Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 25.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЛЕНОВЕ:1 ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №4748 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от адв.Ю.П.Д., като пълномощник на Н.П.П., в
качеството й наддавач в публична продан против действията на съдебния
изпълнител по изп. дело № 20188400400563 на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ и
район на действие СГС против Постановление от 26.02.2020 г. за възлагане на недвижим
имот – 11, 29/737, 61 ид. части от подземен гараж в сграда, разположен на първи и втори сутерен, състоящ се от самостоятелни
обекти с идентиф. 68134.306.171.1.51 и идентиф. 68134.306.171.1.52, които идеални
части съответстват на ползването на подземно ПАРКОМЯСТО № 22 на първи сутерен,
ведно със съответните идеални части от правото на строеж на сградата със
застроена площ 737, 61 кв.м.
С жалбата се поддържа, че постановлението за
възлагане е незаконосъобразно, поради това, че наддаването при публична продан
на процесния имот не е било извършено надлежно. Поддържа се, че в разрез с
императивните разпоредби на закона уреждащи реда на провеждане на публична
продан, до участие в устно наддаване е допуснат и имотът е възложен на купувач,
който не е направил валидно писмено
наддавателно предложение и не е имал право да участва в проданта. Сочи се,
че не са били спазени формалните изисквания към наддавателното предложение- чл.489, ал.2 от ГПК. Допускането до участие в
проданта на лице, което не е имало право да участва и да наддава води до
извода, че наддаването не е извършено надлежно и този наддавач не би могъл да участва в
публичната продан и да му бъде възлаган имота.
В срока по чл.
436, ал. 3 ГПК, длъжниците „Д.К.“ ЕООД и
М.Н.Н.не са депозирали възражение.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК, взискателят
„Б.-А.К.Б.“ АД изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Обявеният за купувач Л.К.П.не е подал
възражение.
Наддавачите „К.К.“ ЕООД и Д.Х.Д., не са
подали възражение.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага извършените от него действия и становището си, че те са извършени в съответствие със закона и подадената жалба е недопустима и неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна – лице, което е внесло в срок задатък за участие в публична продан по изпълнително дело и участвало като наддавач. В жалбата се сочи, че наддаването в публичната продан не е извършено надлежно – попадащо в кръга на основанията, лимитирани от закона по отношение обжалването на постановлението за възлагане (чл. 435, ал. 3 от ГПК).
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приетите по делото доказателства,
съдържащи се в изпълнително дело № 20188400400563 по описа на ЧСИ М.Ц. се
установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
„Б.-А.К.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“********и възоснова на изп.лист от 13.07.2018 г. по ч.гр.д. №44784/2018г.
на СРС срещу солидарните длъжници „Д.К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „********и М.Н.Н., ЕЕН **********, с адрес *** за
принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 559 930, 61
евро главница дължима по Договор за банков кредит от 06.03.2007 г. и анекси,
ведно със законна лихва и разноски в размер на 21 902, 58 лв. за държавна
такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Изпълнението е насочено върху
недвижимо имущество, ипотекирано в полза на взискателя, собственост на длъжника „Д.К.“
ЕООД. В периода 13.01.2020 г. - 13.02.2020г. е насрочена и проведена публична
продан на недвижими имоти - подземни паркоместа, находящи се в гр. София, ул. „******
В срока на провеждане на публичната продан на недвижими имоти в
канцеларията на СРС са постъпили четири наддавателни предложения - с вх. №
546/13.02.2020г. от Л.К.П., с вх.№ 551/13.02.2020г. от Д.Х.Д., с вх. № 560/13.02.2020г.
от Н.П.П. и с вх. № 571/13.02.2020г. от „К.К.“ ЕООД, предадени с протокол №
19/14.02.2020 г. Видно от подаденото от Л.К.П.на 13.02.2020 г. наддавателно
предложение за участие в обявената публична продан за процесното паркомясто, в
него не е посочена (вписана) предложена от него цена с цифри и с думи.
Приложена е квитанция за внесен задатък
от 13.02.2020 г. в размер на 758, 90 лв.
След изтичане на срока за подаване на писмени наддавателни предложения,
съдебният изпълнител в присъствие на явилите се наддавачи е отворил наддавателните
предложения, за което е съставил протокол по чл. 492 ГПК от 14.02.2020 г. В
протокола е вписано, че наддавателното предложение №546 на наддавача Л.К.П.с вх.№
546/13.02.2020г. е обявено за невалидно за писмената фаза, тъй като „…не е посочена цена и не може да бъде
обявен за купувач в писмена фаза….“. При надаването са направени валидни
наддавателни предложения от Д.Х.Д., жалбоподателката Н.П.П. и „К.К.“ ЕООД. След
отварянето на всички наддавателни предложения за купувач е обявен Д.Х.Д., който
е предложил най-висока цена от 7703 лв.
След обявяването на
купувача, съгласно чл.492, ал.2 от ГПК, е направено устно предложение от Л..П.за
цена по-висока с един задатък (758, 90 лв.), като наддаването е продължило в устна фаза. Наддавателните предложения са вписани в протокола и
подписани от наддавачите. След проведено устно наддаване и вписаните три
наддавателни предложения, ЧСИ е обявил за купувач Л.К.П.предложил най-високата цена – 9979, 70 лева. В двуседмичният срок по чл. 492, ал. 3 от ЕПК
обявеният за купувач на имота Л.К.П.е внесъл цената за закупуване на имота след
приспадане на задатъка на 26.02.2020г. След внасянето на цената в пълен размер,
на основание чл. 496, ал.1 ГПК, с постановление от 26.02.2020 г. имотът е
възложен на купувача Л.К.П.за цена 9979,70 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК, постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Оплакването на жалбоподателя - участник в наддаването, в подадената жалба против постановлението за възлагане на недвижими имот след проведена публична продан е, че наддаването не е извършено надлежно. Нормите на ГПК относно реда за извършването на публична продан са императивни, поради което съдът в производството по реда на чл. 435 и сл. ГПК не е ограничен от конкретно наведените в жалбата оплаквания и служебно проверява всички правно релевантни факти за спазване на закона при извършване на публичната продан, относими към двете основания на чл. 435, ал. 3 ГПК. Наддаването не е извършено надлежно, когато е допуснато съществено нарушение (без което крайният резултат от наддавателната процедура би могъл да бъде различен), изразяващо се в: нарушаване на процедурата по подаване на тайни наддавателни предложения – чл. 489 ГПК; нарушаване на процедурата по провеждане мястото, времето или периода на извършване на проданта, нарушаване на процедурата по провеждане на устно наддаване – чл. 492, ал. 1 и 2 ГПК; обявяване за купувач на лице, което не е подало валидно наддавателно предложение - чл. 489, ал. 6 ГПК; незачитане на основателно искане за възлагане от лице с право на изкупуване – чл. 505, ал. 2, чл. 354 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, част от наддаването са действията на съдебния изпълнител и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Действията на съдебния изпълнител по разгласяване на проданта, включително тези по съставяне на обявлението за публичната продан и неговото обявяване по предвидения в закона ред, са такива, които не са част от наддаването, а го предхождат, поради което те излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане (в тази насока са мотивите, изложени в т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС). Имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, когато не е зачетено валидно писмено или устно наддавателно предложение за по-висока цена от тази, предложена от обявения за купувач.
Публичната
продан на недвижим имот, като способ за принудително удовлетворяване на парично
вземане в индивидуалното изпълнително производство е уредена в Глава
Четиридесет и трета от ГПК. Обявената публична продан се извършва чрез наддаване. То се състои в отправяне на
наддавателни предложения до съдебния
изпълнител в отговор на поканата за участие в наддаването, направена с
обявлението на публична продан. Наддавателното предложение е нормирано от процесуалното право
като изявление на наддавача, че иска да му бъде възложен имот срещу предлагана
от него цена. За валидността на наддавателните предложения законът поставя
формални изисквания – чл.498 ГПК, изпълнението на които осигурява участие на
наддавача в проданта. Обявеният за купувач Л..П.е подал писмено
наддавателно предложение в запечатан плик, но без попълнена цена (нито с цифри,
нито с думи) с представена квитанция, доказваща внасянето на задатък в размер
на 10 %. Това наддавателно предложение е невалидно, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.498, ал.2 от ГПК. Поначало с наддавателното предложение
желаещият да бъде обявен за купувач следва да предложи цената, предложението
изхожда от него, а не от съдебния изпълнител, затова то следва да е
индивидуализирано. Действия по внасяне на
задатък в размер на процент от обявената начална цена не е равнозначно за оправено
наддавателно предложение за закупуване на имота по обявената му начална цена,
нито може да санира негов недостатък. Изискването за посочване на цената е
условие за действителността на наддавателното предложение – арг. от
разпоредбата на чл.489, ал.6 ГПК. За да може да се прецени дали съответства на
това законово изискване, следва в наддавателното предложение цената следва да е
посочена точно в цифри и с думи.
Действията, които трябва да бъдат извършени от съдебния изпълнител и от участниците в проданта, както и тяхната последователност в хипотезата, при която наддаването се развива чрез явен търг с устно наддаване, следващ тайното наддаване, са регламентирани с императивни норми и са насочени към основната цел на изпълнението-достигането на по-висока цена за по-пълното удовлетворяване на взискателя, съответно и за намаляване дълга и на длъжника, като нарушаването им обуславя и незаконосъобразност на постановлението за възлагане. Наддаването стартира от момента, в който започва да тече срока по чл.488, ал.1 от ГПК за провеждане на публична продан и подаване на наддавателни предложения и приключва с обявяването на купувач на имота. Затова и основанията за обжалване на възлагането обхващат действията на съдебния изпълнител и наддавачите през този период. За да вземе участие в наддаването дадено лице, следва да не е от кръга лица без право да наддават съгласно чл.490 от ГПК и да е направило валидно писмено наддавателно предложение и да е внесло задатък – чл. 489 ГПК. Съгласно процесуалния закон изискванията за участие в наддаването следва да са изпълнени за целия период на наддаването, те обезпечават неговото законосъобразно провеждане и действителността на проведената публична продан. Съдът взе предвид, че по смисъла на закона наддавачи са лицата, направили валидни писмени наддавателни предложения в срок до края на работното време в последния ден на обявената публична продан, затова и само те могат да участват в „устната фаза“ на наддаването по чл.492, ал.2 от ГПК. Лице, което не е направило валидно писмено наддавателно предложение не се допуска до участие в проданта и няма това качество, поради което не може устно да предложи цена, по-висока от размера на един задатък и да иска да бъде обявен за купувач. Разпоредбата на чл. 492, ал. 2 от ГПК, императивно предвижда в случаите на устно наддаване, наддавачът да се подпише изрично срещу направеното наддавателно предложение, записано в протокола. Протоколът по чл. 492 от ГПК и удостоверено в него се ползва с формална доказателствена сила на официален документ, установяващ реалната възможност на наддавачите допуснати до участие в проданта, при тяхно желание "устно" да наддават и да предложат по-висока цена от най-високата предложена в обявените наддавателни предложения, предвид чл. 492, ал. 2 от ГПК, която законова възможност ако е била използвана от тяхна страна, следва да е надлежно отразена в същия протокол. Разпоредбата на чл. 492, ал. 2 от ГПК не поставя условия устните наддавателни предложения да се правят по реда на класирането на наддавачите при тайното наддаване и участието в устното наддаване не е задължително за всеки от участниците в тайното наддаване. Но това не означава, че важи обратното – в устното наддаване да могат да наддават лица, които не са допуснати за класиране в тайното наддаване.
С изменения в
ГПК законодателят вече предвижда публичната продан да се провежда с тайни наддавателни
предложения, но публичността на проданта се осигурява с отваряне на пликовете с
предложения и обявяването им на останалите купувачи и вписване в протокола.
Изцяло противоречи на идеята за публичност на проданта провеждането на
наддаване с участие на лица, които не са заявили надлежно волята си да участват
в нея и обявяването им за купувачи.
По изложените съображения следва, че жалбата срещу оспореното изпълнително действие е основателна, поради което следва да се постанови решение, с което се отмени обжалваното постановление за възлагане. С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 3313 от 09.03.2020 г. от
адв.Ю.П.Д., като пълномощник на Н.П.П. Постановление от 26.02.2020 г. за възлагане на
недвижим имот по изп. дело № 20188400400563 на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на
КЧСИ и район на действие СГС, с което на Л.К.П.е възложен следния недвижим имот: 11, 29/737, 61 ид. части от подземен гараж в сграда, разположен на първи и
втори сутерен, състоящ се от самостоятелни обекти с идентиф. 68134.306.171.1.51
и идентиф. 68134.306.171.1.52, които идеални части съответстват на ползването
на подземно ПАРКОМЯСТО № 22 на първи сутерен, ведно със съответните идеални
части от правото на строеж на сградата със застроена площ 737, 61 кв.м., за
сумата от 9979, 90 лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.