Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІ-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.съдия С. ТАЧЕВА
при секретаря Елена Чаушева и в присъствието на прокурора
Пламен Райнов, като разгледа докладваното от съдия Сантиров ВНОХД № 1066 по
описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 06.11.2019г.
по НОХД № 17412/2018г. Софийският Районен Съд, НО, 19-ти състав е признал подсъдимия
Е.Ш.Б., роден
на ***г. в гр. Лом, българин, български гражданин, с начално образование,
осъждан, неженен, работи като общ работник при неустановен по делото работодател,
с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, с EГH: ********** за НЕВИНОВЕН в
това, че на 24.06.2018г. в часовия интервал от 18.00 ч. до 19.00 ч. в гр.
София, пред строителен обект на бул. „Княгиня ********* да е употребил сила
спрямо орган на властта, като е нанесъл удар с лявата си ръка в областта на
предната част на лакътя на дясната ръка на полицай Д.И.- командир на отделение
в 01 група на сектор „С2“ към „Специализирани полицейски сили за опазване на
обществения ред при СДВР“, с цел да го принуди да пропусне действие по служба
по охрана на обществения ред, а именно да издаде устно предупреждение спрямо Е.Б.
на основание чл.65, ал.1 от ЗМВР за въздържане от нарушение на обществения ред,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.269, ал.1 от НК.
Против
постановената присъда е постъпил протест, в който се посочва, че същата е
неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, доказващи, че подсъдимия е
осъществил престъпното деяние. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен.
В съдебно
заседание представителят на СГП не поддържа
протеста срещу първоинстанционната присъда. Счита, че обвинението е недоказано
от събраните доказателства, както от обективна, така и от субективна страна. Посочва,
че липсва каквато и да е аргументация в подадения протест и същият е подаден
бланкетно, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и
мотивирана в пълнота.
Защитата на
подсъдимия пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като
правилна, законосъобразна и мотивирана.
Подсъдимия посочва,
че е невиновен.
Софийският Градски Съд,
след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното изменяване или отменяване поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Съдът е обсъдил наличните
противоречия в доказателствения материал и мотивирано е приел кои доказателства
цени и кои не.
При преценката на
същите доказателства въззивния съд не намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
В периода
19.12.2016г. - 04.07.2018г. свидетелят Д.И.И. е заемал длъжността „командир на
отделение” в 01 група на сектор „С2” към Отдел „Специализирани полицейски сили
за опазване на обществения ред” към Столична дирекция на вътрешните работи.
Към лятото на
2018г. подсъдимият и негови роднини работели на строителен обект в град София,
бул. „*********. Техен шеф бил св. Д., а св. Ц. - негов пълномощник. На
24.06.2018г. след обед Д. и Ц. били в обекта и раздавали заплати. Те
забелязали, че е по-шумно и направили забележка на работниците. Подсъдимият Б.
не бил доволен от дадените му пари и в тази връзка влязъл в словесен конфликт с
шефовете си. Междувременно бил подаден сигнал за нарушаване на обществения ред
и за сбиване между роми. Във връзка с така подадения сигнал на обекта
пристигнали полицаи - свидетелите Г., Б., А. и С.. Те установили присъстващите
на обекта лица по лични карти и им издали устно разпореждане да престанат да
вдигат шум и да не нарушават обществения ред. Това разпореждане било чуто от
св. Петков. С полицаите разговаряли свидетелите Д. и Ц.. Последните обещали, че
няма да се вдига шум на обекта и полицаите си тръгнали. Не след дълго обектът
отново бил посетен от полицаи във връзка със сигнал за гол мъж с нож при
въпросния строителен обект. Този път обектът бил посетен от свидетелитеФ., З., И.
и Г. /служители на ОСПСОВОР - СДВР/. Полицаите влезли в двора на строителния
обект и издали устно полицейско разпореждане намиращите се там лица да си дадат
личните карти, за да ги установят.
Част от
работниците, сред които и подс. Б., се насочили към дошлите полицаи. Тъй като
от обекта излезли много хора, които били във видимо нетрезво състояние и
агресивно настроени към органите на реда, от втория полицейски екип, пристигнал
на място, поискали съдействие. Не след дълго на обекта пристигнал отново
свидетелите Г., Б., А. и С., които по-рано същия ден посетили обекта по сигнал.
На присъстващите лица било издадено устно полицейско разпореждане да се спре
музиката и да не се вдига шум.
Е.Б. отишъл към
полицаите и на висок глас започнал да говори с тях, да ги обижда и псува.
Свидетелят Ц. му направил забележка да влезе вътре. Подсъдимият, обаче, останал
при полицаите и продължил с вербалната си агресия към тях, казвал им, че ще ги
купи, извадил и хвърлил срещу полицаите няколко банкноти с номинал 10 лева и ги
заплашвал с уволнение.
Междувременно
намиращи се в сградата лица започнали да хвърлят строителни отпадъци, тухли,
дървени парчета, бутилки и други към полицаите. Полицаите подали сигнал до
дежурния, че на обекта има напрежение и към мястото били насочени и други
специализирани полицейски сили, но те пристигнали едва след като подсъдимият
бил задържан.
Полицейските
служители забелязали, че Е.Б. е във видимо нетрезво състояние, установили го по
лична карта и му казали да се успокои. Тъй като Е.Ш.Б. обикалял около полицаите
и крещял, полицейските служители му издали устно разпореждане да не пречи на
полицаите да си вършат работата, да се отдръпне и да не създава проблеми.
Въпреки издаденото му разпореждане, подсъдимият Б. тръгнал рязко напред към
полицаите. Братът на поде. Б. се опитал да го отдалечи от полицаите като го
хванал и задърпал. Настанало бутане между подсъдимия, брат му и полицаите. Е.Ш.Б.
и брат му паднали на земята.
Виждайки
ситуацията, свидетелят Б. използвал лютив спрей срещу подсъдимия и намиращите
се наоколо други работници, като със спрея били напръскани и част от полицаите.
Въпреки, че бил
напръскан с лютив спрей, полицаите използвали и физическа сила спрямо подс. Б.,
за да му поставят белезници, тъй като Б. се дърпал, въртял и като цяло бил
агресивен. След това Е.Ш.Б. бил задържан със Заповед за задържане на лице с per. №
226зз1418 от 24.06.2018г. Брат му Б.Ш.Ф.също бил задържан - със Заповед за
задържане на лице с per. № 226зз1419 от 24.06.2018г. И двамата били отведени в
02 РУ - СДВР. Случаят бил отразен и в Информационна карта за дейността на
наряда № А 928537.
На 26.06.2018г.
подс. Е.Б. посетил съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология
при УМБАЛ „Александровска” ЕАД, от където му било издадено съдебно - медицинско
удостоверение № 555/2018г. за установените на Б. охлузване на лицето, десния
лакът, дясното коляно и дясната подбедрица, избиване на първи долен ляв зъб,
наличие на кариозни промени, зъбен камък и отдръпване на венеца е оголване на
шийката на зъбите в устната кухина.
Според
заключението на комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза
(лист 34 - 39 от досъдебното производство) Е.Ш.Б. е психично здрав, без преки и
косвени данни за актуална психотична продукция, без придобити или вродени
нарушения на интелекта. Въз основа на наличните данни и доколкото липсват
обективни измерители за кръвна алкохолна концентрация, вещите лица приемат, че
към момента на деянието Е.Ш.Б. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно
опиване - към средна степен. Според експертите подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките
си. Психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за
неговото участие във всички фази на наказателното производство и ако желае
подсъдимият може да дава достоверни отговори на въпросите на следствието. Пред
СРС - 10 състав в съдебно заседание на 06.11.2019г. вещите лице посочват, че
алкохолът е универсален релаксант, който влияе върху поведението на лицето и
освобождава задръжките. Според експертите от употребата на алкохол могат да се
появят и някои несъзнавани нагласи на личността - некритичност и не
съобразяване е правни норми - в зависимост от степента на опиване. При
употребата на алкохол се затруднява формирането на целите, цялото когнитивно
функциониране, полагането на цели и анализа на отделните стъпки при следенето на
целта се затруднява; човек става по-некритичен и по-импулсивен. Вещите лица са
категорични, че алкохолното опиване на подсъдимия е в долните граници на
средната степен и не влияе върху двигателните функции на лицето при ходене.
Горната
фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: обяснения на подсъдимия Е.Ш.Б.;
показанията на свидетелите З., Г.,Ф., Г., А., И., Б., С., Д., Ц., Тодоров,
Каменова и Петков; заключението на комплексната съдебно - психиатрична и
психологична експартиза (лист 34 - 39 от досъдебното производство) и устните
разяснения на вещите лица; Заповед за задържане на лице с per. №
226зз1418 от 24.06.2018г.; Заповед за задържане на лице с per. №
226зз1419 от 24.06.2018г.; Удостоверение от Отдел „Човешки ресурси” - СДВР с per. №
513р56189 от 04.07.2018г.; Информационна карта за дейността на наряда №. А
928537; Съдебно - медицинско удостоверение № 555/2018г., както и справка за
съдимост на подсъдимия Б..
Искането на
прокурора от СРП е допустимо за
разглеждане в съдебно производство при условията, очертани от
процесуалноправните норми на чл.313-340, гл.ХХІ от НПК, регламентиращи въззивното съдебно производство по наказателните дела. Същото обаче преценено в контекста
на предложената аргументация и подкрепящите я доказателствени материали по
НОХД № 17412/2018 г. на Районен Съд - София, и за отмяна или ревизия на
постановената по него присъда № 267065 от 06.11.2019 година е неоснователно.
Визираните
оплаквания в рамките на осъществената от компетентните органи в досъдебната и
съдебна фаза доказателствена дейност, са необосновани.
Не е
нарушен процесуалния закон при събирането и проверката на доказателствата чрез
приобщените гласни и писмени доказателствени средства.
Използуваните
способи за събиране и проверка на доказателства от органите на досъдебното
производство и последователността на реализираните от тях действия, насочени
към инкорпориране на доказателствени средства по делото, са в обсега на
субективната им преценка и оперативна самостоятелност, и са свързани с
тактиката и стратегията на наказателното разследване. Същите са предопределени
от фактическите и юридически очертания на повдигнатото обвинение и са обвързани
със санкционни последици при установени неотстраними пропуски в работата на
разследващите, обусловили доказателствена необезпеченост на обвинителната теза.
Съобразно описаната от обвинителната власт фактология на извършеното престъпно
деяние и характеристиките на очертаната правна квалификация, предметът на
доказване може и следва да бъде установяван с всички нормативно предвидени
процесуални способи. След приобщаване на доказателствената съвкупност и анализ
на нейните доказателствена стойност и тежест, съдът е оправомощен и задължен да
формира своето вътрешно убеждение и да изгради своите фактически и юридически
констатации по отношение на обективните и субективни признаци на
престъплението. При хипотезите, в които обвинението е доказано по категоричен
начин въз основа на достатъчно фактически данни и чрез регламентираните в
процесуалния закон доказателствени средства, и не съществуват съмнения относно
извършването на деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, е
правно ирелевантно обстоятелството, че всички възможни допустими и относими доказателства не са инкорпорирани
по делото. В случаите обаче на налични предположения и колебания за осъществено
престъпно поведение и при обективна невъзможност за допълнително събиране и
проверка на доказателствени източници, подсъдимият следва да бъде оправдан.
В настоящия казус аргументираната позиция е илюстрирана
чрез реализираните от разследващите органи действия по приобщаване на
убедителни гласни и писмени доказателства досежно предмета на престъплението, и
обективирана в правните изводи на първостепенния съд по отношение на
безусловната недоказаност на очертаната в
обвинителия акт теза.
Възпроизведените
по-горе фактически констатации на
първостепенния съд са правилно установени, като при оценката им не са
допуснати логически грешки. Според
въззивния съд към решаващия състав не могат да се отправят
упреци във връзка с установяване на
фактологията на деянията, тъй като задълженията му по разкриване на обективната
истина са изпълнени отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна
степен. Описаните по-горе факти по отношение на събитията се извеждат
еднозначно и категорично от събраните по делото доказателствени материали, като
въззивната инстанция не намира никакви
основания да ги променя.
В
този смисъл трайно установената съдебна практика е категоричана - РЕШЕНИЕ № 372
от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС, че: „Когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста.”.
В
случая обаче липсва оспорване по отделни и конкретни изводи на първостепенния
съд, предвид, че е подаден почти бланкетен протест, който не съдържа никакви
конкретни възражения на протестиращия прокурор, нито по приетата фактология, нито
по отделните доказателства, нито от правна страна. Този факт не дава възможност
на въззивната инстанция да вземе отношение по въпроси, които според прокурора
са останали неизяснени или са грешно интерпретирани от първоинстанционния съд.
Прокурора
от СРП е посочил в допълнението към протеста, че анализа на
доказателствата, извършен от съдебният състав не е достатъчно задълбочен,
обстоен и пълен. Посочва, че при преценка на доказателствения материал
първоинстанционния съд неоснователно е приел, че в показанията на полицейските
служители, които се явяват преки очевидци на случилото се и свидетели по
наказателното производство липсва информация за съставомреното деяние от страна
на подсъдимия. Свидетелите Д.И., Н.З., Х.Г., И.Филипов, И.Г., Н.Б., Д.С., Б.А.
ясно, точно и обстойно описват какви действия е извършил подсъдимия Б.. Изтъква,
че тези показания на посочените свидетели са логични, последователни и от
анализа им може да се направи извод, че подсъдимия е действал със специалната
цел изисквана от закона за съставомерност на деянието, за което му е повдигнато
обвинение, а именно целял е да принуди орган на властта да пропусне да изпълни
действие по служба. Приема, че за постигане на тази специална цел подсъдимия Б.
е използвал сила, като това се потвърждава от показанията на посочените по -
горе свидетели.
Посочва
също така общо без каквато и да е конкретика, че оправдателната си
присъда съдът е мотивирал основно с показанията на свидетелите, които са близки
роднини на подсъдимият и неговите работодатели, като счита, че тези лица с
оглед близките родствени отношения с Е.Б. са пряко заинтересовани от изхода на делото и показанията им не
могат да се кредитират, като правдиви и обективни. Изтъква, че наличието на
всички тези обстоятелства налага съдът да прояви една по голяма критичност по
отношение на заявеното от тях и по внимателно да анализира показанията им.
Оспорва също така извода на Районният Съд, с
който последния е приел, че след като подсъдимият е бил повлиян в лека степен
от алкохола, то той не е могъл формира в съзнанието си специалната цел
изискуема от закона за съставомерност на деянието, а именно да попречи на орган
на властта да пропусне нещо по служба. Счита, че това становище на решаващият
съдебен състав е неправилно, предвид, че макар и в алкохолно опиянение от лека
степен подсъдимия е бил в състояние да осъзнава свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Посочва, че употребата на алкохол не е
обстоятелство, което може да доведе до смекчаване на наказателната отговорност
или до отпадането й въобще.
С оглед така изложеното намира, че
фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд са неправилни,
формирани са в противоречие и несъответсвие със съществуващите по делото
доказателства. Изтъква, че тези изводи са направени при необосновано неприемане
изцяло на показанията на една група свидетели - множество свидетели, служители
на МВР, за сметка на изцяло и немотивирано безрезервно кредитиране на заявеното
от друго група свидетели, които са в близки родствени отношения с подсъдимия и
са пряко заинтересовани от изхода на наказателното производство. Считам, че в
делото са налице достатъчно несъмнени и безспорни доказателства, които
категорично доказват извършването на престъплението от подсъдимия Б..
Видно от така посоченото в допълнението към
протеста всички възражения на представителя на държавното обвинение са общи,
бланкетни и не съдържат никаква конкретика, която да посочва точно с какво не е
съгласен прокурора, с кои доказателства, точно въз основа на какво счита обвинението
за доказано, а именно въз основа на кои точно доказателства, в случая гласни
такива и в противовес на приетото от СРС. На кои точно свидетели, кои точно
реплики отправени от същите, за да може да се прецени дали е налице някакво
противоречие и в крайна сметка да се прецени доказателствената тежест на всяко
едно доказателство, приложено по делото.
Така изложеното не дава възможност на
въззивната съдебна инстанция да вземе съответното точно отношение към конкретно
посочени несъгласия с изводите на първостепенния съд от страна на първоинстанционния
прокурор.
Не случайно именно със същите доводи и
прокурора от СГП НЕ ПОДДЪРЖА
така повдигнатото и поддържано от първоинстанционния прокурор обвинение спрямо
подсъдимия Б..
Изрично следва да се подчертае, че
първостепенния съд много подробно и детайлно е изследвал всички налични по
делото доказателства, като е обсъдил същите както по отделно така и в корелация
помежду им.
Настоящият въззивен съдебен състав и при
най-детайлна проверка и преценка на същите не намира каквито и да е основания
за тяхната промяна, изменение или допълнение.
В тази връзка и с оглед изложеното в
горецитираното решение на ВКС счита, че е абсолютно безсмислено да преповтаря
изложеното от първостепенния съд, па макар и с други думи, предвид, че крайните
изводи са идентични с изложените от първоинстанционния съдебен състав.
Единствено
само следва изрично да се отбележи, че разпитаните по делото свидетели – полицейски служители не идентифицират в
необходимата степен на сигурност и убеденост извършването на описаните в
обвинителният акт противоправни действия от страна на подсъдимия.
Депозираните свидетелски показания, корелативно преценени
със съдържимите се фактически данни в останалите
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не установяват по изискуемия
се безспорен начин умишлени и злонамерени
действия от страна на подсъдимия Б. насочени към физическо увреждане на
посоченото за пострадало лице и обосновават процесуална необходимост от приобщаване на
всички доказателства по предписания в НПК ред, за доказателствено обезпечаване на предмета на
престъпното посегателство.
Упражнявайки
предоставените му от процесуалното законодателство правомощия в рамките на
възложения съдебен контрол, СГС не
констатира пороци и при реализираните от предходната съдебна инстанция анализ и оценка на
инкорпорираната доказателствена съвкупност, довели до неверни изводи по
основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното
престъпление и неговото авторство.
Интерпретацията
на коментираните гласни и писмени доказателствени средства очертава липса на осъществена от подсъдимото лице неправомерна дейност с
насоченост - охраняваните от Глава осма, Раздел І
обществени отношения.
СРС е
осъществил следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на
обективната истина в наказателното производство в изпълнение на задълженията
си, произтичащи от разпоредбата на чл.13 НПК.
Изведените от него фактически констатации и
правни изводи са в съответствие с принципите на чл.14 НПК
и изискванията на чл.107 НПК, базират се
на всеобхватна интерпретация на доказателствените средства, поради което и СГС намира че не са налице въззивните основания по чл.334, т.1-4 НПК, обосноваващи отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава или
отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане.
В рамките
на установените фактически положения за извършеното от Е.Ш.Б. общественоопасно противоправно
посегателство първостепенният
съд е приложил правилно материалния закон. Правилно и
обосновано е заключението на първата съдебна инстанция за липса на консумиран престъпен състав по чл.269, ал.1 от НК.
Правните
изводи на Районния Съд са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за
приемане на някакви различни изводи от правна страна, поради което не намира за
нужно да преповтаря същите. По делото не се установява извършването на
инкриминираното деяние от страна на подсъдимия и след отрицателен отговор на
основния въпрос по чл.301, ал.1 от НПК – има ли извършено деяние,
първоинстанционният съд е постановил обоснована и законосъобразна присъда.
След изчерпване на всички
процесуални способи за събиране и проверка на доказателства, не са събрани
доказателства в подкрепа на изложеното в обвинителният акт. Никой от
разпитаните по делото свидетели не е видял подсъдимия да извършва конкретни
действия спрямо свидетеля Д.И.чрез използване на сила.
Липсват и други доказателства –
преки или косвени, които да свързват подсъдимия с посоченото престъпление. Не
са установени други свидетели-очевидци, а разпитаните не са възприели подсъдимия
да е извършил действия инкриминирани с внесения срещу него обвинителен акт.
За постановяването на осъдителна
присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на съда за виновността на подсъдимия. Отсъствието на
такива, налага единственият и правилен извод, че извършването на престъплението
не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимия за
невиновен и неговото оправдаване.
С оглед изложените съображения и
като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила или необоснованост, въззивният съд счита, че
протестираната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание
чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 06.11.2019г. по НОХД № 17412/2018г. на Софийски Районен
Съд, НО, 10-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.