№ 4133
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100109925 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
Ищецът Л. С. твърди, че на 05.05.2023 г., около 18:45 часа, в гр. София
Л.М. е управлявал л.а. „Шкода“ с рег. № ********* по ул. „Летоструй“ с
посока от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Слатинска“, кръстовището с ул.
„Поп Грую“. В този момент ищецът пресичал пешеходната пътека отдясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Поради несъобразяване с
правилата за движение от страна на водача на автомобила: задължението за
пропускане на пресичащи пешеходци, бил реализиран пътен инцидент.
Ищецът бил откаран в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където
констатирали травматични увреждания: фрактура на дясно бедро. Проведено
било оперативно лечение с вътрешна фиксация на фрактурата. Ищецът бил
изписан с препоръки за ползване на помощни средства при движение и
ненатоварване на оперирания крайник за 2 месеца. В посочения период
ищецът изпитвал силни и остри болки, получавал помощ от близките си, което
го карало да се чувства непълноценен и в тежест. Споменът за инцидента
оставил травмиращ белег в съзнанието му завинаги. Продължавал да изпитва
страх. Твърди се възстановителният период да не е приключил и към сезиране
на съда. Ищецът посочва, че е сторил разходи за лечение в общ размер 1862,63
1
лв. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Шкода“ с рег. № *********
към датата на процесния инцидент била застрахована от ответното дружество.
На 01.06.2023 г. ответникът е сезиран по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на
обезщетение, но на 21.08.2023 г. застрахователят уведомил ищеца за отказа си
да плати. По изложените съображения ищецът претендира осъждане на
ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50000 лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 1862,63 лв., както и законна лихва върху
главниците считано от 01.06.2023 г. до окончателното изплащане на
претендираните суми.
В отговор на исковата молба ЗАД „Алианц България“ АД оспорва иска.
Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за л.а. „Шкода“ с
рег. № *********. Оспорва механизма на ПТП и настъпването му по вина на
Л.М.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради
поради несъобразяване от страна на пешеходеца с приближаващото превозно
средство и скоростта на движение, както и поради внезапно навлизане на
пътното платно. Оспорва претърпените от ищеца вреди. Посочва, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира на
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По отношение на претенцията за
законна лихва сочи, срокът по чл. 496, ал. 1 е изтекъл на 01.09.2023 г., т.е. най-
ранната дата на претенцията е 02.09.2023 г. Същевременно следва да се отчете
непредставяне от страна на ищеца на посочените от застрахователя
документи. По отношение на имуществените вреди оспорва необходимостта
от направа на разходите в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез адв. М., оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В Констативен протокол за ПТП С пострадали лица № К 248 на Отдел
“Пътна полиция” при СДВР е отразено настъпило на 05.05.2023 г. ПТП между
Л. И. С. (пешеходец) и л.а. Шкода с рег. № *********, управляван от Л.И.М..
Посочено е, че инцидентът е настъпил на ул. “Летоструй” при движение на
лекия автомобил от бул. “Ботевградско шосе” към ул. “Слатинска”, на
2
кръстовището с ул. “Поп Грую”.
Свидетелят И.Н. С., племенник на ищеца, сочи, че на процесната дата се
прибирал с лекия си автомобил и видял чичо си и кучето - седял на улицата на
пътното платно, до него имало автомобил с включени аварийни светлини.
Разбрал, че е блъснат при пресичане на пешеходна пътека. Свидетелят
донесъл инвалидна количка от дома си, поставили в нея ищеца и го завели до
дома му. От чичо си знае, че инцидентът станал на пешеходна пътека.
Шофьорът споделил на свидетеля, че в последния момент е видял кучето, но
не е видял пешеходецът и го е блъснал. Посочва, че ежедневно ищецът минава
по този маршрут с кучето. Свидетелят не забелязал деформации на
автомобила.
Анализирайки събраните писмени, веществени (снимков материал) и
гласни доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Съдебна
автотехническа експертиза инж. А. П. А., дава следния най-вероятен
механизъм на ПТП: на 05.05.2023 г. около 18.45 ч. в гр. София, по ул.
„Летоструй“ в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Селимица“ се е
движил л.а. “Шкода” с рег. № *********, управляван от водача Л.И.М. с
неустановена скорост. Времето е било в светлата част на денонощието, според
свидетеля - слънчево. Платното за движение е двупосочно с широчина 6,9 м.,
със суха асфалтова настилка без неравности и увреждания. След
кръстовището с ул. “Поп Грую” е имало синализирана с пътен знак Д17 и
маркирана тип „Зебра“ пешеходна пътека“. Когато се е приближавал към
кръстовището с ул. „Поп Грую“ от ляво по десния тротоар на ул. „Поп Грую“
се е движил пострадалият пешеходец Л. И. С., който се е разхождал с кучето
си на каишка, кучето е вървяло отпред. Достигайки платното за движение на
ул. „Летоструй“ кучето, което е познавало маршрута си на разходката, е
навлязло в пешеходната пътека. След него водачът му - пострадалият
пешеходец С., също е навлязъл и е предприел пресичане на ул. „Летоструй“.
Водачът а л..а. Шкода Октавия М. въпреки, че е имал обективна възможност
да вижда и да наблюдава приближаващия пешеходец и кучето още преди да са
достигнали платното за движение на ул. „Летоструй“ не е предприел никакви
мерки, за да намали скоростта си предварително и да пропусне възрастния
пешеходец да премине. Той е навлязъл в кръстовището и отново не е реагирал
своевременно за аварийно спиране, поради което л.а. “Шкода” е ударил с
предната си част десния крак на пешеходеца. Не е известно с коя предна част е
3
нанесен удара и не може да се определи, защото в протокола за оглед е
отразено, че няма щети по автомобила. След удара пешеходецът е отблъснат -
отхвърлен напред по посоката на автомобила и странично от него и е паднал
на настилката. От двата удара е получил телесните си увреждания, описани в
медицинските документи. След удара водачът е спрял автомобила си на
неустановено място, а по късно го е преместил на ул. “Поп Грую”. Няма данни
за наличие на ограничена видимост от други спрени или движещи се МПС.
Пешеходецът се вижда от далечно разстояние, защото улицата преди
кръстовището е права на голям участък. И двамата участника са имала
взаимна оптична видимост един към друг.
Експертът заключава, че при наличните данни основната причина за
настъпване на пътния инцидент е в субективните действия на водача на л.а.
“Шкода”, който не се е съобразил с наличие на сигнализирана с пътен знак
Д17 и обозначена с маркировка тип „Зебра“ пешеходна пътека, не е внимавал
и не е реагирал своевременно, а е продължил да се движи до удара без да
задейства спирачките. В причинна връзка са и действията на пешеходеца,
който като участник също е трябвало да огледа движението на ул. „Летоструй“
, имал е възможност види отдалече приближаващия го от ляво автомобил и да
прецени дали пресичането е било безопасно. С оглед видимостта на
участниците един към друг, скоростта им на движение и предотвратимостта
на удара, причините за настъпване на удара, според експерта, са от субективен
характер. Тъй като и двамата участника са имали пряка оптична видимост,
пешеходецът ако се е огледа внимателно е имал възможност да види
приближаващия го отляво автомобил е имал възможност да прецени, че е в
опасна близост и е могъл да изчака автомобилът да премине.
По делото е приета Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология
към УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД, в която е посочено болнично
лечение на Л. С. в периода 05.05.2023 г. - 11.05.2023 г. и отразена операция:
оперативно наместване на фрактурата на бедрена кост с вътрешна фиксация.
Приета е фактура за медицинско изделие на стойност 1450 лв. Представени са
и фактури и фискални бонове за медикаменти, санитарни материали и
медицински транспорт на обща стойност 412,63 лв.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А.Н. С.а, снаха
4
на ищеца. Свидетелката сочи, че на 05.05.2023 г., около 19:00 часа съпругът й
се обадил и я помолил при възможност да види ищеца, тъй като е претърпял
инцидент. Ищцата заварила ищеца в двора на къщата, седнал на един стол.
Разказал й, че се връщал с кучето на разходка и при пресичане на пешеходната
пътека на ул. “Летоструй” бил блъснат от кола. Шофьорът, намиращ се
наблизо, споделил, че светлината го заслепила - видял кучето, но не видял
пешеходеца. След операцията свидетелката и съпругът й приели ищеца в дома
си, за да се грижат за него, тъй като се очаквало 2 месеца да не може да стъпва
на крака и да се изисква постелен режим. Към инцидента ищецът бил на 86
години, придвижвал се бавно, но бил активен - сам се обслужвал, пазарувал,
извеждал кучето на разходка сутрин и вечер, общувал с познати от квартала.
Когато се наложило да остане в дома на свидетелката в рамките на
възстановителния период от 7 месеца изпитвал притеснение. Първите 2
месеца му помагали да се придвижи със санитарен стол - по повод хигиенните
нужди. Налагало се да спи легнал по гръб, започнал да усуква крака и да
изпитва олка. От лежането започнал да се оплаква от болки в гърба. Идвала
месицинска сестра да се грижи за хигиената и раните от залежаването.
Ищецът се притеснявал внук му да не го вижда в това безпомощно състояние.
След два месеца ищецът започнал да ползва проходилка, бастун, сам да се
придвижва до тоалетната. Посещавал рехабилитационни процедури в кв.
“Овча купел”, съпругът на свидетелката водел ищеца. Въпреки раздвижването
се притеснявал да напуска апартамента, страхувал се да не му се случи нещо.
След завръщането в своя дом ищецът бил променен, спрял да излиза на
разходки (кучето междувременно било подарено), отивал за кратко до пазара,
но отказвал да пресича улицата на мястото на инцидента. Свидетелката
предложила на ищеца да му вземат ново куче, но той отказал, тъй като се
притеснявал как ще може да го разхожда. Поради липса на излизания и
контакт деменцията му се засилила. При промяна на времето се оплаквал от
болки в кръвта, но не приемал лекарства.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинка експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б. Е. К.. Вещото лице отговаря, че в резултат на
процесния инцидент ищецът е получил фрактура в проксималния (горен) край
на дясната бедрена кост. Касае се за нискоенергийна травма, получавана най-
често в резултат на падане от собствен ръст, вкл. при ПТП, при индиректен
механизъм, макар че директният контакт с лекия автомобил е бил осъществен
5
от лявата страна на пострадалия, в резултат на което той е бил изваден от
устойчивото му равновесно положение и е настъпило падане от собствен ръст.
В лечебното заведение е подбран оперативен подход на лечение, на 06.05.2023
г. е извършена открита (кръвна) репозиция на пертрохантерната фрактура и
метална остосинтеза с т.нар. DHS система. При личен преглед за целите на
експертизата д-р К. е констатирал, че ищецът има самостоятелна походка, без
накуцване, при нужда и за по-дълги разстояния ищецът използва помощно
средство - бастун. Реализира самостоятелен моноподален стоеж на двата
долни крайника поотделно. Клякането е ограничено до 110 градуса поради
наличната двустранна артроза на тазобедрените стави (коксартроза). Вещото
лице констатира белег на дясното бедро - прав цикатрикс от стар оперативен
достъп с дължина 9 см., който е зараснал първично на нивото на околната
кожа без хипер или хипо пигментация и без данни за възпалителни промени и
без да е загрозяващ. Констатирана е разлика от 1 см. в при измерване на
бедрения мускул, определена като лека хипотрофия на дясна бедрена
мускулатура. Активните и пасивните движения в дясна тазобедрена става са
леко болезнени в крайните градуси от арката на движение. Налице са
съществени ограничения на движенията в дясната тазобедрена става,
изразяващи се в: значително ограничена флексия и екстензия; пълна липса на
вътрешна ротация; намалена външна ротация наполовина спрямо нормата и
абдукция и аддукция в границите на физиологичната норма. Фрактурата е
изцяло консолидирана с на наличие на поставените остеосинтезни средства.
Експертът отчита дегенеративни артрозни изменения, изразяващи се в
образуване на остеофити по ръба на ацетабулума и бедрената кост, значително
стеснени ставни пространства и субхондрална остеосклероза, които обаче не
водят до абревиация (скъсяване) и разлика в дължините на долните крайници.
Според експерта ограниченията в обема на движенията на дясна тазобедрена
става, както и дегенеративните изменения са дефинитивни, което означава, че
възстановяването на десния долен крайник до нормата е невъзможно.
Експертът отчита и съобщените при снета анамнеза интермитентни болки,
засилващи се при промяна в климатичните условия, без прием на
медикаменти. Извършените разходи за лечение са в причинна връзка с
процесния инцидент и необходими за лечебния и възстановителен процес.
В съдебно заседание експертът допълва, че фрактурата, като
морфология, е в един от най-леките варианти. При отчитане на възрастта и
6
съвкупност от фактори определя възстановяването като доста прилично.
Посочва, че рехабилитацията е малко. Травмата е довела до ускоряване на
вече наличния процес на артроза и двата фактора се явяват източник на
болката в областта на дясна тазобедрена става. Ограничението в движението
на ставата, особено вътрешната ротация, според експерта се дължи основно на
счупването при съотношение 70:30 инцидент/дегенеративни промени.
Промяна би настъпила при смяна на ставата, това обаче предполага първо да
се извади имплантът, да се изчака 2-3 месеца за зарастване на вредите от
винтовете и да се премине към нова операция. Според вещото лице тези две
операции с голям обем кръвозагуба са рискови за ищеца. Вещото лице
допълва, че болките са интензивни до 14-тия ден след операцията, когато
зараства раната. След това са с по-малък интензитет до 45-тия ден, когато се
очаква костно срастване. Ползването на бастун се явява психологически
компонент за подкрепа при движение на ищеца на улицата.
На 01.06.2023 г. ищецът е предявил пред ответната страна претенция по
чл. 380 КЗ и отказ на 21.08.2023 г. от изплащане на обезщетение.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Шкода“ с рег. №
********* към 05.05.2023 г. В това си качество е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и
тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили
болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка
между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема
за доказани от събраните по делото доказателства.
Поради незапазване на местопроизшествието по делото остана
неизяснено къде на пътното платно се е намирал пешеходецът при настъпване
7
на инцидента (колко метра е преминал). В която и хипотеза обаче да бъде
разгледан инцидента, съдът намира за нарушено правилото на чл. 20, ал. 1,
изр. първо ЗДвП водачът на автомобила не е избрал скорост, позволяваща на
водача му да спре при предвидимо препятствие - водачът не се е съобразил с
обозначената със знак Д17 и маркировка "Зебра" пешеходна пътека, въпреки
че е имал обективна възможност да види пешеходеца и кучето му още преди
навлизането им на платното за движение. Наред с това водачът на автомобила
е продължил движението без да задейства спирачките до момента на удара,
което е в нарушение на принципите за безопасност при управление на МПС.
Евентуално нарушено е и правилото на чл. 116 ЗдвП - водачът да бъде
внимателен към пешеходците, както и на чл. 119, ал. 1 ЗДвП - задължение за
водача да пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци.
Не се събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за
виновност.
Доказа се в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент
ищецът да е претърпял неимуществени и имуществени вреди.
Съдът намира за доказани претърпените от ищцата травматични
увреждания: фрактура в проксималния (горен) край на дясната бедрена кост.
Лечението на претърпените телесни увреди е изисквало и направата на
разходи в общ размер на 1862,63 лв.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от претърпяното травматично увреждане, както по
отношение на претърпени имуществени вреди в общ размер 1862,63 лв.
По възражението за съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно
задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и
на вина.
Съдът намира за доказано нарушаване на правилото на чл. 113, ал. 1 т. 1
8
ЗДвП от страна на ищеца, който е предприел пресичане на платното за
движение, макар и на пешеходна пътека, без да съобрази приближаващото се
МПС, да се огледа и да прецени дали пресичането е безопасно, респ. да
пропусне автомобила и едва след това да предприеме пресичане.
Отчитайки възможността на двамата участници да избегнат изцяло
настъпване на процесния инцидент съдът намира, че приносът на пешеходеца
следва да се определи на 10%, отчитайки задължението по чл. 5, ал. 2 т. 1
ЗДвП за водачите на автомобили да бъдат внимателни към уязвимите
участници в движението, в това число и пешеходците.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищецът причиненото увреждане на здравето на ищеца -
фрактура на бедрена кост, е изисквало оперативно лечение чрез открита
репозиция и метална остосинтеза с DHS система. Фрактурата е пълно
консолидирана; остеосинтезните средства остават. Въпреки това
оздравяването е невъзможно до пълна функционалност поради:
дефинитивните ограничения в движенията на ставата и ускорената
дегенерация на фона на предсъществуваща артроза (съотношение 70%
инцидент / 30% дегенерация). След инцидента ищецът може да се придвижва
самостоятелно без накуцване, но бастун като психологическа подкрепа при
9
дълги разстояния. Клякането е ограничено. Претърпените болки са били
интензивни през първите 14 дни след операцията и умерени до 45-ия ден
(период на костно срастване). С днешна дата се констатират интермитентни
болки, провокирани от климатични промени.
В психологически план увреждането е довело до промяна в начина на
живот на ищеца - ограничил е социалните си контакти, след пътния инцидент
излиза рядко на кратки разстояния, загубил е стимул да се върне към
предходния начин на живот (грижа за домашен любимец и разходки). Предвид
напредналата възраст тази промяна е засилила протичането на съпътстващи
заболявания като деменцията.
Съдът отчита и икономическата обстановка в страната към датата на
процесното ПТП – 780лв. минимална работна заплата, при съобразяване на
лимитите на застрахователно обезщетение.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
претендираното от ищеца обезщетение от 35000 лв. е справедливо, като при
отчитане на определения размер на съпричиняване на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на 31500 лв. Основателни се явяват и
претенциите за имуществени вреди за сумата от 1 676,37 лв.
Върху тази сума, на основание чл. 429 КЗ, лихва е дължима от считано
от 01.06.2023 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 27.11.2023 г. ищецът е частично освободен от
заплащане на държавна такса и разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца държавна такса и разноски в размер на
719,68 лв. съобразно уважената част от иска (0,64%). Дължимото на основание
чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. е в размер на 3
071,37 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 1 853,64 лв. в това число депозит за
автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение (при съобразяването
на възражението за прекомерност).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
10
по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 1 252,55 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАД Алианц България” АД, ЕИК ********* да заплати
на Л. И. С., ЕГН **********:
1. На основание чл. 432 (1) КЗ за вреди от ПТП, настъпило на 05.05.2023
г. по вина на водача на л.а. “Шкода” с рег. № *********, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответното дружество:
- сумата от сумата от 31500 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2023 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 50000 лв.
- сумата от 1 676,37 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата считано
от 01.06.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1862,63 лв.
2. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 719,68 лв. – държавна такса
и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА “ЗАД Алианц България” АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 38 ЗАдв. на адвокат Я. Д. Д. от САК сумата от 3 079,83 лв. –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА “ЗАД Алианц България” АД, ЕИК ********* да заплати
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 252,55
лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Л. И. С., ЕГН
********** да заплати на “ЗАД Алианц България” АД, ЕИК *********,
сумата от 1 853,64 лв. – разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12