№ 462
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Родопи, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 1А, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Я.И.-И., подадена против Решение № 260019 от
05.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 14818 по описа за 2020 г. на ПРС, IX
гр.с., в частта му, с която Община Родопи е осъдена да заплати на Б. ЛЮБ.
М., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. ***, сумата от 10 000 лв. – частично от
сумата от общо 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на травматично
увреждане, получено на 10.04.2020 г. при попадане на ищцата в необезопасен
отводнителен канал, находящ се на ул. „*** в с. П., пред магазин „***“,
сумата от 2 649, 60 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени
разходи за лечение и сумата от 3 493, 88 лв. (след прието на основание чл.
214 ГПК с Определение от 19.10.2021 г. изменение на иска чрез намаляване
на неговия размер), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от
1
10.04.2020 г. до 06.10.2020 г., ведно със законна лихва върху всяка една от
главниците от датата на настъпване на инцидента – 10.04.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и е осъдена Община Родопи
да заплати на Б. ЛЮБ. М. сумата от 2 600, 63 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14818/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
С въззивната жалба се излагат оплаквания, че в обжалваната част
решението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и събраните
доказателства. Поддържа се, че решението е недопустимо, алтернативно
неправилно с довода, че процесното съоръжение представлява напоителен
канал/вада, за което се позовава на показанията на св.П. и представения
констативен протокол от 14.01.2021 г., съставен от експерти към Община
Родопи. Излага доводи, че отговорността за поддържането на тротоара,
включен в част от имот с идентификатор № 59032.501.1104, идентичен с УПИ
VI-145, е възникнала за собственика на имота, както и че няма данни същият
да е предназначен за обслужването на гражданите на населеното място – с
предназначение за обществено ползване. Посочва, че вадата е минавала преди
одобряването на ПУП от 2007 г. на частния имот, през тротоара, прилежащ
към републиканския път, а към момента след незаконосъобразни действия
през имота на ЕТ „Макро-Т.С.“. Посочва, че частта от съществуващия до
2007 г. тротоар за задоволяване на обществени нужди на жителите на с.П.
всъщност бил преобразуван в уширение за паркинг, обслужващ отново
частния магазин. Поддържа се, че решението е необосновано с довода, че
ищцата е допринесла за настъпването на увреждането. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се оспорва като изключително
завишен. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Претендира
присъждането на разноските по делото.
С постъпилия отговор на въззивната жалба от Б. ЛЮБ. М., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат Т., жалбата се оспорва
като неоснователна и се взема становище по оплакванията в нея. Поддържа
се, че общината е имала задължение да обезопаси процесния канал, което не
била извършила. Моли да се потвърди решението. Прави искане за
присъждането на разноските по делото.
2
Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. ЛЮБ. М. против Община
Родопи иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 2 649, 60 лв. до пълния му предявен размер от 2 660, 80 лв.,
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
лечение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД
и чл.52 ЗЗД от Б. ЛЮБ. М. против Община Родопи за заплащането на
следните суми: 10 000 лв. – претендирани частично от сумата в общ размер на
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания; 2 649, 60 лв. – имуществени вреди, представляващи
сторени разходи за лечението на ищцата и сумата от 3 493, 88 лв. (след
прието на основание чл. 214 ГПК изменение на иска) - имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между получаваното от ищцата трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност
за периода от 10.04.2020 г. до 06.10.2020 г., ведно със законна лихва върху
всяка една от главниците от датата на настъпване на инцидента – 10.04.2020
г., претендирани вследствие на травматично увреждане на ищцата, получено
на 10.04.2020 г. при попадането й в необезопасен отводнителен канал,
находящ се на ул. „*** в с. П., пред магазин „***“.
Ищцата твърди, че на 10.04.2020 г., прибирайки се от работа към дома
си в с. Б. и след като е спряла да пазарува в с.П., ул. „*** магазин „***“, след
излизането си от същия е стъпила с левия си крак в необезопасен
3
отводнителен канал за вода, намиращ се успоредно на пътя по
продължението на тротоара, при което е получила счупване на левия глезен.
Претърпяла е операция в УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив като болничният й
престой продължил до 16.04.2020 г., оздравителният й процес бил
приблизително 6 месеца, за което е направила разходи от 2 100 лева за
вложени материали по време на операцията й, 34 лева - болничен престой,
526 лева - за посещения при ортопед и рехабилитация. Твърди се, че Община
Родопи дължи поддържането на процесният отводнителен канал в безопасно
състояние, чрез длъжностните си лица, от неизпълнението на което
задължение се претендира да се ангажира отговорността на общината за
претърпените от ищцата неимуществени вреди предявени частично в размер
на 10 000 лева от общия размер на 30 000 лева, както и имуществените вреди,
представляващи разходи по лечението на ищцата и разликата между
получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото обезщетение
за временна неработоспособност за периода от 10.04.2020 г. до 06.10.2020 г.
Ответникът Община Родопи е оспорил обективно съединените искове
по основание и по размер. Оспорил е пасивната си легитимация по исковете с
довода, че пътното платно по протежението на ул.“***“ в с.П., в това число
банкетите и тротоарите, е публична държавна собственост. Изложил е
доводът, че процесното съоръжение не е отводнителен канал от градската
водоотвотводнителна канализационна система, а напоителна вада за
земеделски нужди и преминава по външната част на уличната регулационна
линия на УПИ VI -145 по регулационния план на с.П.. Също така твърди, че и
самият тротоар попада в УПИ VI -145, поради което следва да се стопанисва
от собственика на УПИ-то - ЕТ“Макро - Т.С.“. Изложено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата като настъпил
поради нейното невнимание. Оспорено е настъпването на неимуществените
вреди и размерът им като завишен, както и претенцията за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи.
С постановеното по делото решение районният съд е приел за
безспорно установено, че на 10.04.2020 г. ищцата е претърпяла твърденият от
нея инцидент в с. П. на ул. „*** пред магазин „***“ след като е попаднала в
необезопасен отводнителен канал на бордюрната линия между тротоара и
паркинга на улицата, вследствие на което е получила триглезенно счупване с
изкълчване в долната част на подбедрицата, довело до две оперативни
4
интервенции.Според районният съд Община Родопи е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените исковете, тъй като носи
отговорността за поддръжката и осигуряването на безопасното ползване на
процесното съоръжение, като е налице бездействие, което е противоправно и
поради това носи отговорност за претърпените вреди. Въз основа на
изложеното и след като е приел за недоказано възражението на ответника за
съпричиняване, районният съд е достигнал до решаващият извод, че на
осн.чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на
ответната община за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени
и неимуществени вреди, установени от свидетелските показания и
заключения на СМЕ и ССчЕ в уважените с решението размери.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо в обжалваната част и в тази връзка не се
споделят доводите на жалбоподателя за неговата недопустимост с оспорване
легитимацията на Община Родопи да отговоря по предявените искове.
Допустимостта на исковия процес се предпоставя от процесуалната
легитимация на страните и същата се следва от правните твърдения на ищеца,
които може и да не съответстват на действителното правно положение.
Материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и
кой е носител на правното задължение. В случая процесуалната легитимация
на Община Родопи се следва от твърденията на ищцата, че ответникът е
носител на задължението за поддържането и стопанисването на процесния
канал и съответно носи отговорността за настъпилото увреждане на ищцата.
Съображенията на Община Родопи, с които се оспорват тези твърдения на
ищцата касаят материалноправна легитимация на общината да отговаря по
предявените искове, а не процесуалната й легитимация, поради което по
същите съдът се произнасяне при разрешаването на правния спор по
същество.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба оплаквания, както и при служебна проверка за
допуснати при постановяването му нарушения на императивни
5
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45
от ЗЗД и чл.52 ЗЗД, който състав на непозволеното увреждане урежда една от
хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за лицето,
което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод
изпълнението, на която е причинена вреда, като в този случай отговорността е
винаги производна, обективна такава. За уважаването на предявените искове
следва да се докажат следните предпоставки: описаните в исковата молба
вреди; противоправно поведение, което може да се изразява в действие или
бездействието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа,
причинно-следствена връзка между вредите и това поведение. На осн.чл.52
ЗЗД съдът определя размера на неимуществените вреди по справедливост.
По настоящото дело от фактическа страна се установява, че на
10.04.2020 г. ищцата е претърпяла инцидент в село П., ул. „*** пред магазин
„***“ след като левият й крак е пропаднал в съоръжение – канал, при което й
е било приченено счупване на лявата подбедрица в областта на глезенната
става, за което свидетелства в показанията си св.Й. М., дъщеря на ищцата. В
показанията си свидетелката, която е придружавала ищцата, сочи, че
прибирайки се към с.Б. са спрели в с.П., отстрани на пътя, на уширение на
пътя като паркинг, пред магазин „***“. Удостоверява, че след като ищцата е
пазарувала в магазина, е тръгнала да се качва в колата и в този момент е
стъпила в канал, намиращ се между пътя и тротоара, при което кракът й е
пропаднал, усукал се е в другата посока и ищцата е паднала на земята.
Показанията на свидетелката досежно механизмът на настъпване
увреждането на ищцата следва да се ценят като преки, непосредствени,
логични, последователни и подкрепени от приетото заключение на СМЕ, в
което е установено горепосоченото увреждане на ищцата и че същото
6
отговаря по време и начин на описаните факти от пострадалата. С оглед на
изложеното по делото е установено, че увреждане на ищцата е настъпила от
стъпване с левия й крак в съоръжение - канал, намиращ се между пътя /
представляващ в частта на инцидента уширение на пътя като паркинг/ и
тротоара пред магазин „***“ на ул. „*** в село П., до който фактически извод
е достигнал районния съд и същият не се оспорва във въззивната жалба и в
отговора на жалбата.
Спорът във въззивната инстанция е пренесен по въпроса за
материалноправната легитимация на Община Родопи да отговаря по
предявените искове, съпричиняването от ищцата на вредоносния резултат и
справедливият размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, относно които са изложени оплаквания във
въззивната жалба.
Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствения
материал по делото и доводите на страните, намира за установена
материалноправната легитимация на Община Родопи.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът цени като неоспорено от страните,
обективно и компетентно изготвено от вещото лице. От заключението се
установява, че процесният канал не е заснет в действащия РП на с. П.,
одобрен със Заповед № 167/1969 г., което обаче според вещото лице не
представлява задължителен елемент на кадастралния план. Вещото лице е
установило, че в действащата към момента кадастрална карта на с. П.,
одобрена със Заповед № РД -18-86/10.12.2007 г., са заснети имот с
идентификатор № 59032.501.1104, идентичен с УПИ VI-145 – собственост на
ЕТ „Макро – Т.С.“ и имот с идентификатор № 59032.501.1500, представляващ
ул. „***“ – публична общинска собственост, като двата имота попадат в
урбанизираната територия. Според вещото лице, процесното съоръжение
представлява улична канавка за отвеждане на повърхностни и дъждовни води
от улиците и тротоарите, която минава по северния бордюр на ул. „***“ и
преминава през още няколко други улици, като дължината й е много голяма.
В зоната пред Супермаркет „***“ канавката е разположена частично по
общата граница между улицата и УПИ VI-145, като е с широчина 25 см. и е с
дълбочина 25-30 см. Тоест заключава се, че по местоположение отговаря
7
точно на посоченото в приложената по делото комбинирана скица на лист
50а, както и че трасето на канавката следва бордюрната линия на пътната
настилка. Вещото лице установява, че в зоната пред магазина канавката прави
чупка поради изградения паркинг. Посочва се, че пред магазина е направено
уширение на асфалтовата пътна настилка и е обособен паркинг. В
Приложение № 1 към експертизата са означени по точни: тротоарът, попадащ
в границите на имот с идентификатор № 59032.501.1104 / идентичен с УПИ
VI-145/; тротоарът, попадащ в границите на имот с идентификатор №
59032.501.1500; паркингът, обслужващ магазина обособен като джоб в
уличната настилка и процесната отводнителна канавка. Според вещото лице,
част от имот с идентификатор № 59032.501.1104, оформен като тротоар по т.
1,2,3,4,6,7,1 от Приложение № 1 към експертизата, е предоставен за
обществено ползване.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че
към момента покритият участък от канавката/канала/ е по - голям, а към
датата на инцидента покриването е било пред входа. Посочва, че в границите
на населеното място почти по всички улици на с.П. има такива отводнителни
канавки към улиците, които отвеждат отводнителните води от улиците и
дворовете на хората, които не са включени в канализацията. Вещото лице е
заявило, че при изпълнението на паркинга пред магазина, понеже е била
унищожена площта на тротоара, канавката е изместена точно по бордюрната
линия на ул.***, която в случая, точно пред магазина съвпада с границите на
УПИ VI-145. Посочва, че това, което в момента е паркинг, преди това по
цялото си продължение е било продължение на тротоара.
По почин на ответника са изслушани показанията на свидетелката Р.Т.
П. – кмет на с. П. от 2019 г., според която главният път на с. П. – ул. „***“ е
част от републиканската пътна мрежа и се обслужва от Агенция „Пътна
инфраструктура“ Областно пътно управление – гр. Пловдив, което по
писмено искане възстановявало настилката, знак или маркировка. Според
свидетелката процесният канал представлява напоителна вада, ситуирана на
платното от двете страни на ул.“***“ като към всяко домакинство имало
извод за напояване от вадата. Напоителната вада се захранвала от река
Първенешка и се вливала в напоителен канал, като същата не е част от
канализационната система. Посочва, че през 2007 г. когато е бил строен
Супермаркет „***“ се изменила и траекторията на напоителната вада, като
8
преди това била успоредно на пътя. Тогава тротоарът вървял успоредно на
пътя, където сега е паркинга и съответно сега тротоарът е изместен навътре
към магазина. На цялата улица „***“, включително пред супермаркета имало
осветление, което се включвало веднага когато се затъмни времето.
Свидетелката удостоверява, че вадата е на пътя и е точно пред тротоара,
минава през целия път пред тротоара.
Представен е констативен протокол от 14.01.2021 г., изготвен по повод
на процесното дело от експерти към Община Родопи в присъствието на кмета
на с.П. - Р. П.. В констативният протокол е отразено, че напоителния канал
/вада/ е изграден преди повече от 40 г. и е предназначение за напояване на
прилежащите имоти от двете страни на уличното платно и попада в сервитута
на републиканския път, както и в частния имот.
От представените по делото писмени доказателства - удостоверение от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ и списък на републиканските пътища,
утвърден с Решение № 959/31.12.2018 г. на МС, се установява, че пътното
платно на ул. „***“, преминаващо през с. П., представлява Републикански път
III – 862 – Пловдив – П. – Л. и е част от републиканската пътна мрежа.
Въззивният съд намира за безспорно установено, че пътното платно на
ул. „***“ в с.П., Община Родопи, е част от републиканската пътна мрежа по
смисъла на чл. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл. 2 от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата /ППЗП/. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗП,
собствеността се разпростира върху всички елементи по условията на чл. 5
ЗП. По смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗП - пътищата (пътната инфраструктура)
имат следните основни елементи – обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, а съгласно ал. 7 от същата разпоредба пътни съоръжения и
пътни принадлежности се разполагат в обхвата на пътя. Определението за
пътни съоръжения е визирано в разпоредбата на § 1, т. 3 от ЗР на ЗП,
включващо и водоотвеждащи устройства.
От заключението на СТЕ се установява, че процесното съоръжение е
водоотвеждащо по смисъла на § 1, т. 3 от ЗР на ЗП, доколкото изрично се
заключава, че представлява улична канавка за отвеждане на повърхностни и
дъждовни води от улиците и тротоарите. Според заключението на вещото
лице, процесната улична канавка следва бордюрната линия на пътната
настилка и в зоната пред Супермаркет „***“ е разположена частично по
9
общата границата между уширение на асфалтовата пътна настилка, обособено
като паркинг, и УПИ VI - 145, кв.19 - частна собственост.
Следователно неоснователно е възражението на въззивника, че
процесното съоръжение представлява напоителен канал/вада с позоваване на
показанията на св. П. и на констативен протокол от 14.01.2021 г. Дори и св.П.
да сочи, че съоръжението представлява напоителен канал/вада, то нейните
показания не биха могли да бъдат ценени при определяне предназначението
на съоръжението, доколкото са в противоречие с изводите на вещото лице от
СТЕ, отговорило обективно и компетентно на поставените задачи. За разлика
от вещото лице, макар свидетелката да е кмет на с. П., то не се установява да
притежава специални технически знания за преценка предназначението на
съоръжението. Следва и да се има предвид, че св.П. е участвала при
изготвянето на констативния протокол от 14.01.2021 г. от експерти на
Община Родопи, поради което е обосновано да се приеме, че показанията й в
с.з. на 23.03.2021 г. са следствие именно констатациите в протокола от
експерти към ответната община. Същевременно констативният протокол от
14.01.2021 г. не би могъл да се цени като годно доказателство за
удостоверяване на твърдените от въззивника обстоятелства, доколкото
изхожда от служители на общината, съставен е в хода на процеса и
удостоверява изгодни за Община Родопи обстоятелства.
Както вече се каза, процесното съоръжение служи за отвеждане на
повърхностни и дъждовни води от улиците и тротоарите, поради което
представлява водоотвеждащо устройство и съответно „пътно съоръжение“ по
смисъла на § 1, т. 3 от ЗР на ЗП. Доколкото пътното платно на ул. „***“ в с.П.
е част от републиканската пътна мрежа, а републиканските пътища са
изключителна държавна собственост – чл. 8, ал. 2 ЗП, то на основание ал.5 от
същата разпоредба държавна е и собствеността на прилежащата към пътното
платно инфраструктура, каквото в случая е и процесното пътно съоръжение -
уличен канал.
Съгласно чл.30, ал.1 ЗП, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, а според ал.4 на същата разпоредба в задълженията на съответната
община се включва изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
10
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община.
По смисъла на чл.48, т.1 от ППЗП, Агенция "Пътна инфраструктура"
организира дейностите по поддържане на републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии /б.“а“/, а в урбанизираните
територии - на платното (платната) за движение на републиканските пътища
за населените места с население до 100 000 души като в последния случай е
предвидена възможност за взаимна договореност между агенцията и
съответните общини за съвместно осъществяване на поддържането /б.“б“/.
В чл. 48, т.2 от ППЗП е предвидено задължението на съответната
община да организира дейностите по поддържане на общинските пътища
/б.“а“/; тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания /б.“б“/ и републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии за населените места с население над
100 000 души, за което е предвидено финансиране от Агенция "Пътна
инфраструктура" /б.“в“/
Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души,
каквото се явява и село П., Община Родопи, Агенция "Пътна
инфраструктура" има задължение да организира дейностите по поддържане
на платното (платната) за движение на републиканските пътища. Според ДР
към ЗДвП § 6, т.3 платното за движение съставлява общата широчина на
пътните ленти, от което се обосновава извод, че задължението на Агенция
"Пътна инфраструктура" по чл.48, т.1, б.“б“ от ППЗП е за поддържането на
пътните ленти на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии за населените места с население до 100 000 души. Последното
приложено в настоящия казус и съобразено с разпоредбата на чл. 48, т.2, б.“а“
от ППЗП, обосновава извода, че носител на задължението за поддържането на
процесния уличен канал, като пътна инфраструктура извън платната за
движение на републиканския път в село П., е на Община Родопи.
Имайки предвид изложеното и доколкото се установява, че
11
увреждането на ищцата е настъпило в процесния уличен канал – елемент от
пътната инфраструктура, без правно значение за казуса са развитите в
жалбата съображения досежно носителят на задължението за поддържането
на тротоара, включен в част от имот с идентификатор № 59032.501.1104,
идентичен с УПИ VI-145. Тоест дали собственикът на частният имот е
задължен да поддържа тротоара, както и какво е неговото предназначение - за
обслужване на гражданите на населеното място или за достъп до входа на
супермаркета, както се твърди в жалбата. Същественото в случая е, че
увреждането е настъпило в уличния канал, който като елемент на
републиканският път е публична държавна собственост, поради което макар и
да е бил изместен на регулационната граница на УПИ VI-145, отговорността
за неговото поддържане в настоящия казус се носи от Община Родопи по
изложените по – горе съобръжения.
Безспорно Община Родопи осъществява възложените й дейностите по
Закона за пътищата и правилника за прилагането му чрез своите служители и
работници или други лица, на които е възложила изпълнението. Така и
Община Родопи, чрез свои или наети от нея работници и служители, е
носител на задължението за поддържането на процесното съоръжение по
начин, препятстващ увреждането на гражданите. Последното безспорно не е
било изпълнено след като е настъпило травматичното увреждане на ищцата.
По делото не се установява обезопасяването на процесното съоръжение при
настъпването на инцидента, съответно и наличието на сигнализация за
последното. Следователно се обосновава извод за неизпълнение на
задълженията на Община Родопи, от нейни или наети от нея работници и
служители, за обезопасяването на процесното пътно съоръжение. Налице е
противоправно бездействие при изпълнението от Община Родопи на
задълженията й по Закона за пътищата и правилника за прилагането му, което
е в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди. Следователно е налице
основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на
Общината по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, поради което и възраженията на
въззивника за липса на материалноправна легитимация са неоснователни.
Отговорността на Общината е обективна, за нейното ангажиране не се
изисква виновно поведение.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответната
община за наличието на хипотезата на чл. 51 ал.2 ЗЗД - съпричиняване на
12
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Възражението за
съпричиняване се обосновава с твърдението, че уврежданията на ищцата се
дължат на нейното невнимание като се сочи, че наличието на съоръжението е
всеобщо известен факт, с който ищцата е била запозната. Също така се
твърди, че има улично осветление в момента на събитието. Така изложените
твърдения са напълно хипотетични и не се подкрепят от доказателствата по
делото. По делото няма данни ищцата да е била запозната с разположението
на посоченото съоръжението, нито често да е пазарувала от супермаркета в
с.П., доколкото и се установява, че живее в друго населено място. Няма и
категорични доказателства дали уличното осветление е било включено при
настъпването на инцидента, доколкото показанията на св.Пехливанова в тази
насока са общо дадени. Същевременно по делото няма доказателства за
наличие на конкретно действие или бездействие от страна на ищцата, което
да е допринесло за настъпването на инцидента. Следователно възражението
за съпричиняване е недоказано по делото.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че по
делото е доказано осъществяването на всички елементи от фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, поради което ответната Община
дължи на ищцата Б.М. заплащането на обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди.
Предмет на спора във въззивното производство се свежда и до
справедливият размер на обезщетението, на което ищцата има право за
претърпените от нея неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът има предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя страна размерът му не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психическо напрежение
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
13
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер.
В конкретния случай при определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд съобрази
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По делото безспорно се доказва от представената медицинска
документация /амбулаторни и болнични листове, и медицински изследвания/
и от заключението на СМЕ, че ищцата е получила счупване на двете кости на
лявата подбедрица в областта на глезенната става - триглезенно счупване с
изкълчване в долната част на подбедрицата. Според вещото лице посоченото
счупване причинява трайно затрудняване движенията на крайника за около 5-
6 месец, което отговаря на представените болнични листове и амбулаторни
листове за проведени консултации и рехабилитационни процедури.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице сочи, че процесното счупване
съставлява средна телесна повреда, при което периодът на възстановяване е
не по -малко от 5-6 месеца, за който период пострадалата е била в болнични,
но първите три месеца не е могла да стъпва на крака си като се е движела с
помощни средства. Периодът от 5-6 месеца съставлявал пълният период на
възстановяване на ищцата. Според вещото лице, за процесното заболяване е
необходимо поставянето на планки и винтове, както и че за премахването на
планките е необходима оперативна интервенция.
В показанията си св.Й. М., дъщеря на ищцата, удостоверява
претърпените от ищцата болки и страдания, които показания се кредитират
като преки и непосредствени, логични и последователни, подкрепени от
заключението на СМР и медицински документи, както и като неопровергани
от останалите събрани доказателства. От показанията на свидетелката се
установява, че непосредствено след настъпването на инцидента ищцата е
крещяла от болка, т.е. изпитвала е силни болки, и в продължение на повече от
три часа е стояла без упойка преди операцията. Посочва, че болничният
престой на ищцата след операцията е продължил 7 дни, че първите три
месеца след това е била на легло и не е могла да се обслужва сама, а с чужда
помощ. Ищцата е провела рехабилитация три месеца след операцията, на
която е трябвало да бъде карана от някой друг. Удостоверява промяна в
психическото състояние на ищцата в сравнение с това преди процесния
14
инцидент като сочи, че преди това е била енергична и жива, обичала е да
върши домакинските задължения и тежко е приела цялата ситуация,
невъзможността си да върши домакинска работа. Излага показания, че
ситуацията е била психически и физически тежка за ищцата, трябвало да се
посъветва с психиатър и е пиела хапчета, затворила се е в себе си и не искала
да общува с други хора. След като се върнала на работа ищцата не можела да
издържа на натоварването на крака си, наложило се втора операция,
рехабилитации и че все още не се е възстановила - вечер я болял кракът и
трудно ставала. Намерила си друга работа на по - ниска заплата.
От Епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив и болничен лист от
11.01.2021 г. на същото лечебно заведение се установява, че на 08.01.2021 г.
ищцата е претърпяла втора операция за отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула след предходно извършената
операция на лявата подбедрица като болничния престой на ищцата е
продължил от 08.01.2021 г. до 11.01.2021 г. и същата е била във времена
нетрудоспособност от 08.01.2021 г. до 10.02.2021 г.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните
доказателства и след като съобрази вида на уврежданията, както и периода,
през който същите са предизвиквали негативни физически и психически
преживявания у ищцата; преживените от ищцата значителни болки и
страдания непосредствено след инцидента; претърпените от нея две
оперативни интервенции; периодът на временна нетрудоспособност от 6
месеца и последващия такъв от 1 месец след втората операция;
затрудненията й от битов характер, при които през първите три месеца
ищцата не е могла да се обслужва сама и дори след това е имала нужда от
подкрепа за извършване на рехабилитациите, намира, че на основание чл. 52
от ЗЗД искът за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди се явява основателен за претендирания размер от 10 000 лева, заявен
като частичен, като съответстващ на характера и тежестта на увреждане на
здравето на пострадалата и съобразен с обществено приетите критерии за
справедливост към датата на настъпване на увреждането.При определяне на
справедливия размер на обезщетението съдът отчете обществено-
икономическата обстановка в страната, стандарта на живот, както и възрастта
на ищцата от 40 г., която е пострадала в работоспособна възраст и е била
лишена от възможността да полага труд на длъжността, която е заемала преди
15
инцидента и се е наложило да започне по-ниско платена работа.
По отношение на претендираното обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, по делото
безспорно се доказва, че на ищцата е била поставена тибуларна плака и
кортикални винтове на стойност от 2 100 лева, което се удостоверява от
показанията на св.Й.М. и писмени доказателства /епикриза и фактура №
**********/11.04.2020 г. с фискален бон/, както и че е заплатила
потребителска такса от 34, 80 лева за болничния й престой по фактура №
**********/16.04.2020 г. с фискален бон. Представените са доказателства за
сторени разноски за прегледи и за заплатена потребителска такса на обща
стойност от 191, 60 лева по представени фискални бонове, както и на сумата
от 23, 20 лева за платена потребителска такса по фактура № 3915 и фискален
бон от 19.08.2020 г. за лечението й. Удостоверява се извършването на
рехабилитации на ищцата в Балнеохотел Павел Баня, за което е заплатила
общо 300 лева по фактура № **********/02.09.2020 г. и фактура №
**********/15.09.2020 г., издадени от „Про“ ЕАД – клон Павел Баня.
Следователно по делото се доказва претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, представляващи
разходи за лечението й, за уважения от районния съд размер от 2 649, 60 лева,
по отношение на която претенция не са изложени конкретни оплаквания във
въззивната жалба.
Претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди като
разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 10.04.2020
г. до 06.10.2020 г. и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
се доказват от заключението на ССчЕ. Съдебният експерт е изградил
изводите си след проверка на счетоводните документи по делото и
представените от работодателя на ищцата, като заключението на ССчЕ не е
оспорено от страните и е прието от съда, поради което следва да се кредитира
при установяване размера на имуществените вреди на ищцата от 3 493, 80
лева, доколкото и конкретни оплаквания срещу така уважена претенция от
районния съд не са изложени във въззивната жалба.
Ето защо и с оглед осъществения фактически състав на чл.49 от ЗЗД,
вр. с чл.45 от ЗЗД, Община Родопи дължи на Б. ЛЮБ. М. заплащането на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в
16
посочените от районния съд размери, ведно със законната лихва от дата на
увреждането 10.04.2020 г. до окончателното им изплащане.
С оглед на изложеното въззивната жалба на Община Родопи се явява
неоснователна и ще бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната
част, с която са уважени претенциите за неимуществени и имуществени
вреди, ще бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция: С оглед изхода на делото,
основателно е искането на въззиваемата Б. ЛЮБ. М. за присъждането на
направените от нея разноски по делото, които се претендират в размер на
3 000 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 14.02.2022 г., удостоверяващ заплащането им в брой при
подписване на договора и за които се представя списък по чл.80 ГПК.
Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемата
страна. Съгласно чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,
в който смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 60262
от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 943/2021 г., IV г. о., ГК. В случая са
предявени три обективно съединени иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата възнаграждението за иска за неимуществени вреди е в размер на
830 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата възнаграждението за иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски
по лечението, е в размер на 415, 47 лева, а възнаграждението за иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи, е в размер на 475, 57 лева. Следователно общото
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е 1 721, 04
лева.Въззивният съд намира, че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, като във въззивната инстанция не са извършени процесуални
действия, обосноваващи присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в по-висок размер от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 и т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК се
17
явява основателно до размера на 1 721, 04 лева.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260019 от 05.01.2022 г. постановено по
гр.д.№ 14818 по описа за 2020 г. на ПРС, IX гр.с., в частта му, с която
Община Родопи е осъдена да заплати на Б. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с адрес
с. Б., ул. ***, сумата от 10 000 лв. – частично от сумата от общо 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на травматично увреждане, получено на 10.04.2020 г.
при попадане на ищцата в необезопасен отводнителен канал, находящ се на
ул. „*** в с. П., пред магазин „***“, сумата от 2 649, 60 лв. – имуществени
вреди, представляващи сторени разходи за лечение и сумата от 3 493, 88 лв. -
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото обезщетение
за временна неработоспособност за периода от 10.04.2020 г. до 06.10.2020 г.,
ведно със законна лихва върху всяка една от главниците от датата на
настъпване на инцидента – 10.04.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и е осъдена Община Родопи да заплати на Б. ЛЮБ. М.
сумата от 2 600, 63 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
14818/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
В необжалваната част решението на районния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Родопи, ЕИК *********, да заплати на Б. ЛЮБ. М.,
ЕГН **********, сумата от 1 721, 04 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК в частта по иска за
неимуществени вреди, а в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19