Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр.Кюстендил, 12.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на пети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 362 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Регионален отдел „Метрологичен надзор - Западна
България” в Главна дирекция „Метрологичен
надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), чрез началника Г. Х. Д.,
оспорва Решение № 378/25.10.2019г. на
Районен съд–Дупница по НАХД №
417/2019г., с което е отменено Наказателно постановление № СИ-80/19.03.2019г. Релевирано е
касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът „К.в.” ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което
е отменено
Наказателно
постановление № СИ-80 от 19.03.2019год., издадено от началника на РО „Метрологичен надзор - Западна България” в Главна дирекция
„Метрологичен надзор”, с което на „К.в.“ ЕООД
за нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията, на основание чл.85, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона
за измерванията, е наложена имуществена санкция в размер на 200лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 13.09.2018г. около 11.20
часа при извършена надзорна проверка от
органи на ДАМТН на обект – водопроводно отклонение към заведение „Кафе“, намиращо се в гр.
Бобов дол, ул. „27 октомври“, бл.13, ап.17, партиден номер 6523076, е констатирано, че търговското дружество, което осъществява
водоснабдяване на територията на гр. Бобов дол, използва водомера във водопроводното
отклонение за измерване на доставената вода за питейно-битови нужди с цел
осъществяване на търговски плащания, т.е. като средство за измерване, попадащо
в приложното поле на чл.5 от ЗИ; че водомера е за
студена вода тип ЕТК с технически и метрологични
характеристики Qn = 2,5
куб.м./ч.; че се намира
в
употреба и има знак за първоначална проверка от 2009г.; че липсва знак за
последваща проверка, която се извършва на 5 години и
е била дължима към 31.12.2014г.
Установените фактически обстоятелства са отразени в издадения АУАН № 2БЛ-178
от 22.10.2018год., който е връчен на лицето Г. В. Н., посочен като пълномощник.
Към административнонаказателната
преписка е приложено пълномощно от 04.10.2018г. с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя Г.С.Г. в качеството му на управител на “К.в.” ЕООД, с което е упълномощен Г. В.
Н. с права да представлява дружеството пред Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ на ДАМТН.
В
производството пред въззивния съд са разпитани актосъставителят и свидетелите на съставянето на акта, които с показанията си потвърждават изложените фактически
обстоятелства, относими към релевираното деяние.
При изложените обстоятелства, районният съд
отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност.
Приема се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство, водещо до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, а именно – неспазване на предвидените в
ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за
установяване на административното нарушение, което е
ограничило възможността на санкционираното дружество да реализира правото си на защита.
Касационната инстанция, при
служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218,
ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия.
Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и
относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на
осн.чл.221,
ал.2 от АПК следва да се
остави в сила.
Обосновани от доказателствата и съответни на закона са решаващите правни изводи
на районния съд за допуснати съществени нарушения в
административнонаказателното производство. Не са спазени процесуалните правила относно реда за
връчване на съставения АУАН, което сериозно е ограничило възможността на
нарушителя да реализира
правото си защита. Безспорно е по
делото, че акта е връчен на лицето Г. В. Н.
в качеството му на пълномощник на дружеството. В специалния
закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и
наказателни постановления на юридически
лица и търговци, включително на упълномощен представител и не се съдържа
забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от
нарушителя - търговско дружество, респ. от управляващия
същото, т.е. съществува процесуална
възможност за връчване на АУАН на упълномощено лице. Но в случая, извън
преценката на АНО е останал обема на предоставената от управителя на “К.в.” ЕООД, представителна власт на получателя на
акта Г. В. Н..
Видно от приложеното към преписката пълномощно от 04.10.2018г., последният е упълномощен да представлява
дружеството пред Главна дирекция
„Метрологичен надзор“ на ДАМТН.
От анализа на съдържанието на представеното
пълномощно следва, че в обема на пасивната
представителна власт на
пълномощника не се включва представителство на дружеството пред АНО в
образуваните срещу него административнонаказателни производства, подписване и
получаване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления. Липсва изрично съгласие на упълномощителя за получаване на книжа
в извънсъдебната фаза на образуваното административнонаказателното производство
от друго лице. Текстът в пълномощното не покрива визираното изискване.
Разпоредбите на чл.43, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН задължават актосъставителя да
предяви акта за установяване на административното нарушение на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише, както и да му връчи препис от
него срещу разписка. Това е гаранция за спазване правото на нарушителя за лично
запознаване с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за
защита посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на
такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, с възможността по чл.44, ал.2 от ЗАНН за сочене на писмени
или веществени доказателства, които следва да се съберат служебно за
установяване на обективната истина по спора. Връчването на АУАН на лице, което не притежава
визираните пълномощия е незаконосъобразно и има за резултат сериозно
ограничаване правото на защита на нарушителя. Горните съображения се
потвърждават и от функциите на АУАН като акт, с който се повдига и предявява
административнонаказателното обвинение. Липсата на надлежно
връчен АУАН е
съществен порок на процедурата по издаване на наказателното постановление,
който не може да бъде саниран по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Нещо повече,
нормата на чл.52, ал.2 от ЗАНН
предвижда задължение на административнонаказващия орган да върне акта на
актосъставителя, когато установи, че същият не е бил предявен на нарушителя.
С оглед на изложеното, се констатира допуснато съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, поради което издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и правилно районният съд го е отменил. Дължимо е решение при усл. на чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
Възражението в касационната жалба за нарочно съставяне на
пълномощното във връзка с покана за съставяне и връчване на АУАН не опровергава горния извод, тъй като не
отменя задължението на актосъставителя да връчи АУАН лично на нарушителя, респ.
на законния представител при нарушител -
търговско дружество, поради което
отклонението от правилото налага изрично упълномощаване, което в случая не е
налице.
Водим от горното и
на осн. чл. 221,
ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 378 от 25.10.2019г. на Дупнишкия районен съд, постановено по НАХД № 417/2019год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.