№ 9646
гр. София, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110175273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца **********************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника К. П. С.
съществуването на следните суми: главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******************************************, аб.№****** от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. в размер на 1 519,45 лева (хиляда петстотин и деветнадесет
лева и 45 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 02.10.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
24.09.2024 г. в размер на 312,75 лева (триста и дванадесет лева и 75 стотинки),
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2021 г.
до 30.04.2023 г. в размер на 29,31 лева (двадесет и девет лева и 31 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 02.10.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.10.2021г. до 24.09.2024 г. в размер на 7,75
лева (седем лева и 75 стотинки), държавна такса в размер на 37,38 лева
(тридесет и седем лева и 38 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева).
Със същата искова молба са предявени от **********************
срещу ответника Я. П. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване
спрямо ответника съществуването на следните суми: главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ******************************************, аб.№****** от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1 519,45 лева (хиляда петстотин и
1
деветнадесет лева и 45 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
02.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 24.09.2024 г. в размер на 312,75 лева (триста и дванадесет лева
и 75 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 29,31 лева (двадесет
и девет лева и 31 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
02.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2021г. до 24.09.2024 г. в размер на 7,75 лева (седем лева и 75 стотинки),
държавна такса в размер на 37,39 лева (тридесет и седем лева и 39 стотинки),
юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева),
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 15.10.2024 г. по ч. гр. д. № 58380/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав.
В исковата молба ищецът *********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден
имот, находящ се в **************************************, с абонатен №
******, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия
за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ********************** на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от ********** съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. П. С. и Я. П. С. депозира молба,
с която прилагат платежен документ за извършено плащане на исковите
претенции. Молят за отхвърляне на исковете.
Ищецът в молба от 21.03.2025 г. заявява, че процесните задължения са
погасени и го потвърждава в съдебно заседание от 25.04.2025 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявените искове:
По допустимостта на положителните установителни искове:
Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с
2
преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по
заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и
други доказателства, посочени от страните". В случая, от данните, съдържащи
се в заповедното производство се установява, че искът е подаден в
едномесечния законов срок , поради което е допустим.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******************************************, аб.№****** е доставена
топлинна енергия в исковия период в твърдяното от ищеца количеството и
стойност, както и е предоставена услуга за дялово разпределение от
дружеството на стойност, посочена в исковата молба, както и че на 12.02.2025
г. са погасени процесните суми.
От представено от ответниците К. С. и Я. С. по делото преводно
нареждане от 12.02.2025 г. за сумата от 3989 лева се установява, че
3
ответниците са платили процесните задължения, което обстоятелство не се
оспорва от ищеца, предвид изрично изявление на процесуалния представител
в открито съдебно заседание на 24.04.2025 г., с което заявява, че процесните
задължения са изплатени в цялост.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като
такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на
исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени
поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата
молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен, поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците. Съдът като съобрази, че
процесните задължения, заедно с изчисления с интернет калкулатор размер на
законната лихва до датата на плащане са в общ размер на 3895,68 лева,
приема, че с плащането в размер на 3989 лева са погасени в цялост
държавната такса в заповедното производство и частично в размер на 18,55
лева - юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство.
Следователно неплатеният остатък от юрисконсултското възнаграждение е в
размер на 31,45 лева или по 15,72 лева за всеки един от ответниците. В
исковото производство в полза на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК, а именно 50 лева, т.е. по ½ за всеки от ответниците и 75 лева –
държавна такса, от която дължима по ½ за всеки от ответниците.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца **********************, ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление : *********************** искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че К. П. С., ЕГН
**********, с адрес: **************************************** дължи на
********************** сумата в размер на 1 519,45 лева (хиляда петстотин
и деветнадесет лева и 45 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******************************************, аб.№****** от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 02.10.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
24.09.2024 г. в размер на 312,75 лева (триста и дванадесет лева и 75 стотинки),
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2021 г.
до 30.04.2023 г. в размер на 29,31 лева (двадесет и девет лева и 31 стотинки),
ведно със законна лихва за периода от 02.10.2024г. до изплащане на вземането,
4
мораторна лихва за периода от 16.10.2021г. до 24.09.2024 г. в размер на 7,75
лева (седем лева и 75 стотинки), за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.10.2024 г. по ч. гр. д.
№ 58380/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав , поради постъпило плащане в
хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца **********************, ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление : *********************** искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Я. П. С., ЕГН
**********, с адрес: **************************************** дължи на
********************** сумата в размер на 1 519,45 лева (хиляда петстотин
и деветнадесет лева и 45 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******************************************, аб.№****** за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
02.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 24.09.2024 г. в размер на 312,75 лева (триста и дванадесет лева
и 75 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 29,31 лева (двадесет
и девет лева и 31 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
02.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.10.2021г. до 24.09.2024 г. в размер на 7,75 лева (седем лева и 75 стотинки),
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 15.10.2024 г. по ч. гр. д. № 58380/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав, поради постъпило плащане в хода на процеса
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. П. С. , ЕГН **********, с адрес:
**************************************** да заплати на
********************** с ЕИК: ********* и адрес:
*********************************** сумата в размер на сумата от 62,50
лева, разноски за исковото производство и 15,72 лева – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Я. П. С., Я. П. С., ЕГН **********, с
адрес: **************************************** да заплати на
********************** с ЕИК: ********* и адрес:
*********************************** сумата в размер на сумата от 62,50
лева, разноски за исковото производство и 15,72 лева – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5