Определение по дело №1447/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20191730101447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ

 

Гр.Радомир,06.07.2020 г.

 

Радомирският районен съд  в публично съдебно заседание на 06.07.2020 г. в състав:

 

Районен съдия:РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

Съдебни заседатели:

 

 

 

при участието на секретар:М. М. и прокурора: . сложи за разглеждане гр. дело № 1447 по описа за 2019 год., докладвано от съдията.

На именното повикване в 11.00 часа се явиха:

 

Ищецът ЕТ „С.К. У.“, редовно уведомен, представлява се от адв. П. с пълномощно по делото.

 Ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД, редовно уведомено, не изпраща представител.

Съдът докладва молба с рег. № 2600/01.07.2020 г. от юк М., пълномощник на „Ч.Е.Б.“ АД, с която моли делото да се разгледа в отсъствието на представител на ответното дружество. Не се противопоставя да се изслуша вещото лице, ако СТЕ е представена в срок. Поставени са допълнителни въпроси към вещото лице, като по т. 4 от заключението – оспорва изцяло, като моли съда при постановяването на крайния съдебен акт да прецени доказателствената стойност на заключението, като вземе предвид направените оспорвания и ги съпостави с доказателствения материал по делото. В молбата са изложени съображения по съществото на делото, както и е направено искане за присъждане на разноските по делото. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО продължава изясняването на фактическата страна на спора.

Съдът констатира, че по делото е постъпило заключение на вещото лице по допуснатата СИЕ. Същото е в срока по чл.199 ГПК, поради което не е налице процесуална пречка за изслушване на вещото лице.

Сне се самоличността на вещите лица.

В.Ж.П.: 73 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и дела.

Предупредена по чл.291 от НК. Обеща да даде обективно и вярно заключение.

Вещото лице: Поддържам заключението.

На въпроси на адв. П.:

Няма данни за какво задължение е формирана главницата от 300,44 лв. Във фактурата е отразено, че това е за предоставени мрежови услуги. Възможно е това да са суми за такса „достъп“.  Няма данни на ищеца да е върната сумата за такса „включване“.

Адв. П.: Нямам въпроси.

Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да бъде прието към доказателствения материал по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и прилага към доказателствения материал по делото заключението на вещото лице.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплати възнаграждение от внесения депозит, за което да се издаде РКО.

Съдът констатира, че по делото е постъпило заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Същото е в срока по чл.199 ГПК, поради което не е налице процесуална пречка за изслушване на вещото лице.

Сне се самоличността на вещото лице.

И.К.К.: 63 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела.

Предупреден по чл.291 от НК. Обеща да даде обективно и вярно заключение.

Вещото лице: Поддържам заключението. Допуснал съм няколко технически грешки в заключението. На първа страница , последния ред, абонатния номер да се чете **********. На втора страница, в т. 4 абонатния номер е отново същия. На същата страница номера на електромера е 12216987. На следващата страница абонатния номер и номера на електромера са посочените по-горе от мен.

На въпроси на адв. П.:

Касае се в случая за допусната от мен техническа грешка при отразяване на абонатния номер. Разстоянието от стълба на улицата, на който е монтирано таблото, до фургона на ищеца е не повече от 20 метра. Така, както е изпълнено монтирането на електромера във фургона, такива бяха изискванията за неговия монтаж към 1999 г.

Адв. П.: Нямам въпроси.

На въпроси от юк М., поставени в докладваната по-горе от съда молба.

Кабелът ШКПТ 4х6 мм. е бил от стълба до фургона, а сега е отрязан пред входната врата на фургона. Усуканият кабел не знам чия собственост е, става въпрос за трифазно захранване. Не мога да кажа от кого е поставен този усукан кабел.

На въпроси на адв. П.:

Кабелът не е свързан с новото табло.

Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да бъде прието към доказателствения материал по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и прилага към доказателствения материал по делото заключението на вещото лице.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплати възнаграждение от внесения депозит, за което да се издаде РКО.

Съдът пристъпи към разпит на допуснатия свидетел.

Сне се самоличността на свидетеля.

К.Ц.К.:61г., българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство и дела.

Предупреден по чл.290 от НК. Обеща да говори истината.

Свидетелят: От с.И. съм, живея в Радомир. До 1997 г. или 1998 г. имах фирма, която се занимаваше с производство на безалкохолни напитки. След това приключих дейността. Имам имот в с. И.. Имотът е електроснабден. Познавам С.К.. Не знам неговия имот къде е. По никакъв повод не се е налагало да взимам ток от ищеца. Не сме имали търговски взаимоотношения.

Свидетелят: Моля да ми бъде заплатен внесения депозит в размер на 30 лева.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля внесения депозит по делото в размер на 30 лева.

Адв. П.: Нямам други въпроси. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноски и претендирам такива.

Съдът в изпълнение на задължението си да следи служебно за процесуалната допустимост на предявения иск, намира, че в случая производството по делото е образувано по процесуално недопустим иск, като за ищеца липсва правен интерес от провеждане на настоящото производство по следните съображения:

За да бъде титуляр на задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период електрическа енергия, ищецът трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот“. В разглеждания случай правен интерес от предявения иск би могъл да е налице, ако се твърди и установи, че действително между страните по материалното правоотношение съществува спор дали вземанията са погасени по давност, т. е. освен че кредиторът изисква от длъжника плащане, заявява изрично, че вземанията не са погасени по давност, а длъжникът отказва да ги заплати именно на това основание. Горната хипотеза не е налице. В случая не се установявало по делото ищецът да има задължение към ответника, като в този смисъл е и заключението по приетата СЧЕ. От страна на ответното дружество също са изложени твърдения, че в счетоводството на ответника липсва задължение за ползвана и незаплатена ел. енергия от страна на ЕТ „С.К. – У.“. При ответника няма и разкрита партида на името на ЕТ „С.К. – У.“, като цитираният в исковата молба абонатен номер всъщност е по партидата на К.Ц.К.. На следващо място се установява, че ищецът е заявил пред ответното дружество искане за откриване на партида /присъединяване към електроразпределителната мрежа/, но не е получил отказ вследствие наличието на процесното задължение.

По изложените съображения и след като по делото безспорно се установява, че ищецът няма непогасени задължения към ответното дружество и наред с това не притежава качеството „потребител на ел. енергия“, съдът приема, че за последния липсва правен интерес от водене на иска по чл. 124 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено, като образувано по процесуално недопустим иск. Изложените мотиви важат в пълна степен и по отношение на иска по чл. 79 ЗЗД, тъй като възможността ищецът да иска присъединяване към електроразпределителната мрежа не е препятствана от незаплащането на дължими суми за ел. енергия, каквито безспорно по делото се установи, че не са налични и за ищеца съществува възможност да поиска да бъде присъединен, след изпълнение на съответната административна процедура. 

Воден от изложеното и след като констатира, че предявените искове са недопустими, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1447 по описа на РдРС за 2019 г.

На основание чл. 78, ал.4 от ГПК осъжда ищеца да заплати на ответното дружество сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС, в едноседмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за ответника – от датата на съобщението.

 

Заседанието се закри в 11.20 ч.

 

 

Протоколът се изготви в с.з.

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                СЕКРЕТАР: