РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в публично
съдебно заседание на осми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАС АТАНАСОВ
2.
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Силва
Абаджиева, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНЧД № 5492/2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод депозирана
въззивна жалба от частната тъжителка М.Д.Л. – Г. срещу разпореждане от
31.10.2018 г. на СРС, НО, 135-и състав, постановено по НЧХД № 10581/2018 г. по
описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №
10581/2018 г., образувано по тъжба на М.Д.Л. – Г. срещу П.М., гражданин на
Република Южна Африка, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
С въззивната жалба се твърди, че
атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи,
че е налице отказ от правосъдие, т.к прокуратурата и съдът си прехвърлят
настоящия случай, застъпвайки напълно противоположни становища. В подробен
хронологичен ред са описани всички предприети от страна на частната тъжителка
действия за образуване на наказателно производство срещу подсъдимия. Конкретно
се сочи, че на 08.11.2017 г. последната е сезирала с жалба Софийска районна
прокуратура за извършени от П.М. престъпления от общ характер, в резултат на
което е образувана пр.пр № 44820/2018 г. по описа на СРП, приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по мотиви, че
описаните в жалбата деяния са от частен характер. Това постановление е било
потвърдено от СГП. Възприемайки тези изводи, частната тъжителка подала тъжба до
СРС, в която обстоятелствено изложила извършените от подсъдимия деяния и
приложила относимите към случая документи. Допълнено е, че с разпореждане от
23.07.2018 г. на СРС, НО, 135-и състав, постановено по НЧХД № 10581/2018 г. са
дадени указания за отстраняване на недостатъците в тъжбата и в изпълнение на
тях е подадена допълнителна тъжба. В заключение се пояснява, че с атакуваното
пред настоящата инстанция разпореждане, контролираният съд е приел, че в
тъжбата са описани факти, които индицират за осъществена престъпна деятелност
от общ характер, а за твърдяното по чл.130, ал.1 от НК престъпление, че не са
представени доказателства на какъв етап е воденото срещу подсъдимия в ЮАР
наказателно производство. Направено е искане за отмяна на процесното
разпореждане и връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, алтернативно се настоява за изпращане делото на
прокурора, при условие, че се установи, че престъпленията са от общ характер.
По делото е депозирана и втора въззивна
жалба, която е с абсолютно идентично съдържание с гореописаната, като
единствената разлика се изразява в това, че процесуалният представител на
частната тъжителка е допълнително ангажираният адв. Б.Т.от САК.
В разпоредително заседание на 06.12.2018
г., въззивният съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане и
с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл.327 от НПК, намери, че не са направени доказателствени искания и не е необходимо
провеждането на разпит на свидетели, вещи лица и подсъдим. Намери също така, че
не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на
правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК и правилното решаване на делото.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, частната тъжителка се явява лично,
като поддържа жалбата и иска настоящия съд да отмени разпореждането на СРС. Същата
представя копие на корицата на съдебно досие на полицейско управление –
Рандебург с № 503/05/2017 в Република
Южна Африка, в което е отразено, че наказателното производство срещу подсъдимия
касателно престъплението нападение с цел тежка телесна повреда е оттеглено или
иначе казано – прекратено.
За нея се явява адв. Я.А. и адв. Е.П. от
САК, като първият поддържа жалбата и пояснява, че образуваното в ЮАР дело е
оттеглено, т.к частната тъжителка е напуснала страната и се е върнала в
България. По време на етапа съдебни прения, адв. П. е застъпила становището, че
обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Изразява позицията, че
описаните в тъжбата деяния сочат на правния извод за престъпления по чл.144,
ал.1 и чл.130, ал.1 от НК. Уточнява, че ревизираният съд е допуснал нарушение,
като е извършил преценка за правната им квалификация, т.к това е трябвало да
бъде сторено на по-късен етап. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да
бъде върнато на СРС за продължаване на производството.
В пледоарията си адв. А. релевира
оплакване за недостатъчна защита на правата на тъжителката, поради
разминаванията в институциите. Отново алтернативно претендира отмяна на
разпореждането или изпращането на делото на прокурора.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалваното разпореждане, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите направени в съдебно заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверка от страна на
настоящия въззивен състав по отношение редовността на въззивната жалба, съдът
пристъпи и към преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт.
Производството по НЧХД № 10581/2018 г. по описа на СРС, НО, 135-и състав е
образувано по повод подадена частна тъжба с вх. № 1044921/20.06.2018 г. от М.Д.Л.
– Г., чрез упълномощения и повереник адв. Я.А. от САК срещу П.М. от ЮАР за
престъпления по чл.130, ал.1 и чл.144, ал.1 от НК. С тъжбата се повдига частно
обвинение за това, че на 20.05.2017 г. подсъдимият, който е баща на детето на
частната тъжителка е отишъл в дома й, за да посети сина си в уговорения помежду
им времеви режим. За периода от 13:00 часа до 17:00 часа на същата дата, след
като е бил поканен да си тръгне подсъдимият е крещял и заплашвал тъжителката.
Уточнено е, че същият е заявил намерението си да я посети отново и на следващия
ден, но след нейния отказ и отварянето на входната врата, П.М. е ударил
частната тъжителка по главата и тя е изгубила съзнание. При свестяването си
последната установила, че вратата на дома и е още отворена, а подсъдимият си е
тръгнал. Описано е, че на 22.05.2017 г. след медицински преглед е установено,
че тъжителката Г. има сътресение на мозъка и следи от удар в лявата част на
главата. В резултат на посоченото от районния съд в Рандебург била издадена
заповед за защита от домашно насилие и е образувано дело № 3/2785/17 на същия
съд, като подсъдимият е бил задържан, след което пуснат под гаранция. Финално е
изложено сезирането на СРП, постановеният от нея отказ да образува досъдебно
производство и потвърждаването му от СГП. В тъжбата е поискано да бъде
образувано наказателно дело от частен характер за престъпления по чл.130, ал.1
, чл.137 и чл.144, ал.1 от НК, както и както и на основание чл.67, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК да бъдат постановени мерки за защита на частната тъжителка и четири
годишният и син. Допълнително е претендирано обезщетение в размер на 5000.00
лв. за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и 5000.00 лв. за престъплението по
чл.144, ал.1 от НК. Към тъжбата са приложени и описани всички документи,
касаещи случая, като за част от тях е направен лицензиран превод на български
език.
Със свое разпореждане от 23.07.2018 г.
съдията-докладчик при СРС, НО, 135-и състав е оставил без движение тъжбата, като
е дал указание в 7-дневен срок от получаване на разпореждането за отстраняване
на недостатъците в тъжбата, свеждащи се до това, че липсва описание на
конкретни реплики и действия от страна на П.М., дата и място на извършените от
него деяния, както и какъв е изхода на образуваното в ЮАР дело, с оглед ненакърняване принципа non bis in idem.
На 14.09.2018 г. с допълнителна тъжба е
пояснено, че на 20.05.2017 г. за времето от 13:00 часа до около 17:00 часа П.М.
в дома на частната тъжителка е заявил, че „може да се повтори случаят на О.П.,
който застрелял приятелката си“ и че „ще отнеме сина й“. На няколко пъти й
крещял „Няма да излезеш жива от ЮАР“, „Ще ти размажа главата“, „Ще те застрелям“.
В тази връзка е посочено, че М. е ходил
въоръжен и през 2014 г. също проявил насилие срещу частната тъжителка. По
отношение на деянието по чл.130, ал.1 от НК последната е изразила предположение
за прекратяване на образуваното в ЮАР срещу подсъдимия дело, поради нейното
отсъствие от страната.
С разпореждане от 31.10.2018 г. съдията
при СРС, НО, 135-и състав е прекратил наказателното производство по НЧХД №
10581/2018 г. на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, като
е приел, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията за редовност по
чл.81, ал.1 от НПК. В мотивната част на атакувания съдебен акт е направена
преценка твърденията за изречените от М. заплахи, като същите са квалифицирани
по чл.144, ал.3 от НК – закана с убийство. Пояснено е, че това престъпление е с
по-висока обществена опасност и право да повдига и поддържа обвинение по него
има прокурорът, а в съдебната фаза на процеса пострадалата може да бъде
конституирана като частен обвинител. При това положение частната тъжителка не е
процесуално легитимирана да инициира наказателно производство и делото следва
да бъде прекратено. Такава е позицията на районния съдия и по отношение на
деянието по чл.130, ал.1 от НК, т.к не са били представени доказателства за
прекратяването на образуваното срещу подсъдимия в ЮАР дело. Преценил е, че
въпреки предоставената на частната тъжителка възможност да приведе тъжбата си в
съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тя не го е сторила.
Водим от горното въззивният съд е на
становище, че въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1,
т.1 от НПК, съдията-докладчик прекратява наказателното производство в случаите
по чл.24, ал.1 т.2, т.3, т.4, т.6, т.7, т.8, т.8а, т.9 и т.10, а когато
производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите по чл.24, ал.5
от НПК. Съгласно последната законова разпоредба не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81; 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен
ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4.
частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на
посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага,
ако вместо частния тъжител се яви негов повереник. В конкретния по делото
случай контролираната инстанция е приела, че е налице прекратително основание
по чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, а именно несъответствие на
тъжбата с процесуалния закон – чл.81, ал.1 от НК.
В производството по дела от частен
характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът
предоставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но
задължителни. Те са регламентирани в чл.81, ал.1 от НПК. Тази норма предвижда,
че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу
което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без съмнение
изискванията визирани в чл.81, ал.1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата,
представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за
правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер.
Настоящия съдебен състав споделя
доводите на ревизирания съд в насока, че изискванията към съдържанията на
тъжбата не са изпълнени досежно липсата на доказателства за изхода на воденото
срещу подсъдимия в ЮАР дело. Но в конкретния случай пред въззивната инстанция
са представени такива, от които става ясно, че поради отсъствието на частната
тъжителка от Република Южна Африка делото срещу П.М. е оттеглено, поради което
не е налице нарушение на принципа non bis
in idem. По
тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да
бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка
с повдигнатото обвинение за нанесена лека телесна повреда.
Съгласно
разпоредбата на чл.247 ал.1 т.2 НПК производството по дела от частен характер
се образува по тъжба на пострадалия до съда. Следователно тъжбата е онзи
сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя
фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване. Предвид на тази й
процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания,
предвидени в процесуалния закон, едно от които е описаните обстоятелства да
отговарят на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В настоящия
случай съдържанието на тъжбата досежно отправените срещу тъжителката заплахи не
индикира на престъпление по чл.144 ал.1 НК, каквато правна квалификация е дал
тъжителя. Следва да се отбележи, че НПК не поставя изискване в частната тъжба
да е посочена правната квалификация на деянието, чиято преценка е изцяло в
прерогативите на съда. Именно последният следва да прецени във всеки конкретен
случай описаните в тъжбата факти осъществяват или не някакво престъпление,
респективно какво по вид. Задължение на съда е да даде правна квалификация на
твърдените в тъжба факти, както и да прецени дали същите не се квалифицират
като престъпление от общ характер, за което е недопустимо провеждането на
наказателно производство от частен характер.
В
настоящия случай, описаните в тъжбата факти по отношение на отправяните заплахи
не се субсумират в състав на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
Въззивната инстанция напълно се
солидаризира с изводите на районния съд, че твърденията за направени от П.М.
заплахи съставяляват закана с убийство по чл.144, ал.3 от НК, която се явява
престъпление от общ характер и спрямо която производството следва да бъде
прекратено, поради което обжалваното в тази част разпореждане трябва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.334,
т.6 и чл.334 т.1 във вр. с чл.335, ал.2 от НПК, Софийски градки съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
разпореждане
от 31.10.2018 г. по НЧХД № 10581/2018 г.
по описа на СРС, НО, 135-и състав, в частта с която е прекратено наказателното
производство на основание чл.250, ал.1,
т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК за престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането
в частта, с която е прекратено наказателното производство досежно твърденията
за закана за убийство.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за продължаване на производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.