Р Е Ш Е Н И Е
№ 260239 / 2.3.2021г.
гр. П., 02.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4318 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Община П., с код по БУЛСТАТ:
*********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от общо 590.54 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 519, находящ
се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 545.84 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 44.70 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „СъП.”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на производството по делото са представени: електронна извадка в
табличен вид през процесния период, в която са отразени показанията на топломер
и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид, в която са
отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна
извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и
период.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на
топлинна енергия на ответника. Посочва се, че за процесното общинско жилище е
издадена настанителна заповед, по силата на която в жилището е настанено лицето
И.Д.Л., с ЕГН: ********** заедно със семейството му. Твърди се, че от издаване
на настанителната заповед до настоящия момент включително и през процесния
период топлоснабденото жилище е било обитавано само от И.Д.Л. и семейството му.
Обръща се внимание, че именно заради това и видно от извлечението от сметка
партидата при ищеца се води на името на лицето И.Д.Л.. В тази връзка се прави
извод, че И.Д.Л. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради
което и именно той следва да дължи процесните суми. По тези съображения и
общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.
На следващо
място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван
за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани
от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури.
Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за
наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл.
11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.
Твърди се
нарушение и на чл. 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил
уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер.
В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия,
поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми. На последно
място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.
Към отговора
е приложено копие от два броя настанителни заповеди.
С нарочно
определение № 263371/01.10.2020 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника
лицето И.Д.Л., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община П.
срещу И.Д.Л., с ЕГН: **********.
С исковата
молба по обратния иск, предявен от Община П. срещу И.Д.Л., с ЕГН: **********,
се иска И.Д.Л., с ЕГН: ********** да бъде осъден
да заплати на Община П. сумите, по отношение на които евентуално би било
признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по
главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 590.54 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 519, находящ се в гр. П., ул. ***, от които
главница в размер на 545.84 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 44.70 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до
15.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
В исковата
молба по обратния иск се твърди, че лицето И.Д.Л., с ЕГН: ********** е било
настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си
въз основа на настанителна заповед. В тази връзка се прави извод, че именно
ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за
начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик
на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била
изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави
извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен
това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми
за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално
уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала
удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи
се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.
От лицето И.Д.Л.,
с ЕГН: **********, чрез назначения му особен представител – адв. Ц., е
постъпило становище по исковата молба по главния иск и отговор по обратния иск.
В становището по главния иск се поддържа депозирания от Община П. отговор в
частта относно направеното възражение за погасителна давност. Излагат се
подробни доводи, че общите условия на топлопреносното дружество не били
произвели действие, поради което въз основа на същите не би могло да възникне
облигационно отношение между страните по главния иск. Оспорва се и
представеното извлечение от сметка като се поддържа, че същото не доказва
размера на начислените и претендирани вземания. С тези аргументи се иска
главният иск да бъде отхвърлен.
В отговора
по обратния иск се прави възражение за погасяване по давност на част от
процесните суми. Излагат се подробни доводи, че И.Д.Л. не е бил наемател на
процесния имот през процесния период, поради което и не може да бъде ангажирана
отговорността му за начислените суми за топлинна енергия. С тези аргументи се
иска обратният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно
заседание, проведено на 08.02.2021 г., процесуалният представител на ответника
заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до
процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана
правилно, както и не оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка
съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези
обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което
страните, присъстващи в съдебното заседание, не са възразили.
В открито
съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 г., процесуалният представител на
ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат
уважени.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище, като поддържа, че в имота е било
настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми,
обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита обратните искове
за основателни при уважаване на главните такива и съобразно размер. Обръща
внимание, че настанителната заповед е за срок от 10 години и обхваща процесния
период.
Третото
лице не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, представлява се от
назначения му особен представител – адв. Ц.. Последният оспорва исковата молба
по главния иск и иска същата да бъде отхвърлена. В случай на уважаване на
главните искове иска да бъдат отхвърлени претенциите по обратните такива,
поради недоказаност на обстоятелството, че ответникът И.Л. е бил настанена в
имота.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство по
главните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 1335/27.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2174/2020 г. по описа на РС П.. Срещу
посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представени по делото: извлечение от сметка,
електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно
извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени
изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния
имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия –
главница в размер на 545.84 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 44.70 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., като
същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение партида за имот –
апартамент № 519, находящ се в гр. П., ул. *** се води на лицето И.Д.Л.. Видно
от изискана от съда справка от НБД „Население” последният е адресно регистриран
на административния адрес на процесния имот от 2000 г.
Страните не
спорят, че апартамент № 519, находящ се в гр. П., ул. *** е актуван като частна
общинска собственост.
На последно място от представените по
делото настанителни заповеди № 360/08.03.2005 г. и № 1906/29.09.2008 г. се
установява, че лицето И.Д.Л. е настанено заедно с тричленното си семейство в
жилище – апартамент № 519, находящ се в гр. П., ул. ***. Срокът на първата заповед
е три години, като със същата на настаненото лице е възложено да открие партиди
на свое име и да заплаща дължимите за имота суми за вода, канализация и
топлинна енергия. Разпоредено е и сключване на договор за наем. С втората
заповед от 29.09.2008 г. се продължава настаняването на И.Д.Л. в имота, като
изрично е посочено, че същата се издава въз основа на първата заповед от
08.03.2005 г. Втората заповед е със срок до 10 години, считано от 29.09.2008 г.
Така установената фактическа обстановка
налага следните изводи от правна страна:
По главните искове:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1335/27.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2174/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че в имота е настанено друго лице, различно от ответника, на облигационно
правно основание – наемно правоотношение въз основа на настанителна заповед,
валидна в процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. В тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и твърденията на общината следва извод,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен
собственик на процесния имот.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
не се спори, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния
период.
В тази връзка и възражението, че ответникът не следва да отговаря за
процесните вземания, доколкото в имота има настанено лице по наемно правоотношение
са неоснователни. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че съгласно
цитираното Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. собственикът/вещноправният ползвател на имота може да се освободи от
задълженията си към топлофикационното дружество само ако имотът
се ползва от трето лице на договорно основание И между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период. Посоченото
разрешение е възприето, доколкото собствеността респ. вещното право на
ползване, са обстоятелства, противопоставими на трети лица в правния мир
единствено въз основа на документи, които са публично оповестени – подлежащи на
вписване в съответни регистри /към Агенция по вписванията/, от където и
подлежат на установяване от топлопреносното дружество. Същото не се отнася до договора за наем /въз основа на който най-често
възниква фигурата на облигационния ползвател/, който поначало подлежи на
вписване в регистър само в ограничени хипотези. Доколкото дори в тези хипотези
вредните последици от невписването на наемния договор рядко могат да се
определят като значителни, то в практиката преобладаващо такива договори не се
вписват. Последното не влияе на тяхната валидност като не засяга правоотношението
наемател наемодател. Ищцовото дружество обаче се явява трето лице за
облигационното отношение между собственик/вещен ползвател на имота и
облигационния ползвател. В тази връзка и топлопреносното дружество няма как
обективно да е наясно с обстоятелството, че процесният имот респ. доставяната
до него топлинна енергия се позват от лице, различно от собственика/вещния
ползвател. Няма как и от това правоотношение за ищцовото дружество да възникнат
права или задължения, които същото да може да упражни ефективно /така например
няма как доставчикът на топлинна енергия да предяви иск за сключване на договор
между него и облигационния ползвател/. В този контекст и тезата, че наличие на
облигационен ползвател на имота само по себе си, без да е доведено до знанието
на доставчика на топлинна енергия, е достатъчно, за да се освободи от
отговорност собственикът/вещният ползвател на имота, не може да се възприеме.
Това е така, доколкото в такъв случай всеки собственик/вещен ползвател би имал
възможност по всяко време да наведе възражение за наличие на облигационен
ползвател на имота дори въз основа на неформален договор /какъвто в общата
хипотеза е договорът за наем/ и да се освободи от отговорност от задълженията
си за топлинна енергия за имота. От своя страна топлопреносното дружество би
било поставено в положение да издирва лице, с което не то, а
собственикът/вещноправният ползвател е в облигационни отношения, респективно да
доказва съдържанието на тези отношения, по които не е страна. Последното
означава и че ищецът няма как да обори възраженията на облигационния ползвател,
произтичащи от това отношение. Всичко това в крайна сметка би довело до
сериозни затрудния за събиране на вземанията на топлопреносното дружество и до
възлагане в негова тежест на процесуални действия, което не е оправдано.
Следва да се отбележи и че в приложимото законодателство, а и в съдебната
практика, принципно липсват нарочни изисквания към договора между облигационния
ползвател на имота и топлопреносното дружество. Необходимо е обаче да са налице
някакви доказателства като индиция за наличие на такъв – формален или
неформален: искане за откриване на партида, молби до топлопреносното дружество,
оспорвания на сметки от облигационния ползвател и т.н. В тази връзка и
единствено адресната регистрация на дадено лице на адреса на топлоснабдения
имот респективно обстоятелството, че партидата за имота се води на негово име в
счетоводството на ищеца, не може да се приемат за доказателства за наличие на
договор между топлопреносното дружество и това лице. Доколкото в настоящия
случай не се представиха никакви доказателства за наличие на договор между
облигационния ползвател на имота и ищеца, нито за това обстоятелството, че в
имота е наличен облигационен ползвател да е доведено по някакъв начин до
знанието на ищеца, то и следва да се приеме, че за задълженията за доставена
топлинна енергия до процесния имот отговаря неговият собственик – Община П..
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка
с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното
по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид
изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод,
че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2174/2020 г. по
описа на Пернишкия РС е подадено на 26.05.2020 г. и предвид релевантните
правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на
вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то при процесен период с
начална дата от 01.05.2017 г съдът достигна до извод, че така направеното
възражение е неоснователно.
Предвид гореизложеното главният иск за главница е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като
съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че начислените за процесния имот обезщетения за забава от 09.07.2017 г. до
15.10.2018 г. възлизат на 44.70 лева. С оглед дадените по-горе разяснения относно
давността, то искът за обезщетение за забава следва да се приеме за основателен
в пълен размер, доколкото липсват вземания, погасени от тригодишната давност.
С оглед
гореизложеното и главните искове са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По обратните искове:
Обратните искове са с правно
основание по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл.
239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по
обратните искове е да установи наличието на облигационно /наемно/ отношение
относно процесния имот и период между него и третото лице ответник по обратните
искове въз основа на посочената в исковата молба по обратния иск настанителна
заповед, както и неговото съдържание.
В настоящия случай от представените по
делото доказателства /настанителни заповеди № 360/08.03.2005 г. и №
1906/29.09.2008 г./ се установява, че между страните
е налице валидно облигационно отношение по силата на договор за наем, възникнал
въз основа на издадената настанителна заповед от 29.09.2008 г. /издадена въз
основа на предходната/. Последният е действал през целия процесен период,
доколкото ответникът и семейството му са били настанени в процесния имот въз
основа на валидна заповед със срок до 10 години, считано от 29.09.2008 г. и
няма данни настаняването да е прекъсвано или прекратявано като адресната
регистрация на ответника също е на посочения адрес, видно от справка в НБД
„Население”, считано още от 2000 г., а в полза на ответника е била налице и
предходна настанителна заповед от 2005 г.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта,
какъвто безспорно е задължението за заплащане на доставената и потребена
топлинна енергия. Този извод не се променя от факта, че наемното правоотношение
е възникнало от акт на общината, доколкото в случая следва да намери приложение
по аналогия чл. 239 от ЗЗД, който препраща към общите правила на наемния
договор. Такова задължение освен това е изрично възложено на третото лице и с
настанителната заповед от 2005 г.
В
тази връзка и доколкото по делото не се спори и че ответникът не е заплатил
процесните суми, то предявените срещу него обратни искове са основателни в пълен
размер. Възражение за давност е направено от общината по главните искове,
поради което същото е обсъдено при тяхното разглеждане. Доколкото отговорността
на ответника по обратните искове е обусловена от тази на ответника по главните
такива и ищец по обратните, то липсва основание за приемане на различни изводи
относно давността и в частност съобразяване като отправна дата тази на обратния
иск. Посоченият извод следва от обстоятелството, че ответната община е навела
надлежно възражение за погасителна давност в производството по главните искове.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 2174/2020 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва му бъдат присъдени изцяло.
Длъжникът не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
По
разноските в производството по гр.д. № 4318/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 135 лева,
от които 25 лева държавна такса, 10 лева за съдебни удостоверения и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно
от представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото разноските следва да бъдат
присъдени изцяло.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 50 лева – държавна такса за обратния иск и 300 лева –
възнаграждение за особен представител по обратния иск. Посочените разноски от 200
лева за юрисконсулт съдът приема, че се претендират по 100 лева по главните
искове и 100 лева по обратните.
В тази
връзка и по главните искове на ответната община не се дължат разноски с оглед
изхода на делото.
По обратните
искове следва да й бъде присъдена сумата от 450 лева, платима от третото лице
помагач.
Третото лице
помагач от своя страна следва да бъде осъдено да заплати на общината и разноските,
възложени в нейна тежест по заповедното и по исковото дело.
Третото лице
помагач се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община П., с
код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 590.54 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 519,
находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 545.84 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 44.70 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2020
г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2174/2020 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Община П., с код по БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 2174/2020 г. по
описа на Пернишкия РС и сумата от общо 135 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА И.Д.Л., с
ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Община П., с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. П., пл. Св. Иван Рилски
№ 1, сумата от общо: 590.54 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 519,
находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 545.84 лева за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 44.70 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г. върху главницата, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 26.05.2020 г. до окончателното плащане на сумата, които вземания
са предмет на ч.гр.д. № 2174/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА И.Д.Л., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
Община П., с код по БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 75 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 2174/2020 г. по описа на Пернишкия РС, сумата
от общо 135 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
главните искове предвид изхода от същите и сумата от 450 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по обратните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото
ч. гр. д. № 2174 по описа за 2020 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Препис от решението да
се връчи на „Топлофикация П.“ АД, Община П. и третото лице
помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.