№ 56
гр. Плевен, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.а
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И.а Гражданско дело №
20224430105281 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от ЗАД
„***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София в условията
на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.410,
ал.1, т.1 КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника Община Плевен, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявана от Кмета
Г. С. да заплати на ищеца сумата от 153.20 лева, представляваща платено
застрахователно обещетение по застрахователна преписка /щета/ №
470422222215053 /референтен №51-05000-01233/22/ по описа на „ЗЕАД “***”
ЕАД, на основание застрахователна полица №4704221860300029/24.01.2022
г., по имуществена застраховка „***”, за причинени увреждания на
застрахован лек автомобил марка ***, при ПТП реализирано на 26.02.2022г.
на ул. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че на 24.01.2022 г. са
сключили имуществена застраховка „***” с Г. С. Т. от гр. Пловдив, по силата
на която застраховали за всички рискове по клауза „Пълно Каско”, автомобил
марка ***, със срок на действие на застраховката за периода от 13:36 часа на
27.01.2022г. до 23.59 часа на 26.01.2023г. за което издали на застрахования
застрахователна полица № №4704221860300029/24.01.2022 г. Твърди се, че на
26.02.2022г. в гр. Плевен Г. С. Т., като водач на застрахования лек автомобил
марка *** е преминал през необезопасено и необозначено препятствие /
дупка/ на пътното платно, стопанисвано от ответника, при което са
причинени материални щети на застрахования автомобил – увредена задна
дясна гума. Сочи се, че след реализираното ПТП автомобилът е могъл да се
придвижва на собствен ход, поради което мястото на ПТП не е било посетено
от органите на МВР и Протокол за ПТП не бил съставен, съгласно чл.6, т.4 от
1
Наредба№1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и
информационния център към гаранционния фонд, според която разпоредба не
се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен
когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. Сочи се, че съгласно т.6.2. от ОУ към сключената застраховка,
които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили
от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна
уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието
застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на
действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли
/броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а
съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на
автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и
неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми
и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски показания
на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС.
Излага се, че в случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето Т.Б.П. от
гр.Плевен. Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие образували
застрахователна преписка /щета/ № 470422222215053 /референтен №51-
05000-01233/22по описа на „ЗЕАД “***” ЕАД. Сочи се, че стойността на
вредите по застрахования автомобил е в размер на 153.20 лева, която
заплатили с преводно нареждане на 13.04.2022г. на собственика на увредения
автомобил. Излага се, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ след изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу лицето, причинило вредите със своето действие или
бездействие, а съгласно чл.410, ал.1, т.3 от КЗ срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД. Навежда доводи, че ул. ***, на която
е станало произшествието се намира в населено място и като такава не е част
от републиканската пътна мрежа. Твърди се, че пътят е местен по смисъла на
чл.3, ал.3 ЗДвП и като такъв е публична собственост на Община Плевен,
съобразно чл.8, ал.3 от ЗДвП. Излага, че съгласно §7, т.4 от ПЗР на ЗСМА
ответникът е собственик на общинските пътища и улици на територията на гр.
Плевен, а съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да е вещи
отговарят солидарно ответникът и лицето, под чийто надзор се намират те.
Твърди се, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че
да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП ответникът
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
пътища на територията на общината. Излага се, че в случая ответникът не бил
обезопасил и обозначил с необходимите маркировки препятствието (дупката)
на общински път, находящ се в урабанизираната теретория като с
бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са
2
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че с писмо - регресна
покана изх.№Л 02966/16.05.2022г., поканили Община Плевен да им
възстанови процесната сума доброволно, но сумата не била заплатена и до
настоящия момент. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да присъди
разноски. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено регресната отговорност на ответника.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск и моли съда да
го отхвърли. Счита, че от съдържанието на представените към исковата молба
писмени доказателства, не се доказва по ясен и безспорен начин точната дата
и конкретното място, на което е настъпило твърдяното ПТП. Сочи, че
представените по делото снимки да заснети на 25.03.2022 г., а ПТП-то по
твърдения на ищеца е настъпило близо месец по – рано -26.02.2022 г. Излага,
че от представените снимки не става ясно къде точно е заснет процесният
автомобил и дали това е твърдяното от ищеца място на въпросното ПТП.
Навежда доводи и, че в представения Опис-заключение на претенция,
изготвен от длъжностно лице-представител на ищцовата страна, се
установява, че в него като дата на ПТП-то е посочена 25.03.2022г., а не
26.02.2022г., която дата пък е посочена в исковата молба. Твърди, че от
представения по делото Доклад от 12.04.2022г. по шета № 470422222215053,
изготвен от длъжностно лице - експерт на ищцовата страна, се установява, че
като дата на събитието е посочена 25.03.2022г., а не 26.02.2022г., която дата е
посочена в исковата молба като дата на настъпване на твърдяното ПТП.
Твърди, че по правната си природа описа-заключение и докладът по щета, са
официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и
като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията
пред него и за извършените от него и пред него действия.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, за
което развива пространни съображения., идентични с тези в отговора на ИМ.
Претендира присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица №
47042218603000029/24.01.2022 г. Предложение за сключване на застраховка,
каско стандарт се установява, че автомобил марка ***, е застрахован с
основно покритие „пълно каско“ и допълнителни покрития „официален
сервиз“, както и, че срокът на действие на застраховката е за периода от
27.01.2022 г. до 26.01.2023 г.
Видно е от приложените по делото Общи условия към договора за
застраховка е, че в същите са регламентирани застрахователните
обезщетения, които застрахователят следва да заплати при настъпило
3
застрахователни събития, сред които и: ПТП, възникнало в процеса на
движението на МПС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътното превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Приобщено като доказателство по делото е и заявление от „25.02.2022
г.“ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, от
която се установява, че Г. Т. е заявил през застрахователя настъпване на
застрахователното събитие на 26.02.2022 г., изразяващо се в: „ при движение
по улица *** в гр. Плевен, навлязъл в дупка на пътя и след като спрял
установил, че имало щети по задната дясна гума на автомобила“, вследствие
на което е „нарушена цялостта на борда на задна дясна гума на автомобила и
е скъсан протектора и се виждат теловете на гумата“.
Установява се от приложената по делото Декларация от 08.04.2022 г. за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско стандарт“, че Г. Т. е
декларирал, че на 26.02.2022 г. е настъпило ПТП, при движение по пътя,
когато навлязъл в дупка на платното, което довело до нарушаване на борда на
гумата.
Видно е от подписаната от Т. П. декларация, че на 26.02.2022 г. е
присъствала на ПТП- то настъпило на ул. *** в гр. Плевен, когато процесния
автомобил навлязъл в дупка на пътя, което повредило задната му гума.
Представени по делото са и снимки на процесния автомобил, направени
на 25.03.2022 г.
Приобщени като доказателство по делото са и документи за
собственост на процесния автомобил, както и свидетелство да управление на
МПС и Контролен талон на Г. С. Т..
От представения по делото опис на претенция № 51-05000-
01233/22/25.03.2022 г. се установява, че при ПТП на 25.03.2022 г. по
отношения на автомобил марка *** е увредена „гума задна дясна“.
Установява се от опис – заключение по претенция № 51-05000-
01233/22/25.03.2022 г., че при ПТП на 25.03.2022 г. по отношения на
автомобил марка *** е увредена „гума задна дясна“.
Видно е от Доклад по щета №470422222215053, че за ПТП, станало на
25.03.2022 г. в гр. Плевен е определено обезщетение в размер на 153,20 лева.
От представеното по делото преводно нареждане от 13.04.2022 г. се
установява, че ищецът е превел на собственика на процесния автомобил
сумата от 153,20 лева.
Видно е от представената по делото регресна покана по щета
№470422222215053, че ищецът по делото е отправил покана до ответника да
му заплати сумата от 153,20 лева, представляващи застрахователно
обезщетение по настъпило на 26.02.2022 г. ПТП, при което е увредено лек
автомобил марка ***.
Установява се от приложеното по делото Писмо от Община Плевен, че
същата е отговорила, че към настоящия момент не са налице основанията за
изплащане на обезщетението.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
4
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните. В заключението си вещото
лице установява че при движение на лек автомобил *** по ул. „***" в град
Плевен е преминал през дупка на пътното платно за движение и получава
повреда на задната дясна гума; че увреждането на гумата, която е с размери
205/55/16, е възможно при следните размери на дупката през която
преминава:-Широчина - не по-малка от 210 мм; -Дължина на дупката - около
620 мм,/16" х 25,4мм = 406,4 мм, според диаметъра на джантата, и 600 мм на
гумата/;-Дълбочина на дупката не по- малка от 40-45 мм; че при тези
минимални параметри на дупката върху пътното платно, в момента на
преминаването на задната дясна гума, същата попаднала с целия си размер в
същата; че тогава ръбът на асфалта, разрязва гумата от външния й край в
зоната на страничния борд и протектора и поврежда каучуковото покритие на
външния край на борда, като срязването на гумата е до оплетката на същата и
до телената основа на протектора; че при такъв размер на увреждане на
гумата, налягането на същата остава и автомобилът може да се придвижи до
сервиз; че възникването на повреждане на задната дясна гума на автомобила
е възможно при преминаването през дупка, която е с размерите посочени по
–горе; че при тези обстоятелства настъпилите увреждания по гумата са в
съответствие с механизма на ПТП и имат причинна връзка със него; че при
преминаването през такава дупка с определените размери, гумата попада с
удар в дупката и ръбовете на същата осъществяват повредите по същата; че
размерът на щетата е 153.20 лева.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля Г. С. Т., който сочи, че при управление на застрахования
процесен автомобил през февруари месец 2022 г. претърпял ПТП. Уточнява,
че е станала техническа грешка, като е посочи в претенцията „дата 25.02.2022
г“. Твърди, че ПТП -то е станало на 26.02.2022 г. Разказва, че тръгвайки по
улицата минал през дупка, чул се удар в гумата, светнали датчиците за
налягане в гумите. Обяснява, че след като слязъл видял, че гумата има
нараняване на борда, поради което я напомпил и се придвижил до най-
близкия сервиз, за да „закърпят гумата“, за да може да се прибере до
Пловдив. Твърди, че дупката била необезопасена и била с размери около 30-
40 см. в диаметър и дълбока около 7-8 см. Излага, че не е правил снимки на
дупката. Твърди, че щетите по автомобила били снимани на деня, в който е
подал заявлението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща изплатено от
застрахователя по имуществена застраховка застрахователно обезщетение в
полза на увредения. За да е основателна претенцията, намираща основанието
си в чл. 410, КЗ, следва по делото да се установят следните факти: сключен
договор за имуществено застраховане между застрахователя претендиращ
регреса и лицето претърпяло щетите; настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска; то да е причинено от трето лице,
което отговаря по правилата на деликтната отговорност, т.е виновно и
противоправно поведение, вследствие на което и в причинна връзка, с което
да са настъпили вреди на водача на МПС; изплатено на застрахования
5
застрахователно обезщетение, в размер отговарящ на действително
претърпените вреди.
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по
делото доказателства както, че ищецът е застраховател по имуществено
застраховане на увредения лек автомобил марка ***, така и, че
застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на
застрахователния договор. Не е спорно и, че е изплатено застрахователно
обезщетение на лицето, управлявало МПС.
По делото не е спорно, че задължението да поддържа изправността на
процесния пътен участък, местен по смисъла на чл.3, ал.3 ЗДвП и като такъв е
публична собственост на Община Плевен, съобразно чл.8, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за движението по пътищата, лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства. Според изричната норма на чл. 167, ал.1 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. От свидетелските показания по делото се установява безпротиворечиво,
че ПТП неравността по пътя не е била обозначена.
При това положение и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на
обезщетението застрахователят би встъпва в правата на застрахования против
причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение и може да
претендира плащането на същата.
Спорно между страните по делото е и причинно следствена връзка
между събитието и вредите.
Съдът намира, че настъпилите вреди, като резултат от реализираното
вредоносно събитие, макар и констатирани от застрахователя по ненадлежния
ред, доколкото в издадените от него документи е посочена друга дата, на
която е станала ПТП-то се доказват по несъмнен начин от намиращите се в
пълно съответствие помежду си свидетелски показания /относно механизма
на настъпване на ПТП-то/ и заключението на съдебната автотехническа
експертиза /относно механизма на настъпване на ПТП-то и размерът на
вредите/. Съдът намира, че свидетелските показания и САТЕ в пълна степен
установяват кога е настъпило вредоносното събитие, какви са последиците от
него и каква е стойността на обезщетението, поради което и посочването на
друга дата за дата на ПТП-то в процесните документи не може да разколебае
изводите на съда за дължимост от страна на ответника на процесната сума.
В настоящия случай, протокол за ПТП от компетентните за това органи
не е изготвен. Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б. а ЗДвП регламентира какви
са задълженията на участника при настъпило ПТП, при което има причинени
само имуществени вреди, а именно: да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието. В чл. 125 от същия закон изчерпателно посочени
хипотезите, при които органите на МВР задължително посещават настъпило
пътно- транспортно произшествие, сред които настоящия случай не попада.
Доколкото в случая от събраните доказателства, а и с оглед характера на
6
увреждането се касае за настъпили единствено имуществени вреди, без
участие на друг водач, то посещението на произшествието от органите на
полицията и изготвяне на протокол от тях не е задължително. Липсата на
протокол за ПТП не може да освободи от отговорност причинителят на
вредата. Същата подлежи на доказване на общо основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че произшествието е
настъпило в гр. Плевен на ул. ***, когато управлявания от свидетеля
автомобил попадна в необезопасена дупка. Установява се, шофьорът след
като констатирал нараняванията по гумата, напомнил същата и отишъл до
най- близкия сервиз. В този смисъл са събраните в хода на производство
гласни доказателства, които съдът кредитира в цялост. С оглед изложеното,
съдът намира за доказан твърдяния от ищеца механизъм на ПТП, т.е че
вследствие на попадане в дупка на пътното платно на ул. *** в гр. Плевен на
застрахования автомобил са причинени твърдяните от ищцовото дружество
щети. В съответствие с изложеното е и заключението на изслушаната
експертиза, според което, както беше посочено, уврежданията, свързани с
увредени предна и задна дясна джанта са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и е възможно да бъдат получени по начина, описан в
протокола. По тези аргументи съдът приема за установено наличието на
неравност по пътното платно с посочените белези и настъпилите увреждания
по лекия автомобил, свързани с деформация на гума.
Поради изложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 654,90 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, представлявана от Кмета Г. С. ДА ЗАПЛАТИ на „***”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София сумата от 153.20
лева, представляваща платено застрахователно обещетение по
застрахователна преписка /щета/ № 470422222215053 /референтен №51-
05000-01233/22/ по описа на „ЗЕАД “***” ЕАД, на основание застрахователна
полица №4704221860300029/24.01.2022 г., по имуществена застраховка „***”,
за причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка ***, при ПТП
реализирано на 26.02.2022г. на ул. ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска -07.10.2022 г. до
окончателното плащане на сумата, на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Плевен, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, представлявана от Кмета Г. С., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София сумата от
654.90 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8