№ 594
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мого България“ ООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. „Изток“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 16А, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Л Н против
разпореждане № 9623/17.12.2021г., постановено от Районен съд- Бургас по ч. гр. д. №
8667/2021г. С това разпореждане е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ЕМ. Т. М., ЕГН: ********** от гр. К,
обл.***, ул. *** № *** за сумата от 213,32 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.08.2019г. до 18.10.2019г. поради недействителност на договор за финансов
лизинг от 26.02.2019г. на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК (неясно
формиран ГПР от 49,25% при ГЛП от 41,16%) и поради противоречие на договора с добрите
нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД (уговореният годишен лихвен
процент от 41,16 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва).
Частният жалбоподател оспорва изводите на районния съд и подчертава, че ГПР от
49,25% е посочен в т.9 от договор АG0006819, а т.16 от същия препраща към общите
условия. „Мого България“ ООД развива тезата, че уговорения ГЛП не надвишава
петкратния размер, поради което приетото от съда основание за нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави, е несъстоятелно. Частният жалбоподател иска от съда
да отмени оспореното разпореждане и да разпореди на първоинстанционния съд да издаде
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 213,32 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019г. до 18.10.2019г.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с представените по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
обжалваното разпореждане поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК разпоредбите на закона се прилагат за
1
договор за наем или лизинг, при които е предвидено задължение за закупуване на стоката –
предмет на договора. В конкретния случай договорът за финансов лизинг е сключен със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Поради това, нормите
на ЗПК намират приложение. Правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисква в договора да се
посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В процесния казус годишният процент на разходите,
действително е посочен в т.9 от договора, но не са посочени останалите елементи, които са
взети предвид при определянето му. Поради това, изводът на районния съд е правилен и
обоснован.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9623/17.12.2021г., постановено от Районен съд-
Бургас по ч. гр. д. № 8667/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2