Решение по дело №192/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 51
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20211200900192
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Благоевград, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20211200900192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ, образувано по молба на Д + С
..., представлявана от М Ш с правно основание чл. 630, ал. 2 ТЗ за откриване
производство по несъстоятелност спрямо “И”, ЕООД, представлявано от И З
и обявяването му в несъстоятелност.
Сочи се в молбата, че ответникът не му е платил суми, произтичащи от
търговски взаимоотношения помежду им по причина на състояние
неплатежоспособност, в което е изпаднал. За дата на неплатежоспособността
сочи началото на м. юни, 2021 г.
Ответникът не изразява становище по иска.
За да счете молбата за основателна съдът след преценка на тезите на
страните, закона и събраните доказателства, счита следното:
За откриване производство по несъстоятелност е необходимо да са
налице предпоставките на чл. 608, ал. 1 от ТЗ - 1. ответникът по молбата да е
търговец, 2. да е налице изискуемо негово парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; 3. да
е неплатежоспособен т.е. неговите затруднения да не са временни като това
негово състояние да е обективно и трайно.
Всички тези предпоставки по настоящото дело, съдът счита, че са налице.
Ответникът “И”, ЕООД е търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Налице са изискуеми парични задължения по търговски сделки, сключени с Д
+ С ..., касаещи неплащане на предоставената му услуга „карта за гориво и
услуги“, изразяваща се във възможността клиентът на услугата да зарежда с
1
гориво собствените си МПС-та и да заплаща дължимите за тях пътни такси
при бензиностации, които са собственост на Д + С ... или с които това
дружество се намира в договорни отношения. За предоставената услуга
страните са сключили Оферта/договор за доставка LI/101556/11.3.3031 г. и
Общи условия към него. На ответното дружество са били издадени по 2 бр.
карти съотв. за гориво и за плащане на пътни такси.
Според договора плащането на задължението за гориво се дължи в срок
от 14 дни от датата на фактурата чрез директен дебит или банков превод
съотв. задължението за пътни такси са заплаща по същия начин, но в срок от
10 дни от датата на фактурата.
По делото са приложени фактури за периода 15.5.21 г. -8.7.21 г., на обща
стойност 35 158,42 евро или 68 763,87 лева, а именно ф. № 618963/15.5.21 г.
на стойност 7 444,22 евро; ф. № 3165/23.5.21 г. – 619,89 евро; ф.
621194/31.5.21 г. – 6 634,91 евро; ф. № 3494/31.5.21 г. - 1 082,43 евро; ф.
FR0573/8.6.21 г. – 2 459,64 евро; ф.3646 -1 059,97 евро; ф. 623231/15.6.21 г. –
6 102,31 евро; ф. FR0614/23.6.21 г. – 2 529,95 евро; ф. 3967/23.6.21 г. –479,84
евро; ф. FR0688/8.7.21 г. – 2 751,97 евро; ф. 4404/8.7.21 г. – 201,92 евро; ф.
4717/23.7.21 г. – 43.03 евро и ф. FR0738/23.7.21 г. – 87,32 евро.
От заключението на вещото лице се установява, че по аналитичните
партиди на „И“, ЕООД задължението му към Д + С ... към датата на
заключението 28.2.22 г. е в размер на 34 696,72 лв. Вещото лице в справка 5
от заключението е посочило задълженията на „И“, ЕООД и към останалите
кредитори като е видно, че те възлизат общо на 221 784, 94 лв.
За настоящото производство е без съществено значение конкретния
размер на задължението на ответника към ищеца, произтичащо от
търговските взаимоотношения помежду им, а е от значение, че такова е
налице.
Релеванто е установяването, че задълженията на ответника към Д + С ...
са за дължими суми, произтичащи от сделки, които са търговски по см. на чл.
1, т. 1 и чл. 286 от ТЗ.
Налице е и третата предпоставка за основателност на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност на „И“, ЕООД –
неплатежоспособност на дружеството. Неплатежоспособността се определя
като обективно състояние, в което изпада търговеца, когато не е в състояние
да покрива свое изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публично правно вземане на държавата и общините по повод търговската му
дейност или по частно държавно вземане, което състояние на
търговеца/длъжник се установява съобразно задълженията му спрямо всички
кредитори към момента на постановяване на решението по същество. При
преценка за нейното наличие в настоящия процес, съдът взе предвид
изготвеното по делото заключение.
От него се установява следното за икономическо-финансовото състояние на
„И“, ЕООД: Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е със
стойност 4.130 към 31.12.2019 г.; 1.521 към 31.12.2020 г. и ,.522 към
2
31.12.2021г./при норматив над1-ца/, което означава, че „И“, ЕООД може да
изпълнява текущите си /краткосрочни/ задължения с наличните краткотрайни
активи. Коефициентът на бърза ликвидност съвпада със стойностите на К на
обща ликвидност /при норматив също над 1-ца/, което означава, че
дружеството е в състояние да изпълнява текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи без материалните запаси. Коефициентите за
незабавна и абсолютна ликвидност са също с еднакви стойности от 1.435 към
31.12.2019 г., 0.396 към 31.12.2020 г. и 0.544 към 31.12.2021 г., което
съвпадане е по причина, че финансовите средства на дружеството се състоят
само от парични средства без то да разполага с краткосрочни финансови
активи. От стойностите на коефициента за финансова
автономност/платежоспособност/ следва, че дружеството е било независимо
от кредиторите да изпълнява текущите си задължения с финансовите си
средства, с който разполага само през 2019 г. За всички останали години
липсва финансова независимост от кредиторите и финансова стабилност,
предвид че стойностите на коефициента за 2019 г. е 1.435; към 2020 г. –
0.396 и към 2021 г. -0.522 /при норматив за този показател над 1-ца/. Когато
този коефициент е под единица, както в случая за 2020 и 2021 г. - означава,
че е налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал т.е.
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на
предприятието.
Коефициентът на задлъжнялост на дружеството към 31.12.2019 г. е
1.429; към 31.12.2020 г. -1.143 и към 31.12.2021 г. - 1.915 и той сочи експрта е
израз, че на 1 лев собствен капитал се падат 1.429 лв. задължения към 2019 г;
1. 143 лв. задължения към 31.12.2020 г. и 1.915 лв. задължения към 2021 г.
Стойността на този коефициент следва да е възможно най-ниска, като
приетата норма е задълженията да са около 1/3 от собствения капитал. При
стойност на този коефициента над 1-ца се приема задлъжнялостта на
предприятието за висока.
Посочва вещото лице, че структурата на активите и пасивите на
дружеството през целия наблюдаван период е изключително тревожна. По
отношение на активите на дружеството пояснява, че 64,24% са във вид на
вземания /за 221 000 лв/, които представляват бавно ликвиден във времето
актив /свързан с водене на дела и допълнителни разходи/ и 35,76%
представляват парични средства в брой /123 000 лв./.
По отношение на пасивите вещото лице е отразило, че 100% от задълженията
на дружеството са краткосрочни, което означава, че подлежат на плащане до
12 месеца.
Посочва още, че 2021 г. е преломна за дружеството. През нея са
продадени транспортните средства на дружеството и то остава без
дълготрайни активи, с които да осъществява дейността си; през нея
дружеството е освободило работниците си, като приходите му бележат
значителен ръст на намаление, като в същото време задълженията му са се
увеличили от 96 000 лв. към 31.12.2020 г. на 226 000 лв. към 31.12.2021 г.
Вещото лице проследявайки сметката на ответника относно реализираните
3
обороти конкретизира, че от м. юни, 21 г. до м. февруари, 22 г. дружеството е
без реализиран приход, като единствено за м. декември, 21 г. е отразило за
реализиран приход сумата от 16 041,67 лв. /вж.спр. 7 от заключението/.
Посочило е в заключението, че приходите за м. декември, 21 г. и до м. юни
на 21 г. са от транспортни услуги.
Въз основа на анализа на фактите, имащи отношение към
икономическото състояние на дружеството, вещото лице обобщава, че
затрудненията на „И“, ЕООД не са с временен, а с постоянен характер, тъй
като не са просто налични неизплатени от негова страна изискуеми и
ликвидни парични задължения към кредиторите по търговски сделки и
публични задължения към държавата, а е налице невъзможност да бъдат
заплатени, като основния аргумент за това е, че през 2020 г. са продадени
притежаваните от дружеството 2 броя транспортни средства, и по този начин
то вече не разполага с дълготрайни активи, за да осъществява дейността си. В
справка 8, 9 и 10 от заключението са посочени плащанията, които „И“, ЕООД
е извършило по търговски сделки или публично правни задължения в брой и
осчетоводени от дружеството по различни счетоводни сметки.

Предвид изложеното според съда неплатежоспособността по см. на
чл. 608 от ТЗ като фактическо състояние, което не зависи от волята на
търговеца и се изразява в липса на налични парични средства, с които да се
изпълняват паричните дългове се установява от проследеното от експерта
цялостно обективно икономическо състояние на търговеца “И”, ЕООД.
По отношение на констатацията на вещото лице за налични парични
средства от 123 000 лв., съдът взе предвид, разясненията му, според които
тези пари, не ги е видяло като налични, но от анализа на банковите сметки,
които е направило и от информацията по счетоводните регистри тези парични
средства, според него би трябвало да са налични. Те обаче пояснява експерта
са изтеглени от собственика. От друга стана с тези парични средства, които
са в размер от 123 000 лв., очевидно не могат да се погасят задълженията на
„И“, ЕООД, които към 31.12.2021 г. възлизат на 226 000 лв. и които и
понастоящем са с непроменен размер.
Вещото лице е посочило, че последното плащане е извършено на 7.10.21
г. към „Л“, ЕООД на сумата от 2 480,46 лв.
В справка 8, 9 и 10 от заключението са отразени плащанията, които
„И“, ЕООД е извършило по търговски сделки или публично правни
задължения в брой и осчетоводени от дружеството по различни счетоводни
сметки.
Предвид изложеното от експерта съдът счита, че дружеството към
момента не е в състояние да изпълнява изискуеми и установени по основание
задължения по търговски сделки. Установи се, че то не плаща всичките си
задължения, а само някои от тях по причина липса на средства. Следователно
наличието на предпоставките на чл. 608, ал. 1 от ТЗ обуславя извода за
основателност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
4
спрямо дружеството на ответника в хипотезата на чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
При определянето на началната дата на неплатежоспособността следва
да се има предвид установеното в практиката разбиране, че тази дата не може
да се свързва с деня, в който е настъпил падежа на което и да било отделно
задължение, а деня, в който е възникнала обективната невъзможност на
длъжника да изпълнява изискуеми парични задължения по търговски сделки,
както и да погаси свое публичноправно задължение. От доказателствата се
установява, че към 29.5.2021 г., която е дата на падежа на задължението на
ищеца по първата издадена от него фактура с № 618963/15.5.21 г. в размер на
7 444, 42 евро, ответникът не я е платил, защото е бил в състояние на
обективна невъзможност да изпълни изискуемото се към съответния момент
парично задължение. От м. юни, 2021 г. до момента дружеството не
реализира приход, освен през м. декември, 21 г., който обаче е недостатъчен,
за да покрие изискуемите му задължения. За извода съдът съобрази и
сочения от вещото лице факт за образувано именно през м. декември 2021 г. –
на 16 декември изпълнително дело *********/2021 от публичен изпълнител.
Установените от експерта плащания на отдени суми след 1.6.21 г., когато не
са реализирани приходи не са основание за друг извод, тъй като не
опровергават факта за обективната невъзможност на длъжника да изпълнява
задълженията си по заплащане на парични суми към 29.5.2021 г.
С оглед изложеното за наличие на състава на чл. 630, ал. 1 от ТЗ и липса
на пречки по чл. 631 от ТЗ, молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност, следва да се уважи, като
на дружеството се назначи временен синдик и се свика Първо събрание на
кредиторите.
За временен синдик съдът назначава Р Т като й указва да представи
декларация по чл. 656, ал. 2 във вр. с чл. 655, ал. 2 от ТЗ и определя
възнаграждение от 700 лв.
На основание чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
по молбата следва да заплати на Д + С ... направените разноски по делото в
размер на 3 350 лв. /250 лв. ДТ; 400 лв. депозит за в.л. и 2700 лв. адвокатско
възнаграждение/.
По изложените съображения на основание чл. 608, ал. 1 и чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “И“, ЕООД, с ЕИК ...., представлявано
от И З, със седалище и адрес на управление гр.П, п.к. 2850, ул. „Г” № 12 с
начална дата на неплатежоспособността 29.05. 2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “И“, ЕООД, с ЕИК ....,
представлявано от И З, със седалище и адрес на управление гр.П, п.к. 2850,
ул. „Г” № 12.
Допуска обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху
5
имуществото на дружеството.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК Р Т, с адрес за кореспонденция
гр. С 1680, ул. "..." No 55, вх. А, ап. 15; тел ....; електронен адрес: ..., като
определя месечно възнаграждение на синдика в размер на 700 лв.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на встъпване в длъжност на временния синдик – 5
дни от получаване на съобщението, в който срок му указва, че следва да
представи писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656,
ал. 2 във вр. с чл. 655, ал. 2 от ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
Свиква Първо събрание на кредиторите на“ “И“, ЕООД, с ЕИК ...., което
ще се проведе на 09.06.2022 г. от 14:30 ч. в една от съдебните зали на
Окръжен съд-Благоевград, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ, а именно: 1.
Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на
постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на
комитет на кредиторите.
Осъжда “И“, ЕООД, с ЕИК ...., да заплати на Д + С ... сумата от 3 350 лв.,
представляващи направени разноски по делото.
Постановява препис решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за обявяването му в търговския регистър
Решението може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6