РЕШЕНИЕ
№246
С., 26.11.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети май през две хиляди двадесет и първата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО
ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Н. сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 352 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Л.И.Й., В.Н.Й., Г.Д.Й. и И.Д.Й.,*** са предявили срещу Община С. иск за установяване по
отношение на ответника, че към момента на колективизацията на земята в с. Д.,
Община С. наследодателят на ищците И.Д.Й. е бил собственик на недвижим имот,
представляващ нива с площ 9 дка в местността „Лаго“ в землището на с. Д., при
съседи: река И., „Мадано“ на наследници на Й., път и общинско място.
Твърди се в исковата молба, че
ищците са наследници на И.Д.Й.,***, починал на 15.11.1992 г. и че въз основа на
успешно проведен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с Решение № 1623Д от 13.05.2008
г. на ОС „Земеделие и гори“ – С. на наследниците на И.Д.Й. било възстановено
правото на собственост върху гореописания имот в стари реални граници. Процедурата
по възстановяване на правото на собственост имота в стари реални граници не
била завършена с издаване на решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, придружено със
заверена скица на имота, тъй като в хода на административното производство се
установило, че признатият за възстановяване на наследниците на И.Д.Й. имот
попада върху имот собственост на Община С., а именно върху имот с идентификатор
23039.7.373 съгласно писмото от Общинска служба „Земеделие“ – С. до един от
ищците. Ищците твърдят, че към момента на колективизацията на земята в с. Д. техният
наследодател И.Д.Й. е владял недвижимия имот, индивидуализиран в исковата молба
в границите му към този минал момент и е бил негов собственик на основание
приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно писмо от
Министерство на земеделието и горите, сектор „Гори, лов и рибарство“ до И.Й. от
25.02.1948 г. и приложената към него скица и обяснителна записка. Твърдят също
така, че съгласно представената към исковата молба служебна бележка от Кметство
с. Д. от 06.07.2001 г. на И.Й. били утвърдени 9 дка от Министъра на земеделието
в местността „Лаго“ считано от 12.02.1948 г. Евентуално претендират
наследодателят им да е бил собственик на имота на основание придобивна
давност въз основа на непрекъснато владение върху имота в периода от 1948 г. до
колективизацията на земята в с. Д. през 1958 г. Тези обстоятелства обосновават
според ищците правния им интерес от разрешаване със сила на присъдено нещо на
спора за материално право относно заявения от тях земеделски имот към момента
на колективизацията на земята в с. Д..
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище
за нередовност на исковата молба, както и за недопустимост и неоснователност на
иска. Срещу основателността на иска излага съображения, че решение №
1623Д/13.05.2008 г. на ОС“ ЗГ“ – С. е незаконосъобразно, тъй като към този
момент за землището на с. Д. е бил утвърден план за земеразделяне. В тази
връзка изтъква (а и конкретизира чрез пълномощника си в с. з. на 08.03.2021
г.), че Община С. е била собственик на имота, възстановен с т. 22 от Решение №
00901/15.10.1999 г. на ОС „ЗГ“ – С. към момента на колективизацията на земята в
с. Д.. Независимо от това счита, че с оглед наличието на утвърден план за
земеразделяне за землището на селото искът е недопустим поради липса на спор за
материално право към минал момент относно собствеността върху имота, посочен от
ищците. Оспорва представената от ищците служебна бележка от кметство с. Д.,
като твърди, че съдържанието й е невярно и излага доводи, че същата не е
издадена въз основа на извлечение от емлячни или
данъчни регистри. Излага и съображения, че Община С. е собственик на имота
понастоящем, за което били съставени Акт за частна общинска собственост от
28.08.2002 г. и впоследствие - Акт за частна общинска собственост от 02.02.2005 г.
Пред съда ищците се представляват
от пълномощника им адв. Стойка Карабонева,
която заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от
пълномощника си юрк. Даниела Оцетова,
която заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Неоснователни са доводите на
ответника в отговора на исковата молба за нередовност на исковата молба поради несъответствие
между обстоятелствената й част и петитума й.
Погрешната интерпретация в исковата молба, че последиците на решение №
1623Д/13.05.2008 г. на ОС „Земеделие и гори“ – С. се състоят във възстановяване
на посочения в него имот на наследниците на И.Д.Й. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници се дължи до голяма степен на непрецизността
на формулировката на самото приложено към нея решение на административния орган.
В останалата част на исковата молба ищците еднозначно твърдят, че
административната процедура по възстановяване на правото на собственост върху
посочения в това решение имот не е приключила и правото на собственост върху
него не им е възстановено, тъй като имота попадал върху вече възстановен имот –
собственост на Община С.. Тези изложени от ищците обстоятелства представляват
твърдения за наличие на спор за материално право – за принадлежността на
правото на собственост върху имота към един минал момент, чието разрешаване със
сила на пресъдено нещо е от значение за определяне на
лицата, на които следва да бъде възстановено правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ. От друга страна, ищците не могат и не са длъжни да знаят при какви
условия е извършено възстановяването на имота по ЗСПЗЗ в полза на ответника,
поради което посочването в исковата молба (макар и лаконично), че имотът на
наследодателя им попада във вече възстановен имот е достатъчно, за да се
приеме, че ищците твърдят конкуренция на права върху процесния имот към един
минал момент, а именно – към момента на колективизацията на земите в с. Д.,
Община С.. Освен това, ищците не са длъжни да посочват в исковата молба геодезически координати или други данни за „припокриването“
между претендирания като собствен на наследодателя им
към посочения минал момент недвижим имот и имота, възстановен на ответника, тъй
като това обстоятелство подлежи на доказване в настоящото производство.
В обобщение, цялостното
съдържание на исковата молба и единството между обстоятелствената й част и
нейния петитум обосновават процесуален извод, че исковата
молба е редовна и че с нея е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ.
Искът е допустим. За ищците е
налице правен интерес от предявяване на иска с оглед изложените в исковата
молба обстоятелства, че на ответника е възстановено право на собственост върху
имот, част от който представлява собствения на наследодателя им недвижим имот
към момента на колективизацията на земята в с. Д., Община С., които в крайна
сметка се свеждат до твърдения за наличие на спор с ответника относно
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към минал
момент. При наличие на такива твърдения действителното наличие на очертания от
ищците правен спор следва да се преценява с оглед основателността на иска.
На следващо място, искът е
допустим и с оглед обстоятелството, че за възстановяване на процесния имот в
полза на ищците като наследници на И.Д.Й. въз основа на влязлото в сила решение
по гр. д. № 206/2007 г. на РС – С. е образувано и не е приключило
административно производство пред ОС „Земеделие и гори” – С. (понастоящем ОС
„Земеделие“ – С.). Този извод се налага от обстоятелството, че макар и в
решение № 1623Д/13.05.2008 г. на ОС „ЗГ“ – С. да е посочено, че с него се
възстановява право на собственост на наследниците на И.Д.Й. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху нива с площ 9 дка в землището на с. Д.,
м. „Лаго“, при граници и съседи р. И., Мадано на н-ци
на Й., път и общинско място, в това решение имотът не е индивидуализиран с
номер по КВС на селото и с настоящи граници и съседи, а и към решението не е
приложена скица. Поради това административното производство по възстановяване
на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ не е приключило.
Макар и по изложените съображения
да е допустим, искът е неоснователен.
Установява се от представеното
удостоверение за наследници, че ищците са наследници по закон на И.Д.Й.,
починал на 15.11.1992 г.
С влязло в сила решение по гр. д.
№ 206/2007 г. по описа на РС – С., постановено по иск с правно основание чл.
11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е признато за установено по отношение на Общинска служба
„Земеделие и гори“ – С. и Община С., правото на ищците, като наследници по закон
на И.Д.Й., да възстановят собствеността си върху недвижим имот – нива с площ 9
дка в местността „Лаго“ в землището на с. Д., Община С., при съседи: река „И.“,
„Мадано“ на наследници на Й., път и общинско място.
Ответникът Община С. е участвал
като страна в производството по иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което е
обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното
решение по този иск относно установяването, че ищците като наследници на И.Д.Й.
имат право на възстановяване на собствеността върху описания в решението имот.
Затова тази констатация не подлежи на ревизия в настоящото производство.
Предмет на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е не установяването на
обстоятелството, че ищците са пропуснали срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ да
заявят имота за възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред, а
установяването на правото им – обусловено от право на собственост на
наследодателя им към момента на обобществяването на
земята – на възстановяване на собствеността върху имота по административен ред
въпреки че са пропуснали срока за това. Затова и въз основа на влязлото в сила
съдебно решение по гр. д. № 206/2007 г. на РС – С. съдът приема, че към момента
на колективизацията на земята в с. Д. наследодателят на ищците е бил собственик
на описания в съдебното решение имот на основание придобивна
давност.
Въз основа на това влязло в сила
съдебно решение в Общинска служба „Земеделие и гори“ – С. (ОС „ЗГ“ – С., понастоящем
ОС „Земеделие“ – С.) е образувана административна преписка с вх. №
1623Д/13.05.2008 г., по която е постановено решение със същия номер и от същата
дата, с което на наследниците на И.Д.Й. е възстановено право на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имота, така както същият е описан в
съдебното решение.
Както вече се посочи, независимо
от формулировката в решение № 1623Д/13.05.2008 г. на ОС „ЗГ“ - С., че с него на
ищците се възстановява право на собственост върху земеделска земя в стари
реални граници, то няма такъв ефект, визиран в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ,
защото в него не са посочени категорията на имота и съседите му към настоящия
момент, а и не е придружено със скица. Обсъжданото решение на административния
орган е от категорията на решения за признаване на право на възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи, като постановяването му е било до
голяма степен излишно предвид успешно проведения иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
а предмет на образуваното впоследствие административно производство е била
най-вече идентификацията на имота на място и постановяване на решение по чл.
14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, в което имотът да бъде индивидуализиран по неговите актуални
местоположение, площ, граници и категория и за него да бъде издадена скица.
До постановяване на такова
решение не се е стигнало, тъй като при идентификацията на подлежащия на
възстановяване на ищците имот същият бил заснет като проектен имот с
идентификатор 23039.7.473 с площ 8992 кв. м. (вж. скицата-проект на л. 11 от
делото), но той попадал върху площта на вече възстановен имот с идентификатор
23039.7.373 – собственост на Община С.. За тези обстоятелства ищецът Г.Д.Й. бил
уведомен с писмо изх. № АГКК-45-15/18 от 15.01.2016 г. от началника на ОС
„Земеделие“ – С. като му било съобщено, че при наличието на спор за материално
право следва да упражни правата си по съдебен ред.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на в. л. инж. К.Д. по назначената съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), а и от устните разяснения на вещото лице в с. з. на
10.05.2021 г. при защитата на заключението му, се установява, че поземлен имот
с идентификатор 23039.7.373 е идентичен с нива, представляваща имот № 390001, с
площ 181,203 дка, Х категория, в местността „Рудежо“
в землището на с. Д., Община С., върху която с т. 22 от представеното по делото
Решение № 00901/15.01.1999 г. на ОС „ЗГ“ – С. е възстановено право на
собственост на ответника Община С. с план за земеразделяне. Поземлен имот с
идентификатор 23039.7.373 впоследствие е получил идентификатор 23039.7.458, а
понастоящем е с идентификатор 23039.7.521 поради провеждане на процедура по
разделяне /делба/, при което е нанесен нов поземлен имот с идентификатор
23039.7.520. Проектен имот с идентификатор 23039.7.473 (т. е. претендираният от ищците) попада с цялата си площ в
поземлен имот с идентификатор 23039.7.521, но не се установява той да е
идентичен с описаната в съдебното решение по гр. д. № 206/2007 г. на РС – С.
нива с площ 9 дка в местността „Лаго“ в землището на с. Д., при съседи: река И.,
„Мадано“ на наследници на Й., път и общинско място,
тъй като на място не се установяват границите на пъстървово
стопанство според представената скица за това стопанство от 1948 г. Пред съда
вещото лице допълнително аргументира последния си извод, сочейки, че при
извършения оглед на място в проектен имот с идентификатор 23039.7.473 не е
могъл да установи граници на рибарници по скицата от 1948 г., както и че една
от границите на описания в исковата молба недвижим имот е река И., но на място проектен
имот с идентификатор 23039.7.473 граничи с поточе, а не с река И., като наред с
това наименованията на местността, в която се сочи да се е намирал описаният в
исковата молба имот и на местността, в която се намира проектният имот с
идентификатор 23039.7.473, се различават.
Съдът кредитира заключението по
СТЕ, ведно с устните разяснения на вещото лице пред съда, тъй като вещото лице
е обосновало изводите си със съдържанието на наличните по делото писмени
доказателства и е извършило оглед на място в процесния
имот, без заключението му да се опровергава от други доказателства. Вещото лице
е категорично, че проектен имот с идентификатор 23039.7.473 – предмет на
извършения от него оглед, не граничи с река И., а тази река е посочена в
исковата молба и в решението по гр. д. № 206/2007 г. на РС – С. като една от
границите на имота на И.Д.Й.. Наред с това, експертният извод на вещото лице,
че не може да установи идентичност на имота на И. Д. Й. с проектен имот с идентификатор
23039.7.473 се дължи и на твърде абстрактното посочване на други два от
съседите на имота съгласно исковата молба и съдебното решение – „общинско
място“ и „път“, за който път вещото лице посочва, че няма ясни следи от такъв
на място.
По тези съображения съдът приема,
че описаният в исковата молба недвижим имот – собственост към 1958 г. на И.Д.Й.,
а именно нива с площ 9 дка в местността „Лаго“ в землището на с. Д. при съседи:
река И., „Мадано“ на наследници на Й., път и общинско
място, не е идентичен с проектен имот с идентификатор 23039.7.473, заснет като
част от собствения на ответника поземлен имот с настоящ идентификатор
23039.7.521 по кадастралната карта на с. Д.. След като не се установява имотът
на наследодателя на ищците, така както е идентифициран като проектен имот в
едностранното административно производство пред ОС „Земеделие“ – С., в
действителност да попада в имота – собственост на ответника като част от него,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При това положение
е без правно значение обстоятелството, установено от писмо изх. № ПО-08.30-49
от 26.01.2021 г. от началника на ОС „Земеделие“ – С. до съда, че обявлението за
одобряване на основание чл. 25, ал. 5 от ППЗСПЗЗ на коригирания план за
земеразделяне за землището на с. Д., е публикувано в „Държавен вестник“, бр. 84
от 24.09.1999 г., което в друга доказателствена и материално-правна ситуация
относно идентичността на описания в исковата молба имот с имот, възстановен на
ответника с план за земеразделяне, също би било самостоятелно основание за
отхвърляне на иска.
С оглед изхода на делото и
искането на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение за правна защита и съдействие по предявения неоценяем
иск в минималния размер по чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, а именно – 80 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.И.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.Й.,
ЕГН **********, Г.Д.Й., ЕГН **********
и И.Д.Й., ЕГН **********, последните
трима с адрес ***, срещу Община С.,
с адрес гр. С., ул. „М.“ № 34, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на
колективизацията на земята в с. Д., Община С., наследодателят им И.Д.Й.,
починал на 15.11.1992 г., е бил собственик на недвижим имот в землището на с. Д.,
Община С., представляващ нива с площ 9 дка в местността „Лаго“, при съседи: р. И.,
„Мадано“ на наследници на Й., път и общинско място,
за който се претендира да представлява проектен имот с идентификатор 23039.7.473
с площ 8992 кв. м. като част от поземлен имот с идентификатор 23039.7.521 по
кадастралната карта на с. Д., Община С..
ОСЪЖДА Л.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.Й., ЕГН **********,
Г.Д.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН **********, последните трима с адрес ***,
да заплатят на Община С., с адрес гр. С., ул. „М.“ № 34, сумата 80 лв. за
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред СОС в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: