направените от нея разноски. В
случая обаче от нейно име не е подаден отговор на въззивната жалба и нейният процесуален
представител не се е явявал в съдебни заседания. Единствената дейност, която е
осъществена от юрисконсулта на дружеството е подаването на бланкова молба, с
която се заявява, че в насроченото съдебно заседание няма да се яви
представител на въззиваемия и се иска от съда да потвърди решението, като се
присъдят разноски за процесуално представителство на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът намира, че посоченото процесуално действие на юрисконсулта на
дружеството не изпълва съдържанието на осъществено процесуално представителство
по смисъла на чл. 78, ал.8 ГПК, поради което разноски в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 04.05.2017г., постановено по гр.д. № 65272/2016 г. по
описа на СРС,
ведно с определение от 07.12.2019 г., постановено
по реда на чл. 248 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.