Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260002
гр. ВРАЦА, 31.01.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 15.12.2020г. в състав:
Председател: РОСИЦА ИВАНОВА
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
КАЛИН ТОДОРОВ
в присъствието на: секретар Галя Иванова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр.дело N 46
по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260066/20.11.2020 г., постановено по гр. дело № 690/2019 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй, частично са уважени предявените от М.М.Б. ***,
в качеството му на баща и законен представител на малолетния С. М. Б., против С.Ц.Б.
и М.Д.К.,***, в качеството им на родители на непълнолетния К. С. Б., пасивно
субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.48,
ал. 1 ЗЗД, за сумата от 144,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди и за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от причинено на 22.06.2020 г. в гр. Козлодуй от непълнолетното дете на
ответниците на малолетното дете на ищеца телесно увреждане – счупване на лявата
ръка, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на исковата молба -19.08.2020 г. до окончателното изплащане. Искът за
обезщетение е бил отхвърлен до пълния му претендиран размер от 719,92 лв. по
отношение на имуществените вреди и до 10000 лв.за неимуществените вреди.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна
жалба с вх. № 261497/08.12.2020 г. от ищеца М.Б., чрез адв. С.Л.-П., в която е
посочено, че се обжалва решението на първостепенния съд, като основните доводи
на въззивника са свързани с липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице или неговите родители. Излагат се съображения, че
възможността за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от надлежно въведено възражение за съпричиняване, което следва
да бъде доказано по несъмнен начин, като се установят конкретните действия или
бездействия на пострадалия, с които е способствал за настъпването на
вредоносния резултат. Поддържа се, че в случая с доклада на делото съдът не е
констатирал релевирането на такова
възражение и не е дал указания по разпределението на доказателствената тежест
във връзка със съпричиняването. Поддържа се също, че районният съд е извършил
незаконосъобразен анализ на събраните по делото доказателства като е игнорирал
част от тях-показанията на малолетните К. Б., С. Б. и Г.В., и същевременно е
дал вяра на показанията на св.Б. Б. и Л. Т., които са противоречиви. Развиват
се и оплаквания за неправилна интерпретация на доказателствата по делото,
свързани с поведението на малолетния С. Б. и родителския надзор върху него,
както и на доказателствата за личностните качества на непълнолетния К. Б..
Иска се обжалваното решение да бъде изменено, като се постанови решение, с
което искът за имуществени вреди се уважи до размер на 432 лв., а иска за
неимуществени вреди до размер на сумата от 6000 лв. поддържа се, че решението
на РС-Козлодуй в частта, с която исковете са отхвърлени над посочените размери
до пълния предявен с исковата молба размер, следва да се потвърди, като се
редуцират присъдените в полза на страните разноски. Претендира се за присъждане
на деловодни разноски и за въззивното производство.
Във въззивната жалба изрично се посочва, че не се иска събирането на
доказателства от въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от възиваемите С.Б. и М.К., като родители на
непълнолетния К. С. Б., чрез упълномощения им адвокат Л., е постъпил отговор, с
който жалбата се оспорва. Развиват се доводи за нередовност на въззивната жалба
по отношение на петитума й, както и за неоснователност на жалбата по същество.
Посочва се, че още с отговора на исковата молба въззиваемите са заявили, че
синът им е бил предизвикан от пострадалия, а възражения по доклада на делото
страните не са направили. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като
на въззиваемите се присъдят деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция. С отговора не се правят доказателствени искания.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Тъй
като по отношение редовността на жалбата, касателно петитума й, е налице
произнасяне от Апелативен съд-София, то по възраженията на въззиваемите в тази
им част, направени с отговора, настоящият съдебен състав не следва да се
произнася.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
Доколкото във въззивната жалба се посочва, че като краен резултат иска за
имуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 432 лв., а иска за
неимуществени вреди до размер на 6000 лв., както и че в частта му, с които
исковете са отхвърлени над тези размери до пълния предявен размер, решението на
районния съд не се обжалва, то въззивният съд намира, че предмет на въззивната проверка е Решение №260066/20.11.2020г. на
РС-Козлодуй, постановено по гр. дело №690/2019г., в частите му, с които
предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 144 лв.до сумата
от 432 лв., а искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 2000 лв.до
сумата от 6000 лв., както и в частите за присъдените деловодни разноски.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявен иск от М.М.Б., в качеството
му на баща и законен представител на малолетното дете С. М. Б., против С.Ц.Б. и
М.Д.К. ***, като родители на непълнолетния К. С. Б., за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от 719,72 лв. обезщетение за
имуществени вреди, във връзка с неосъществен и неупражнен достатъчно ефикасен
родителски контрол върху поведението на непълнолетния им син К., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2020г. около 18.30 часа малолетният
Г. Г.ев В. съобщил на М.Б.-баща на ищеца С. Б., че непълнолетният син на
ответниците- К. Б., е блъснал С. и му е счупил ръката. Заедно с дъщеря си
бащата на ищеца отишъл на мястото на инцидента- пред Автосервиз, намиращ се на
около 100 метра от Мелницата в посока от центъра на град Козлодуй към „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй, където има поставена изправена гума от трактор с
диаметър около 1.50 метра и намерили
малолетния пострадал С. Б. прав и плачещ, като държал лявата си ръка със
своята дясна ръка. Лявата му ръка била видимо подута. С автомобила си М.Б. транспортирал детето си във ФСМП гр.
Козлодуй, от където били насочени към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” в гр. Плевен. В
болницата в гр.Плевен малолетния ищец бил прегледан, била му направена рентгенова
снимка и изследвания, а ръката му била гипсирана. На 23.06.2020г. детето било
прието в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” гр.Плевен
с диагноза - фрактура антебрахии дисталис синистра дислоката на лявата ръка.
Сутринта на същия ден било оперирано, във връзка с което бащата заплатил сумата
от 432 лева за 3 броя Киршнерови игли - медицинско изделие.
От самия ищец, както и от малолетния Г.В. бащата М.Б. разбрал, че
непълнолетният К. Б. умишлено е блъснал малолетния С. Б., който се е бил качил
на гумата от трактор, поставена пред Автосервиза и в резултат на това С. Б. е
паднал назад, ударил си е главата и си е счупил лявата ръка над китката.
На 26.06.2020г. малолетният С. Б. е бил изписан от болницата в гр.Плевен, а
на 09.07.2020г. отново в същата клиника били свалени конците от операцията. На
29.07.2020г. отново били извършени рентгенография, кръвни изследвания и ЕКГ и
му е извършена операция за премахване на имплантите. Останал в болницата под
наблюдение до 31.07.2020г. Твърди, че не му е предоставена епикриза, тъй като
лекуващият лекар го уведомил, че трябва да бъде изискана служебно от съда. След
изписването от болницата малолетният С. Б. имал кошмари, което наложило
неговата сестра Николета да спи с него в стаята. Около 10 дни след операцията
ръката много го боляла, поради което пиел обезболяващи медикаменти. И към
датата на образуване на делото не се
възстановил, пострадалата ръка го боли, изпитва затруднение да се къпе,
да се преоблича, не може да кара велосипед. Трудно му е да се храни, тъй като е
левичар и използването на дясната ръка е необичайно за него.
В исковата молба се твърди също, че на 29.06.2020г. бащата на ищеца подал
жалба в Районна прокуратура гр. Козлодуй, където е образувана преписка №597/2020г.
по описа на същата прокуратура /№ 288000-3937/2020г. по описа на РУ - Козлодуй/
за нанесена на малолетния С. Б. от непълнолетния К. Б. телесна повреда, по
повод която е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по
чл. 129 от НК.
Твърди се, че непълнолетният К. Б. не за първи път проявява агресивно
поведение спрямо малолетния С. Б., за което поведение са уведомени ответниците,
като родители на К..
Иска се, на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД ответниците, като родителите на
непълнолетния К. Б. да заплатят солидарно на ищеца обезщетения за вредите
причинени от непозволеното увреждане – счупената лява ръка на малолетния С. Б., както следва: 1)за
имуществени вреди в размер на общо 719.72 лева, от които 432.00 лева за 3 броя
Киршнерови игли /медицинско изделие/ за извършване на операцията на
23.06.2020г., 21.28 лева за закупуване на газ пропан-бутан на 23.06.2020г.,
14.50 лева за закупуване на газ пропан-буган на 26.06.2020г., 30.00 лева за
закупуване на винетка за лек автомобил марка „Фолксваген Бора" с per. № ВР
2646 СВ на 06.07.2020г., 38.77 лева за закупуване на газ пропан-бутан на
09.07.2020г., 26.96 лева за закупуване на газ пропан-бутан на 29.07.2020г.,
26.21 лева за закупуване на газ пропан-бутан на 31.07.2020г. и 130.00 лева за оказване
на правна защита и съдействие по преписка № 597/2020 г. по описа на РП -
Козлодуй /№ 288000- 3937/2020 г. по описа на РУ - Козлодуй/ и 2) неимуществени
вреди- причинени болки и страдания в размер на 10 000.00 лева.
По реда на чл.131 от ГПК ответниците са подали отговор, с който признават
иска по основание, но го оспорват по размер. В отговора се твърди, че на
22.06.2020г. непълнолетният им син К. Б. действително минавал пред автосервиза,
намиращ се на около 100 метра от Мелницата и видял, че на рекламна гума пред
автосервиза седят ищецът С. Б. и приятелят му Г.. Двамата няколко пъти се
обърнали към К. с думите „Здравей ***“, които той възприемал като обидни, тъй
като „***“ бил прякорът му в основното училище. К. казал да момчетата да не го
обиждат, но те продължили, при което той се приближил към тях и бутнал по крака
малолетния ищец С. Б., който паднал и ударил лявата си ръка. В отговора се
твърди, че с посочените обидни думи малолетния С. наричал К. от около 2 години,
като именно тези думи са предизвикали К. да бутне С. от гумата. В отговора се
посочва, че извършеното предизвикване съставлява основание предявените искове
да бъдат оспорени по размер.
При така подадените искова молба и отговор пред първоинстанционния съд са
събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на така събраните
доказателства, въззивният съдебен състав намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено удостоворение за раждане, изд.въз основа на акт за
раждане №0138/08.10.2010г., от което е видно, че ищецът С. М. Б. е роден на ***г.
и към датата на увреждането е бил на 9 години.
Представено е и удостоверение за раждане, изд.въз основа на акт за раждане
№0115/12.09.2005г., от което е видно, че К. С. Б. е роден на ***г. и негови
родители са ответниците по делото. Към датата на увреждането К. е бил на 16
години.
Страните не спорят, а това се установява и от разпита на свидетелите Г.В., К.
Б., Б. Б., Л. Т. и Н.Б., че на
22.06.2020г. около 18.30 часа в гр.Козлодуй пред Автосервиз, намиращ се на
около 100 метра от Мелницата в посока от центъра на град Козлодуй към „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй, докато заедно св.Г.В. и ищеца С. Б. седели върху
поставена изправена гума от трактор с диаметър около 1.50 метра, покрай тях
минал непълнолетния син на ответниците и свидетел по делото К. Б., който
блъснал в областта на гърдите малолетния ищец, в резултат на което последният паднал и счупил лявата си ръка.
Видно от показанията на св.Г.В., Б. Б.
и Л. Т., които са очевидци на инцидента, още при виждането на детето К.
ищецът С. Б. и св.Г.В. започнали за го наричат „***“, съзнавайки, че той не
одобрява и се дразни от това. Свидетелите установяват също, че К. им казал
да престанат, но те продължили. Както това се установява от разпита и съпоставката на
показанията на св.Г.В. и с.К. Б.-извършител на деянието, първоначално и след
като настоял да не му се подиграват, св.К. Б. се отдалечил, но тъй като св.В. и
ищеца С. Б. продължили да се смеят, той се върнал и блъснал седящия върху
гумата ищец, който паднал и си счупил ръката. Според св. Б. Б. и св.Л. Т. С. Б. и Г.В. често се подигравали
и обиждали К., като такова отношение проявявали и към други деца. Св.Т. твърди
също така, че познава К. отдавна, били са в иден клас и са приятели, а той е
добро дете.
Следва да се посочи, че в нарушение на процесуалните правила в проведеното
пред първоинстанционния съд с.з.на 05.10.2020г. малолетния ищец С. Б. е бил
разпитан като свидетел по делото, поради което показанията му не могат да бъдат
зачитани. В качеството му на пострадал малолетният С. е активно легитимиран по
материалното правоотношение и като такъв е ищец по делото независимо, че по
силата на чл.28, ал.4 от ГПК той извършва съдопроизводствените действия не
лично, а чрез своите родители, в случая чрез бащата М.Б..
Съществени процесуални нарушения са допуснати от районния съд и при разпита
на ответницата М.Д.К. като свидетел по делото. Процесуалният закон категорично
отрича възможността страните да участват и като свидетели по делото, а съгласно
разпоредбите на чл.175 и чл.176 от ГПК те или могат да признават факти,
посредством исковата молба, отговора и становищата по тях, или да дават
обяснения по предвидената в чл.176 от ГПК процедура. В случая по отношение
ответницата М.К. такава процедура не е провеждана-няма искане за обяснения от
насрещната страна, няма предварително поставени въпроси, няма акт на съда по
чл.176 от ГПК, няма предупреждение за последиците от недаването на обяснения. Макар
с оглед действителното процесуално качество на К. като ответник по предявения
иск, участието й като свидетел по делото да не е процесуално допустимо, то единствено за пълнота на мотивите
следва да се посочи и това, че по делото няма никакви данни да е налице искане К. да бъде
разпитвана като свидетел, съответно няма акт на съда за нейното допускане като
такъв. В съвкупност тези обстоятелства дават основание на въззивния съд да
изключи показанията на ответницата М.К. от доказателствата по делото, като
недопустими.
От приложените медицински документи се установява, че на 22.06.2020г.
малолетния ищец бил прегледан в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” в гр. Плевен, където му била направена рентгенова снимка и
изследвания, а на следващия ден 23.06.2020г. детето било прието в Клиника по
ортопедия и травматология към същата
болница с диагноза - фрактура антебрахии дисталис синистра дислоката на лявата
ръка. Сутринта на същия ден му е извършена операция по повод лечение на
счупената ръка, след което ръката била гипсирана. Видно от представеното копие
на фактура №**********/23.06.2020г. във връзка с операцията бащата на ищеца е
заплатил медицинско изделие -3 броя Киршнерови игли на стойност 432 лв. В
болницата детето престояло до 26.06.2020г., когато бил изписан и
възстановяването продължило в домашни условия. Видно от приложената на л.73 от
делото епикриза от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ“Д-р Г.
Странски“ на 29.07.2020г. в същата болница ищецът бил приет и след извършени рентгенография, кръвни
изследвания и ЕКГ, му е извършена операция за премахване на имплантите и бил
свален гипса, като останал в болницата до 31.07.2020г.
От приложената на л.19 Епикриза на детето С. Б. за проведеното лечение е
видно, че той е имал фрактура в горната раменна част на лявата ръка, проведена
е оперативна процедура, при която фрагментите на костите са фиксирани с три
Киршнерови игли /т.нар. импланти/, раната е зашита и е поставена гипсова
имобилизация. Посочено е, че постоперативния период е гладък, а статуса при
изписването е добро общо и локално състояние. Препоръчан е режим и медицинско
лечение, премахване на конците на 15-я постоперативен период, носене на
гипсовата имобилизация за 35 дни и изваждане на остеосинтезния материал след
сваляне на гипса.
От заключението на вещото лице д-р Р.А. по назначената съдебно-медицинска
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че при инцидента на 22.06.2020г. на малолетния С. Б. е било
причинено закрито счупване на костите на лява предмишница в далечния им край,
които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник. Според вещото лице по механизъм уврежданията отговарят да са получени
от действието на твърди тъпи предмети, като счупването се получава по индиректен механизъм – падане и подпиране
на горен крайник, който е отведен от тялото и счупването се осъществява под
тежестта на тялото и усукване на костите. Увреждането добре отговаря а е
получено по време и начин посочен в делото. Оздравителния период е около 3-4
месеца и няма данни и доказателства в случая да са възникнали усложнения при
детето. То е лекувано медикаментозно с
обезболяващи и оперативно.
От показанията на свидетелите Т., Б. и В. се установява, че веднага след
блъскането му и счупването на ръката му ищецът изкрещял и се разплакал, боляло
го много и ръката започнала да се подува. видно от показанията на свидетелите Н.Б.-сестра
на ищеца и С.Б.-негова майка, в резултат на инцидента ищецът бил много
стресирал, страхувал се да спи сам в болницата, сънувал кошмари и се събуждал
от болки, за които се налагало да приема обезболяващи. Детето развило страх от
височини, което наложило консултации с психолог и психиатър. Имало значителни
затруднения в ежедневието и обслужването си, тъй като е левичар и не можел да
се служи със счупената лява ръка. Свидетелките твърдят, че към датата на
разпита им-05.10.2020г. малолетният ищец все още има затруднения в движението
на ръката, при хранене, писане и каране на колело, а страхът му от височини не
е отминал.
При така установеното от фактическа
страна въззивният съд достигна до следните прави изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗЗД родителите и осиновителите,
които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата
им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Касае се до особен
случай на деликтен иск, при който отговорността на родителите и осиновителите
се ангажира заради това, че не са изпълнили задължението си за възпитават и
упражняват контрол върху поведението на ненавършилото пълнолетие свое дете,
което противоправно е причинило вреда другиму. Оправомощено да претендира вреди
от непозволено увреждане е единствено пострадалото лице, независимо дали е
пълнолетно или не. Както вече бе отбелязано в настоящите мотиви, когато
пострадалият е малолетен, той остава
активно легитимиран, но по силата на чл.28, ал.4 от ГПК той извършва
съдопроизводствените действия не лично, а чрез своите родители. Изключение от
правилото, че оправомощен да претендира неимуществени вреди от непозволено
увреждане е само пострадалия, се допуска единствено в случаите, при които
пострадалият е починал, каквато хипотеза в случая не е налице.
Пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл.48 от ЗЗД са родителите и
осиновителите на ненавършилия пълнолетие причинител на вредата. Следва да се
посочи, че доколкото в случая причинителя е лице, което към датата на деликта е
било непълнолетно и твърдения, че то не е разбирало свойството и значението на
онова, което извършва, не са наведени, то
отговорността на родителите му-ответниците по иска, е солидарна с тази на
непълнолетния и произтича от закона, независимо, че искът е предявен само срещу
родителите. В този случай отговорността на непълнолетния се основава на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а на родителите на чл.48 от ЗЗД, като решението
по иска, предявен против само един от отговорните граждански субекти, ще
обвърже и извършителя по отношение размера на обезщетението.
Във всички случаи, за да бъде уважен предявеният иск по чл.48, ал.1 от ЗЗД е необходимо да се докаже както противоправното
поведение на ответниците, изразяващо се в неизпълнение задължението да възпитават и
упражняват контрол върху поведението на непълнолетния им син, така и противоправното
поведение на самия непълнолетен- блъскане на ищеца и понесените от последния
вреди- болки и страдания от причиненото му телесно увреждане счупване на
ръката, съответно извършени разходи по лечението му.
В разглеждания случай по делото е безспорно установено, че непълнолетния
син на ответниците К. е действал противоправно-блъснал е малолетния ищец, който
е седял върху гума на височина около 1,50 метра, в резултат на което ищецът е
паднал и счупил ръката си. В резултат на счупването на ръката ищецът бил
опериран и престоял в болница двукратно, като във връзка с операцията били
извършени разходи на стойност 432 лв.за поставяне на Киршнерови игли. Във
връзка със счупването на ръката, лечението и възстановяването й, малолетният
пострадал е търпял болки и страдания, негативни душевни преживявяния-страх от
случилото се и страх от височини, кошмари и битови неудобства.
Въззивният съд намира, че доказано по делото е и противоправното поведение
на ответниците, изразяващо се в неизпълнение задължението да възпитават и
упражняват контрол върху поведението на
непълнолетния им син. По делото е представена справка
рег.№288р-8876/20.07.2020г.на Местна комисия за борба срещу противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните /л.28/, от която се установява, че
непълнолетният К. Б. се води на отчет в комисията от 16.04.2018г. и спрямо него
е било образувано възпитателно дело №12/12.03.2018г. с наложена мярка
„поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от с
месеца, считана от 23.04.2018г. така наложената възпитателна мярка и посочените
в писмото на МК БППМН-Козлодуй причини за налагането й обосновават в достатъчна
степен извода, че като родители на непълнолетния К. ответниците не се справят в
достатъчна степен с възпитанието му и не упражняват достатъчен контрол върху
поведението му, като в тази връзка следва да се отчете и казаното от самия К.
при разпита му като свидетел в с.з.на 05.10.2020г., че целенасочено е бутнал
малолетния ищец, той като е бил ядосан и подразнен. Тази проява и оценката на К. за нея,съчетани
с поведението му, заради което е било образувано възпитателното дело, показват,
че възпитанието и контрола от ответниците е следвало да бъдат засилени, като се
имат предвид и личностните особености на детето.
По тези съображения и като отчита, че в подадения от ответниците отговор на
исковата молба, те се са оспорили предявеният иск по основание, въззивният съд
намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.48 от ЗЗД, при което въпросът за основателността на жалбата се явява обусловен преди
всичко от наведените в нея оплаквания налице ли е било надлежно направено от
ответниците възражение за съпричиняване, респ.налице ли и съпричиняване на
вредите от малолетния ищец.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице представлява правоизключващо възражение като защитно средство
в процеса - позоваване на обстоятелство, което изключва правото на пострадалия
да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди.
Възражението за съпричиняване, като всяко друго, следва да бъде ясно
изразено и конкретизирано - в това число с изрично посочване в какво се състои
съпричиняването, какви действия или бездействия на пострадалия се твърди, че са
допринесли за вредоносния резултат. За валидното въвеждане на възражение за
съпричиняване не е необходима специална форма, нито е необходимо, възразилият
изрично да употребява израза „възражение“. Достатъчно е той ясно и конкретно да
е посочил какви действия или бездействия е извършил пострадалия и да твърди, че
те са допринесли за вредоносния резултат.
Изхождайки от твърденията на ответниците в отговора им по чл.131 от ГПК,
въззивният съд намира, че в случая е налице надлежно направено възражение за
съпричиняване. В отговора недвусмислено е посочено, че обидните думи, с които
малолетния С. наричал К., са предизвикали К. да бутне С. от гумата, като именно
това предизвикване съставлява основание предявените искове да бъдат оспорени по
размер.
Правилно районният съд е приел, че е сезиран с възражение за съпричиняване,
но в нарушение на процесуалните правила не е отчел това възражение в доклада по
чл.146 от ГПК и не е указал коя от страните носи тежестта за доказването му. От
друга страна обаче и като се има предвид, че тежестта да докажат възражението
си в действителност се носи от ответниците, процесуалните права на ищците не са
били възпрепятствани. Произнасяйки се по същество на възражението за съпричиняване
обаче, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че
размерът на съпричиняването следва да се определи на 2/3. Съществено нарушение
на материалния закон районният съд е допуснал и като е приел, че съпричиняване
има не от пострадалото дете-ищецът С. Б., а от неговия баща и законен
представител, изразяващо се в неупражнен контрол и възпитание.
В т.7 на ППВС № 17/63г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат, както и че съобразно
конкретните обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в
случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване
на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно.
Обективният характер на съпричиняването е
признат и в постановената от ВКС практика по чл.290 от ГПК, според която принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. В редица свои актове ВКС е застъпил становището (напр. Решение №16 от 04.02.2014 г. по търг. д. №
1858/2013 г. на Върховен касационен съд, I т. о., Решение № 169 от 28.02.2012 г. по търг. д. №762/2010
г., II т. о.) че приносът при
съпричиняване на вреди трябва да е конкретно установен, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до вредоносния
резултат.
Съобразно така установеното в съдебната практика разбиране на
съпричиняването, в разглеждания случай въззивният съд намира, че съпричиняване
не е налице. Действително, установено по делото е, че малолетният ищец е
нарекъл непълнолетния К. „***“, знаейки, че това не се харесва на К., както и
че му се е присмял, когато К. се спънал. По никакъв начин обаче това поведение
на ищеца С. Б. не може да оправдае блъскането на С. от К. и то от височината,
на която С. е седял. Макар и етично неприемливо, поведението на ищеца не се
характеризира нито с някакъв изключителен, нито и особено обиден характер и във
всички случаи не е такова, че да предизвика физически сблъсък от установения
вид. Няма твърдения и данни за афектно поведение у К., а дори напротив, той сам
признава, че целенасочено е бутнал С., защото бил подразнен. Не може да се
отрече, че думите на ищеца и на св.Г.В. са били дразнещи за К., но сами по себе
си те не обуславят вредоносния резултат, като се има предвид и значителната
разлика във възрастта на С. и К.. Предвид това, че С. е малолетен, то не могат
да бъдат споделени изводите на районния съд, че той е следвало да съобразява,
че към по-различните деца е необходима по-голяма толерантност. От друга страна К.
разбира свойството и значението на постъпките си, поради което за него не е
било трудно да предвиди какви последици ще има падането на С. от височината, на
която е седял.
По тези съображения следва да се приеме, че направеното от ответниците
възражение за съпричиняване се явява неоснователно, при което и размерът на
дължимите обезщетения е бил неправилно редуциран.
При тези изводи въззивната жалба в частта й, досежно следващото се
обезщетение за имуществени вреди, се явява основателна и като такава ще следва
да бъде уважена, а решението на районния съд, с което искът за имуществени
вреди и бил отхвърлен за сумата над 144 лв.до размер на 432 лв. ще следва да
бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Имуществените
вреди от 432 лв. се изразяват в заплатените за операцията на счупената ръка
медицински изделия-Киршнерови игли, които са били необходими за фиксирането на
фрактурата. Тези вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с
непозволеното увреждане, поради което предявеният за тях иск се явява
основателен и доказан. Решението на районния съд не е обжалвано в частта, в
който иска за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 432 лв., поради което
настоящата инстанция не дължи произнасяне по останалите претендирани с исковата
молба имуществени вреди.
На базата на представените писмени доказателства, експертното заключение и
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Б.-сестра на ищеца и С.Б.-негова
майка, съдът намира, че безспорно по делото са установени причинените
неимуществени вреди по вид, обем и характер, както и причинната връзка с
противоправното поведение на деликвента. При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в т. 11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
практика / решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО, решение
№95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение №103/2.11.2020 г. по
т.д. №2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по т. д. 518/29 г,. І
ТО/, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
"неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата,
при които е настъпил инцидента, вида, характера и тежестта на травмите – счупване
на лявата ръка, последвалите две операции, възрастта на пострадалия ищец към момента на
настъпване на увреждането – 9 години, срокът за възстановяване – 3-4 месеца,
периода на претърпени болки, съответстващ и на периода на възстановяване,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние на малолетния ищец, съдът
намира, че сумата от 8 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла
на чл.52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението въззивният съдебен състав съдът
прие за установено, че пострадалият е търпял болки и страдания в продължение на
3-4 месеца, с по-висока интензивност в периода на болничния престой, като през
целия период е изпитвал и лични и битови неудобства, като резултат от
имобилизацията на ръката (ищецът си служи именно с лявата ръка), изпитвал е
душевен дискомфорт-страх от височини, кошмари, често събуждане, от преживяното.
Установеният от вещото лице възстановителен период също е 3-4 месеца. От друга
страна влошаване на състоянието на ищеца не е настъпило и всички телесни
увреждания са възстановени в порядъка на посочения период от 3-4 месеца.
По тази съображения решението на РС-Козлодуй ще следва да бъде отменено и в
частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата
над 2000 лв.до размер от 8000 лв. и в тази му част иска ще следва да бъде
уважен. В частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е бил
отхвърлен за сумата над 8000 лв.до пълния предявен размер от 10000
лв.обжалваното решение ще следва да се потвърди.
При този изход на делото за производството пред районния съд ответниците ще
следва да бъдат осъдени да заплатят допълнително на ищеца чрез неговия баща и
законен представител, деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 1007,10 лв. За
производството пред въззивната инстанция ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 542,08 лв.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове, дължимите на ответниците
М.К. и С.Б. разноски за производството пред районния съд са в размер на 185,62 лв. Съобразно този дължим размер на
разноските обжалваното решение ще следва да бъде отменено и в частта му, с
което в полза на ответниците са присъдени деловодни разноски над посочената
сума от 185,62 лв. Съответно, съобразно отхвърлената част от жалбата, за
производството пред въззивната инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати деловодни разноски за въззиваемите в размер на 72,39 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260066/20.11.2020 г. на Районен
съд-Козлодуй, постановено по гр. дело №690/2019г., В ЧАСТИТЕ МУ, С КОИТО предявеният от малолетния С. М. Б., действащ
чрез своя баща и законен представител М.М.Б., иск по чл.48, ал.1 от ЗЗД против
С.Ц.Б. и М.Д.К.,***, в качеството им на
родители на непълнолетния К. С. Б., е бил отхвърлен за сумата от 144 лв. до
сумата от 432 лв. обезщетение за имуществени вреди и за сумата от 2000 лв. до
сумата от 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Ц.Б., с ЕГН ********** и М.Д.К., с ЕГН **********
***, в качеството им на родители на непълнолетния К. С. Б., да заплатят солидарно на С. М. Б., с
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител М.М.Б. с ЕГН **********,
допълнително сумата от 288 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от
непозволено увреждане, причинено на 22.06.2020г. от непълнолетния К. С. Б.,
както и сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от същото непозволено увреждане, ведно със законните лихви
върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба 19.08.2020г.до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260066/20.11.2020 г. на Районен
съд-Козлодуй, постановено по гр. дело №690/2019г., в останалата му обжалвана част, с която предявеният от С. М. Б.,
действащ чрез своя баща и законен представител М.М.Б., иск по чл.48, ал.1 от ЗЗД против С.Ц.Б. и М.Д.К.,***, в качеството им на родители на непълнолетния К.
С. Б., е бил отхвърлен за сумата над
8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10000
лв.
ОТМЕНЯ Решение № 260066/20.11.2020 г. на Районен
съд-Козлодуй, постановено по гр. дело №690/2019г. и в частта му, с която на
основание чл.78, ал.3 от ГПК М.М.Б., с ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетния С. М. Б. е осъден да заплати на С.Ц.Б. с ЕГН **********
и М.Д.К., с ЕГН **********, деловодни
разноски за производството пред районния съд над сумата от общо 185,62 лв.за двамата ответници.
ОСЪЖДА С.Ц.Б., с ЕГН ********** и М.Д.К., с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.М.Б., с ЕГН **********,
като баща и законен представител на малолетния С. М. Б., допълнително сумата от 1007,10 лв. деловодни разноски за
производството пред районния съд, съобразно уважената част от иска, както и
сумата от 542,08 лв. деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА С. М. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своя
баща и законен представител М.М.Б., с ЕГН ********** да заплати на С.Ц.Б., с
ЕГН ********** и М.Д.К., с ЕГН **********, сумата от 72,39 лв. деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция, съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........