МОТИВИ:Обвинението е
против подсъдимият А.Й.А. *** за това че на 03.12.2017 на главен път 1-8, км
195+300, между гр. П. и гр. П., в участъка на пътя, преминаващ над река „Луда
Яна", при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка ,
модел „***", с per. № ***, е нарушил правилата за движение :
- чл. 20, ал.1 от ЗДвП — „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват", като е загубил контрол над управляваното от него пътно
превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение:
- чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътното
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има два пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне", като
е нарушил забраната да не навлиза в лентата за насрещно движение на пътното
платно с двупосочно двулентово движение и е навлязъл в лентата на насрещно
движещия се лек автомобил марка „***" с per. № *** управляван от
пострадалия П. Г.П., където е последвал сблъсък между двата автомобила, с което
по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г.П. - престъпление по чл.343,
ал.1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал.
1, т. 1
от ЗДвП.
Против подсъдимия са
предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от В.П.П. ЕГН ********* /дъщеря/чрез нейната
майка и законен представител Д.З.С. с ЕГН **********, Г.П.А. с ЕГН ********** /баща/и Ц.Г.П. с ЕГН **********/брат/
за причинените неимуществени вреди, вследствие на претърпените душевни болки и
страдания в размер на 200 000 лв. за всеки един, ведно със законната лихва за забава считано от 03.12.2017 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски по 1000лева за адвокат в
наказателното производство.
Всеки един от тях е
конституиран като граждански ищец,а на основание чл.76 от НПК и
като частен обвинител..
Производството пред
първата инстанция се разви по реда на
Глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, и пледира за
осъдителна присъда и налагане на подсъдимият на наказание лишаване от свобода
при при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,което да изтърпи условно,
,както и да бъде лишен от право да управлява МПС, а гражданските искове бъдат
уважени по справедливост.
Такова е и становището
на повереникът на частните обвинители по делото - да се наложи наказание при превес
на смекчаващите отговорността
обстоятелства,което да изтърпи условно .
Излага съображения че
причинените на всеки от наследдниците на пострадалия морални вреди надхвърляли
типичната практика; последиците били драстични. Моли съда да се уважи всеки от предявения
граждански иск в пълен размер.
Защитникът
на подсъдимия,пледират за налагане на справедливо наказание , застъпва че
предявените граждански искове са завишени.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание признава се за виновен, признава изцяло
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да
се събират доказателства за тях,. а да се ползват доказателствата от
досъдебното производство.
Съдът като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
А.Й.А.,
е правоспособен водач на МПС, притежаващ категория „В", „М" и
„АМ" с валидно свидетелство за управление на МПС. От началото на
шофьорския си стаж на 12.10.2006г., до момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие на 03.12.2019г. не е имал наложени
административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата, (том. I, л.69 от ДП).
На 03.12.2017г., около
16,15 часа, подс. А. е управлявал лек автомобил марка „***", с
регистрационен номер ***, собственост на неговия брат — свид. И.Д.. Подс. А. се
движил по път 1-8, в посока от П. към гр. П.. Времето е било тихо и студено, а
асфалтовата настилка суха и чиста, в добро състояние от дребнозърнест асфалт.
Преди настъпването на ПТП, преминавайки по моста над река „Луда Яна", подс.
А. се е движил със скорост от около 80-85 км / час. Тъй като в този участък има
ограничение от 60 км / ч, скоростта с която се е движил подс. А. се явява
превишена.
В
този момент, в насрещното платно от гр. П. към гр. П. се е движил лек автомобил
„***", с регистрационен № *** управляван от пострадалия П. Г.П., с ЕГН **********
***, който пътувал сам в автомобила си. Той също се движил с превишена за
участъка скорост, от около 85-90 км/ч. Около 85 метра, преди
мястото на удара, подс. А. изведнъж е загубил управление над автомобила си и
рязко е навлязъл в платното за насрещно движещи се МПС. В момента, в който подс.
А. се опитал да извие надясно и насочи автомобила си така, че да се върне в
своето платно, настъпил сблъсъка между двете моторни превозни средства.
Зад подс. А. са се
движили свидетелите Т.К.Б. и Б.Г.С., пътуващи с лек автомобил марка „С.",
управляван от С.. Двамата свидетели са възприели навлизането на управлявания от
обвиняемия лек автомобил в платното за насрещно движещи се МПС, както и
сблъсъка между двата автомобила. В платното за движение пред двамата свидетели,
(съответно пред автомобила на подс. А.), преди сблъсъка не е имало друг
автомобил или някакво препятствие на пътя.
След настъпването на
ПТП, свидетелите Т.К.Б. и Р.Р.са подали сигнал на тел. 112. Свид. Р. не е
възприел сблъсъка на двата автомобила, тъй като е пристигнал на мястото на ПТП
малко след това. Свид. Р., заедно с други лица, пристигнали на мястото на ПТП,
извели подс. А. от автомобила и изчакали пристигането на Полиция и Спешна
медицинска помощ. Не са могли да отворят вратата на автомобила на пострадалия П.,
поради настъпите деформации. Няколко минути след това на мястото на ПТП
пристигнал екип на РСПБЗН, които отворили вратата, а медиците от ЦСМП при „МБАЛ
- П." АД, констатирали смъртта на пострадалия П..
По същото време на
мястото на ПТП е пристигнал и полицейски екип, съставен от свидетелите И.А.Т. и
П.Х.. Двамата свидетели тествали с алкотест „Дрегер 7510" подс. А., при
което установили 0,19 промила алкохол в издишания въздух. Подс. А. е бил в шок
от катастрофата и с травма на ключицата, корема и крака. Поради това е бил
транспортиран и настанен за лечение в „МБАЛ - П." АД.
От свидетелските
показания, извършените огледи на местопроизшествие и автотехническа експертиза
(Том II, л.84 от ДП), се установява, че мястото на удара е било изцяло в
платното за движение на насрещно движещи се МПС (в посока за гр. П.), т. е. изцяло
в платното за движение на управлявания от пострадалия лек автомобил ***",
с регистрационен № ***. На мястото на удара, пътят е с възходящ наклон от 1,3
%, гледано в посока - гр. П., т. е. низходящ в посока гр. П..
Подсъдимият А. е
загубил управление над лекия автомобил „***", когато се е намирал върху
най-високата точка на пътното съоръжение - в западния край на моста (също и
ориентир №1 при огледа на местопроизшествието), отстоящ на 85 метра от мястото
на удара. В същия момент, другият лек автомобил „***", управляван от
пострадалия, се е намирал на около 90 метра, преди мястото на удара. Т. е,
разстоянието между двата автомобила в този момент е било около 175 метра.
Опасността е възникнала
1,4 секунди, преди момента на удара, когато разстоянието между двата автомобила
е било около (но не повече) от 70 метра, при което вече никой от двамата водачи
не е могъл да приведе автомобила си в ефективно спиране. Видно
от заключението на тройната автотехническа експертиза изготвена от вещи лица В.М.,
С. В. и В.Ф.(Том II, л.84 от ДП), както и от извършения по делото оглед на
местопроизшествие и оглед на иззетия като веществено доказателство лек
автомобил „***", с регистрационен номер ***, загубата на управление над
този автомобил от подсъдимият не се дължи на техническа неизправност или
повреда, нито на внезапно възникнало препятствие. Това означава, че за загубата
на управление не са налице обективни предпоставки, а се дължи изцяло на
субективните действия на подсъдимият като водач на МПС.
Конкретната причина за
загубата на управление над автомобила от подсъдимият, в конкретната ситуация,
може да бъде посочена само от него, но той в своите обяснения твърди, че няма
спомен за обстоятелствата непосредствено преди удара. Във всички случаи
конкретната загуба на управление е свързана със загуба на внимание от подсъдимият,
а конкретната причина за загубата на вниманието му не е от съществено значение
за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Посоченият в
автотехническата експертиза механизъм на възникване на ПТП е този, че водачът
на „***", с регистрационен номер ***, (т. е. подс. А.) е допуснал рязко
завъртане на волана наляво, при което се е отклонил и е навлязъл в лентата за
насрещно движение. Тази промяна в посоката на движение се е развила толкова
бързо, че в рамките на времето за реакция на шофьорите и сработването на
спирачните системи на автомобилите, не е дала възможност за започване на
ефективно спиране. Позицията на автомобилите един спрямо друг и спрямо пътното
платно, в момента на удара, показва, че двамата водачи са успели единствено да
предприемат начало на опит да отклонят автомобилите, за да избегнат сблъсък. Но
след опасната промяна на движението на управлявания от подсъдимият автомобил,
двамата водачи не са имали техническа възможност да предотвратят настъпването
на ПТП чрез аварийно спиране или друга маневра.
Вследствие на сблъсъка
между двата автомобила, пострадалият П. Г.П. е получил травматични увреждания,
несъвместими с живота. Видно от заключението на извършената по делото съдебно
-медицинска експертиза на трупа на пострадалия П. Г.П., вследствие на ПТП, той
е получил тежка, съчетана травма - черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна,
коремна и опорно-двигателна. Тази несъвместима с живота травма е довела до
остро нарушаване на функцията на жизненоважните мозъчни центрове, както и до
вътрешни кръвоизливи, причинили спирането на сърдечната дейност и дишането.
Всички травматични увреждания са били получени вътре в купето на лекия
автомобил, вследствие на сблъсъка при пътнотранспортното произшествие. Смъртта
на пострадалия е настъпила почти моментално и е била непредотвратима, с оглед
получените травматични увреждания в конкретния случай.
Иззета е била кръвна
проба от трупа на пострадалия П. П., която е изследвана с химическа експертиза
(Том IL л.9 от ДП). Установената концентрация на алкохол в кръвта е 0,57
промила. Възложена е била и повторна химическа експертиза, която е установила
0,49 промила алкохол в кръвта на пострадалия (Том II, л.15 от ДП). Извършена е
и съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на взетите проби от кръвта на
пострадалия П., за установяване наличие на наркотични вещества (Том II, л.27 от
ДП), която е дала отрицателен резултат.
Възложената в хода на
разследването химическа експертиза на кръвната проба, взета от подс. А.Й.А.
(Том II, л.2 от ДП), не е установила алкохол в кръвта на подсъдимият.
Направения преди това алкотест е показал 0,19 промила в издишания въздух.
Извършена е и съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на взети проби от
кръв и урина от подс. А., за установяване употреба на наркотични вещества (Том
II, л.27 от ДП). Експертизата не е установила наличие на наркотични вещества в
предоставените проби от подс. А..
Горната
фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на самопризнанието на
подсъдимия и показанията на свидетелите Т.К.Б.,Б.Г.С.,И.Д. ,И.А.Т., ,П.Х., Р.Д.З.С.,Г.П.А.,
,Ц.Г.П.,заключенията изготвени от вещите лица- П.Й.В. -инж.химик В.Г. и гл. ас.
Д-р Б.М., Г.К.и д-р С. С., д-р Б.Х.П.
, В.Д.Ф.,- инж. В.И.М. ,инж. С. К. В., писмените доказателства находящи се д.п.
, справки за нарушители, водачи на
МПС, справки и разпечатки от тел. 112,
протоколи за ПТП, , копия от свидетелства за регистрация на МПС и на СУМПС,
Удостоверение за наследници, протоколи за оглед на местопроизшествие,
свидетелство за съдимост, характеристика, удостоверение за наследници и за
родствени връзки, фотоалбум, веществени доказателства - л.а. „**" с per. № **, катастрофирал - на съхранение в
Тилова база на ОД на МВР гр. П.;
- л.а. „**" с per. № ** катастрофирал
- на съхранение в Тилова база на ОД на МВР гр. П..
Съдът дава пълна вяра
на събраните гласни доказателства ,които синхронизират напълно със събраните
писмени ,веществени доказателства,като взаимно се допълват,подкрепят
направеното самопризнание и очертават по категоричен начин на гореописаната
фактическа обстановка.
По делото липсват данни
подсъдимият да е направил признанието под натиск.
Признанието на
подсъдимият по чл. 371, т. 2 НПК се подкрепя от доказателствата, събрани на
досъдебното производство, тоест, процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т.
2 НПК се проведе законосъобразно и в
съответствие на предписанията на закона.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна,
подсъдимият е осъществил съставът на престъплението по чл.343, ал.1, буква
„в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗДвП,тъй като на
03.12.2017 на главен път 1-8, км 195+300, между гр. П. и гр. П., в участъка на
пътя, преминаващ над река „Луда Яна", при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка , модел „***", с per. № ***, е нарушил
правилата за движение :
- чл. 20, ал.1 от ЗДвП — „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват", като е загубил контрол над управляваното от него пътно
превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение:
- чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътното платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има два пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне", като е
нарушил забраната да не навлиза в лентата за насрещно движение на пътното
платно с двупосочно двулентово движение и е навлязъл в лентата на насрещно
движещия се лек автомобил марка „***" с per. № *** управляван от
пострадалия П. Г.П., където е последвал сблъсък между двата автомобила, с което
по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г.П.. Налице
е пряка причинна връзка между нарушаването на посочените правила за движение от
подс. А., последвалото пътно транспортно произшествие със сблъсък между двата
автомобила и тежките травматични увреждания, които е получил пострадалия,
довели до неговата смърт. Ако А. не беше нарушил горепосочените разпоредби от
ЗДвП, пътнотранспортното произшествие не би настъпило, а съответно не би
настъпил и престъпния резултат от деянието - смъртта на пострадалия.
Настъпилото
ПТП се явява пряка последица от посочените нарушения на правилата за движение,
допуснати от подсъдимиян и в резултат на същото, на пострадалия са причинени
травматичните увреждания, описани в СМЕ и довели до смъртта.
Деянието е извършено по
непредпазливост, във вид на небрежност, т.е. извършителят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и предотврати с оглед на конкретните обстоятелства и индивидуалните му
знания и правоспособност.
Авторството
на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на
престъплението.
Съобразно
принципа на законоустановеност на наказанието следва да се съобразят вида и
размера на предвидената в НК санкция за това престъпление - лишаване от свобода
от 2 до 6 години. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието, следва
да се отчетат степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите
и други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на
дееца, съдът отчита, че се касае за млад
човек, който е с позитивна съдебна характеристика,и такава по местоживеене.
От
началото на шофьорския си стаж на 12.10.2006г., до момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие на 03.12.2019г. не е имал наложени
административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Съдът не отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство направено признание от подсъдимия на досъдебното производство,тъй
като намира това признание за чисто декларативно и не се е отразило върху
процеса на разследване, свързан с изясняване механизма на извършване на
деянието и неговото авторство, а единствено има за цел облекчаване на
наказателната отговорност на подсъдимия.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство се отчете установената превишена
скорост, като нарушение на ЗДвП, което пък от своя страна не е в причинна
връзка с настъпването на ПТП.
Отчете
се и степента на обществена опасност на деянието в рамките на правната му
квалификация по по чл.343, ал.1, буква
„в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1
от
ЗДвП,която е завишено имайки се в предвид грубото нарушение на правилата за
движение.
Съвкупната преценка на
всички изложени по-горе фактори, води съдебният състав до извода, че е
налице превес на смекчаващите отегчаващите
отговорността обстоятелства и именно при тези условия следва да се определи
размера на наказанието .Така на подсъдимият бе наложено наказание лишаване от
свобода от три години . Съдът отчита, че
постановява осъдителна присъда в
хипотеза на чл.373, ал.2 НПК, поради което и съгласно посочената разпоредба е
длъжен да редуцира така индивидуализираното наказание по реда на чл.58а НК. В
конкретния случай липсват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.55 НК.
При това положение
съгласно нормата на чл.58а, ал.1 НК, се намали размера на така определеното
наказание три години лишаване от свобода
с една трета – с една година. В резултат на което и наложи на
подсъдимия наказание в размер
на две години лишаване от свобода.
Съдът прие,че не съществуват законови пречки
за приложение на условното осъждане,както и че целите на наказанието в
конкретния случай могат да се постигнат и с условно осъждане.Подсъдимият е човек спрямо , който, и целите на личната
превенция могат да се постигнат и без
реално изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.На основание
чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от четири години. По този начин ще се реализира
напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия
този период е реална заплахата подсъдимия да изтърпи отложеното наказание.
Съдът прие че
прилагането на условното осъждане с четири годишен изпитателен срок не
противоречи и на целите на генералната превенция. Те се намират в диалектическа
връзка с целите на личната превенция и се реализират чрез нея без да са в
конкурентно съотношение помежду си. Не би могло да се очаква, че наказание,
чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Идеята
за санкцията единствено като назидание за останалите членове на обществото е
чужда на българската наказателна система. Отчете се, че само справедливото по
вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната
функция на наказателноправната репресия.
Съдът като изходи от
степента на вината на подсъдимия,като взе предвид допуснатото
нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимият,конкретните
обстоятелства при този пътен инцидент с настъпили общественоопасни последици в
който е участник подсъдимия ,прие,че на основание чл.343г от НК, във връзка с чл.37
ал.1 т.7 от НК следва да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от три години ,който по този начин е съобразен с
целите на чл.36 от НК и се явява съответен на извършеното престъпление.
По
гражданският иск:
Против
подсъдимият са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове
от В.П.П. ЕГН ********* /дъщеря/чрез
нейната майка и законен представител Д.З.С. с ЕГН **********, Г.П.А. с ЕГН ********** /баща/и Ц.Г.П. с ЕГН **********/брат/
за причинените неимуществени вреди, вследствие на претърпените душевни болки и
страдания в размер на 200 000 лв. за всеки един, ведно със законната лихва за забава считано от 03.12.2017 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски по 1000лева за адвокат в
наказателното производство..
Предявеният от всеки
един от тях иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Основателен е,
защото с престъплението подсъдимият е причинил на всеки от дъщерята,бащата и
брата, неимуществени вреди, болки и страдания, тъга и мъка по загубата на човек
и тяхен баща,син,брат които са пряка и непосредствена последица от
престъплението. Наред с това, по делото
е безспорно установено, че отношенията между тях са били на изключително
ниво. Всеки един от наследниците дълго
време не е могъл да възприеме обстоятелството, че пострадалия е мъртъв.,в
каквато насока са събрани и гласни доказателства-св.Б.В. и св.Г. К.,който
заявява, че най тежко преживява загубата
детето.
Отчитайки
изложеното и практиката на съдилищата,а не на последно място и променящите се
икономически условия в страната съдът
намира,че търпените от всеки един от наследниците неимуществени вреди, болки и
страдания в резултат на загубата на пострадалия П. Г.П. на 03.12.2017г са пряка
и непосредствена последица от престъплението и могат да бъдат обезщетени със
сумата от 100 000лева/сто хиляди лева/,за детето и по 50 000 лв/петдесет
хиляди лева/за бащата и брата. Иска на
всеки един от ищците е основателен и доказан до този размер и следва да бъде
уважен със законните последици. В останалата
част до пълния размер до 200 000/двеста хиляди/лева следва всеки от тях да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Поради това се осъди подсъдимия да заплати на малолетното дете В.П.П. с ЕГН **********
чрез законният й представител Д.З.С. *** сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева
представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди в едно със
законната лихва върху тях считано от 03.12.2017г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски за повереник в размер на 1000 /хиляда/
лева, като се ОТХВЪРЛИ предявеният граждански иск за
разликата до 200 000 лева като неоснователен.
Осъди се подсъдимия да заплати на Г.П.А. *** сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева представляващо обезщетение за причинени неимуществени
вреди в едно със законната лихва върху тях считано от 03.12.2017г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за повереник в
размер на 1000 /хиляда/ лева, като се ОТХВЪРЛИ предявеният граждански иск за
разликата до размера от 200 000 лева като неоснователен.
Осъди се подсъдимия да заплати на Ц.Г.П. ***
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева представляващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди в едно със законната лихва върху тях считано от 03.12.2017г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за повереник
в размер на 1000 /хиляда/ лева, като се ОТХВЪРЛИ
предявеният граждански иск за разликата до размера от 200 000 лева като
неоснователен.
При
този изход на делото се осъжда подсъдимият
да заплати в полза на Държавата
ДТ по сметка на Окръжен съд- П. в размер
на 8000 /осем хиляди / лева, а по сметка на ОД на МВР –П. 2 995,20/две хиляди
деветстотин деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ за експертизи.
Спрямо
веществените доказателства се постанови ,след влизане на присъдата в сила - л.а. „**" с per. № **, катастрофирал -
на съхранение в Тилова база на ОД на МВР гр. П. да се върне на свидетеля И.Д. с
ЕГН **********,а л.а. „**" с
per. № ** катастрофирал - на съхранение в Тилова база на ОД на МВР гр. П. да се
върне на М.М.с ЕГН **********.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си към
нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: