№ 13461
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110152446 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на непълнолетното дете М. С. С., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка П. Я. Вутова - С., ЕГН
**********, срещу С. Х. С., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на ищцата. С влязло в
сила решение бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на
непълнолетното си дете в размер на 100 лева. Поддържа, че се нуждае от по –
висок размер на издръжката. Моли да бъде увеличен размерът на
първоначално определената издръжка от 100.00 лева на 1200.00 лева, считано
от 18.02.2025г. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника чрез назначения му особен представител. Счита иска за
неоснователен. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответника.
С протоколно определение от 18.10.2011г. на СРС, 90 състав, е одобрена
спогодба, съгласно която ответникът е осъден да заплаща на детето си М.
1
месечна издръжка в размер на 100.00 лева.
Видно от представената и приета по делото епикриза, издадена от ЦПЗ
„Проф. Н. Шипковенски“, майката на детето е с установена диагноза
Параноидна шизофрения.
От приетата по делото справка от НАП се установява, че няма данни за
осигуряване за лицето С. Х. С., като има данни за внесени здравни осигуровки
с подадена Декларация образец 7 „Данни за възникване на задължение за
внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход“ на
основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО върху минимален осигурителен доход за периода
от 01.01.2021г. до 28.02.2022г.
На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Люлин. Видно от проведеното социално проучване, детето
М. на 16 години и 11 месеца е родено от брака на П. Я. Вутова – С. и С. Х. С..
Бащата живее и работи в чужбина. Детето се отглежда само от майката, но
към момента същата е в Германия. Родителите нямат постановен развод.
Майката споделя, че М. расте, увеличава се нуждата за храна, дрехи,
козметика, разходи за училище, посещаване на уроци и други занимания за
правилното й емоционално и интелектуално развитие. Казва, че към
настоящия момент бащата изплаща издръжка от 500 лева, но с нея се изчерпва
подпомагането на детето. при проведен разговор с детето М. същото
информира, че към настоящия момент майка й е в Германия, там ще работи и
живее три месеца. Докато майката е в Германия, основни грижи за момичето
полага лелята по майчина линия Зорница Вутова. Непълнолетната споделя, че
осъществява контакт по телефона с баща си три или четири пъти в седмицата,
а последно се е виждала с него през лятото на 2023г. М. споделя, че баща й
всеки път изпраща различни суми за издръжка. Случвало се и да не изпраща
пари известно време. Допълва, че месец май й изпратил 500 лева, от които 200
лева й били за по един урок по български, математика, английски и руски.
Основни грижи за непълнолетната се полагат от майката, която задоволява
нейните базови потребности. По данни на М., тя е здрава, не боледува често.
Семейството живее в тристайно жилище, собственост на майката и двете й
сестри. За М. има обособена стая, в която има мебели, съобразени с възрастта
на непълнолетната. За момичето е осигурена сигурна и безопасна среда за
правилното отглеждане и развитие. П. С. споделя, че към настоящия момент е
2
в Германия и ще работи като болногледачка. М. е ученичка в 10 клас на 78 СУ
„Христо Смирненски“, гр. София.
От показанията на св. Венони Димитров Маринов се установява, че
детето в момента е ученичка в 10 клас. Пълна отличничка е и е председател на
ученическия съвет. Детето е болно от астма. Освободено е от физкултура и
затова не спортува. Детето ходи на допълнителни уроци по химия, биология
веднъж или два пъти седмично. Всеки урок е 50 лева за един академичен час,
т.е. 40 мин. Детето посещава и уроци по български език два пъти седмично,
като всеки урок е по 50 лева. Бащата прави преводи, но не постоянни, като
започва да праща няколко месеца и след това спира до края на годината. Във
връзка с астмата детето ходи на ЛКК. Винаги има в джоба си помпа във връзка
с астмата. В стаята детето има уред, който пречиства въздуха и още един
специален. Детето било два пъти в болница с майка си през месец май 2025г. и
през месец март 2025г., тъй като има гастрит. Ищцата трудно събира пари за
храна.
Съдът кредитира показанията на св. Маринов като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването на издръжката
е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се
касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако
след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя
от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
3
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 100.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от около четиринадесет години дефинитивно са се
увеличили и потребностите на детето от средства за храна, облекло,
образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
Установи се, че към настоящия момент детето е ученичка в 10 клас в 78
СУ „Христо Смирненски“, като посещава допълнително уроци по български
език, биология, химия, като всеки урок е в размер на 50 лева. Установи се
също, че детето страда от астма, като във връзка с това ползва помпа.
Установи се също, че ответникът изплаща различни суми за издръжка, което
обаче е нерегулярно. Не са налице данни същият да е с влошено здравословно
състояние, както и да заплаща издръжка на друго лице. Не са налице данни за
регистриран осигурителен доход на ответника, като при проведеното
социално проучване майката на детето е заявила, че същият заплаща издръжка
от 500 лева. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че
потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на
издръжката, съдът намира, че във възможностите на ответника е да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 500.00 лева.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на непълнолетното му дете от 100.00 лева на
500.00 лева, считано от 18.02.2025г., до настъпване на законова причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
4
всяка просрочена вноска, като в останалата част до пълния предявен размер от
1200.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на
500.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от ищцата. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат сторените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата е 0 лева, респ. същата не е заплатила
такова. Предвид това, искането на ищцата за присъждане на разноски следва
да бъде оставена без уважение като неоснователно, тъй като същата не е
реализира такива.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 576.00 /петстотин седемдесет и шест/ лева, както и сумата от 500.00
/петстотин/ лева – възнаграждение за назначения му особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
издръжката, определена с протоколно определение от 18.10.2011г. на
Софийски районен съд, 90 състав, по гр. д. № 10978/2011г. по описа за 2011г.,
влязло в сила на 26.10.2011г., като я УВЕЛИЧАВА от 100,00 /сто/ лева на
500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, С. Х. С.,
ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете М. С. С., ЕГН
**********, лично и със съгласието на нейната майка П. Я. Вутова - С., ЕГН
5
**********, месечна издръжка в размер на 500,00 /петстотин/ лева, считано
от 18.02.2025г., до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 500,00 /петстотин/ лева до
пълния предявен размер от 1200,00 /хиляда и двеста/ лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на непълнолетното си дете М. С.
С., ЕГН **********, издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата непълнолетното дете
М. С. С., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната майка П. Я.
Вутова - С., ЕГН **********, за присъждане на разноски като неоснователно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С. Х. С., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 576.00 /петстотин седемдесет и шест/
лева, както и сумата от 500.00 /петстотин/ лева – възнаграждение за
назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 14.07.2025г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6