Р Е Ш Е Н И Е
№ I-56
17.06.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско
отделение, I – ви въззивен граждански състав,
в публичното съдебно заседание, на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева в.гр.д. № 498 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба, подадена лично от И.И.М. ЕГН ********** с
адрес: *** против решение №
304/08.02.2019г. по гр.д. № 6808/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в която
е определен режим на лични отношения на бащата с детето. В тази част решението
се намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и събраните по делото доказателства. Намира за ненужно
определянето на адаптационен период като счита, че според показанията на
свидетелите първоначално детето реагирало отрицателно на срещите с бащата, но
твърди, че това било резултат от въздействие на майката. Изтъква, че след
съдебното заседание по делото срещите му с детето станали редовни, често
оставало да спи в неговия дом и този период бил напълно ненужен. Въззивникът желаел да участва в отглеждането на детето пълноноценно и
затова изразява желание да прекарва с него възможно най-дълго време,
включително по време на всички християнски празници. Счита, че решението на РС
Бургас не отговаря на интересите на детето и моли да се отмени в атакуваната
част и вместо това да се постанови друго, с което да се определи следния режим
на лични отношения: 1). всяка втора и четвърта (или първа и трета) седмица от
месеца с преспиване от 16 часа в петък до 19,30 часа в неделя, 2). един месец
през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск; 3). всяка
седмица от месеца във вторник и четвъртък от 16 до 20 часа; 4). в четна
календарна година – от 16 часа на 23.12. до 20 часа на 25.12, както и на 26.12.
– деня на бащата от 16 часа до 20 часа, в нечетна календарна година от 9 часа
на 26.12 до 20 часа на 26.12; 5). всяка четна календарна година на
Новогодишните празници от 10 часа на 31.12 до 20 ч. на 02.01., а в нечетна
година – от 10 до 20 часа на 01.01; 6). в четна календарна година от 16 часа на
Велики Четвъртък до 20 часа на деня на Великден, а нечетна календарна година –
от 9 часа на деня след Великден – Светли Понеделник до 20 часа на същия ден;
7). на рождения ден на детето 22.11. – в четна календарна година от 10 часа до
16 часа, а в нечетна календарна година – от 16 часа с преспиване, като на
следващия ден бащата ще го води на детска градина или училище, 8). всяка година
на рождения ден на бащата – от 10 часа с преспиване – ако е неработен ден, а
ако е работен ден – от 16 часа с преспиване като на следващия ден бащата ще го
води на детска градина или училище; 9). на християнските празници: 21.11 (деня
на християнското семейство), 40-тия ден преди Великден – Сирни заговезни, 07.01
(Иванов ден - именния ден на бащата),
Свети Дух, 15.08. (Успение на Пресвета Богородица – именния ден на детето),
14.09. (Кръстовден), 19.10 (Преп. Йоан Рилски
Чудотворец), 06.12. (Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец – професионалния празник на бащата)
- в четна календарна година – от 10часа с преспиване – ако е неработен ден, а
ако е работен – от 16 часа с преспиване, като на следващия ден бащата ще го
води на детска градина или училище, в нечетна календарна година – от 16 до 20
часа; 10). на 01.06. – всяка четна календарна година от 10 часа с преспиване –
ако е неработен ден, а ако е работен ден – от 16 часа с преспиване, като на
следващия ден бащата ще го води на детска градина или училище, в нечетна
календарна година – от 16 до 20 часа; 11). на 24-25 май – всяка четна
календарна година от 9 часа на 24.05. до 19,30 часа на 25.05., в нечетна
календарна година от 16 до 20 часа на 24.05.
Моли да се допуснат гласни доказателства
за установяване на промяна в отношенията на бащата с детето след постановяване
на съдебното решение. Претендира разноски.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А.С.К. ЕГН **********
чрез адв. Невена Чайпек, с който се оспорва въззивната
жалба и моли да се остави без уважение, а решението в обжалваната част да се
потвърди. Счита определения режим на лични отношения на бащата с детето за
разумен и отговарящ в голяма степен на поискания от въззивника
с исковата молба. Счита, че решението е мотивирано и съобразено със съдебната
практика. Излага твърдения, че въззвиникът е започнал
да взема ежедневно детето без да предупреди майката и да го задържа при себе
си, а то имало нужда от майка си като счита, че се разстройва детската психика.
Отделно намира режима, описан във въззивната жалба за
абсурден, тъй като ограничава контактите на майката с детето. Сочи за липса на
нови обстоятелства, въз основа на които той да претендира за определяне на нов
разширен режим и също моли да бъде допуснат до разпит един свидетел за
установяване на обстоятелства след постановяване на първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
С определение № 687 от 10.04.2019г. по
в.гр.д. № 498/2019г. по описа на ОС Бургас съдът внесе делото за разглеждане в
открито съдебно заседание като допусна до разпит свидетел на всяка от страните
за установяване на нововъзникнали след решението на първа инстанция обстоятелства.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа въззивната жалба и се отказва от разпита на
допуснатия свидетел, а въззиваемата я оспорва. Пред въззивна инстанция се разпита водения от въззиваемата свидетел и се изслушаха двамата родители по
реда на чл. 59, ал. 6 СК.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните, след анализ на събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС Бургас е
образувано по искова молба на И.И.М., с която сочи,
че заедно с А.С.К. са родители на детето М. И. М.,
родена на **.**.***г. като нямат
сключен граждански брак. През месец април 2017г. К. напуснала жилището заедно с
детето и оттогава то живеело с нея, но поради влошени отношения не можели да
постигнат съгласие за срещите на бащата с детето. Моли да се определи режим на
лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17
часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, всяка седмица от месеца във вторник
и четвъртък от 17 до 20 часа, един месец през лятото, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск, в четна календарна година от 17 часа на 23.12 до 20
часа на 25.12., в нечетна календарна година от 9 часа на 26.12. до 20 часа на
26.12, в нечетна календарна година от 17 часа на Велики Четвъртък до 20 часа на
деня Великден, в четна календарна година – от 9 часа на деня след Великден –
Светли Понеделник до 20 часа на същия ден, на рождения ден на детето – 22.11. –
в четна календарна година от 10 часа до 16 часа, а в нечетна календарна година
– от 16 часа до 20 часа.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от А.К., която оспорва иска и сочи, че същата
не е препятствала контактите на бащата с детето.
В срока за отговор е предявен насрещен
иск от майката, която моли да й бъде предоставено упражняването на родителските
права, а на бащата да се определи режим на лични отношения, моли на детето да
се определи месечна издръжка в размер на 200 лева, която да се плаща от бащата.
С отговор на насрещната искова молба в
срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва претенцията в частта за предоставяне
упражняване на родителските права, но оспорва размера на прендираната
издръжка.
С Решението си РС Бургас е предоставил
упражняването на родителските права на майката и е определил режим на лични
контакти между бащата и детето адаптационен период от два месеца, през който
режимът на лични контакти между бащата и детето ще се осъществява
в гр.Бургас, Дирекция „СП“-Бургас, където детето следва да се осигури от
майката всеки първи и трети петък от месеца и за времето от 16,00 часа до
17,00 часа. След изтичане на адаптационния период се определя следния режим на
лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка втора и трета седмица от
месеца с право на преспиване, от 17.30 ч. на петъчния ден до 17,30 часа на
неделния ден, като взема и връща детето от дома на майката; всяка четна година
по време на Коледните празници, от 10.00 часа на 24.12 до 17,00 часа на 26.12.;
всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10.00 часа на 31.12 до 17.00
ч. на 02.01.; всяка нечетна година на Великденските празници от 10.00 ч. на
Велики Петък до 17.30 ч. в неделя; всяка година на рождения ден на бащата от
10.00 часа до 17.00 часа; всяка нечетна година на рождения ден на детето, от
10.00 часа до 17.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск до навършване на пълнолетие от детето. Осъдил е бащата да
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева и е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Пред ОС Бургас решението е обжалвано от
бащата само в частта, в която е определен режим на лични контакти с детето като
в останалите части решението е влязло в законна сила.
Съгласно удостоверение за раждане и
между страните не е спорно, че И.М. и А.К. са родители на детето М. И. М., родено на **.**.****г. Страните не
спорят и че от месец април 2017г. родителите не живеят съвместно като детето
живее при своята майка.
Изготвен и приет по делото е социален
доклад, съгласно който от месец април 2017г. основни грижи за детето полага
майката и според възможностите си му е осигурила нормални битови условия и
задоволява потребностите му. Бащата живее в собствено жилище, в което е
обзаведена стая за детето. Родителите притежават необходимата здравна култура,
информирани са относно здравните потребности и ги задоволяват по добър начин. М.
познава своите баба и дядо по майчина линия, с които съжителстват, както и бабата
и дядото по бащина линия, с които се среща, когато гостува на баща си. Детето
посещава детска градина и майката се отнася отговорно към развитието и
образованието на М., а бащата от своя страна също желае да поддържа контакти с
дъщеря си и да участва активно в живота й. Посочено е, че детето е силно
привързано към своята майка, предвид ниската възраст и полаганите от нея грижи,
но познава и баща си и разказва, че й направил подарък. Родителите притежават
родителски капацитет, съзнават необходимостта от сътрудничество помежду си,
диалогичност и толерантност за отглеждането, възпитанието и бъдещото развитие
на детето, но на този етап не са в състояние да го постигнат, тъй като
комуникацията помежду им е затруднена.
По делото са разпитани свидетели като свидетелката
А. е сестра на ищеца, а свидетелят К. е баща на ответницата. Макар и близки на
страните показанията им са логични, последователни, допълващи се, поради което
след преценка по реда на чл. 172 ГПК, съдът счита, че следва да им се довери.
От показанията на свидетелката З. – без родствени връзки със страните, но
близка на ищеца се установява, че същата се е срещала с детето като сочи, че то
било вземано от бащата от дома на майката, но срещите често се отлагали. При
първата й среща с детето то се държало добре, а на следващата било дръпнато. Веднъж,
когато го вземали, майката го извела от входа, а то пищяло, дърпало се,
изпаднало в истерия, но се качили в колата и по-късно се успокоило, отишли на
разходка и се държало прекрасно. Свидетелката споделя и за друг случай, в който
с бащата отишли да вземат детето, но на входната врата по домофона се обадил
дядото на детето и му казал да се разбере с майката, но тя не вдигнала телефона.
Показанията на свидетелката са логични, последователни, кореспондират на
останалите доказателства, поради което и съдът ги кредитира. От разпита на св. А.
също се установява, че са редки случаите, в които детето спокойно отива при
баща си, основно „са неистови писъци, рев“ и бащата се обаждал да я пита как да
се справи. Писъците продължавали 10-15 мин, след което то се успокоявало. Свидетелства,
че майката пречи за срещите с детето. Свидетелят К. сочи, че детето
осъществявало срещи с баща си, но се случило ищецът да му се оплаква, че А. не
вдига телефона. Свидетелят му казал да се разбере с дъщеря му и че това са
техни отношения. Пред въззивна инстанция К. е
разпитан за обстоятелства, възникнали след датата на постановяване на решението
на първа инстанция. Установи се, че след датата на постановяване на съдебният
акт свидетелят отишъл да прибира детето от детска градина, но в същото време
желание да вземе детето проявил и бащата, детето тръгнало към дядо си, но
бащата го дръпнал и то се разплакало. Дядото напуснал детската градина, но от
други майки разбрал, че след това М. плакала 10-15 минути. Ищецът и след това
ходил да взема детето като упражнил тормоз над дъщеря му А. и детето М., за
което била издадена заповед за защита.
Пред въззивна
инстанция се представя решение № 1124/15.05.2019г. по гр.д. 2848/2019г. по
описа на РС Бургас, с което спрямо А.К. и М. М. за
осъществено на 28.03.2019г. в двора на детска градина „Ран Босилек“ домашно насилие от И.М. се налагат мерки за защита срещу домашно насилие.
Задължава се И.М. да се въздържа от домашно насилие. Не
са налице дали данни решението да е влязло в сила.
Пред ОС Бургас се представя молба от И.М. против А.К. за издаване на
заповед за защита от домашно насилие за осъществено над него от А. домашно
насилие на същата дата 28.03.2019г. като не се представят доказателства за дата
на подаване на молбата в съда.
Пред въззивна
инстанция съдът изслуша и двамата родители като от изслушването на бащата
намира, че същият е привързан към детето и загрижен за него. Установи се също
така, че между него и А. още след раждането на детето М. е започнало влошаване
на отношенията като в резултат се стигнало до раздялата им. Въззивникът
правил опити за подобряване на отношенията, но те били неуспешни, а ответницата
му отправяла заплахи, че няма да види детето си. Детето било отдалечено от него
и от неговите роднини. Установи се желанието на бащата да полага грижи за детето
М., същият й е обзавел стая, има желание да задоволява потребностите й. След
издаването на заповед за защита от домашно насилие за инцидента на 28.03. не
бил виждал детето.
Въззиваемата също беше
изслушана като изрази съжаление за започнало съдебно производство и поддържа,
че не е препятствала срещите между бащата и детето. Детето много малко
напуснало жилището на бащата, а времето, когато живяло там родителят бил на „рейс“
и отпътувал, поради което и М. била привързана към майка си. В допълнение детето било стресирано от
осъщественото домашно насилие след постановяване на решението на РС.
При така събраните доказателства от правна страна съдът намира, че решението на РС Бургас е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. 59 и чл. 143 СК като предмет на въззивно обжалване е само искът с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 СК. В необжалваните части решението на РС е влязло в сила. Този състав на съда изцяло споделя съображенията на РС Бургас и затова на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, но намира за нужно с оглед въведените с въззивната жалба възражения да посочи следното:
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленум на ВС съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Личните отношения между родителите и децата трябва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Съгласно чл. 59, ал. 3 СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Личните отношения между родителите и децата трябва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения и определените мерки да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Режимът, който съдът определя трябва в най-голяма степен да се съобрази с конкретните нужди и потребности на детето, което има нужда както от грижата на своята майка, така и от подкрепата на бащата, да за съхрани връзката си с него и да израсне като личност.
В случая от събраните доказателства, изслушване на родителите и социален доклад може да се направи извод, че и двамата родители имат нужния родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето, но от раждането си то е било отглеждано преимуществено от майката като контактите с бащата са били в изключително ранните месеци след раждането. На първо място следва да се посочи, че с исковата молба въззивникът е поискал да му се определи режим на лични отношения с детето, който е съобразен от първоинстанционния съд и приетия с решението до голяма степен покрива, това, което е поискано с исковата молба. Едва с въззивната жалба се претендира определяне на допълнителни дни, в които бащата да взема детето. Макар настоящото производство да е особено производство – на спорна администрация и съдът да се ръководи основно от интересите на детето, съдебният състав намира, че противоречи на принципите на диспозитивното начало и на състезателността въвеждането на нови искания едва пред въззивна инстанция. Въпреки това, ръководейки се от интересите на детето ОС Бургас намира, че следва да вземе становище по същество на направените искания за разширяване на определения режим на лични отношения. Този състав счита, че сочения във въззивната жалба режим не съответства на най-висшия интерес – този на детето, тъй като не отчита неговите нужди и потребности. От доказателствата по делото – разпитаните свидетели и социален доклад, се установява, че М. е силно привързана към своята майка. Това е разбираемо с оглед ниската й възраст, но също така не е спорно, че няколко месеца след раждането бащата е трябвало да отпътува на „рейс“ и е отсъствал от дома като основните грижи са били полагани от майката. Малко след завръщането на бащата, майката е напуснала семейното жилище заедно с детето като бащата отново е бил препятстван от възможността да се грижи непосредствено за детето М., а контактите му с нея са се осъществявали изцяло по волята на майката. Не може да се приеме становището на въззиваемата, че съдействала за контактите между бащата и детето. Налице са свидетелски показания, от които се установява, че същата е създавала пречки бащата да взема свободно детето М. (в този смисъл са показанията на св. А. и св. З., а и тези на К., който сочи, че ищецът е търсил неговото съдействие, за да осъществи контакт с М.).
От разпита на свидетелите, изслушването на родителите и от представените пред въззивна инстанция – писмени доказателства се установява конфликт между двамата родители, който те не само, че на този етап не могат да преодолеят, а и от доказателствата пред въззивна инстанция се установява, че се задълбочава. Конфликтните отношения между родителите неизбежно се отразява на психиката и емоционалните преживявания на детето. Родителите са тези, които трябва да намерят пътя да проведат диалог, да проявят разбиране и толерантност с цел да предпазят крехката детска психика. Следва да се съобрази ниската възраст на детето - едва на три години М. е силно привързана към фигурата на майката и отделянето от нея, още повече при невъзможността в съвсем ранно детство да се изгради контакт с бащата, създава за нея силен емоционален стрес, който изразява чрез плач и писъци. Съществената промяна, искана от бащата във вече изградените привички и установения порядък в живота на детето с оглед неговата възраст, привързаността към майката по-скоро биха му причинили вреда и няма да способстват за възстановяване и укрепване на връзката с бащата. В допълнение още веднъж следва да се посочи, че към момента двамата родители трудно съумяват да подобрят отношенията помежду си, влошаването им неизбежно води до неблагоприятни последици за детето, същото е чувствително и ранимо. Ето защо и на този етап настоящия състав счита, че детето М. би приела по-спокойно раздялата с майката и срещата с бащата ако се премине през определения от РС Бургас адаптационен период, през който срещите да се осъществяват в присъствие на социален работник. В случая съдът счита, че не се касае за родителско отчуждение, а нуждата от такъв период е с оглед необходимостта детето да преодолее чувството на принадлежност към своята майка и да приеме грижата на бащата като се постигне целта да реагира спокойно на срещите с него и ги приеме като нещо нормално и да се почувства сигурно. Режимът на лични отношения, който се предлага с въззивната жалба всъщност ще доведе до объркване на детето в този начален етап на изграждане на връзката му с бащата и няма да бъде в негов интерес, нито в интерес на изграждане на силна връзка между баща и дъщеря. След преминаване на определен период от време и адаптиране на детето на основание чл. 59, ал. 9 СК няма пречка при промяна на обстоятелствата да се поиска определяне на нов, по-разширен режим на лични отношения.
Определеният от РС Бургас режим на лични отношения към този момент е съобразен изцяло с интересите на детето като се отчита неговата ниска възраст, привързаността му към майката, отсъствието на бащата в живота му през продължителен период от време и в същото време дава възможност на бащата да изгради своя емоционална връзка с детето, а при евентуална промяна на обстоятелствата - да поиска изменение на така определения режим. Майката следва да прояви разбиране и да насърчава контактите между детето М. и баща й, тъй като за изграждането на пълноценна личност детето има необходимост не само от майчината грижа, но и от примера на своя баща, който има нужния родителски капацитет, за да осъществява грижа за детето.
По изложените съображения този състав на съда намира, че решението на РС Бургас следва да се потвърди. С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сторените от нея разноски в размер на 300 лева за възнаграждение за адвокат пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
304/08.02.2019г. по гр.д. № 6808/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в която
е определен режим на лични отношения на бащата с детето.
В необжалваната
част решението е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.