№ 1106
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100902235 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и чл.
74 ТЗ.
Ищецът Л. К. С. твърди, че има качеството на съдружник в „Пенгуин
травъл“ ООД. Сочи, че на 08.11.2024 г. е проведено общо събрание на
съдружниците в дружеството, на което са взети решения по т. 1 от дневния ред
за назначаване за управител на дружеството на В.Й. Д., която да действа
заедно с управителя Л.В.П. и по т. 2 от дневния ред за приемане на промени в
дружествения договор – на нова разпоредба на т. 34 от дружествения договор
със следното съдържание: „Забранява се на съдружниците да извършват
конкурентна дейност на дейността на „Пенгуин травъл“ ООД. Поддържа, че
решението по т. 1 от дневния ред е нищожно, тъй като е постановено в
нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ вр. с чл. 137, ал.1, т. 5 ТЗ и предявява главен
иск за установяване нищожността на това решение. Предявява евентуален на
него конститутивен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на няколко
основания. На първо място, поради това, че в поканата за свикване на общото
събрание не е посочено името на новоизбрания управител на дружеството,
поради което е нарушено правото на ищеца като съдружник да се подготви за
събранието като получи информация кое е лицето и какви качества притежава
за длъжността; сочи, че информация за новоизбрания управител, извън
имената и ЕГН, не са посочени и с предложението за избора му, направено на
самото общо събрание. На следващо място твърди, че това решение
противоречи на т. 32 от дружествения договор, в която е предвидено, че
дружеството се представлява от управител или управители заедно или
поотделно, ако са повече от един, т.е. не е предвидена възможност вторият
управител да действа само заедно с вече вписания такъв. Излага доводи, че
липсва обосновка на предложителя за така взетото решение.
1
Предявява конститутивен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението по т.
2 от дневния ред на общото събрание. Твърди, че така взетото решение не е
включено в дневния ред на отправената покана за свикване на събранието,
както и че същото противоречи на духа на ТЗ по аргумент от чл. 142 ТЗ,
установяващ забрана за конкурентна дейност само за управителя на ООД, но
не и за неговите членове. Излагат се доводи, че решението противоречи на чл.
15, ал.1, т. 2 и т.3 ЗЗК и на основание чл. 15, ал.2 ЗЗК е абсолютно
незаконосъобразно.
Ответникът „Пенгуин травъл“ ООД“ оспорва исковете. Твърди, че след
провеждане на събранието – по отношение на подписите на съдружниците, с
чиито гласове е взето решението по т. 1 от дневния ред, на 12.12.2024 г. е
извършена нотариална заверка на подписите и съдържанието на документа,
като ищецът Л. К. С. е бил поканен да се яви при нотариуса да бъде
извършена заверка и на неговия подпис, но той не е оказал съдействие за това.
Оспорва да е необходимо в поканата за свикване на общото събрание да е
посочено името на новоизбрания управител. Оспорва да е налице нарушение
на т. 32 от дружествения договор. Твърди обосноваване на предложението за
нов управител да не е необходимо за законосъобразността на взетото решение.
Твърди, взетото решение по т. 2 да е включено в поканата за свикване на
събранието Оспорва да е налице противоречие на решението по т. 2 с чл. 143
ТЗ. Сочи, че нарушението на чл. 15 ЗЗК е неприложимо по отношение
решенията на общите събрания на съдружници в ООД, които нямат характер
на сделка/споразумение по смисъла на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа доводите си в
исковата молба. Оспорва неподписването пред нотаруис на протокола от
проведеното общо събрание да представлява негово недобросъвестно
поведение, тъй като към този момент той вече е оспорил решението на
общото събрание на това основание, а и не е получавал покана да се яви за
подпис пред нотариус.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
доводите в отговора на исковата молба.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
По делото са безспорни и общоизвестни /като вписани в търговския
регистър/ следните обстоятелства, които съдът приема за установени: На
08.11.2024 г. е проведено общо събрание на съдружниците на „Пенгуин
травъл“ ООД, на което са присъствали всички съдружници – Л.В.П. с дялово
участие 800,00 лева, Н.Н.К. със 100,00 лева дялово участие и Л. К. С. със
100,00 лева дялово участие, на което са взети следните решения: по т. 1 от
дневния ред за назначаване за управител на дружеството на В.Й. Д., която да
действа заедно с управителя Л.В.П., по т. 2 от дневния ред за приемане на
промени в дружествения договор – на нова разпоредба на т. 34 от
дружествения договор със следното съдържание: „Забранява се на
съдружниците да извършват конкурентна дейност на дейността на „Пенгуин
травъл“ ООД.
Видно от представения протокол от проведеното общо събрание на
съдружниците, решенията са взети с мнозинство 90% от капитала, като
протоколът е подписан от адв. М. В., като пълномощник на съдружника
Л.В.П., Н.Н.К. и Л. С..
2
На 12.12.2024 г. /след подаване на исковата молба/ от помощник
нотариус М.Г. при нотариус П.П. е извършена последваща нотариална заверка
на подписите, положени от адв. М. В. и от Н.Н.К., както и на съдържанието на
представения пред нотариуса документ. С нотариална покана, връчена на
съдружника Л. К. С. на 16.12.2024 г., дружество „Пенгуин травъл“ ООД го е
поканило да се яви в нотариалната кантора на нотариус П.П. в периода
12.12.02024 г. – 20.12.2024 г. за извършване нотариална заверка на подписа и
съдържанието на протокол от общо събрание на дружеството, проведено на
08.11.2024г., като в посочения период С. не се е явил пред нотариуса.
По главния иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК по
отношение решението по т.1 от дневния ред:
Предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ вр. с чл. 137, ал.1, т. 5 ТЗ за
взетите решения за избор/освобождаване на управител е необходимо да бъде
съставен протокол с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е
предвидена писмена форма. Съгласно чл. 137, ал.5 решенията взети в
нарушение на предходната алинея са нищожни. В настоящия случай в
дружествения договор изрично предвиждане за отклонение от предвидената в
закона специална форма за действителност не е налице.
Спорни са следните два въпроса: може ли нотариалната заверка на
подписите и съдържанието да бъдат извършени в последствие и нарушено ли
е изискването за форма, когато нотариалната заверка на подписите не включва
подписа на съдружник, който е гласувал против вземане на решението и е
предприел действия по предявяване на иск за отмяната му.
На първия въпрос изричен отговор дава разпоредбата на чл. 589, ал.2
ГПК, приложима и по отношение едновременната заверка на подписите и
съдържанието на документ по чл. 590, ал.4 ГПК, която норма предвижда
възможност за лично явяване пред нотариус на лицата подписали документа,
които да потвърдят вече положените от тях подписи. По въпроса за
възможността за последваща нотариална заверка на подписите и
съдържанието на протокола от проведено общо събрание на съдружниците в
ООД - след датата на провеждане на общото събрание на дружеството, на
което са взети решения изискващи квалифицирана форма за действителност
по чл. 137, ал.4 ТЗ, е налице и произнасяне по реда на чл. 290 ГПК от ВКС в
Решение № 113 от 18.12.2020 г. по т. д. № 2217/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В
посоченото решение е прието, че “ Създаването на нови, ал. 4 и, ал. 5 на чл.
137 ТЗ, от една страна, цели препятстване представянето пред търговския
регистър на неистински протоколи от заседания на общото събрание, но, от
друга страна, изричното прогласяване на нищожност, не на вписването на
обстоятелства, а на решенията на общото събрание, които не са обективирани
в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието,
извършени едновременно, сочи на въведено специално основание за
нищожност. Безспорно изготвянето на протокола в писмена форма и
нотариалните заверки на подписите и на съдържанието следват по време
вземането на решение от общото събрание.“
На втория въпрос също е даден отговор в практиката на ВКС. В
Решение № 144 от 02.06.2025 г. по к. т. д. № 1550/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС
е прието, че изискването на чл. 137, ал. 4 от ТЗ за форма за действителност на
протокола от ОСС, има за цел да удостовери, че общото събрание на
3
съдружниците е взело отразените в протокола решения със съдържанието,
което съответства на съхранявания при нотариуса документ и че изявленията,
обективирани в протокола от проведеното ОСС, са направени от
присъствалите на събранието съдружници. В решението изрично е прието, че
изискването за заверка на подписа е свързано с необходимост от нотариална
заверка на подписите на всички присъствали на събранието лица, независимо
от характера на техните изявления /за, против или въздържал се/, в т.ч. и по
отношение на присъствалия на събранието съдружник, който предвид
разпоредбата на чл. 137, ал.3, изр. второ ГПК, няма право на глас.
Доводите на ответника за превратно упражняване на субективни права
от съдружника С. не могат да бъдат споделени. Възможността за последваща
нотариална заверка на подпис върху частен документ, който вече е съставен и
подписан, в случаите, в които това нотариално удостоверяване е предвидено
като форма за действителност на изявлението, представлява по естеството си
саниране на изявлението. В рамките на правомерното упражняване на правата
на съдружника в такива хипотези е да прецени дали да упражни правото си да
атакува нищожното решение на общото събрание или да предприеме действия
по санирането му чрез извършване на последваща нотариална заверка на
подписа му.
Предвид изложеното предявеният установителен иск следва да бъде
уважен.
С оглед формираните правни изводи за основателност на главния иск не
се е сбъднало извънпроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск
за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред с правно основание чл. 74 ТЗ.
Относно решението за приемане на нова т. 34 от дружествения
договор /т. 2 от дневния ред/:
Предявени са конститутивни искове по чл. 74 ТЗ в предвидения в закона
преклузивен срок. По иск за отмяна на решения на общото събрание на
дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от
ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност на
решението, като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на
отделен иск по чл. 74 ТЗ. В това производство съдът проверява единствено
дали решението е законосъобразно, т.е. има ли нарушения на разпоредбите на
Търговския закон и на дружествения договор, регламентиращи процедурата
по свикване, провеждане на общото събрание и вземане на решенията, както и
такива, регламентиращи определени материални права на
съдружниците/акционерите, но няма право да извършва контрол за
целесъобразност на решенията, взети от върховния орган на дружеството / в
този смисъл т. 8 на Тълкувателно решение № 1/06.12.2022 г. по т.д. № 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС/.
Относно включено на тази точка в дневния ред в отправената
покана.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ общото събрание се свиква с
писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата
на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в
поканата се посочва и дневният ред.
Съобразно практиката на Върховния касационен съд нормата е
императивна, като нарушаването на изискването за посочването за посочване
на въпроса в дневния ред на поканата води до незаконосъобразност на
4
взетото решение / в този смисъл решение № 90 от 10.09.2019 г. по т. д. №
1141/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
В настоящия случай поканата за свикване на общо събрание на
ответното дружество на 08.11.2024 г. включва по т. 2 от дневния ред изрично
предложение за промяна на дружествения договор чрез приемане на нова
разпоредба в смисъл „забрана на съдружниците да извършват конкурентна
дейност на дейността на „Пенгуин травъл“ ООД“. Ето защо искът се явява
неоснователен на това основание.
Относно противоречие на решението на духа на чл. 142 ТЗ и
разпоредбите на чл. 15, ал.1, т. 2 и т.3 ЗЗК.
Атакуваното решение не е свързано с процедурата по свикване и
провеждане на общото събрание. Следва да бъде извършена преценка за това
доколко оплакванията на ищеца са свързани с нарушаване на императивни
разпоредби на закона уреждащи материални права на съдружниците в ООД.
Нормата на чл. 142 ТЗ въвежда забрана за извършване на конкурентна
дейност по отношение на управителя на дружество с ограничена
отговорност, като закона изрично не регламентира възможността
съдружниците да осъществяват такава дейност.
Разпоредбите на чл. 15, ал.1, т. 2 и т. 3ЗК уреждат поведението на други
субекти – участници в търговските отношения, и нямат отношение към
правата на съдружниците в ООД.
Съдът намира, че това оплакване в исковата молба не е свързано с
конкретно нарушение на правна норма уреждаща материални права на
съдружниците в ООД, а касае въпрос на целесъобразност на решението,
която не подлежи на съдебен контрол.
Предвид изложеното, предявеният иск за отмяна на решението по т. 2
то дневния ред следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Уговореното между ищеца и адв. Х. Р. възнаграждение е в размер на
2520,00 лева с ДДС. Уговореното между ответника „Пенгуин травъл“ ООД“ и
адвокатско сдружение „И. и В.“ е в размер на 3120,00 лева с ДДС.
В Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално
запитване по т. 2 е прето, че: „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.“ Даденото в решението на СЕС
тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните
съдилища, поради което съдът не следва при при възлагане на разноските на
5
насрещната страна да съобразява минимумите на адвокатските
възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи
възнаграждение и под тях, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, имуществения интерес, предмета на спора. Изискването
за справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение е
предвидено и в чл. 36, ал.2 ЗАдв. От смисловото тълкуване на разпоредбата,
както и тази на ал. 4 следва, че адвокатското възнаграждение се уговаря за
определена работа – т.е. за представителство по конкретно дело общо по
всички искове. Предвид характера на предявените искове - установителен иск
за нищожност на решение на общото събрание на ООД и конститутивни
искове за отмяна на решения, взети на същото общо събрание, съдът намира,
че възнаграждението следва да бъде определено общо при съобразяване
размера според чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа - 1250,00 лева без ДДС или 1500,00 лева с ДДС.
Производството по делото е с обичайната фактическа и правна
сложност. Делото е приключило с провеждане на едно открито съдебно
заседание, като са събрани само писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че уговореното между ищеца и
адвокат Х. Р. възнаграждение и това уговорено между „Пенгуин травъл“
ООД“ и адвокатско сдружение „И. и В.“ са прекомерни и следва да бъдат
намалени до размер от 2000,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1080,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. К. С., ЕГН:
********** срещу „ПЕНГУИН ТРАВЪЛ“ ООД, ЕИК: ********* иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, че решение по т. 1 от дневния ред на Общо
събрание на съдружниците на „ПЕНГУИН ТРАВЪЛ“ ООД, проведено на
08.11.2024 г., за назначаване за управител на дружеството на В.Й. Д., която да
действа заедно с управителя Л.В.П. е нищожно като взето при неспазване на
предвидената в чл. 137, ал. 4 ТЗ вр. с чл. 137, ал.1, т. 5 ТЗ форма за
действителност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. К. С., ЕГН: ********** срещу
„ПЕНГУИН ТРАВЪЛ“ ООД, ЕИК: *********, искове с правно основание
чл. 74 ТЗ за отмяна на решение по т. 2 от дневния ред на Общо събрание на
съдружниците, проведено на 08.11.2024 г., за изменение на дружествения
договор чрез приемане на нова т. 34 „Забранява се на съдружниците да
извършват конкурентна дейност на дейността на „Пенгуин травъл“ ООД“ като
незаконосъобразно поради невключване на точката в дневния ред на поканата
за свикване на общото събрание, както и поради нарушение на закона - духа
на чл. 142 ТЗ и разпоредбите на чл. 15, ал.1, т. 2 и т.3 ЗЗК.
ОСЪЖДА „ПЕНГУИН ТРАВЪЛ“ ООД, ЕИК: ********* да заплати
на Л. К. С., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по
6
делото в размер на 1080,00 лева.
ОСЪЖДА Л. К. С., ЕГН: ********** да заплати на „ПЕНГУИН
ТРАВЪЛ“ ООД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по
делото в размер на 1000,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7