Решение по дело №1847/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№68     16.01.2019г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                    ХХІІ-ри гр. състав

         На единадесети декември                      две хиляди и осемнадесета година

         в публично заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател:  Пенка Стоева

        

Секретар: Тодорка Мавродиева

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

         гражданско дело №1847 по описа за две хиляди и шестнадесета година,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пасивно субективно съединени искове по чл.216, ал.2 във вр.с ал.1, т.4 от ДОПК.

 

Държавата, чрез *****при ТД на НАП- гр.*** Г.Г.,***, моли съда да прогласи за недействителни по отношение на нея двата договора за цесия, сключени на 02.03.2015г., съответно между ответниците ТКС ООД, ЕИК ********* и В.В.К., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ****, адв.К.Т., и между ТКС ООД и Д.Н.С., ЕГН **********, последният със съдебен адрес: ***, адв.П.Б., по които договори ТКС ООД е цедент, а другите двама ответници, ****и на дружеството, са цесионери, тъй като договорите за цесия са сключени с намерение да увредят публичния взискател.

         Исковете са основани на обстоятелствата, че :

Към датата на сключването на двата договора за цесия, дружеството цедент е имало установени изискуеми публични задължения към Държавата в размер на общо 83 915,13лв. -като главница и общо 64 551,66лв. -като лихва /съгласно уточнение на исковата молба по чл.143,ал.2 от ГПК, внесено в с.з. от 07.02.17г.- на л.297 и взето в същото с.з. определение на съда- на л.330лице, абзац първи/, произтичащи от: РА №***г., връчен на ТКС ООД на 25.02.10г. и влезнал в сила като необжалван на 12.03.2010г. и РА №***г., връчен на ТКС ООД на 07.09.11г. и влезнал в сила като необжалван на 22.09.2011г.; описаните подробно в исковата молба на л.4гръб-л.6гръб декларации обр.№6-„Данни за дължими вноски за ДОО, ЗО, УПФ и данък върху трудови и приравнени на тях правоотношения“ за периода 01.2011г.-03.2014г., присъединени като изпълнителни титули към изп.дело №4067/2009г., образувано за събиране на публични вземания, тъй като касаят установени и изискуеми публични вземания по отношение на ТКС ООД /виж уточнение по т.3 с молба вх.№25169/25.08.16г.-л.189-л.190/.

         След приключване на ревизионните производства, „ТКС“ ООД сключил договор за продажба, обективиран с н.а. №154/****г. на нотариус Е. А.- А., с който продал за сумата от 1 144 160.55лв. на „Техмаш-БГ“ ООД ПИ с идентификатор 56784.539.524 по КККР на гр.***, ведно с построената в него промишлена сграда с идентификатор 56784.539.524.1., както и двата договора за цесия, с които цедентът прехвърлил вземанията си в размери съответно от 624 000лв. и от 390 000лв. по предварителен договор за покупко- продажба на недвижимия имот, описан вече по-горе, на цесионерите, на цени, равни на прехвърлените вземания, но като вместо плащането на цената по възмездното прехвърляне на вземанията, страните по договорите за цесия са се споразумели, че с тези договори цесионерите погасяват съществуващи към тях задължения на дружеството-цедент, в качеството им съответно на заематели и заемодател по договори за заем от 23.03.01г., с падеж след анексиране на 23.03.14г.

Прехвърлянето на вземанията на дружеството „ТКС“ ООД на физическите лица В.В.К. и Д.Н.С. било направено с цел да се увреди Държавата, тъй като договорите за заем и анексите към тях не били представени, отразяванията в счетоводните баланси на дружеството за периода 2001г.-2014г. по отношение на заемите, предоставени от ****ите на дружеството през 2001г., не съвпадали с твърденията на последните, договорите за цесия, за заем и анексите нямали достоверна дата по смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК, с прехвърлянето била отнета възможността на *** да събере установените задължения на дружеството, тъй като проверките в АВ и КАТ посочили, че то не разполага с други имущества, от които Държавата да се удовлетвори за вземанията си.

Пледира по същество за уважаване на исковете, с присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 11.12.18г. /виж л.1484/, включително юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК. Повдига възражение за прекомерност на заплатения от ответниците ТКС ООД и В.К. адвокатски хонорар и искане за намаляването му до минималния предвиден, както и за непризнаване на направата му, тъй като липсват доказателства за плащането му. Развива подробни съображения с писмени бележки вх.№37786/21.12.18г.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, тримата ответниците са подали еднотипни по съдържание отговори на исковата молба с вх.№№33623, 33624 и 33625- всички от 15.11.16г. /виж л.229-л.232, л.238-л.246 и л.255-л.259/, с които са оспорили предявените искове като неоснователни, като: отричат към датата на сключване на двата договора за цесия дружеството да е имало непогасени публични задължения, доколкото с издадено от ТД на НАП удостоверение №*** било установено, че дружеството няма такива задължения; отричат дружеството да е имало задължения в сочения от ищеца размер и твърдят, че ищецът съзнателно е представил в преписката по делото избирателно само документи, които го ползват и не допринасят за изясняване на обективната истина, а тя е, че по описаното с исковата молба образувано срещу дружеството изп.дело №4067/2009г. има постъпили от принудително изпълнение суми, които не са съобщени на съда; отричат твърдението на ищеца, че дружеството не притежава имущество, от което вземанията на Държавата могат да се удовлетворят и твърдят, че притежаваното от дружеството към датата на сключване на двата договора за цесия имущество е било напълно достатъчно за удовлетворяване вземанията на Държавата, като единствената причина те да не са събрани е не тяхното поведение, а престъпното  бездействие на публичния взискател, който не е предприел никакви мерки за осребряване на това имущество, макар и то да е било запорирано, а по този начин е допринесъл и за обезценяването му с времето; отричат сделките да са сключени с намерение за увреждане на ***, като излагат конкретни обстоятелства, изключващи извод за наличие на подобно намерение.

С молба вх.№36515/11.12.18г. /л.1471/, ответниците ТКС ООД и В.К. пледират по същество за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски по списъците, приложени към тази молба, представена за с.з. на 11.12.18г. /виж съответно л.1478 и л.1479/. Подробни съображения развиват и с общи писмени бележки вх.№37752/21.12.18г.

С отговора на исковата молба, отв.Д.С. пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноските в производството, включително заплатения адвокатски хонорар /виж л.232/.

 

Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на страните и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са основателни и като такива следва да се уважат, воден от следните съображения:

 

І. По допустимостта.

Ответниците „ТКС“ ООД и В.К. са повдигнали с отговорите си възражения за ненадлежна процесуална легитимация и представителството на ищеца, на които съдът е отговорил с Определение №2619/17.11.16г. /л.267-л.271/, че въпросите в тази връзка са били вече на неговото внимание и по тях е взел отношение с определения №1750/26.07.16г. /л.172-л.173/ и №1854/11.08.16г. /л.182-л.183/, като е приел, че ищец по делото е *** при ТД на НАП- *** Г.Г., който в случая действа като процесуален субституент на Държавата, съгласно изрично предвиден за това в закона случай.

Мотивите на цитираните определения се поддържат от съда и с това решение, с което препраща към тях.

Извън горното конкретно възражение на ответниците, предявените от ищеца искове са допустими, тъй като обстоятелствата, на които ги е основал, попадат в хипотезата на чл.216, ал.2 във вр. с ал.1,т.4 от ДОПК, съгласно която сделките, сключени след датата на установяване на публичното задължение с намерение да увредят ***, са недействителни по отношение на Държавата, като недействителността им се обявява по иск на *** или *****по реда на ГПК, и страните по тях са надлежно активно и пасивно процесуално легитимирани в производството по предявените пасивно субективно съединени искове, като ищец е ***, а ответници- страните по сключените договори за цесия.

ІІ. По основателността.

1.С приетия в с.з. от 07.02.17г. /виж протокола на л.329-л.336/ без възражения от явилите се страни като окончателен проект за доклад, съобщен на страните с Определение №2619/17.11.16г. /л.267-л.271/, като релевантни за предявените искове са очертани обстоятелствата, че описаните два договора за цесия са били сключени между посочените с исковата молба страни; към датата на сключване на двата договора за цесия- 02.03.15г., ответното дружество ТКС ООД е имало установени с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение публични задължения в размер и с произход, съгласно исковата молба и уточняващата молба на л.297, подадена от ищеца; при сключване на договорите за цесия, длъжникът ТКС ООД е действал с намерение да увреди ***, и установяването им е поставено в тежест на ищеца.

В тежест на ответниците е поставено установяването на твърденията им за липса и/или за частично погасяване на публичните задължения на дружеството към датата на сключване на двата договора за цесия, както и на твърденията им, от които извеждат липса на намерение за увреждане у длъжника, а с определение в първо с.з. от 07.02.17г.- и установяване наличието на валидни и противопоставими на ищеца заемни отношения между дружеството и ***по отношение на заетите суми, с които, съгласно договорите за цесия, е извършено прихващане на насрещните вземания на страните, доколкото от установяването им ще черпят благоприятни за себе си последици в процеса /виж протокола в частта относно т.2.2.9 от определението по чл.140 от ГПК- на л.334гръб-л.335гръб/.

2. В хода на производството, по спорните и релевантни за исковете факти, както и по доказателствените факти, наведени от страните, се установи, както следва:

 

2.1. По твърдението на ищеца за наличие на установени публични задължения на цедента ТКС ООД към датата на сключване на двата договора за цесия от 02.03.15г. и по оспорванията на ответника за наличието на непогасени такива задължения към същата дата и за техния размер.

2.1.1. При стояща върху ищеца тежест да докаже наличието към датата на цесиите от 02.03.15г. на установени публични задължения на цедента ТКС ООД:

С приетото в с.з. от 05.12.17г. заключение вх.№31713/20.10.17г. на ССЕ, изготвено от в.л. Н.Г., се установи, че към датата на сключване на договорите за цесия - 02.03.15г., ТКС ООД е имало непогасени публични задължения в размер на общо 148 466.79лв., от които главница в размер на общо 83 915.13лв., тъй както и ищецът твърди с уточнението към исковата молба по чл.143,ал.2 от ГПК, внесено в с.з. на 07.02.17г., като разликата между общата сума на задълженията от 148 466.79лв. и общата сума на главниците от 83 915.13лв. от заключението е равна на общата сума на лихвите от 64 551.66лв. /виж заключението  на л.1408-1413 и уточнението на л.297/;

С РА №*********/22.02.2010г. на В.К.- ****при ТД на НАП-***, към дата 22.02.2010г., са установени за довнасяне от ТКС ООД данъчни задължения в размер на общо 50 419.10лв, от които: 37 326.67лв.-главници, съставляващи ДДФЛ за периода 01.01.2005г.-31.12.2008г. и вноски за ДОО, за здравно осигуряване /НЗОК/, за ДЗПО за универсален и за професионален пенсионен фонд и вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /Ф ГВРС/- всички за периода 01.01.2005г.-31.07.2009г.; 13 092.43лв.-лихви за просрочия върху същите главници, описани по размер за всяко едно вземане за целия ревизиран период в таблицата на л.13 от делото, а за всяка данъчна година или период в рамките на ревизирания- в таблицата по р.І- Установявам на л.10-л.12 /виж РА на л.9-л.15/. Този РА е бил връчен на ревизирания данъчен субект чрез В.К., негов ****, на 25.02.10г. /виж л.14/ и никой от ответниците не твърди, нито установява да е бил обжалван, тъй че твъдението на ищеца, че е влязъл в сила като  необжалван на 12.03.10г., при предвидения с чл.152,ал.1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване по административен ред, считано от датата на връчването му, следва да се приеме за установено в процеса.

С РА №*********/30.08.2011г. на В.П.- ********при ТД на НАП-***, към дата 30.08.2011г., са установени за довнасяне от ТКС ООД данъчни задължения в размер на общо 35 694.14лв, от които: 29 272.60лв.-главници, съставляващи ДДФЛ за периода 01.01.2009г.-31.12.2010г. и вноски за ДОО, за здравно осигуряване /НЗОК/, за ДЗПО за универсален и за професионален пенсионен фонд и вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /Ф ГВРС/- всички за периода 01.08.2009г.-31.12.2010г.; 6 421.54лв.-лихви за просрочия върху същите главници, описани по размер за всяко едно вземане за целия ревизиран период в таблицата на л.65-гръб от делото, а за всяка данъчна година или период в рамките на ревизирания- в таблицата по р.І-Установявам на л.59-л.64гръб /виж РА на л.49-л.66/. Този РА е бил връчен на ревизирания данъчен субект чрез В.К., негов ****, на 07.09.11г. /виж л.68/ и никой от ответниците не твърди, нито установява да е бил обжалван, тъй че твъдението на ищеца, че е влязъл в сила като  необжалван на 22.09.11г., при предвидения с чл.152,ал.1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване по административен ред, считано от датата на връчването му, следва да се приеме за установено в процеса.

По отношение на задълженията на ТКС ООД, установени с гореописаните два влезли в сила ревизионни акта, ищецът сам сочи с уточнение към исковата молба, внесено в първо с.з., неблагоприятния за него факт, че непогасени към датата на цесиите са били не установените главници в тяхната цялост от 37 326.67лв. и 29 272.60лв., а съответно: по РА от 22.02.10г.- главници от общо 25 313.37лв. и по РА от 30.08.11г. -главници от общо 23 688.28лв., и като лихвите за периода от установяването им с двата ревизионни акта до 02.03.15г. са нараснали на 35 176.97лв. по първия РА и на 16 897.41лв. по втория РА /виж уточнението на л.297/, както е потвърдено с приетото заключение на в.л.Г..

Данни за размерите на установените с двата влезли в сила като необжалвани ревизионни акта, непогасени към датата на цесиите, се съдържат и в представените от ищеца по делото разпечатки от данъчно- осигурителната сметка на задълженото лице, водена при ТД НАП- **** на основание чл.87,ал.1 от ЗОПК, неоспорени от ответниците /виж: разпечатката на л.94-л.114, приложена към исковата молба, за задълженията към дата 25.07.16г., в това число и до по- ранната дата на цесиите-02.03.15г., конкретно в частта на л.101-л.107 за задълженията по РА от 22.02.10г. и на л.108-л.110гръб за задълженията по РА от 30.08.11г.; разпечатката на л.802-л.812, съставляваща част от приетите в производството материали по изп.дело №4067/09г., за задълженията към дата 19.05.15г., в това число и до по- ранната дата на цесиите-02.03.15г., конкретно в частите на : л.804гръб- л.805лице за задължение с код 111112, л.806гръб-л.807лице и гръб за задължения за ДОО, л.808гръб-за задължения за здравно осигуряване, л.809гръб-л.810лице за задължения за УПФ, л.811лице-л.811гръб за задължения за вноски по фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /ФГВРС, виж и л.9 относно обхвата на ревизията по РА от 22.02.10г./    за документ *********, какъвто е номерът на РА от 22.02.10г. ; л.805лице-л.805гръб за задължение с код 111112, л.807-лице и гръб за задължения за ДОО,  л.808гръб-л.809лице за задължения за здравно осигуряване, л.810лице-л.810гръб за задължения за УПФ, л.811гръб-л.812лице за задължения за вноски по фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност /ФГВРС, виж и л.49 относно обхвата на ревизията по РА от 30.08.11г./ за документ *********, какъвто е номерът на РА от 30.08.11г.; справки за общите задължения на ТКС ООД, актуални към дати 03.09.15г. и 12.07.16г., съставляващи част от материалите по изп.дело №4067/09г., приложени съответно на л.1004-л.1014 и л.1097-л.1109/.

Описаните от ищеца в исковата молба декларации обр.6 не са били представени в процеса, но са били предмет на приетото по делото заключение на в.л. Г.,  което е в потвърждение на обстоятелствата, сочени от ищеца за тях.

2.1.2. Ответниците са оспорили ТКС ООД да има изобщо непогасени публични задължения към датата на сключване на двата договора за цесия от 02.03.15г., като оспорването на това релевантно обстоятелство е основано изцяло на издаденото от ТД на НАП- **** удостоверение изх.№160201400241500/15.09.14г. /виж удостоверението на л.247, приложено към отговора на исковата молба на ТКС ООД/.

Представеното от тях удостоверение действително гласи, че ТКС ООД няма задължения по данни, актуални към датата на издаването му, като във формуляра е поставена отметка срещу текста „няма задължения“, но въз основа на него, както с основание ищецът изтъква в писмената си защита, не може да се направи извода за липса на непогасени установени публични задължения на цедента към 02.03.15г., направен от ответниците.

Верни и съответни на нормативната уредба са доводите в писмената защита на  ищеца, че информацията, съдържаща се в удостоверението, на което ответниците се позовават, е изтълкувана от тях съзнателно погрешно, макар да са наясно за наличието на непогасени публични задължения на дружеството към датата на сключване на двата договора за цесия, тъй като:

От удостоверението от 15.09.14г. /л.247/ ясно личи, че е издадено на основание чл.87,ал.6 от ДОПК, въз основа на искане на задълженото лице от 12.09.14г., за да му послужи пред нотариус, банка. Цитираната разпоредба е систематично поместена в дял втори на ДОПК- Отделни административни производства, глава единадесета- регистрация, от която е видно, че НАП създава и поддържа регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл.14 /виж чл.80,ал.1 и чл.14 от ДОПК/, като на всяко регистрирано лице се открива данъчно- осигурителна сметка, в която се отразяват определени от закона обстоятелства /чл.87,ал.1 и ал.2 от ДОПК/, като сметката се води до погасяване на всички отразени в нея задължения /чл.87,ал.4 от ДПОК/, а по искане на регистрираното лице, органът по приходи му предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката /чл.87,ал.5 от ДПОК/ и по негово искане му издава удостоверение за наличието или липсата на задължения, в което удостоверение не се отбелязват разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения /чл.87,ал.6,изр.последно от ДОПК/.

Видно е от изисканото от ответниците и прието по делото заверено копие от изп.дело №4067/09г., водено от ****, както ищецът твърди с писмената си защита, че преди искането на задълженото лице от 12.09.14г., по което е издадено удостоверението от 15.09.14г., очевидно за да му послужи пред нотариуса за  извършената на ****г. сделка по продажба между ТКС ООД и „Техмаш БГ“ ООД, за която с предварителния договор от 05.08.14г. ТКС ООД се е задължило да представи при нотариалното изповядане и документи от НАП, удостоверяващи, че всички задължения на продавача към НАП са обезпечени с други активи на дружеството, ТКС ООД е имало и предходно искане за издаване на такова удостоверение, по повод което, след размяна на служебна кореспонденция относно уточняване размера на задълженията му, е издадена служебна бележка изх.№РД-42-3563/08.09.14г. за налични към тази дата негови задължения с източници, описани в същата, включително такива по РА от 22.02.10г. и по РА от 30.08.11г., както и за вземания за ДОО, ЗО и УПФ по декл. обр.№6 за периода 2011г.-2014г., в общ размер от: 101 514.17лв.-главници; 61 827.20лв.- лихви; 3146.75лв.- нелихв.част, при наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, съответно с постановления от 23.02.10г., 15.06.12г. и 28.02.14г., изразяващи се в запори върху два броя леки автомобила и върху банкови сметки в три банки /виж л.685-л.692/. На 12.09.14г., ТКС ООД е направило  чрез **** си Д.С. изявление до НАП, че във връзка със задълженията му в размер на 176 425.08лв. предлага като обезпечение и шест броя машини, описани в това изявление, на обща балансова стойност към тази дата от 177 254.61лв. /виж л.694/. На същата дата 12.09.14г., с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№4067/2009/000059/, за да не се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по посоченото изпълнително дело в размер на 176 455.96лв., *****е наложил запор върху предложените от длъжника ТКС ООД шест броя машини, като постановлението е връчено на другия **** и съдружник, и ответник по делото- В.К. /виж л.695-л.700/.

По този начин, на 15.09.14г., когато е издадено удостоверението по чл.87,ал.6 от ДОПК, съответно на разпоредбата на която е основано, в него е посочено, че дружеството няма задължения, защото констатираните към този момент негови публични задължения са били обезпечени към датата на издаване на удостоверението за пълния им размер, а оспорването на ответниците ТКС ООД да има каквито и да е непогасени публични задължения към датата на издаване на удостоверението от 15.09.14г. е несъстоятелно и недоказано.

2.1.3. Второто повдигнато от ответниците оспорване се свежда до изявлението им, че установените непогасени публични задължения на ТКС ООД към 02.03.15г. не са в размера, сочен от ищеца, тъй като по изпълнително дело №4067/09г. има направени плащания, събрани са суми от други разпределения и са извършени прихващания със суми, подлежащи на възстановяване, които съзнателно не са съобщени на съда, а ищецът е представил с исковата молба избирателно само доказателства, които го ползват.

За установяване на това оспорване ответниците сами не са представили доказателства, а са поискали единствено ищецът е бил задължен да представи по делото в заверен препис всички материали по изпълнителното дело, от които, както и от останалите събрани по делото писмени доказателства се установи, че:

2.1.3.1. С Разпореждания на *****са били извършени следните разпределения на постъпили по изп.дело №4067/09г. от извършени действия по принудително изпълнение срещу длъжника ТКС ООД суми, а именно:

-на 20.04.11г.- за сумата от 2118.76лв., получена на 15.04.11г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г. –ДОО /виж л.544/

-на 03.05.11г.- за сумата от 2000лв., получена на 20.04.11г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г. –ДОО /виж л.546/, като от лихвения лист при извършване на това разпределение личи, че главницата за задължението на първи ред, което при първото разпределение е била в размер на 23 401.16лв., сега се сочи такава от 21 282.40лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 2118.76лв., получена на 15.04.11г. /виж лихвените листове на л.545 и л.547/ и като е налице разминаване между соченото в първия лихвен лист задължение от 23401.16лв. и установеното за вноски за ДОО задължение с РА от 2010г. в размер на 23 281.72лв. /виж т.3 на л.13/- т.е със 119.44лв. повече от установеното с РА;

-на 24.02.12г.- за сумата от 4000лв., получена на 21.02.12г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г. –ДОО /виж л.551/, като от лихвения лист при извършване на това разпределение личи, че главницата за задължението на първи ред, което при второто разпределение е била в размер на 21 282.40лв., сега се сочи като такава от 19 282.40лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 2000лв, получена на 20.04.11г. /виж лихвените листове на л.547 и л.552/;

-на 27.06.12г.- за сумата от 2000лв., получена на 18.06.12г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г. –ДОО /виж л.555/, като от лихвения лист при извършване на това разпределение личи, че главницата за задължението на първи ред, което при третото разпределение е била в размер на 19 282.40лв., сега се сочи като такава от 15 282.40лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 4000лв, получена на 21.02.12г. /виж лихвените листове на л.552 и л.556/;

-на 26.08.14г.- за сумата от 1894.55лв., получена на 15.08.14г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г., от която : 989.84лв.-за ДОО ; 904.71лв- за НЗОК /виж л.678/, като от лихвения лист при извършване на това разпределение личи, че главницата за задължението на първи ред, което при четвъртото разпределение е била в размер на 15 282.40лв., сега се сочи като такава от 13 282.40лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 2000лв, получена на 18.06.14г. /виж лихвените листове на л.556 и л.678гръб/, а задължението на втори ред се сочи такова от 6 264.58лв., при установени с РА задължения за вноски за НЗОК в размер на 6550.34лв.- т.е с 285.76лв. по-малко от установеното с РА /виж т.5 от РА на л.13 и лихвения лист на л.678гръб/;

-на 17.09.15г.- за сумата от 5000лв., получена на 21.05.15г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г., от която : 2637.78лв.-за ДОО ; 2362.22лв- за НЗОК /виж л.1017/, като от лихвения лист при извършване на това разпределение личи, че главницата за задължението на първи ред, която при петото разпределение е била в размер на 13 282.40лв., сега се сочи като такава от 12 292.56лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 989.84лв, отишла за погашение на ДОО от получената на 15.08.14г. сума от 1894.55лв., а задължението на втори ред се сочи такова от 5359.87лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 904.71лв, отишла за погашение на НЗОК от получената на 15.08.14г. сума от 1894.55лв., /виж лихвените листове л.678гръб и л.1017гръб/;

-на 17.09.15г.- за сумата от 5000лв., получена на 08.06.15г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г., от която : 2637.62лв.-за ДОО ; 2362.38лв- за НЗОК /виж л.1026/, като от лихвения лист при извършване на това разпределение личи, че главницата за задължението на първи ред, която при шестото разпределение е била в размер на 12 292.56лв., сега се сочи като такава от 9654.78лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 2637.78лв., отишла за погашение на ДОО от получената на 21.05.15г. сума от 5000лв., а задължението на втори ред се сочи такова от 2997.65лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 2362.22лв, отишла за погашение на НЗОК от получената на 21.05.15г. сума от 5000лв., /виж лихвените листове на л.1017гръб и л.1026гръб/;

-на 17.09.15г.- за сумата от 5000лв., получена на 01.07.15г., съставляваща главница по РА от 22.02.10г., от която : 2637.41лв.-за ДОО ; 635.27лв- за НЗОК; 1727.32лв.- ДЗПО-УПФ /виж л.1026/, като от лихвения лист при извършване на това разпределение личи, че главницата за задължението на първи ред, която при седмото  разпределение е била в размер на 9654.78лв., сега се сочи като такава от 7017.16лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 2637.62лв., отишла за погашение на ДОО от получената на 08.06.15г. сума от 5000лв., задължението на втори ред се сочи такова от 635.27лв., т.е като е отчетено намалението и със сумата от 2362.38лв, отишла за погашение на НЗОК от получената на 08.06.15г. сума от 5000лв., а задължението на трети ред се сочи такова от 2550.83лв., както е установено с РА по т.7- вноски ДЗПО /виж т.7 от РА на л.13 и лихвения лист на л.1035гръб/.

2.1.3.2. Както личи от двата издадени РА, при издаването им не са извършени прихващания и възстановявания на установени публични задължения на ТКС ООД /виж конкретно на лл.12-л.13 и л.65/ и не се съдържат в кориците на делото други доказателства, с които да са извършени подобни прихващания.

В кориците на делото не се съдържат и доказателства за направени други плащания от длъжника, извън тези за сумите по описаните в т.2.1.3.1. разпределения.

2.1.3.3. В обобщение на описаното в горните два пункта  може да се заключи, че:

Всички постъпили по изпълнителното дело суми, описани в разпорежданията за разпределение, са били взети предвид от *****чрез намаляване на задълженията на ТКС ООД, установени с РА от 22.02.10г., като макар и да има известно разминаване в първоначално взетите предвид при извършване на разпределенията задължения за ДОО и НЗОК, в сравнение с установените в РА, същите могат да се смятат за компенсирани в полза на задълженото лице, тъй като размера на задължението му за НЗОК е първоначално взето предвид в размер по-нисък от установения с РА с 285.76лв., докато задължението му за ДОО е първоначално взето предвид в размер, по-висок от установения с РА със 119.44лв.;

Като се вземат предвид погашенията, извършени до 26.08.14г. включително, и тъй като следващите постъпления са в периода май-юли 2015г. и са разпределени с трите разпореждания от 17.09.15г., към датата на цесиите от 02.03.15г. остатъкът от задълженията за главниците по издадения РА от 2010г., единствено засегнати от извършените разпределения, възлиза на общо 25 147.04лв., като за главниците по т.1, т.7 и т.9 от РА, съответно от 4679.45лв., 2550.83лв. и 264.33лв. не са извършвани погашения и те се дължат в пълния им размер, а главниците по т.3 и т.5 са останали след извършените с описаните преди 17.09.15г. разпределения частични погашения в размери съответно от 12 292.56лв. и от 5 359.87лв.

Установеният в предходния абзац общ размер на задължението за главниците по РА от 2010г. от 25 147.04лв., се различава от сочения от ищеца с молбата му на л.297 общ размер за главниците по този РА от 25 313.37лв. със сумата от 166.33лв., а точно толкова е и разликата между сумите от 285.76лв. и 119.44лв. в първия абзац на това обобщение, с която първоначално взетите при извършване на разпределенията задължения за ДОО и НЗОК, в сравнение с установените в РА, могат да се смятат за компенсирани в полза на задълженото лице.

С оглед казаното в предходните три абзаца от това обобщение може да се счита, че оспорването на ответниците по този пункт не е доказано, тъй като размерът на установените и непогасени до 02.03.15г. задължения на ТКС ООД, произтичащи от РА от 22.02.10г., по отношение на главниците, е възлизал на 25 313.37лв., както го сочи и ищецът с уточнението на исковата молба на л.297, а по отношение на установените с РА от 30.08.11г. задължения не се установи нищо по-различно от вече описаното по-горе в това решение.

 

2.2. По фактите за сключване на атакуваните като относително недействителни договори за цесия и на договора за продажба на недвижим имот от ****г., които не са оспорени нарочно от ответниците, но не са и признати изрично, поради което съдът не ги е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в процеса, със събраните в процеса  доказателства се установи, че :

2.2.1. На ****г., с н.а. №154, том ІІІ, рег.№4074, н.д. №491/2014г. на нотариус Е.А./виж н.а. на л.86-л.87/, ТКС ООД, чрез **** си В.К. и Д.С., като продавач, е прехвърлило на „Техмаш- БГ“ ООД, чрез **** му Д.С., като купувач, правото на собственост върху следните свои недвижими имоти: ПИ 56784.539.524, с площ по актуална кадастрална скица 4711кв.м., находящ се в ****, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с построената в този имот промишлена сграда с идентификатор 56784.539.524.1, със застроена площ по актуална кадастрална скица  1460кв.м., за сумата от 585 000евро без ДДС, с левова равностойност 1 444 160.55лв., от които 70000лв. за земята и 1 074 160.55лв. за сградата, платими по банков път по следния начин:   70 000лв.- заплатени по банков път по ф-ра №492/05.08.14г., въз основа на чл.3,б.“а“ от сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 05.08.14г.; общо 15 000лв., заплатени по банков път по ф-ри №490/07.07.14г., №493/06.08.14г. и №494/10.09.14г.- всяка за по 5000лв. без ДДС, въз основа чл.3,б.“б“ от предварителния договор, които да се считат като частично плащане на продажната цена по този договор; остатъкът от продажната цена от 1 059 160.55лв.- платим по банков път в срок до 12 месеца от датата на нотариалното изповядане на продажбата, като за обезпечаване на това вземане, с нотариалното прехвърляне на собствеността, купувачът се задължава да учреди в полза на продавача законна ипотека, за която продавачът се задължава, в 10-дневен срок от получаване на цялата дължима като остатък от продажната цена сума, да впише молба за заличаване /виж още молба за вписване на законна ипотека на л.88-л.89/.

Задължени в с.з. от 21.03.17г., на основание чл.190,ал.1 от ГПК, във връзка с искане на ищеца по молба вх.№35883/02.12.16г., да представят по делото най- късно в следващо съдебно заседание, насрочено за 31.05.17г., заверено копие от предварителния договор за покупко- продажба, за който е сключен окончателен договор с н.а. №154/****г., ответниците са представили такива копия, като от тях личи, че на 05.08.14г., в ***, между ТКС ООД, представлявано от **** си В.К. и Д.С., последният, представляван по пълномощие от Н.С., с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№877/28.04.14г. на нотариус Д.К., като продавач, и „Техмаш БГ“ООД, чрез **** му Д.С., като купувач, е сключен предварителен договор за продажба на ПИ 56784.539.524 и находящата се в него сграда с идентификатор 56784.539.524.1, за сумата от 585 000евро, платима съгласно чл.3, както следва: б.“а“- 35 750евро или тяхната равностойност в лева, платими като капаро/задатък по банков път, при подписване на този договор; б.“б“-по 5000лв. по банков път, до 10-число на текущия месец, като частично плащане от общата продажна цена, до окончателното и плащане, при поето задължение за оформяне на сделката с нотариален акт до 28.08.14г. Страните са уговорили още, че: останалата неизплатена до датата на нотариалната сделка сума от продажната цена ще следва да се изплати от купувача на продавача по банков път, в срок до 12месеца от сключване на окончателния договор/чл.4/; след получаване на капарото, в срок до 10дни, продавачът се задължава да погаси всички задължения, касаещи имота, към Община *** и ЧСИ на територията на страната, при които има образувани изпълнителни дела, както и че към датата на нотариалното прехвърляне следва да прехвърли имота свободен от всякакви тежести /чл.7 и чл.7.1/; продавачът се задължава при нотариалното изповядане на сделката да представи документи, измежду които и документи от НАП, удостоверяващи, че всички задължения на продавача към НАП са обезпечени с други активи на дружеството /чл.10//виж: протокола от с.з. от 21.03.17г. на л.1335-л.1336; страница последна от молбата на ищеца на л.298-л.306; молби вх.№15359 и 15360- и двете от 16.05.17г., съответно от ТКС ООД и от Д.С., на л.1360 и 1367; еднотипните копия от предварителния договор на л.1361-л.1365 и л.1368-л.1372/.

2.2.2. На 02.03.15г., в ***, между ТКС ООД, представлявано от двамата си ****и В.К. и Д.С., като цедент, и В.К., като цесионер, е сключен договор за цесия, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Техмаш БГ“ ООД, в размер на 624 000лв., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ 56784.539.524 и построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор 56784.539.524.1, срещу сумата от 624 000лв., като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на ТКС ООД към В.К., в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.14г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К.- заемател /виж договора на л.199-л.202, същи представен и с отговора на исковата молба на отв.К., на л.260-л.261/.

На 02.03.15г., в ***, между ТКС ООД, представлявано от двамата си ****и В.К. и Д.С., като цедент, и Д.С., като цесионер, е сключен договор за цесия, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Техмаш БГ“ ООД, в размер на 390 000лв., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ 56784.539.524 и построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор 56784.539.524.1, срещу сумата от 390 000лв., като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на ТКС ООД към В.К., в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.14г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К.- заемател /виж договора на л.203-л.205 и същи на л.308 и л.311, представен съответно от ответниците ТКС ООД и Д.С. с техни молби вх.№№34370 и 34371- и двете от 21.11.18г., съответно на л.307 и л.310/.

2.2.3. И двата договора за цесия от 02.03.15г., както и ищецът твърди, с оглед установеното по т.2.1.1 от това решение относно датите на влизане в сила на двата коментирани вече по-горе ревизионни акта, съответно 12.03.10г. и 22.09.11г., са безспорно сключени след установяване на публичните задължения на ТКС ООД, съгласно тези ревизионни актове, и като към датата на сключването им цедентът е имал непогасени публични задължения в размер на общо 101 076.03лв.

 

2.3. Във връзка с релевантния за основателността на исковете факт на сключване на сделките с намерение да се увреди публичния взискател и твърдените от страните доказателствени факти, от които ищецът извежда наличието на такова намерение в случая, а ответниците- неговата липса.

Ищецът счита, че сключването на договорите за цесия е направено с цел да се увреди Държавата, тъй като : договорите за заем и анексите към тях, от които произтичат вземанията на цесионерите към цедента, с които е извършено прихващане на задълженията им към цедента за цената на възмездно прехвърлените им от него вземания към „Техмаш БГ“ ООД, не са представени; отразяванията в счетоводните баланси на дружеството за периода 2001г.-2014г. по отношение на заемите, предоставени от **** на дружеството през 2001г., не съвпадат с твърденията на последните; договорите за цесия, за заем и анексите нямат достоверна дата по смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК; с прехвърлянето на вземанията от цедента била отнета възможността на публичния взискател да събере установените задължения на дружеството, тъй като проверките в АВ и КАТ посочили, че то не разполага с други имущества, от които Държавата да се удовлетвори за вземанията си.

Ответниците отричат договорите за цесия да са били сключени с намерение да се увреди публичния взискател, като основават липсата на такова намерение на фактите, че: към датата на цесиите ТКС ООД, съгласно издаденото на 15.09.14г., е нямал публични задължения; към датата на цесиите установените публични вземания на ТКС ООС са били надлежно обезпечени с постановлението на *****от 12.09.14г., което не е било обжалвано, както и чрез наложен запор върху лек автомобил „Мерцедес“ на стойност от около 25000лв.; че не е вярно твърдението на ищеца, че длъжникът не разполага към датата на цесиите с имущество, от което Държавата би могла да се удовлетвори за вземанията си, а е вярно твърдението, че само и единствено поради престъпното бездействие на органите на ищеца, по отношение на запорираните активи на дружеството не са предприети действия за продажба, което е довело и до обезценяването им; договорите за цесия са били сключени преди издаване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 13.03.15г., преди връчване на уведомлението за цесия на „Техмаш БГ“ООД през декември 2015г., преди постановяване на Решение №415/11.11.15г. на *** на ТД на НАП-***, с което наложените обезпечителни мерки, впоследствие отменени от съда, са били потвърдени, което изключва какъвто и да е умисъл за увреда; постановленията за налагане на обезпечителни мерки били връчвани само на единия от ***по време, когато дружеството се представлявало само заедно от двамата.

При възложена тежест върху всяка от страните да установи твърденията, на които основава наличното намерение за увреждане, респективно- неговата липса, ищецът и ответниците установиха, както следва:

2.3.1. От изявлението на ищеца, свързано с договорите за заем и анексите към тях, щото за намерението за увреждане може да се съди, тъй като те не били представени, не става ясно къде, кога и пред кого тези договори и анекси е следвало да бъдат представени, но такива липсват в кориците на приложеното изпълнително дело №4067/09г. и са събрани в хода на производството по настоящото дело, представени от ответниците, като с тях се установи, че :

С еднотипни по съдържание договори за заем от 23.03.2001г., сключени съответно между В.К., като заемодател, и „Текс К. и син“ ООД, регистрирано с Решение №2088/20.03.2001г. по ф.д. №407/2001г. на ОС- Пловдив, като заемател, представлявано от **** си Д.С., и между Д.С., като заемодател, и „Текс К. и син“ ООД, регистрирано с Решение №2088/20.03.2001г. по ф.д. №407/2001г. на ОС- Пловдив, като заемател, представлявано от **** си В.К., първият заемодател е дал в заем на посоченото дружество сумата от 624 000лв., а вторият заемодател- сумата от 390 000лв., за ползване за погасяване на стари и текущи задължения на дружеството- заемател, които суми заемателят се е задължил да върне на заемодателите в срок от 120месеца  /виж: договорите за заем съответно на л.262 и на л.308, същи и на л.311/.

В първо с.з. от 07.02.17г. адв.Т., представляващ ответниците ТКС ООД и В.К., е заявил, че двата договора са относими към спора и се представят, тъй като дружеството заемател по тях е едно и също дружество с ответника ТКС ООД /виж л.331 от протокола от с.з. на 07.02.17г./.

Горното изявление не съответства в буквалния смисъл на данните, вписани в публичния търговски регистър по ф.д. №407/2001г., доколкото от тях личи, че още при вписването си с Решение №1056/07.02.01г., ответното дружество е било с наименование ТКС и форма- дружество с ограничена отговорност, макар от приложения към фирменото дело дружествен договор от 08.01.01г., сключен между В.К. и Д.С. за учредяването му да е видно, че ТКС ООД се образува при преобразуване на СД „Текс К. и син с-ие“ и като правоприемник на това събирателно дружество относно активите, пасивите, правата и задълженията му по баланса към 31.12.2000г., като двамата са ***при равни дялове в преобразуваното дружество с ограничена отговорност и лица, които го *** *** и *** при пререгистрацията му на 22.08.08г. –т.е към датата 23.03.01г., на която са сключени представените от ответниците договори за заем от същата дата, търговско дружество с ограничена отговорност и наименование „Текс К. и син“ ООД не се установи да е съществувало в правния мир, освен ако не се смята, че главните букви ТКС не съставляват съкратен запис на думите Текс К. син / виж за целта и на основание чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ данните в ТР, за търговец с идентификационен код ***/ .

Задължени в с.з. от 21.03.17г., на основание чл190,ал.1 от ГПК, във връзка с искане на ищеца по молба вх.№35883/02.12.16г., да представят по делото най- късно в следващо съдебно заседание, насрочено за 31.05.17г., заверени копия от анексите от 2014г. към договорите за заем от 2001г., ответниците са представили копия от еднотипни по съдържание анекси от 08.01.2011г. и от 23.03.2011г. към договор за заем от 23.03.2001г., сключени съответно между В.К. и ТКС ООД и между Д.С. и ТКС ООД, като от тях личи, че:  заемателите са удължили срока на договора по т.ІІ, ал.1 с 36месеца, считано от датата на подписване на анекса; анексът от 08.01.01г. носи освен тази посочена в титулната му част дата и още една дата, изписана под текста -23.03.2011г.; в анекса от 08.01.11г. заемателят ТКС е подписан от неизвестно лице, докато в анекса от 23.03.2011г. за ТКС ООД е положен подпис от В.К. /виж: протокола от с.з. от 21.03.17г. на л.1335-л.1336; исканията на последна страница от молбата на ищеца на л.298-л.306; молби вх.№15359 и 15360- и двете от 16.05.17г., съответно от ТКС ООД и от Д.С., на л.1360 и 1367; анексите на л.1366 и л.1373/.

2.3.2. Във връзка с твърдението на ищеца, че отразяванията в счетоводните баланси на дружеството за периода 2001г.-2014г. по отношение на заемите, предоставени от **** на /***в дружеството през 2001г., не съвпадат с твърденията на последните, в производството се установи, че:

-В подадени от ТКС ООД пред данъчната администрация справки за вземания на дружеството към трети лица, приложени в изпълнителното дело, не фигурират посочени вземания на дружеството към никой от двамата му ***В.К. и Д.С. /виж : справка от 14.01.10г., подадена чрез В.К., на л.414; справка от 21.01.15г., подадена чрез В.К., на л.749/;

-Съхранените и представени от отв.ТКС ООД с молба вх.№37643/19.12.16г. преписи от счетоводни баланси и отчети за приходи и разходи за годините от 2000г.-2014г. и одиторски доклад, по отношение на годините от 2000г.-2005вкл. не могат да бъдат съпоставени с подаваните от дружеството в ТД на НАП годишни финансови отчети /счетоводни баланси и отчети за приходи и разходи, тъй като в отговор на вмененото и от съда на основание чл.192,ал.1 от ГПК задължение да представи заверени копия от годишните финансови отчети на ТКС ООД за периода 2000г.-2015г. включително, ТД на НАП –*** е изпратила на съда само изисканите и документи за периода 2006г.-2015г., а за тези за периода от 2000г.-2005г. вкл. е посочила, че не могат да бъдат представени, тъй като са унищожени, съгласно установените правила за съхранение на документи от администрацията /виж: определение №460/23.02.17г. на л.1152-л.1155; молбата на ТКС ООД от 19.12.16г. на л.287; разпечатка на представените от този ответник документи на л.357-л.395; писмото на ТД на НАП на л.1177; представените от ТД на НАП документи на л.1178-л.1332/.

-С приетото в с.з. от 11.12.18г. заключение на допусната по искане на ответниците експертиза, изготвена от в.л. Т.Р. /виж заключението на л.1466-л.1470/, която е следвало, като съпостави документите, представени от ответното дружество и от ТД на НАП, да отговори на въпросите една и съща информация ли съдържат тези документи или не, съдържа ли се в тях информация за задължения на дружеството към двамата ***,  ако се съдържа- има ли данни за момента на възникване на задължението, източника му и размера на същото, се установи, че:

Представените от страните документи съдържат идентични балансови данни, като изключение прави единствено балансът за 2008г., представен от ответника ТКС ООД /л.375гръб-л.376лице/, но като по отношение на него вяра следва да се даде на баланса за същата година, представен от ТД на НАП /л.1239-л.1240/, доколкото именно отразените в него за 2008г. данни фигурират като такива от предходната година и в баланса, представен от ТКС ООД за 2009г. /виж л.372гръб-л.374лице/. Съдът възприема  казаното от в.л. Р. в тази връзка и затова, защото проверката в публичния ТР относно обявените от ТКС ООД актове сочи, че в обявения от ТКС ООД ГФО-счетоводен баланс за 2009г., данните за предходната година са съответни на онези, които се съдържат в представения от ищеца счетоводен баланс за 2008г., а не в представения такъв от ответника /виж ТР, обявени актове/;

Балансите, представени от ТКС ООД за 2000г., 2002г. и 2014г. са непълни /представени са само части от тях/, поради което данни за първите две години се черпят от балансите за 2001г. и за 2003г.- графи „предходна година“, а за 2014г.- от баланса, представен от ТД на НАП, тъй като 4 страница на документа, представен от ТКС ООД липсва;

Тъй като в балансите се съдържа само обобщена информация за пасивите /задълженията на дружеството, въз основа на тях е невъзможен конкретен отговор на въпроса дали дружеството има задължения към ***, а доколкото задълженията към ***са задължения към други кредитори, които се отразяват счетоводно по кредита на сметка 499 и следва да са посочени в балансите до 2007г. вкл. в статиите Други дългосрочни и/или други краткосрочни задължения, а в балансите от 2008г. насетне- в статията Други задължения, като с тези статии се отразяват задължения, които не могат да бъдат класифицирани към някоя от другите балансови статии за отразяване на задължения, може да се каже единствено, че задълженията по колони №6-други краткосрочни задължения и №7-други дългосрочни задължения от таблицата към заключението, на л.1468, са максималните възможни размери на задължения на дружеството към кредитори, в това число, евентуално, и към ***.

Тъй като по делото са налични и писмени доказателства, извън коментираните по-горе балансови данни, а именно- оборотни ведомости, главни книги, аналитични обороти по сметки и др, представени от ищеца с исковата молба /виж л.133-л.170/ и в тях за годините 2009г. и 2010г. е налице аналитична информация за отразените по сметка 499 задължения /виж л.158 и л.160/, при нейното съобразяване и при наличие на кореспонденция със съдържащите се в балансите за съответните години данни по вече посочената статия- Други задължения, може със сигурност да се каже, че в балансите на ТКС ООД са отразени следните задължения на дружеството към ***В.К., а именно: за сумата от 842 430.94лв.- към 31.12.08г.; за сумата от 775 430.94лв. -към 31.12.09г.; за сумата от 770 090.46лв.- към 31.12.10г., както и че няма данни за задължения на дружеството към други ***към посочените дати.

-Балансовите данни в таблицата към заключението на в.л.Р. по колони №№6 и 7 /л.1468/ са според съда  достатъчни за категоричната направа на извода, че събраните по делото счетоводни документи, включително представените от ответното дружество счетоводни баланси, не установят налични към датата на цесията задължения на ТКС ООД и към двамата ***, възникнали през 2001г., когато са сключени договорите за заем, представени по делото, и непогасени до датата на цесията за пълния техен размер от общо 1 014 000лв. /624 000лв.+390 000лв./, за който са извършени прихващанията на насрещни задължения на цедента и цесионерите с договорите за цесия, тъй като:

Общата сума на задълженията на дружеството към кредитори, в която може да са включени и задължения към ***, евентуално последните да са единствените такива задължения на дружеството към кредитори, за 2001г. възлиза на 953хил.лв.-общо за краткосрочни и дългосрочни задължения /859+94/ и като такава е по-ниска от 1 014хил.лв.;

Макар и да варират по размер във времето от 2001г. -2015г., задълженията по кредита на сметка 499 на ТКС ООД в нито една от тези години не възлизат на сума от 1014хил.лв. или повече от нея, а напротив- променливи са и са винаги по-ниски от сумата на задълженията на заемателя към заемодателите по двата договора за заем.

-Доводите на ищеца в писмената му защита, че изводи в подкрепа на тезата му за липса на налични между двамата цесионери и цедента заемни отношения, могат да се черпят и от подадените от Д.С. и В.К. ГДД, както и от факта, че за периода 2010г.-2015г. В.С. е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ само за 2011г., се споделят от съда частично, по няколко причини:

Ищецът е приложил към исковата молба ГДД за 2005г. по чл.41 от ЗОДФЛ/отм/ и ГДД за 2008г. по чл.50 от ЗДДФЛ на Д.С. /виж л.115- л.127 и л.128-л.132/ и за тях, с молба вх.№35883/02.12.16г., съгласно указанията на съда в определението по чл.140 от ГПК да посочи с всяко от приложените доказателство какви конкретни обстоятелства ще установява е посочил, че са представени, за да установят, че заем, даден от Д.С. на ТКС ООД не съществува, тъй като самият той не го е посочил в декларациите си /виж молбата на л.298-л.306, конкретно –абзаци 6 и 7 на л.299/. Наистина, в двете подадени от Д.С. декларации, събрани по делото, не се съдържат данни за отдадени в заем на ТКС ООД средства, но от това не може да се черпи извода, направен от ищеца, защото задължението за включване в ГДД на предоставени от местните физически лица в заем през данъчната година парични средства в размер над 10 000лв. и на непогасените остатъци от предоставени парични заеми през предходните пет данъчни години с размер над 40 000лв., е уредено едва с изм. на ЗДДФЛ с ДВ бр.99/2009г., в сила от 01.01.10г., и липсва като изрично закрепено задължение по отношение на ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ/отм/, а и двете подадени от този ***ГДД са за периоди предхождащи 01.01.10г., считано от която дата би следвало да декларират описаните данни в подаваните годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

-Що се касае до установеност и противопоставимост на ищеца на заемно отношение между ТКС ООД и ***В.К., произтичащо от представия по делото договор за заем от 23.03.01г., при приетото по делото заключение на в.л. Р. и събраните други доказателства, относими към същото, съдът намери, че по делото се събраха доказателства за наличие на задължения на дружеството към ***В.К., но не и такива, които да установят, че се касае до задължения, произтичащи от представения по делото договор за заем от 23.03.01г.,  доколкото:

В заключението на вещото лице Т.Р. не се съдържа отговор на частта от въпроса, касаеща наличието на данни за източника на задължението на дружеството към В.К., отразено в аналитичните обороти за 2009г. и 2010г., но от записите в в същите документи на л.158 и л.160, които вещото лице е коментирало в заключението, ясно личи, че за сумата от 185 423.78лв., която фигурира и в двата оборота без промяна, като основание е посочен дог. W08044, тъй че за това задължение на дружеството към ***К. със сигурност може да се каже, че няма за източник договора за заем от 23.03.01г., сключен между ТКС ООД и В.К., тъй като този договор не съдържа в себе си подобни идентифициращи го белези /виж л.249/. 

Продължаването на анализа на информацията, съдържаща се в същите два обората, по отношение задължението на дружеството към този ***за разликите между общите размери от 842 430.94лв., 775 430.94лв. и 770 090.46лв., и сумата от 185 423.78лв., която, поради казаното в предходния абзац може да се изключи от относимото за изясняване на спора обстоятелство дали е счетоводно отразено задължението на ТКС ООД към този ***за сумата от  624 000лв., предмет на договора за заем от 23.03.01г., които разлики възлизат съответно на 657 007.16лв. -към 31.12.08г., 590 007.16лв.- към 31.12.09г. и на 584 666.68лв.- към 31.12.10г., в съвкупност с останалите събрани доказателства, води до извода, че и тези разлики не биха могли да съставляват отражение на задължения на ТКС ООД към В.К., произтичащи от договора за заем от 23.03.01г., доколкото с анекса към този договор от 08.01.11г. е договорено единствено удължаване на срока, а с договора за цесия, който е от 02.03.15г. е извършено прихващане със задължение в размера от 624 000лв., в който е възникнало по договора за заем, а задължението на дружеството към В.К., отразено в аналитичните обороти, се е променяло във времето от 2008г.-2010г., като е намалявало и като нито към 31.12.09г., нито към 31.12.10г., не е възлизало на 624 000лв.

ГДД на В.К. за 2011г., коментирана от ищеца с писмената му защита, не е събрана като доказателство по делото, както и не са събрани по делото доказателства за това дали тази е единствената подадена от В.К. ГДД в периода 2010г.-2015г. ГДД по ЗДДФЛ, тъй че да бъде съобразена от съда и да се правят въз основа на тези доказателства изводи по отношение установеността на обсъждания по този пункт спорен доказателствен факт били ли са налични или не в тях данни за заемните отношения, за които е извършено прихващане с договорите за цесия.

Никоя от страните не си е направила труд да коментира с писмената си защита налични в материалите по изп.дело №4067/09г. данни, имащи отношение към заемни отношения между ТКС ООД и В.К., а именно:

Подадено от Д.С., като **** и ***в ТКС ООД, искане до ТД на НАП- *** от 07.03.2011г. да му се предостави информация дали В.К. е обявил в подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ предоставен от него заем на ТКС ООД, необходима му за уреждане на отношенията между ***, доколкото при проведено на 28.02.11г. общо събрание е повдигнал въпрос дружеството да му издължи предоставен по договор от 08.01.01г. заем от 1 909 000лв., от който към тази дата били непогасени 770 090.46лв., препис от който договор е приложен към искането /виж заявлението на л.435, констативен протокол за проведено общо събрание от 28.02.11г. на л.436-л.438 и копие от договор за заем на л.439/, по което искане е отказано предоставяне на информация с писмо от 21.03.11г., под претекст, че срещу В.К. няма заведено изпълнително дело в Дирекция „Събиране“  /виж л.535/.

Приложената на л.1055 от делото разпечатка от 15.10.15г. от база данни на ищеца за подадени пред данъчната администрация декларации на В.К. по ЗОДФЛ/отм/, с които е посочил, щото е предоставил на ТКС ООД, но не по договор от 23.03.01г., а „текущо“, с източник получени от самия него на 07.06.05г. заеми от чуждестранно лице и текущи лични спестявания, заеми от съответно 464 815лв. и 150 000лв.

При тези данни не може да се направи извод, че задълженията на ТКС ООД към В.К., намерили отражение в аналитичните обороти за 2009г. и 2010г. и балансите за съответните две години, са такива, произтичащи от договора за заем от 23.03.01г., описан в договора за цесия и представен по делото, а при сочен от самия К. в протокола от ОС от 28.02.11., като дължим му от дружеството остатък от 770 090.46лв., от предоставения на 08.01.01г. заем, който остатък е изцяло съответен на установеното като счетоводно отразено задължение на ТКС ООД задължение към В.К. към дата 31.12.10г., следва да се счита, че се касае до установено задължение на ТКС ООД към В.К. с източник договор за заем от 08.01.01г., за сума от 1 909 000лв., както и че заемни отношения по договор от 23.03.01г. между дружеството и този ***не са установени като счетоводно отразени от ТКС ООД.

 2.3.3. По въпроса за достоверната дата на договорите за заем, анексите към тях и договорите за цесия по отношение на ищеца, въз основа на установеното по т.2.3.1 и т.2.3.2 от това решение, както и на събраните в производството материали от изпълнителното дело може да се каже, че:

По делото не се събраха доказателства договорът за заем от 23.03.01г. и анексът към него от 23.03.11г., сключени между ТКС ООД и Д.С., да са били заверени официално, или съдържанието им да е възпроизведено в официален документ, нито се събраха доказателства за дата на състояване на факти, установяващи по безсъмнен начин предхождащото датата на състояване на такива факти тяхно съставяне, и тъй като се касае до частни документи, достоверната дата на които е оспорена от ищеца, може да се заключи, че те нямат за ищеца достоверна дата преди датите на представянето им в производството по настоящото дело- съответно на 21.11.16г., когато договорът за заем между ТКС ООД и Д.С. е бил представен, приложен с молба вх.№34370, подадена от ТКС ООД, чрез **** му Д.С., и на 16.05.17г., когато анексът от 23.03.11г. към този договор за заем е бил представен, приложен към молба вх.№15360, подадена от отв.Д.С., чрез пълномощника му адв.Б..

По делото не се събраха доказателства договорът за заем от 23.03.01г. и анексът към него от 08.01.11г./23.03.11г., сключени между ТКС ООД и В.К., да са били заверени официално, или съдържанието им да е възпроизведено в официален документ, нито се събраха доказателства за дата на състояване на факти, установяващи по безсъмнен начин предхождащото датата на състояване на такива факти тяхно съставяне, и тъй като се касае до частни документи, достоверната дата на които е оспорена от ищеца, може да се заключи, че те нямат за ищеца достоверна дата преди датите на представянето им в производството по настоящото дело- съответно на 15.11.16г., когато са постъпили отговорите на исковите молби от ТКС ООД и от В.К., към които е приложен договорът за заем между ТКС ООД и В.К., и на 16.05.17г., когато анексът от 08.01.11/23.03.11г. към този договор за заем е бил представен, приложен към молба вх.№15359, подадена от ТКС ООД.

По отношение на договорите за цесия от 02.03.15г. може да се приеме, че договорът за цесия, сключен между ТКС ООД и В.К., има достоверна за ищеца дата от 04.03.15г., на която от оригинала му е бил снет официално заверен препис от С.В., нотариус в района на РС- Разлог, а договорът за цесия, сключен между ТКС ООД и Д.С., има достоверна за ищеца дата от 12.03.15г., на която от оригинала му е бил снет официално заверен препис от С.В., нотариус в района на РС- Разлог, които официално заверени като верни с оригинала преписи са били представени пред *****от „Техмаш БГ“ООД, за да установят нови обстоятелства, относими към изпратеното до това трето лице от *****нареждане за изпълнение от 14.04.15г. /виж л.1047-л.1054/.

2.3.4. По неустановеността на твърдението на ответниците за липса на публични задължения на ТКС ООД, съгласно издаденото му на 15.09.14г. удостоверение по чл.87,ал.6 от ДОПК, съдът вече се произнесе с т.2.1.2 от това решение, към която препраща.

2.3.5. Твърденията на ответниците, че към датата на цесиите установените публични задължения на ТКС ООД са били обезпечени с постановление на *****от 12.09.14г. и с наложен запор върху лек автомобил „Мерцедес“, са установени в производството, като:

-Към дата 12.09.14г., публичните задължения на ТКС ООД, в това число и на установените с РА от 22.02.10г. и с РА от 30.08.11г. такива, са възлизали на 176 455.96лв., и за тяхното обезпечаване, с постановление от 12.09.14г. *****е наложил запор върху шест броя машини /активи на дружеството/, с обща балансова стойност 177 254.61лв., предложени от ТКС ООД като обезпечение /виж  постановлението на л.695-л.700 и предложението на л.694/, като няма данни в кориците на изпълнителното дело това постановление да е било обжалвано, както и ответниците твърдят.

-Преди налагането на горната обезпечителна мярка, очакваните в размер на 46 452лв.,  а впоследствие установени в размер на 47 286.86лв. с РА от 22.02.10г. публични задължения на ТКС ООД, са били обезпечени и с наложен запор върху  лек автомобил „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 матик“ рег.№****, съответно с Постановление за налагане на предварителна обезпечителна мярка от 04.02.2010г. и с Постановление за налагане на обезпечение на установени публични задължения от 15.03.10г. /виж постановлението от 04.02.10г. на л.419 и постановлението от 15.03.10г. на л.425/.

2.3.6. Установени са от докумените в приложеното изпълнително дело и твърденията на ответниците, че :

Датата на сключване на договорите за цесия - 02.03.15г. предхожда датите на:

-Издаване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 13.03.15г., като от кориците на делото е видно, че на посочената дата *****е издал две постановления за налагане на обезпечения на установени публични вземания в размер от общо 182 064.99лв., от които 110 699.47лв.-главница, 68 218.77лихви и 3 146.75лв.-нелихвоносна част: едно чрез запор върху банкови сметки на длъжника в описаните в него 29броя банки /л.841-л.845/ и едно чрез запор върху вземането на ТКС ООД към „Техмаш БГ“ ООД, възникнало от сключения между тях договор за продажба от ****г., за сумата от 1 059 160.55лв. без ДДС /виж л.858-л.863/;

-Връчване на уведомление от цедента ТКС ООД на длъжника „Техмаш БГ“ ООД за извършените в полза на В.К. и Д.С. цесии, макар за последното да е установено, че е извършено на 19.10.15г., а не както твърди ответното дружество- през декември 2015г. /виж: уведомлението на л.236, също и на л.248; отговора на л.1057, даден от третото лице „Техмаш БГ“ ООД на *****по повод искане на последния от 15.10.15г. на л.1056/;

-Постановяване на Решение №415/11.11.15г. на Териториалния директор на ТД на НАП- ****, с което наложените с това постановление обезпечителни мерки били потвърдени /виж Решението на л.1071-л.1072/ и на Решение №1307/23.06.16г. на Административен съд- Пловдив, с което наложените с това постановление обезпечителни мерки били отменени /виж л.1112 –л.1113/.

2.3.7. Във връзка с твърденията на ответниците, че постановленията за налагане на обезпечителни мерки били връчвани само на единия от ***по време, когато дружеството било представлявано само заедно от двамата ***,  се установи, че:

-По данни от публичния ТР относно вписаните обстоятелства за лицата, представляващи ТКС ООД, В.К. и Д.С., като негови ****и, представляват дружество само заедно в следните два периода: от 14.05.12г.-30.07.12г.; от 05.06.13г.-21.01.16г.

-Ответниците не са посочили кои конкретно постановления за налагане на обезпечителни мерки не са били надлежно връчени, тъй че съдът изследва всички издадени и/или връчени в описаните в предходния абзац два периода постановления за налагане на обезпечителни мерки, предхождащи датата на договорите за цесия, като установи, че:

В първия описан период попада издаденото на 15.06.12г. постановление, с което е наложен запор върху лек автомобил „Фолксваген пасат“, но то е било връчено на дружеството чрез В.К. на 27.08.12г. /виж л.597/ - т.е. към момент, в който то се представлява заедно и поотделно от двамата си ****и. С това постановление са обезпечени публични задължения, различни от установените с двата ревизионни акта от 22.02.10г. и от 30.08.11г.;

Във втория период и преди датата на цесиите попадат издадените на 28.02.14г., 12.09.14г. и 25.02.15г. постановления, с които са наложени съответно:

Запори върху банкови сметки на дружеството при Банка ДСК ЕАД, УникредитБулбанк АД и Райфайзенбанк ЕАД, като постановлението е връчено и чрез В.К. на 13.03.14г., и чрез Н.Д.С., пълномощник на Д.С., като ****, на 17.03.14г. /виж л.630-л.631, л.632-л.633 и пълномощно на л.962-л.963/. С това постановление са обезпечени публични задължения на ТКС ООД измежду които и такива, установени с РА от 22.02.10г.;

Запор върху шестте машини, предложени за обезпечение от дружеството, връчено чрез В.К. на неизвестна дата през 2014г. /виж л.695-л.700/. С това постановление са обезечени публични задължения, измежду които и такива, установени с двата ревизионни акта от 22.02.10г. и 30.08.11г.;

Запори върху лек автомобил „Форд транзит“, товарен автомобил Мерцедес 814, товарен автомобил Ситроен Джъмпър и ремарке Майер ВМ, както и върху банкови сметки в 29 броя банки, описани с постановлението, връчено на дружеството както чрез В.К. на 16.04.15г., така и чрез Н.С., пълномощник на Д.С., в качеството му на ****, на 27.04.15г. – т.е след датата на цесиите /виж л.753, л.754 и пълномощното на л.962-л.963/. С това постановление са обезпечени предварително очаквани публични вземания в размер на 20 452.68лв. по извършваща се ревизия, възложена със заповед от 18.08.14г.- т.е. различни от установените с двата РА от 22.02.10г. и от 30.08.11г. публични задължения.

2.3.8. По твърденията на страните имал ли е или не длъжникът към датата 02.03.15г., на която са сключени двата атакувани като относително недействителни договори за цесия, имущество, достатъчно за удовлетворяване вземанията на Държавата, които са противоположни, и по тясно свързаното с тях твърдение на ответниците, че *****е бездействал по отношение на запорираните активи и като не е предприел действия по продажбата им е спомогнал за обезценяването им, в производството се установи, както следва:

2.3.8.1. Във връзка с вземанията на Държавата, предмет на изпълнителното дело  към датата на цесиите.

-Изп. дело №4067/09г. на *****е било образувано за принудително събиране на публично вземане на ТКС ООД с нелихвоносна част в размер на 20лв. /виж съобщение за доброволно изпълнение от 03.06.09г., на л.396/, като впоследствие са допуснати присъединявания в производството и за принудително събиране на публични вземания на ТКС ООД, както следва:

с разпореждане за присъединяване от 09.04.10г.- за задължения в размер на 47 536.04лв., установени с РА №********* от 22.02.10г., които са предмет на настоящото производство, съгласно соченото от ищеца /виж разпореждането на л.427/;

с разпореждане за присъединяване от 13.03.14г.-  за задължения за ДДС по декларации по ЗДДС за данъчни периоди от 2010г. и от 2011г., описани с разпореждането, както и за задължения за ЗО, УПФ, ДОО и по ЗДДФЛ за януари и февруари 2011г. по описани с разпореждането декларации, които са предмет на настоящото производство, съгласно соченото от ищеца /виж л.5гръб, първите две в описа на декларации обр.№6/, при общ размер на задълженията, в това число и присъединените с разпореждането, от 32 388.03лв.-за главница, 32 210.06лв.- за лихва и 646.75лв.- нелихвоносна част /виж разпореждането на л.639-л.640/;

с разпореждане за присъединяване от 15.09.14г.- за задължения за ДДС по декларации по ЗДДС за данъчни периоди от 2013г. и от 2014г., описани с разпореждането, както и за задължения за ЗО, УПФ, ДОО и по ЗДДФЛ за периодите от юли до декември включително на 2013г. и от януари до март включително на 2014г., по описани с разпореждането декларации, които са предмет на настоящото производство, съгласно соченото от ищеца /виж л.6гръб/, с изключение на декларация с №160021306206149/04.03.14г. от описа, която не е включена в това разпореждане, и като с този номер и в описа, и в разпореждането фигурира само декларация от 04.11.13г., в размер на 9852.13лв., при общ размер на задълженията по изпълнителното дело, в това число на присъденените с разпореждането, от 110 699.47лв.- за главница, 62 702.24лв.- за лихви и 3146.75лв.-нелихвоносна част /виж разпореждането на л.706-л.707/.

- Макар да не фигурират изрично описани като присъединени в никое от разпорежданията за присъединяване, публичните задължения на ТКС ООД, установени с влязъл в сила РА №**********/30.08.2011г., очевидно също са се считали за присъединени в производството по изп.дело №4067/09г., доколкото посочената сума от *****с издаденото на 12.09.14г. Постановление за налагане на обезпечителни мерки за събиране на установени и изискуеми публични задължения на ТКС ООД, в размер на общо 176 455.96лв., е съответна на сбора на главницата, лихвата и нелихвоносната част от съответно 110 699.47лв., 62702.24лв. и 3 146.75лв., на публичните задължения от разпореждането за присъединяване от 15.09.14г. /виж постановлението на л.695-л.700 и разпореждането на л.706-л.707/.

2.3.8.2. За имуществото на ТКС ООД и за предприетите по отношение на него от *****действия, от документите, съдържащи се в изпълнителното дело и от приетото по делото заключение на оценъчна експертиза, изготвена от в.л. В.Н. се установи, както следва:

2.3.8.2.1. По отношение евентуалните наличности на парични средства по банкови сметки на дружеството:

Преди датата на цесиите, по изп.дело №4067/09г. са били изготвени запорни съобщения до общо 30броя банки, въз основа на издадени от *****постановления за налагане на обезпечителни мерки от 09.08.11г., 28.02.14г. и 25.02.15г. /виж: постановленията на  л.446-л.447, л.630-л.631 и л.753; 30-те запорни съобщения от 09.08.11г. на л.457-л.486, 3-те запорни съобщения от 28.02.14г. на л.635-л.637 и 21бр. запорни съобщения от 25.02.15г. на л.771-л.774, л.776, л.777, л.779, л.780, л.782, л.783, л.785, л.786, л.788, л.789, л.791, л.792, л.794, л.795, л.797-л.799/.

Първите 30 броя запорни съобщения от 09.08.11г. са били изпратени и получени от адресатите си /виж обратните разписки на л.487, л.489, л.492, л.495, л.498, л.501, л.504, л.507, л.510, л.514, л.518, л.522, л.525, л.528 е л.531/, след което :  22броя от третите задължени лица са отговорили, че ТКС ООД не е техен клиент /няма разкрити към момента при тях сметки /виж л.488, л.490, л.491, л.493, л.494, л.496, л.499, л.500, л.503, л.505, л.506, л.508, л.509, л.515, л.517, л.519, л.520, л.523, л.526, л.527, л.530, л.532/, 4броя са върнали запорното съобщение без да посочат нищо във връзка с него /виж л.497, л.502, л.524 и л.529/, 1 лице не е дало отговор и само от Банка ДСК, УникредитБулбанк и Райфайзенбанк са получени отговори, че сметките на ТКС ООД, водени при тях, са запорирани, но като по тези в Райфайзенбанк няма наличност и като и при Райфайзенбанк, и при Банка ДСК, има наложени други запори, предхождащи тези от *****/виж л.511, л.512 и л.533/.

Трите запора от 28.02.14г. са очевидно изпратени и получени, доколкото по тях са постъпили отговори от третите задължени лица, като тези от Банка ДСК ЕАД и от УникредитБулбанк са аналогични на вече описаните в предходния абзац /виж л.651-л.652 и л.665/, а Райфайзенбанк е отговорила, че лицето не е неин клиент /л.653/.

 За изготвените 21броя запорни съобщения от 25.02.15г. са налични данни, щото 16броя очевидно са били изпратени, тъй като са налични обратни разписки за получаването им /виж л.775, л.778, л.781, л.784, л.787, л.790, л.793 и л.796/, но не се съдържат в изпълнителното дело получени от третите задължени лица по тях отговори.

2.3.8.2.2. По отношение притежаваните от ТКС ООД моторни превозни средства, се установи, че:

-Съгласно подадени от ТКС ООД справки за налични мпс на 14.01.10г., 16.05.11г. и 21.01.15г., дружеството има към тези дати мпс със стойност, както следва:

         по двете справки от 14.01.10г. /л.403 и л.404/: Мерцедес МЛ 280, черен-102 104.11; Шкода фабия елеганс сив-19 052.90-лизингов договор; Фолксваген елеганс-4 038.83; Ивеко-52 888.21-лизингов договор; Ситроен джампър червен-1350.00, за които мпс не са посочени  данни за регистрационен номер, номер на рама и на двигател;

         по справката от 16.05.11г. /л.440гръб, а относно датата 16.05.11г. -л.440лице/: Ремарке Майер ВМ, рег.№***; Мерцедес Даймлер Бенц  с рег.№***; Ивеко Дейли, рег.№****; Фолксваген пасат, рег.№***

         по справката от 21.01.15г. /л.746/:  Мерцедес МЛ 280, черен, металик, *****; Мерцедес Даймлер Бенц-804, бял- 5 867.49; Фолксваген Пасат, сребрист, металик-4 838.83; Ремарке Беве-4 095.68.

-С постановления на *****от 04.02.10г., 15.03.10г., 15.06.12г. и 25.02.15г. са наложени запори върху мпс на ТКС ООД, и конкретно:

         с постановленията от 04.04.10г. и от 15.03.10г., като първото е за предварително обезпечаване, а второто- за обезпечаване на установени вече с РА от 22.02.10г. публични задължения в размер на 47 286.86лв., е наложен запор върху лек автомобил „Мерцедес“, модел МЛ 280 ЦДИ 4 матик 440Е 42, цвят тъмно кафяв металик,  рег.№****, с балансова стойност 68 069.00лв. /виж л.419 и л.425/, въпреки налични в приложената разпечатка от данъчен амортизационен план на ТКС ООД за 2009г. и 2010г. данни, че балансовата стойност на Мерцедес МЛ 280 за 2009г. е 59 560.72лв., а за 2010г.- 34 034.69лв.,  след приспадане на начислените до този момент  амортизациионни отчисления от посочената в двете справки от задълженото лице сума от 102 104.11лв., която е отчетната стойност, с която активът е заведен през юни 2008г., а сумата от 68 069.42лв. е тази на амортизационните отчисления с натрупване в данъчно амортизационни план за 2010г., като само за този автомобил при подаване на справката от 14.01.10г. е приложено и свидетелство за регистрацията му на 09.05.08г. на името на ТКС ООД, като негов **** /виж : т.6 - транспортни средства-сметка 206 на л.411; колони отчетна стойност, начало на амортизационни отчисления-а.о., балансова стойност на данъчния амортизационен план на л.417лице и гръб; свидетелство за регистрация на л.405/;

         с постановлението от 15.06.12г., за обезпечаване на задължения в размер на 36 416.00лв., произтичащи от 6бр. наказателни постановления и от декларации обр.№6 за периода янари 2011г.-май 2012вкл., е наложен запор върху лек автомобил „Фолксваген пасат, без рег.номер, без посочена стойност, без номер на двигател и с рама **** /виж л.597/, въпреки че със справката на л.440гръб задълженото лице е посочило номера на този автомобил, като при данни в разпечатката за транспортни средства по сметка 206 /виж л.411/, в която автобомилът по т.4 е описан като Фолксваген пасат елеганс, може да се смята, че въпреки различния начин и различните стойности, с които е описан Фолксвагенът в две от трите справки на ТКС ООД, се касае до един и същ автомобил от тази марка, който е с отчетна стойност от 4038.83лв., при начална дата за амортизационни отчисления декември 2004г., тъй като с нея фигурира в посочената вече разпечатка от счетоводни данни за активите на дружеството по различни сметки /л.411/, както и в данъчния амортизационен план от 2009г. и от 2010г. /л.417лице и гръб/, и като балансовата стойност на този автомобил още към 2009г., след приспадане на съответните амортизационни отчисления от отчетната му стойност, е била 0.00лв. /виж л.417лице/;

                  с постановлението от 25.02.15г., за предварително обезпечаване на очаквани задължения от 20 452.68лв. по извършвана ревизия, възложена със заповед от 18.08.14г., връчено на дружеството чрез В.К. на 16.04.15г. и чрез Н.С. на 27.04.15г. /виж л.753 и л.754/, е наложен запор върху следните мпс: Ремарке за товарен автомобил, марка „Майер ВМ“, рег.№****; лек автомобил „Форд“, марка „Транзит“, рег.№****; товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „814“, рег.№****; товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джампер“, рег.№****, за които *****не е посочил стойности в постановлението /л.753/.  От тези запорирани автомобили: автомобилът Форд транзит не фигурира нито в подаваните от задълженото лице справки за налични мпс /л.403, л.404, л.440гръб, л.746/, нито в разпечатките от данъчно амортизационните му планове за 2009г. и 2010г. /л.417лице и гръб/, нито в разпечатката от сметка 206-транспортни средства /л.411/; данни за автомобила Ситроен Джампер са налични единствено в подадената на 14.01.10г. справка, в която той се сочи със стойност 1350.00лв., която съдът приема също за отчетна, предвид установеното по-горе за сочените от задълженото лице в справките стойности; данни за ремарке и товарен автомобил Мерцедес, макар ремаркето да не е описано като Майер, а товарният автомобил Мерцедес като модел 814, се съдържат в справките от 16.05.11г. и от 21.01.15г., и в двете разпечатки, и ако се съди по еднаквата отчетна стойност, с която фигурират в тези документи, съответно от 4095.66лв. за ремаркето и от 5867.549лв. за Мерцедеса, като в справката от 16.05.11г. са разменени стойностите за двата автомобила Мерцедес- лек и товарен, които са на следващи се редове в описа, става дума за едни и същи мпс, ако и на места ремаркето да е описано като ремарке Беве /л.417, л.746/, като ремарке Бевемайер /л.411/ или Ремарке Майер ВМ /л.440гръб/, а Мерцедесът да е описан като Даймлер Бенц /л.440гръб/, като Даймлер Бенц 804 /л.746/, като товарен Даймлер Бенц /л.411/, като Даймлер /л.417/. Балансовата стойност и на ремаркето, и на товарния Мерцедес, които са с начални дати за амортизационни отчисления съответно от април 2001г. и от януари 2002г., е още към 2009г. 0.00лв. /л.417лице/. Извън всички наложени преди 02.03.15г. запори са останали автомобилите Шкода Фабия и Ивеко Дейли, фигуриращи само в справката от 14.01.10г., като такива по лизингов договор /л.403/, които и в тази справка, и в двете разпечтки /л.411 и л.417/ се сочат с отчетни стойности от съответно 19 952.90лв. за шкода-та и от 52 888.21лв. за ивеко-то, и като за тях от данъчно амортизационния план на л.417 личи, че след завеждането като активи от съответно май и юни на 2004г., към 2009г. са били също с балансова стойност 0.00лв.

                   В обобщение може да се каже, че за вземания на Държавата - очаквани или установени, в размер на общо 104 155.54лв. /47 286.86лв.+36416.00лв.+20452.68лв./, с описаните четири постановления за налагане на обезпечителни мерки от 04.02.10г., 15.03.10г., 15.06.12г. и 25.02.15г., за запорирани мпс с отчетна стойност от общо 117 456.09лв. /102104.11+4038.83+1350+4095.66+5867.49/ и с балансова стойност от 34 034.69лв. /на лекия автомобил Мерцедес и всички други с нулева такава/, без в тях да се включва отчетната и балансова стойност за Форд транзит, за който няма никакви данни- т.е като общата стойност на обезпечените вземания е около три пъти по-голяма от балансовата стойност на запорираните автомобили, отразяваща овехтяването им след отчисление на амортизацията в срока за употреба, за разлика от отчетната им стойност, която е такава на завеждането им при придобиване.

-Налични са по делото и данни, че след искане на *****от 01.04.14г. до ОД на МВР, сектор ПП- КАТ, за предоставяне на информация за притежаваните от ТКС ООД мпс и наложените върху тях запори /виж л.662/, на 25.04.14г. пред данъчната администрация е постъпила разпечатка от базата данни при сектор ПП-КАТ, към дата 08.04.14г., за 7броя ппс настояща и бивша собственост на ТКС ООД, видно от която:

         автомобилите Шкода Фабия и Ивеко Дейли, сочени от задълженото лице със справката от 14.01.10г. като лизингови, не са били регистрирани на негово име;

         запорираният с първите две постановления лек автомобил Мерцедес, регистриран на името на ТКС ООД на 09.05.08г., е променил регистрацията си на 29.08.13г., въпреки че : постановлението от 04.02.10г. е било връчено на ТКС ООД, чрез В.К., на 25.02.10г. /л.420/; по запорните съобщения, основани на двете постановления, изпратени до  ОДП-ПП-КАТ *** и достигнали там на 08.02.10г. и на 30.03.10г.  /виж л.424 и л.428/, в полза на данъчната администрация са наложени запори съответно от 10.02.10г. и от 31.03.10г. /л.669/; въпреки промяната в регистрацията му през 2013г., този автомобил е сочен като наличен за дружеството в справката от 21.01.15г., а в отговорите и с писмената защита на ответниците ТКС ООД и В.К.- като обезпечаващ публичните задължения на дружеството;

         лекият автомобил „Фолксваген пасат“, запориран с постановлението от 15.06.12г., е бил регистриран на името на ТКС ООД на 12.04.99г., но е променил регистрацията си на 20.06.12г., точно в деня, в който е наложен в КАТ запора върху него в полза на данъчната администрация /л.669/;

         никой от четирите автомобили, върху които е наложен запор с постановлението от 25.02.15г., не е бил регистриран към датата на постановлението на името на ТКС ООД, като автомобилите Форд транзит, Ситроен Джампер и Товарен Мерцедес 814 са променили регистрацията си на 18.11.10г. и на 20.12.10г., а Ремаркето Майер- на 29.08.13г., но : независимо от това, в справките от 16.05.11г. и от 21.01.15г. ремаркето Майер и Мерцедеса Даймлер Бенц се сочат като налични за дружеството; в справката от 14.01.10г., от тези четири автомобила е посочен само Ситроен Джампър, въпреки че промяната на регистрацията на останалите три автомобила е извършена през ноември и декември на 2010г.; преди датата на налагане на запор с постановлението от 25.02.15г., върху три от четирите автомобила, негов предмет, е имало наложени по 4 предходни запора, а върху един от тях- 3 предходни запора /виж л.668гръб и л.669лице/ и само два от тях са били вдигнати преди 25.02.15г. /виж л.973 и л.974/.

-Освен наложените запори на мпс, от *****са извършени още и следните действия, свързани с първите два запорирани автомобила:

         По отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ****:

         Със съобщение от 13.10.10г., получено на 14.10.10г. от В.К., е насрочен опис на автомобила за дата 26.10.10г. по местонахождението му в *****, адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК на задълженото лице  /виж л.429/. По недокументирана причина, описът на автомобила е извършен на 14.10.10г.,  като му е дадена временна оценка от 60 000лв., съвсем близка до балансовата му стойност към края на 2009г. от 59 560.72лв. /л.417лице/, автомобилът е оставен пазене от длъжника и за негов пазач е назначен В.К. /виж л.430-л.431/.

         Около четири години след описа, на 24.10.14г., независимо от постъпилата пред *****на 25.04.14г. информация от ОД на МВР, сектор ПП-КАТ за извършената на 29.08.13г. промяна в регистрацията на този автомобил, съгласно която е бивша собственост на ТКС ООД /виж печата на л.667 и разпечатката на л.668/,  от *****е извършена проверка във връзка с изготвяне на окончателна оценка и стартиране на тръжна процедура срещу този лек автомобил, при която огледът му е извършен в хале, собственост на „Лип кар“ ЕООД, с *****и **** Л.П., където, според думите на В.К. автомобилът бил за ремонт, тъй като след птп не е в движение, и като автомобилът е намерен без преден капак, предна броня, предна решетка, фарове, заден десен стоп и капачка на резервоара /виж л.735/.

         В изпълнителното дело, за частта, преди представянето му в съда, няма данни за извършени други действия на *****във връзка с този автомобил, но се събраха представени в хода на процеса доказателства, че :

         По повод връчено постановление за обезпечителни мерки от 10.12.16г., като **** на ТКС ООД, В.К. е представил на 16.12.16г. пред *****договор от 25.01.16г. с нотариална заверка на подписите на страните от същата дата, съгласно който автомобилът е продаден от ТКС ООД на ЕТ „В.- Е. К.“, Е.С.К., ЕГН **********, за сумата от 3600лв., изплатена в брой, като при продажбата е подадена декларация, щото дружеството няма непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение /виж л.317-л.323/. Към датата на извършената продажба на автомобила от 25.01.16г., запорът, наложен върху него с  постановлението от 15.03.10г., е бил отменен с постановление на *****от 05.05.15г. /виж л.978/. Служебно извършена от *****справка от базата данни ЕСГРАОН сочи, че с ЕГН ********** е ***на В.К. /виж л.606/.

         По отношение на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№Р****:

         Със съобщение от 13.03.14г., връчено на ТКС ООД чрез В.К. на 13.03.14г., както и чрез Н.С.- пълномощник, на 17.03.14г. /виж съобщенията на  л.643-л.646 и л.647-л.650/, е насрочен опис и за задължения, установени с РА от 22.02.10г., който да се състои на 24.03.14г., в 14.00ч., на ***. С протокол от 24.03.14г. насроченият за същата дата опис е бил отложен, тъй като лицето не се е явило в посочения час на посочения адрес /виж л.654/.

         На 31.03.14г. по изп.дело №4067/09г. е постъпил договор от 18.05.98г., съгласно който автомобилът е бил продаден от Д.С. на К.М./виж л.655/.

         В тази връзка, по искания на *****от 01.04.14г. до ТКС ООД за представяне регистрационния талон на автомобила и за даване на обяснения относно представения договор за покупко- продажба /виж л.656/ и до ОД на МВР, сектор ПП- КАТ, за предоставяне на информация за притежаваните от ТКС ООД мпс и наложени запори върху тях /виж л.662/:

         На 01.04.14г. са постъпили обяснения от Н.С., като пълномощник на Д.С., в качеството му на **** на ТКС ООД, с приложено към тях пълномощно с нотариална заверка на подписа, и е представено свидетелство за регистрация, от които личи, че „продаденият“ на 18.05.98г. от Д.С. на К.М.автомобил, е бил регистриран на 12.04.99г. на името на ТКС ООД, в качеството му на негов ****, а съгласно дадените обяснения, автомобилът бил ползван до около преди 3 години, когато двигателят му блокирал и спрели да го ползат, тъй че стоял на паркинга до тях, а после го продали на символична цена за части, защото много от нещата в него липсвали, които, по отношение на време, са в явно несъответствие с датата на договора за продажба от 18.05.98г. /виж л.657-л.661/, и са по-скоро съответни на данните от постъпилата на 25.04.14г. разпечатка от КАТ за датата на промяна в регистрацията му- 20.06.12г. /л.668лице/.

         Няма данни за извършени по отношение на този автомобил други действия до 05.05.15г., когато с постановление от същата дата, връчено на 25.05.15г. на Н.С., като пълномощник, *****е отменил запора, наложен с постановлението от 15.06.12г. /л.983/.

-В хода на процеса от ищеца са представени и доказателства, щото насрочен от *****със съобщение от 14.12.16г. опис на 4бр. мпс и на 1бр. ремарке на 22.12.16г. е бил отложен, поради подадена на 21.12.16г. от В.К. молба, съгласно която 3 от мпс вече не са собственост на дружеството, а едно от тях е отдадено под наем, като му е дадена възможност да представи във връзка с твърденията си необходимите документи. В тези доказателства не е посочен лекият автомобил „Фолксваген пасат“, а от протокола, съставен от *****на 16.01.17г. личи единствено, че четири от петте мпс, за които е насрочен опис, са били Ремарке, Ситроен Джампер, Форд транзит и товарния Мерцедес, въпреки постъпилите пред *****на 25.04.14г. данни, че тези мпс са бивша собстеност на ТКС ООД, съответно от 29.08.13г., 20.12.10г. и 18.11.10г., преди върху тях да има  наложен запор от данъчната администрация, какъвто е бил за пръв път наложен на 25.02.15г. /виж л.324-л.328 и л.667-л.669/.

-На датата, на която *****е отменил наложените запори върху леките автомобили Мерцедес и Фолксваген пасат, в канцеларията му е подадено уведомление от ТКС ООД, подписано и от двамата ****и на дружеството, щото задълженията му към НАП ще бъдат погасявани, както следва: по 8% за месеците от май до август включително, а остатъкът от 68% - изведнъж, през семптември /виж л.986/. 

В обобщение на казаното в предходните пунктове във връзка с мпс на дружеството и предприети по отношение на тях от *****действия, може да се смята, че:

         Измежду шестте запорирани от *****с постановленията от 04.02.10г., 15.03.10г., 15.06.12г. и 25.02.15г. мпс, единствено лекият автомобил „Мерцедес“ с рег.№**** би могъл да послужи като обезпечение за вземанията на Държавата, сочени като обезпечени със същите постановления, доколкото само той е бил регистриран на името на ТКС ООД към датите на наложените в полза на данъчната администрация два запора от 10.02.10г. и 31.01.10г., и като промяната на регистрацията му е извършена, независимо от наложените запори, след тези дати- на 29.08.13г., и след като постановлението от 04.02.10г., забраняващо разпореждането с него, е било връчено на дружеството на 25.02.10г.;

         Това обезпечение трудно би могло да се смята за реално, като се съобрази, че : само един от двата предхождащи запора на данъчната администрация други два запора, наложени по изп.дела №43/09г. и №140/09г. на ЧСИ №№758 и 826, съответно на 23.03.09г. и на 19.06.09г. /л.669/, е бил вдигнат преди 25.02.15г- този по изп.дело №43/09г. на ЧСИ О., на 18.08.14г. /виж л.974/, а вдигането на запора от 21.08.14г. по изп.дело №378/2013г. на ЧСИ Д.не влияе върху преценката, тъй като този наложен запор следва по време запорите в полза на данъчната администрация; към датата на запора този автомобил е бил с балансова стойност 0.00лв., при заложена норма за амортизационно отчисление от 25% годишно върху отчетната му стойност, възлизаща като сума на 25 526.03лв., тъй като в края на 2010г. балансовата му стойност е била 34 034.69лв., което значи, че в края на 2011г. е била 8 508.66лв. /34034.69-25526.03/, а в края на 2012г.-0.00лв. /виж плана на л.417гръб/; като извършената негова продажба от 25.01.16г. очевидно е била предхождана и от друга, извършена на 29.08.13г., преди отмяна на 05.05.15г. на запора, наложен на 15.03.10г.;

         ***:  Не е предприел действия  по продажба на лекия автомобил Мерцедес с рег №****, след датата на описа му- 14.10.10г. и до датата на промяна в регистрацията му на 29.08.13г., нито след тази дата и до датата на отмяна на наложения върху него запор на 05.05.15г., като във времето до края на 2012г. балансовата стойност на този автомобил е намаляла от 34 034.69лв. до 0.00лв.; Не е могъл да извърши насрочения за 24.03.14г., около 1год, 9мес. след датата на постановлението за налагане на запор от 15.06.12г., опис на лекия автомобил „Фолксваген пасат“, тъй като длъжникът му е посочил, че автомобилът е продаден, но това не е довело до обезценка на автомобила, който още към края на 2009г. е бил с балансова стойност 0.00лв.; Периодът от време между датата на постановлението от 25.02.15г. за налагане на запор върху другите 4 бр. мпс и датата на цесията-02.03.15г. е твърде кратък, за да се очаква в неговите рамки предприемане на действия по тяхната продажба от ****, тъй че не може да се говори за обезценяването им, поради неговото бездействие, още повече, за ремаркето и товарния Мерцедес са налични данни, че още към 2009г. балансовата им стойност е била 0.00лв.

2.3.8.2.3. По отношение на машините, предложени на 12.09.14г. от ТКС ООД като обезпечение на публичните му задължения, за които е издадено постановление за налагане на запор от същата дата и очерталите се като спорни въпроси „на ответното дружество ли принадлежат тези активи“ и „каква е действителната им стойност“, с оглед взетото от ищеца по подадените от ответниците отговори на исковата молба становище и с доводите в писмената му защита, се установи, че:

- Налични са измежду документите в изпълнителното дело данни, съгласно които:

         Шприц машината NETSTAL и шприц формата, описани по т.1 и т.2 от предложението за обезпечение,  са били посочени от ТКС ООД като притежавани от дружеството към  14.01.10г. машини, с местонахождение в цеха му, в подадените на тази дата и към 16.05.11г., чрез В.К., справки и данъчно-амортизационен план по с-ка 205-машини и оборудване /виж л.407, л.408, л.409, л.411, л.441гръб/, макар в амортизационния план шприц машината да е посочена само като  NETSTAL /виж т.1 на л.409/, а шприц формата-като ШФ 5,22мм Slim box -капак и дъно ПП /виж т.9 на л.411/, но като ясно личи, че стойностите от 61 501.27лв. и от 48 000лв., посочени за тях в предложението на ТКС ООД като балансови, са всъщност отчетните техни стойности по амортизационния план, а балансовите им стойности към 31.12.07г. са съответно 6180лв. и 27 600лв., и при годишна амортизация от 6180лв. за първата и от 14400лв. за втората машина, и двете машини са към 12.09.14г. са с балансови стойности 0.00лв.  /виж: т.1, колона годишна амортизация- л.409; т.9, съща колона-л.411/, а не както са посочени в предложението. Последното личи и без пресмятане в разпечатките на данъчно амортизационния план на ТКС ООД за 2009г. и за 2010г. /виж л.417лице и гръб/, в които балансовата стойност на тези машини е записана като 0.00лв., а сумите от 61 501.27лв. и от 48 000лв. са записани като тяхна отчетна стойност;

         Останалите осем броя машини по с-ка 205 от амортизационния план /виж т.3 на л.409 и т.-4-т.10вкл. на л.411/, отразени и в разпечатките на л.417лице и гръб, не съответстват нито по описание, нито по балансова стойност на активите по т.3-т.6вкл. от предложението за обезпечение от 12.09.14г.;

         В разпечатка от счетоводни данни /виж л.415-л.416/, подписана от ****, по сметка 304-стоки, съответно 304-4 и 304-29, са описани подемно съоръжение S43, за което в колона дебит се сочи сумата от 4938.08лв., еднаква с посочената в т.5 от предложението балансова стойност на подемно съоръжение  S43, и мелница СМВ MS 22, за която в колона дебит се сочи сумата от 733.44лв., еднаква с посочената по т.6 от предложението балансова стойност за мелница за пластмаса – Rapid, модел CDM /виж предложението на л.694/, но като съдът не разполага със знания за интерпретация на този конкретен счетоводен запис, за разлика от данните в амортизационния план, на който се позова, въз основа единствено на ясния смисъл от прочита му, без той да се нуждае от тълкуване;

         В справка от дата 21.01.15г., като налични за дружеството са описани 12бр. машини, с местонахождение или място на съхранение в гр.П.*, ***, от които тези по т.1, т.2 и т.8 са съответни по стойност и донякъде по описание на машините по т.1-т.3 вкл. от предложението от 12.09.14г., и са посочени датите на производството им, а именно: 1989г.- за първите две машини и 2014г.- за последната машина Между останалите 8бр. машини, посочени в тази справка и останалите три актива от предложението /по т.4-т.6вкл/ няма съвпадение по стойност, нито по описание /виж справка на л.747лице и гръб и предложението на л.694/.

- След запориране на машините на 12.09.14г., *****е предприел във връзка с това имущество още следните действия:

         На 20.10.14г. е изпратил до Централния регистър на особените залози съобщение за вписване на наложения с постановлението от 12.09.14г. запор върху движими вещи на ТКС ООД, който е вписан на 21.10.14г. /виж л.708-л.725/;

         Със съобщение от 20.10.14г., връчено на длъжника ТКС ООД на 21.10.14г. чрез В.К., *****е насрочил опис на запорираните шест броя машини на дата 24.10.14г., по местонахождението им -***/виж л.726 –л.734/. На 24.10.14г., по неизвестни причини, описът е извършен в склад на ***, без да е посочено как точно се е стигнало до намирането им и описа им именно в този склад, за който няма данни в протокола да е нает или да е собствен на длъжника, като за всички машини е посочено, че тъй като не са приведени в работно състояние, не може да се направи преценка за функционалната им годност, нито може да се установи безспорно, че са собственост на ТКС ООД /л.737-л.742/.

         От датата на описа на машините-24.10.14г. до датата 05.05.15г., когато е отменен запора, наложен върху тях с постановлението от 12.09.14г., други действия не са извършвани, като неизвършването на такива със сигурност не би могло да доведе до обезценка за първите две машини от предложението, които още към края на 2009г. са били с балансова стойност 0.00лв., а по отношение на машината по т.3 от предложението, обезценка само поради това бездействие, с оглед срока му, и като липсват данни за годишната и амортизация, а са налични само такива, че годината и на производство е 2014г., едва ли би настъпила.

-С приетото в с.з. от 05.12.17г. заключение на съдебно- оценъчна експертиза, изготвено от в.л.В.Н. на 26.09.17г. /виж заключението на л.1415-л.1417/, се установи, че:

         Пазарната стойност на машините, които са оценени, възлиза на общо 160 000лв. към датата на цесиите - 02.03.15г. и на 149 100лв. към датата на исковата молба-25.07.16г.

         При поискване, от ТКС ООД /чрез отв.К./ на вещото лице не са били предоставени документи за закупуване на активите, предмет на възложената му оценка, с обяснението, че не се пазят, поради изтичане на срока за съхранението им;

         По информация, дадена на вещото лице от отв.К., вещите са намерени и огледани на площадката на производствено предприятия в с.Р., област Л.- в двора и в склада му;

         Вещите са намерени при външния им оглед в много добро и добро състояние, и при подходящо съхранение, въз основа което, макар да не са били към същия момент в състояние на реална употреба, са преценени от вещото лице като годни за ползването им по предназначение- за производство на полимерни опаковки за компакт дискове CD и DVD, по две на форма, като са взаимосвързани: основна е шприц машината, една от двете шприц форми е за основата на капака, а другата- за капака на компактдисковете, подемното съоръжение е модул към шприц машината, който служи за поставяне и снемане на шприц формите от шприц машината, тъй като формите са с тегло около 200кг., мелницата служи за надробяване на некачествените опаковки, каквито често се появяват при подобни производства, а фолиращо-лепачната машина е за опаковане на полимерните опаковки на стекове.

2.3.8.2.4. Във връзка с недвижимите имоти на дружеството се установи, че:

-В подадени към 14.01.10г. и на 16.05.11г. от ТКС ООД пред данъчната администрация справки е оповестено, че дружеството притежава земя и сграда /виж л.398 и л.441лице/, за които е приложен н.а. от 2002г. /л.399/ и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 2006г. /л.402/, от които личи, че през 2002г. ТКС ООД е закупило имот пл.№312, за който е бил отреден парцел четвърти по плана на **** в ***, с площ от 23 783кв.м. и е построило в същия имот предприятие за производство на инструментална екипировка –първи етап. С тези две справки са сочени следните стойности на имуществото: с първата справка- за земята /два УПИ/- 14151.25лв. и 28903.14лв., за сградата- 666 365.49лв.; с втората спарвка- за земята -43054.39лв., за сградата- 7 121 512.99лв.

-При служебно извършена от ****ен справка по партидата на дружеството при СВ- *** /виж л.449-л.454/ е установено, че към 08.08.11г. част от придобития от ТКС ООД през 2002г. поземлен имот вече не е бил негова собственост, като през 2005г. и 2006г. на Сиенит Инвест ООД са били продадени УПИ І-312, УПИ ІІ-312, УПИ VІ-312, УПИ VІІ-312 и УПИ V-312- всички за производствена дейност, с площ от общо 15 165кв.м., а върху останалите в негова собственост части от поземления имот и сграда е имало множество тежести, като: върху УПИ ІІІ-312-за производствена дейност, с площ от 1580кв.м., са били вписани ипотека и възбрана, по които ТКС е ипотекарен длъжник и длъжник, както следва- през 2005г., ипотека в полза на Райфайзенбанк България, през 2009г.- възбрана в полза на „Миг инженеринг ЕООД;  върху ПИ с идентификатор 56784.539.251, с площ 3165кв.м. и сграда №1 в него, с площ 1460кв.м., е вписана възбрана в полза на МИГ инженеринг ЕООД през септември 2010г.; върху ПИ с идентификатор 56784.539.524, с площ 4711кв.м., стар идентификатор 56784.539.250, 56784.539.251, а по предходен план П.ІІ-312 за общ. обслужване и жилищно застрояване, и сграда №1 в него, с площ 1460кв.м., са вписани възбрани в полза на: МИГ инженеринг ЕООД и Г.Г.през февруари 2011г.; в полза на Брентаг България ЕООД през май 2011г.; в полза на Община *** и ТД на НАП- *** през юли 2011г. /виж справката на л.449-л.454/. На 06.08.12г., ТД на НАП е била уведомена като кредитор, че от ЧСИ О., по нейно изп.дело №43/09г. с длъжник ТКС ООД, на 26.09.12г. е насрочен опис на възбранени в полза на взискателя по същото дело имоти- ПИ 56784.539.524 и сграда 1 в него /виж л.607/.

-С подадена на 21.01.15г. справка, ТКС ООД е посочило, че вече не притежава недвижими имоти /виж л.745/.

- В тази връзка *****е направил отново проверката в базата данни при СВ- *** по партидата на дружеството към 25.02.15г. /л.755-л.768/, от която е видно, че за времето след 12.07.11г., в която дата е последното извършено вписване по предходната направена служебна справка към 08.08.11г. и до датата на новата такава, върху ПИ 56784.539.524 и/или сградата в него са били вписани и нови възбрани: в полза на Е.Ф.- септември 2011г.; Община *** и ТД на НАП- ***.-през 2012г. и 2013г.; Г.Г.- през 2014г., но също така, че до датата 01.09.14г., голяма част от вписаните върху този имот и сграда в полза на посочените кредитори възбрани, и описаните като наложени съгласно предходната справка възбрани в полза на Миг инженеринг ЕООД, Г.Г.и Брентаг България ЕООД, са заличени, а ПИ 56784.539.524 и находящата се в него сграда №1 са били продадени на ****г. на „Техмаш БГ“ ООД, както и че е заличена договорната ипотека от 2005г. в полза на Райфайзенбнак България и възбраната от 2009г. в полза на Миг инженеринг, при което свободен от тежести и в притежание на ТКС ООД е бил УПИ ІІІ-312-за производствена дейност, с площ 1580кв.м., непосочен в справката от 25.01.15г. от дружеството.  

-На 25.02.15г. *****е изискал от СВ- ***да му предостави копия от договора за извършената от ТКС ООД на ****г. продажба и от  вписаната в полза на дружествто ипотека /виж л.831/, каквито са му предоставени на 13.03.15г. /виж л.832-л.840/.

В обобщение, във връзка с недвижимото имущество на ТКС ООД може да се каже, че към датата 25.02.15г. дружеството е разполагало с необремен с тежести УПИ ІІІ-312-за производствена дейност, с площ от 1580кв.м., за стойността на който не са събрани данни в хода на процеса, както и че вече не е притежавало ПИ 56784.539.524 и намиращата се в него сграда №1, тъй като същите са били продадени на ****г., след заличаване на вписаните в полза на ТД на НАП върху тях възбрани, за сумата от 585000евро, с равностойност 1 144 160.55лв., на „Техмаш БГ“ ООД.

2.3.8.2.5. По отношение вземането на ТКС ООД  към „Техмаш БГ“ ООД за част от продажната цена на недвижимите имоти, продадени на ****г., цедирано в полза на двамата негови ***и ****и на 02.03.15г., и действията на *****във връзка с него.

След получаване от *****на 13.03.15г. на документите, изпратени му от СВ- *** по повод искането му от 25.02.15г. и след датата на цесиите- 02.03.15г.,  са се състояли и следните действия, които се описват в пълнота, доколкото на част от тях са основани доводи в писмената защита на ответниците ТКС ООД и В.К., а други са свързани с тях:

         С Постановление от 13.03.15г. за събиране на установени и изискуеми публични задължения на ТКС ООД в размер на 182 064.99лв., в това число: 110 699.47лв.-главница; 68 218.77лв.- лихва; 3146.75лв.- нелихвоносна част, измежду които са и задължения, установени с двата РА от 22.02.10г. и 30.08.11г.,  са наложени обезпечителни мерки, състоящи се в запор върху вземането на ТКС ООД към „Техмаш БГ“ООД, възникнало на основание продажба на недвижим имот с н.а. от ****г., в размер на 1 059 160.55лв. без ДДС, дължими в период от 12месеца от датата на продажбата /виж постановлението на л.858-л.863/.

         С постановление от 13.03.15г., за обезпечение на същите вземания са наложени и запори върху банкови сметки на длъжника в 29бр. банки /виж л.841-л.845/.

         Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице „Техмаш БГ“ ООД на 13.03.15г., макар на него да е вписана дата 13.02.15г. /л.868/. Касае се до очевидна техническа грешка, защото самото запорно съобщение е от дата 13.03.15г. и не би могло да се връчи месец по -рано, и това е категорично изяснено, тъй като по повод искане на *****от 16.03.15г. /виж л.911/, в обясненията си, третото лице е посочило, че запорното съобщение е получено именно на нея /виж л.915/.

         Със съобщение от 26.03.15г. постановлението за тази наложена обезпечителна мярка е изпратено за вписване в централния регистър на особените залози, като вписването му е потвърдено, считано от същата дата  /виж л.921-л.926 и л.927-л.933/.

         Постановлението и запорното съобщение, са връчени на ТКС ООД чрез Д.С. на 14.04.15г. /виж л.858-л.863, л.865-л.866 и л.949/, след като при посещения на 13.03.15г. и на 24.03.15г. за връчването им на адрес в ***, *****, регистриран като адрес на управление и седалище на дружеството, не е намерено упълномощено лице на което да се връчат същите книжа /виж л.869, л.870 и л.916/, при извършена проверка на 26.03.15г. не са открити регистрирани на името на дружеството пощенски кутии /л.934/ и след като на 27.03.15г. на информационното табло в ТД на НАП *** и в интернет е поставено /публикувано съобщение по чл.32 от ДОПК, с уведомление за получаването им 14дневен срок, тъй като иначе ще се приложат към делото като редовно връчени /виж л.936, л.937/.

         На 14.04.15г. до третото задължено лице е изпратено нареждане за изпълнение във връзка с постановлението за налагане на обезпечителни мерки и наложения запор върху вземането на ТКС ООД към него, за публични задължения в размер на : 110 699.47лв.-за главница, 69203.91лв.- за лихва, 3146.75-нелихв. /л.950-л.954/, получено на същата дата /л.956/.

         На 17.04.15г. Н.С., пълномощник на ТКС ООД, иска да му се издадат заверени преписи от постановленията за наложените обезпечения върху шестте броя машини по предложението от 12.09.14г. и леките автомобили Мерцедес и Фолксваген пасат, с рег.№№ **** и *****/л.961-л.963/.

         На 21.04.15г. ТКС ООД депозира жалба срещу двете постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 13.03.15г.- чрез запори върху банкови сметки и  върху вземането от „Техмаш БГ“ ООД, и срещу запорното съобщение от тази дата /л.965-л.-л.968/, тъй като преди налагането им, вземанията, обезпечени с тях, са били обезпечени изцяло и с наложения на 12.09.14г. запор върху шест броя машини на дружеството /л.965-л.968/.

         С Решение №165/05.05.15г. на Териториалния директор на ТД на НАП- ***, обжалваните от ТКС ООД на 21.04.15г. две постановления са потвърдени /виж л.992-л.993/.

         На 05.05.15г. ТКС ООД уведомява ТД на НАП-***, че задълженията му ще бъдат погасявани, както следва: по 8% през месеците от май- август включително и остатъкът от 68%- изцяло през септември  /л.986/.

         С три броя постановления от 05.05.15г., *****е отменил запора върху : шестте броя машини, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 12.09.14г. /л.975/; върху лекия автомобил „Мерцедес“ рег.№****, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.03.10г. /л.978/; върху лекия автомобил „Фоксваген пасат“ рег. №*****, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.06.12г. /л.982/. Две от тези постановления са били връчени на ТКС ООД на 25.05.15г., чрез Н.С.- пълномощник /л.975гръб, л.983гръб/.

         На 15.10.15г., във връзка с нареждането за изпълнение, „Техмаш БГ“ ООД уведомява публичния взискател за информация за промяна на обстоятелствата, като представя пред него двата договора за цесия от 02.03.15г. /виж л.1047-л.1053/.

         По искане на публичния взискател от 15.10.15г. /л.1056/, третото задължено лице „Техмаш БГ“ ООД му съобщава, че е получило от ТКС ООД уведомление за сключените договори за цесия на 19.10.15г. /л.1057/.

         На 03.12.15г. до „Техмаш БГ“ ООД е изпратена покана да уведоми *****за причините, поради които не изпълнява нареждането за плащане по наложения запор върху вземането на ТКС ООД към него, което би следвало да е изплатено изцяло до 08.09.15г. /л.1076/.

         В неин отговор, на 22.12.15г., „Техмаш БГ“ ООД е уведомил ****, че след като дружеството било уведомено за постановеното от Административен съд Решение №1931/22.10.15г., било сключено споразумение за удължаване срока за плащане до 13.11.15г., но тъй като на 17.09.15г. е сключил с „Райфайзенбанк“ целеви договор за кредит, за да набави средствата за заплащане на задължението си към ТКС ООД, при тези обстоятелства е бил уведомен от банката, че сумата от 190 221.42лв. ще остане блокирана там до представяне на удостоверение за липса на публични задължения на ТКС ООД или на документ, от който е видно, че постановлението, въз основа което е наложеният запор, е било отменено, а яснота по този въпрос липсва, тъй като постановеното съдебно решение няма такъв ефект /л.1091-л.1092/ .

         С окончателно Решение№1931/22.10.15г. по адм.дело №369/15г. на Адм.съд-Пловдив, Решение №165/05.05.15г. на Териториалния директор на ТД на НАП- **** е обявено за нищожно, поради това, че е издадено не от Директора на ТД на НАП, разполагащ с компетентност за това, а от зам.директора на ТД на НАП-*** към дата, на която не е разполагал с компетентност за издаването му /виж л.1066-л.1069/.

         След отмяна на Решение №165/05.05.15г. на Териториалния директор на ТД на НАП- *** от Административния съд, жалбата на ТКС ООД от 21.04.15г. е разгледана отново и е постановено Решение №415/11.11.15г. на Териториалния директор на ТД на НАП- ***, с което обжалваните две постановления за налагане на обезпечителни мерки от 13.03.15г. са отново потвърдени /л.1071-л.1072/.

         При обжалването му по съдебен ред, Решение №415/11.11.15г. на Териториалния директор на ТД на НАП- **** е било отменено с окончателно Решение №1307/23.06.16г. по адм.дело №456/15г. от Административен съд- Пловдив, с което са отменени и двете постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от *****на 13.03.15г. /л.1093-1095/.

         На 27.06.16г. от ТКС ООД е било депозирано искане до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, въз основа на постановеното от Административен съд- Пловдив  Решение №1307/23.06.16г., във възможно най-кратък срок остатъчните суми по нотариалния акт на ТКС ООД да бъдат наредени на цесионерите В.К. и Д.С. /л.1093гръб/.

         На 19.07.16г. от ТКС ООД е внесено искане до Директора на ТД на НАП- *** за незабавно изпълнение на постановеното от Административен съд- Пловдив  Решение №1307/23.06.16г. и отмяна на двете постановления за налагане на обезпечителни мерки от 13.03.15г., които са негов предмет, тъй като неизпълнението му съставлява престъпление /л.1111/.

         На 20.07.16г. от *****е изготвен доклад за прилагане на процедура на недействителност на действия и сделки по чл.216 от ДОПК, поради това, че при наличие на установени задължения на ТКС ООД по декл.обр.№6 и СД по ЗДДС, описани в доклада, както и с влезли в сила РА от 22.02.10г. и 30.08.11г., същото е извършило продажба на свой недвижим имот на ****г., и като анализът на активите на дружеството сочи, че : дружеството не разполага с други недвижими имоти, освен продадения; притежава 6бр. мпс, които, съгласно декларации по чл.92 от ЗКПО, са с балансова стойност 0.00лв.; предоставените от дружеството за обезпечение и описани 6бр. машини са в лошо състояние и няма безспорни данни да са собственост на дружеството, като същевременно справка в подадените от дружеството декларации по чл.92 от ЗКПО сочи на липса на движими вещи с посочените балансови стойности; след подаденото на 05.05.15г. от дружеството уведомление за начин на погасяване на публичните му задължения не са извършени вноски за погашението им; при направени на място проверки на адреса на управление на дружеството, вписан и в ТР- ***, ***, е констатирано, че то не се помещава там /л.1114-л.1120/.

         С три броя постановления от 22.07.16г., въз основа на постановеното от Административен съд- Пловдив Решение №1307/23.06.16г., *****е отменил обезпечителните мерки, наложени с постановленията от 13.03.15г. /виж л.1135-л.1137вкл./.

         На 25.07.16г. *****е завел висящото пред този съд гр.дело №1847/16г. за прогласяване относителна недействителност на договорите за цесия, с които ТКС ООД е цедирал вземанията си към „Техмаш БГ“ ООД в полза на В.К. и на Д.С..

         С Определение 2252/07.10.16г. съдът е допуснал обезпечение на висящите по делото искове, чрез налагане на запор върху вземанията на ТКС ООД, В.К. и Д.С. към „Техмаш БГ“ ООД, произтичащи от договора за продажба от ****г. /л.218-л.219/, като запорните съобщения са връчени:  на „Техмаш БГ“ ООД на 20.04.17г. /л.1346/;на ТКС ООД на 25.04.17г. /л.1350/; на В.К. на 25.04.17г. /л.1349/; на Д.С. на 26.04.17г. /л.1348/.

         Върху вземането на ТКС ООД към „Техмаш БГ“ ООД е бил наложен запор и въз основа постановление от 21.05.15г., за обезпечение на установените с РА от 06.04.15г. публични задължения на ТКС ООД в размер на 23 156.46лв. и до този размер, като постановлението и запорното съобщение са били връчени чрез Н.С., пълномощник, на 25.05.15г. /виж л.827 и л.829/, а на третото лице-на 21.05.15г. /л.830/. Призовката за доброволно изпълнение на задълженията, установени с РА от 06.04.15г., е била също връчена на 25.05.15г.,чрез пълномощник /л.800-л.801/.

 

3.Въз основа на установените в производството факти, описани в п.2 от това решение, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:

 

Съгласно чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата са сделките, сключени след датата на установяване на публичното задължение, с намерение да се увредят ***.

Фактите на сключени от задълженото лице ТКС ООД сделки- договори за цесия от 02.03.15г. и на сключването им при наличие на установени негови публични задължения, както и на несъстоятелност на възражението на ответниците, че дружеството няма непогасени публични задължения към датата на цесиите, се установиха категорично, съгласно приетото в р.ІІ, 2.1 и 2.2 от това решение, при което решаваща за основателността на исковете остава преценката дали тези сделки са сключени с намерение за увреждане на публичния взискател, който правно-релевантен факт е и основен спорен за производството.

Единственото, което съдът ще добави от правна страна във връзка с факта на установените публични задължения на ТКС ООД в случая е, че само част от твърдените от ищеца и непогасени съгласно приетото по делото заключение на в.л. Г. публични задължения на ТКС ООД от 148 466.79лв. съставляват установени по смисъла на ДОПК задължения и това са непогасените задължения, установени с двата влезли в сила ревизионни акта, издадени на 22.02.10г. и на 30.08.11г., възлизащи към релевантната за преценката им дата -02.03.15г., на 101 076.03лв., при следните мотиви:

Публични са задълженията за данъци и за задължителни осигурителни вноски /арг. от чл.1 от ДОПК/.

Задълженията по описаните с исковата молба декларации обр.№6 са такива за дължими данъци и задължителни осигурителни вноски, конкретно- за данък върху трудови и приравнени на тях правоотношения, следващ се върху доходите по ЗДДФЛ, за здравно осигурителни вноски /за здравно осигуряване- ЗО/, следващи се по Закона за здравното осигуряване и за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ и за универсалния пенсионен фонд към допълнителното задължително пенсионно осигуряване /УПФ/, следващи се по КСО.

Установяването на публичните задължения се извършва с ревизионен акт, а когато такъв не е издаден и срокът за започване на ревизия – 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация, когато се касае до задължения, посочени от данъчно задълженото лице в подадена в изпълнение на законово изискване декларация за определянето им, предварително установените по смисъла на раздел първи от глава четиринадесета на дял първи задължения, каквито са тези по подадени от данъчно задълженото лице за подаването им декларации, се смятат за окончателно установени, като междувременно могат да бъдат служебни коригирани с актове, подлежащи на обжалване от задълженото лице /виж чл.108, във вр. с чл.109,ал.1, във вр. с чл.105-чл.107 от ДОПК/.

При горната уредба и доколкото сроковете за започване на ревизия по отношение на декларациите обр.6, подадени от ТКС ООД през 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., изтичат съответно на 31.12.16г., 31.12.17г., 31.12.18г. и 31.12.19г., т.е все след датата 02.03.15г., задълженията по подадените от ТКС ООД за тези вноски декларации не могат да се считат за установени по смисъла на чл.108 във вр. с чл.109 от ДОПК, още повече, че дори тогава, когато по подадените декларации са извършени служебни корекции и актът, постановен в тази връзка, е бил обжалван, задълженията по тях на общо основание подлежат на установяване чрез извършване на ревизия /чл.106,ал.3 от ДОПК/, а в случая, от Разпореждане изх.№004067/2009/000155/17.09.15г. за присъединяване на вземания в изпълнителното производство по дело №4067/09г. личи, че вземанията, свързани с подадените от ТКС декларации обр.6 в периода януари 2011г.-март 2014г. включително, не са били включени в обхвата на ревизията, приключила с издадения на 16.04.2015г. на ТКС ООД РА №Р-16-1403864-091-001, а в предмета му са били включени задължения по две декларации по ЗДДФЛ, подадени  съответно на 11.08.08г. и на 12.11.09г., по една декларация по ЗДДС, подадена на 15.06.09г., задължения по ЗКПО за периода 01.01.10г.-31.12.10г. и задължения по ЗДДС за описаните подробно в разпореждането данъчните периоди /виж разпореждането на л.1045, съставляващо част от материалите по приетото изп.дело №4067/09г./.

Ето защо съдът смята, че при решаване на спора, задълженията по описаните с исковата молба декларации обр.№6 за периодите януари 2011г.-март 2014г. включително, възлизащи на 34 913.48лв. за главница и 12 477.28лв. за лихви, включени от ищеца в общата сума на непогасените към 02.03.15г. задължения на ТКС ООД и непогасени съгласно приетото по делото заключение на в.л. Г., не съставляват установени по смисъла на ДОПК задължения на ТКС ООД, както и че непогасени и установени по смисъла на ДОПК към тази дата са само задълженията му, произтичащи от двата описани ревизионни акта, в размер на общо 101 076.03лв. /25 313.37+23688.28+35176.97+16897.41/, от които: 49 001.65лв.- общо за главници, в това число 25 313.37лв. по РА от 22.02.10г. и 23 688.28лв. по РА от 30.08.11г., и общо 52 074.38лв. за лихви, от които 35 176.97лв. по РА от 22.02.10г. +16 897.41лв. по РА от 30.08.11г., както ги е посочил ищецът с молбата на л.297 от делото и както са потвърдени с изготвеното от в.л.Г. заключение.

Въз основа на горната нормативна уредба е и установената по приложение на чл.216,ал.1 от ДОПК съдебна практика, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респективно- с  влязло в сила съдебно решение.

         По основния спорен за основателността на исковете правно- релевантен факт сключени ли са двата договора за цесия от ТКС ООС с намерение за увреждане на публичния взискател, стоящ в доказателствена тежест на ищеца, съдът намери, че от установените в процеса обстоятелства може да се обоснове налачие на такова намерение, както и ищецът твърди, при следните мотиви:

         Доводът в писмената защита на ответниците ТКС ООД и В.К., щото в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане не се предполага, а трябва да бъде установено, както и че доказателствената тежест за установяването му стои върху ищеца, има опора в установена съдебна практика по приложение на цитираната разпоредба /напр.Реш.№436/22.12.11г. по гр.д. №308/11г.-ВКС, ІІІг.о./, която е съобразена от този състав, като още с приетия по делото доклад намерението за увреждане е очертано като релевантен за исковете факт и тежестта за установяването му е поставено в негова тежест.

         Развитото от същите ответници в писмената им защита съображение, че в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК релевантно е само намерението за увреждане на длъжника /данъчно задълженото лице/, а не и у лицето, с което той е договарял, е също съответно на установена по този въпрос съдебна практика, която този състав споделя, /напр.Реш.№69/22.06.12г. по т.д. №534/11г., ВКС-І т.о/, като спецификата на изражението на това принципно съображение в конкретния казус се състои в това, че лицата, с които длъжникът е договарял- цесионерите В.К. и Д.С., са едни и същи с лицата, които към датата на цесиите са представлявали заедно юридическото лице ТКС ООД, цедент и длъжник, в качеството си на негови ****и, и като пак те са и ***в дружеството с ограничена отговорност.  Ето защо, когато се касае до изследване на намерението за увреждане на публичния взискател от страна на длъжника, за това намерение няма как да се съди иначе, освен от действията и/или бездействията на лицата, които го представляват, а за да се разграничи намерението на длъжника от намерението на лицата, с които е договарял, трябва да се изхожда от обстоятелството в какво качество В.К. и Д.С. са предприемали съответните действия или бездействия, от състояване на които страните черпят съображения в подкрепа наличието, респективно- липсата на релевантното за случая намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател.

         Намерението за увреждане съставлява субективно отношение на длъжника, целта, която преследва със сключената сделка, като за него, поради естеството му, обичайно се съди от съвкупната преценка на действията и/или бездействията на задълженото лице във времето, което предшества, съпътства или следва сключването на сделката. В тази връзка, изцяло верни са и съображенията в писмената защита на двамата ответници, че на този елемент на фактическия състав на провеждания срещу тях иск, намерението за увреждане може да намери различна форма на проява във всеки конкретен случай, както и че за направата на извод относно наличието му се изисква преценка за поведението на длъжника в един по-продължителен период от време, към което може да се добави и казаното в съдебната практика, на която и в този случай те са се позовали /Реш.№27/28.02.13г. по т.д. №410/12г.-ВКС, ІІт.о/, че тъй като поради естеството си този правно- релевантен факт трудно би се установил при пряко доказване, по-често за установяването му се използва косвеното доказване.

         По повод подробния анализ в писмената защита на ищеца на неустановеност от  събраните в процеса доказателства на твърдените от ответниците факти, на които последните основават липсата на намерение за увреждане у длъжника, съдът намира за необходимо да изтъкне принципното становище, че доколкото в тежест на ищеца е да установи наличието на намерението за увреждане като факт, релевантен за основателността на исковете му, които са оспорени от ответниците, неустановеността на доказателствените факти, на които самите ответници основават липса на такова намерение, няма самостоятелно правно значение за съществото на спора, защото ответниците биха могли и да не наведат такива твърдения, а тежестта за доказване на намерението за увреждане щеше пак да е върху ищеца. Ето защо, от решаващо значение за съществото на спора е дали ищецът е установил твърденията си, довели го до извода, че длъжникът е сключил договорите за цесия с намерение да увреди ****, а не дали ответниците са установили твърденията си за липса на такова намерение.

         Въпреки горното и при съобразяването му обаче, от процесуална страна следва да се отчете и това, че тъй като в случая ответниците са навели твърдения за факти, сочещи според тях на липса на намерение у дружеството за увреждане на *****при сключване на договорите- т.е от установяване на които те ще черпят благоприятни последици, върху тях е била разпределена и тежестта за установяването на същите доказателствени факти, а не на намерението за увреждане, тъй че съдът дължи произнасяне и по въпроса доколкото тези от твърденията, които са установени, могат да обосноват твърдяната липса на намерение за увреждане, в контекста на съвкупната преценка на доказателствените факти в конкретния случай.

         Извън очертаните по-горе принципи за приложение на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, съдът взе предвид още и следните констатирани от него като използвани от съдилищата при анализ на доказателствените факти отправни точки /критерии  за направа на извод относно наличието или липсата на намерение за увреждане, част от които са приложими и в този случай, а именно:

         Във връзка с установените публични задължения: какъв е размера им и дали са съобщени надлежно на длъжника преди датата на сделката;

         Във връзка със сделката: съпоставка между времето на извършване на сделката и времето на узнаване от длъжника на установените публични задължения;  наличие или липса на еквивалентност на насрещните престации по сделката; дали е получено реално изпълнение по възмездната сделка; дали при извършено прихващане, вместо плащане, са установени като налични задълженията на длъжника, с които е извършено прихващане; дали сделката е от обективна страна увреждаща;

         Във връзка с поведението на длъжника: съответствието между декларираните от него пред данъчния орган факти относно имуществото му и действителните факти; дали се е укривал в ревизионното производство и в производството по принудително изпълнение; дали преди извършване на сделката длъжникът е извършвал плащания за погасяване на известните му установени публични задължения; били ли са използвани от него средствата, получени от сделката, за погасяване на установените публични задължения;

          Във връзка с предприети от *****действия: наличие на допуснати преди осъществяване на сделката обезпечителни мерки във връзка със задълженията на длъжника над сумата по задълженията, които са съществували към датата на осъществяване на сделката и към датата на предявяване на иска, от които *** може да удовлетвори установените публични задължения, предмет на иска; бездействие по отношение осребряване на запорираното имущество;

         Във връзка с имущественото състояние на длъжника:  с какво имущество разполага длъжникът към датата на сделката /дали имуществото, предмет на сделката, е единственото притежавано от него; дали към датата на сделката длъжникът е разполагал с имущество на достатъчна стойност за удовлетворяване на установените публичните вземания; представени ли са в процеса доказателства за правото на длъжника  на  собственост върху имуществото, което твърди да притежава и че може да послужи за удовлетворяване на установените негови задължения.

         Така, анализирайки установените/неустановените в процеса твърдени от страните факти, съдът достигна в този случай до извода, че ТКС ООД е действало при сключване на двата договора за цесия с намерение да увреди ****, воден от следните конкретни съображения:

         Длъжникът е имал към датата на сделката установени публични задължения в размер малко над 100 000лв.

         Приетите за установени с това решение публични задължения са били известни на длъжника, доколкото двата ревизионни акта от 22.02.10г. и от 30.08.11г. са му били надлежно връчени през 2010г. и 2011г., а с предложението му до *****от 12.09.14г. да приеме за обезпечение описаните там шест машини, изрично е посочил размера на публичните задължения- 176 425.08лв., които желае да обезпечи, като в тях  са включени и установените с двата ревизионни акта публични задължения, които са лихвоносни.

         Събраните в процеса доказателства са в подкрепа твърдението на ищеца, че с прехвърляне на вземането за остатъка от продажната цена на недвижимия имот, с който се е разпоредил на ****г., длъжникът на практика е лишил *****от възможността да събере установените и непогасени към тази дата негови задължения, тъй като не е разполагал с друго имущество, от което Държавата да се удовлетвори за вземанията си, както и опровергаха твърденията на ответниците, че към датата на сключване на двата договора за цесия тези задължения са били надлежно обезпечени, доколкото се установи, че единственото годно да послужи за тяхното удовлетворение имущество, което длъжникът е притежавал, е вземането му към „Техмаш БГ“ ООД за сумата от 1 059 160.55лв. и непродадения УПИ ІІІ-312- за производствена дейност, с площ от 1580кв.м., отделен от закупения с н.а. от 2002г. УПИ ІV-312 в ***, като:

         По банковите сметки на дружеството в банките, където такива са намерени открити, макар и запорирани за обезпечение на задълженията, установени с РА от 30.08.11г., не са се съдържали наличности /Райфайзенбанк/ или е имало наложени върху тях други запори, предхождащи наложените от *****/Банка ДСК и УникредитБулбанк/;

         Дружеството не е разполагало с мпс, като по данни в сектор ПП- КАТ, всички ппс, регистрирани на негово име,  са били към 02.03.15г. с променена регистрация, а  подаваните от дружеството по изпълнителното дело справки и/или дадени от ****, или от техни пълномощници обяснения не отговарят на тези данни, включително по отношение на лекия автомобил „Мерцедес“, за който са конкретните доводи в писмената защита на дружеството и отв.К.. Отделно от това, във връзка със същия лек автомобил се установи, че ако и да е бил запориран през 2010г. и към 02.03.15г. наложеният върху него като обезпечение на установените с РА от 22.02.10г. публични задължения на ТКС ООД запор да не е бил вдигнат, тъй като това е станало с постановление на *****от 05.05.15г., автомобилът е бил продаден от длъжника.

         Събраните в производството данни не са достатъчни за извода, че 6бр. машини, които длъжникът е предложил като обезпечение на публичните му задължения на 12.09.14г., а ищецът ги е приел като такова, налагайки върху тях запор с постановлението от същата дата, са такива на дружеството, поради което установеното чрез заключението на в.л.Н. обстоятелство, че пазарната им стойност към датата на цесията е възлизала на 160 000лв., на което се позовават ответниците, подали писмена защита, остава без значение за въпроса било ли е достатъчно имуществото, което длъжникът е имал, за да послужи за удовлетворяване на установените негови публични задължения, като : В подадените справки от 14.01.10г. и 16.05.11г. липсват посочени от длъжника дати на производство и/или фабрични и инвентаризационни номера, а само препратка към данъчно- амортизационен план, което затруднява идентифицирането на наличните му мишини, а дата на производство за тях е за пръв път посочена в справката от 21.01.15г., след като е бил вече наложен запора; Датата на производство на шприц машината, за която се установи да фигурира и в амортизационния план към първата справка и в трите справки, е посочена със справката от 21.01.15г. като такава от 1989г., докато намерената от в.л. Н. върху предоставената му за оглед шприц машина дата на производство е от 1990г.; За шприц формата, посочена по т.8 от справката от 21.01.15г., като такава с дата на производство от 2014г., обяснението, дадено на в.л.Н., че документите за придобиването и, изискани във връзка с изпълнение на възложената му експертиза, не се пазят, поради изтичане на срока за съхранението им, не отговаря на установения с чл.38,ал.1,т.3 и т.4 от ДОПК минимален петгодишен срок за съхранение на документи, които биха могли да бъдат свързани с данъчния контрол и с придобиване на правото на собственост върху този актив от задълженото лице, след като същият е сочен в справката от януари 2015г. като такъв с дата на производство 2014г. и следователно не би могъл и да бъде придобит преди тази година, а заключението е изготвено през 2017г.; Три от шестте предложени като обезпечение от задълженото лице машини не фигурират в  никоя от подадените от него пред *****справки  за налични у дружеството машини; Макар за трите машини, за които се установи да фигурират и в подадената на 21.01.15г. справка, и в предложението на задълженото лице, да е посочено в справката, че са с местонахождение или място на съхранение в цеха на дружеството на ***, те не са предоставени от задълженото лице за описа им от ****, нито за огледа им за целите на допуснатата в производството експертиза на този адрес, нито се е твърдяло от ответника адресите, на които вещите са били намерени и в двата случая, да са собствени или наети от дружеството, тъй че да се смята за тези машини  приложима установената от чл.215,ал.2 от ДОПК презумпция, че за движими вещи на длъжника, до доказване на противното, се смятат и тези, намерени у него, в собствени или наети от него помещения. Извън казаното в предходния абзац, относимо към извода за липса на достатъчно данни относно това, че предложените за обезпечение от длъжника машини са такива на дружеството, тъй като се търси потвърждение за намерението му за увреждане на ****, все във връзка с машините следва да се посочи и това, че в предложението на длъжника от 12.09.14г. шприц машината и шприц формата, фигуриращи както в него, така и в двете подадени преди 12.09.14г. справки, като балансова за тези две машини е посочена стойност, възлизаща на около 110 000лв., при подадени от самото задължено лице данни в амортизационния план, че тяхната балансова стойност е още към 2009г. равна на нула.

         При гореказаното може да се заключи, че с подаденото на 12.09.14г. предложение, длъжникът е действал недобросъвестно при упражняване на дадената му от чл.214,ал.1 от ДОПК възможност за избор, като е предложил изпълнението да бъде насочено върху движими вещи, за които не разполага с документи за придобиване, не се намират в помещенията му и като сочи за част от тях, които фигурират в данъчно- амортизационния му план за 2009г. и 2010г., вместо същинската им балансова стойност нула, балансова стойност от общо 110 000лв., надхвърляща тази на установените към този момент негови вземания, както и че целенасочено е декларирал пред *****като притежавани от него активи, каквито не е притежавал към датите на подаваните справки за имуществото му.

         От страна на *****също са допуснати пропуски, доколкото, макар към датата на постановлението от 12.09.14г. да е разполагал с дадената му от чл.214,ал.2 от ДОПК възможност да не приема предложението на длъжника, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател и пред него още тогава да е била налична информация за балансовата стойност на две от машините, по която съгласно чл.195,ал.6 от ДОПК се извършват обезпеченията, и при липса на каквито и да е други документи, от които да може да се съди, че предложените в обезпечение вещи са собственост на длъжника, както и като не му е било посочено до този момент местонахождението им, е приел безкритично направеното от длъжника предложение и е запорирал тези машини като надлежно обезпечение на публичните му задължения, а едва в доклада от 20.07.16г. е взел предвид тези факти като такива, налагащи иницииране на производство по чл.216 от ДОПК. Вярно е и това, че в продължение на почти 4 години *****не е предприел опис на запорирания лек автомобил Мерцедес, въпреки разпоредбата на чл.201,ал.1 от ДОПК, че при запор на движима вещ *****извършва и опис и оценка на същата, и като липсва в кориците на делото постановление по чл.221,ал.8 от ДОПК, съгласно която не се започва принудително изпълнение за вземане, за което разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи, но като тази несъразмерност се установява с постановление на ****, както и като е предприел описа на автомобила при вече налични пред него данни за промяна в собствеността върху него, но този състав не е компетентен в настоящото производство да се произнася нито по въпроса дали *****е проявил по описания начин престъпна небрежност, нито счита, че поведението на *****е относимо към изследвания спорен релевантен факт- намерението на длъжника за увреждане на *****при осъществяване на сделките, за които се иска прогласяване на относителна недействителност, поради което и не се занимава повече с действията и/или бездействията на ****, за които са налични данни в изисканото от ответниците и приложено към настоящото изпълнително дело.

         Същевременно, проследяване на действията, предприети от длъжника след датата 12.09.14г., категорично сочи, че отправеното от него до *****предложение за машините, които да послужат като обезпечение на задълженията му, е нямало друга цел, освен да бъде подготвена възможността, в случай, че впоследствие се наложи запор и върху вземането му към „Техмаш БГ“, да твърди, че по този начин вземането на *****е било преобезпечено, тъй че запорът върху вземането да бъде отменен, както и че със сключване на договорите за цесия намерението му е било да увреди публичния взискател, като отклони извършването на дължимото от купувача по сделката от ****г. плащане, тъй че то да бъде наредено не по запорираните към датата на цесиите банкови сметки на дружеството, а като бъде изплатено на ***му, без те да имат вземане към дружеството, даващо им право да получат такова плащане, доколкото:

         Както вече се каза по-горе в това решение, за намерението за увреждане се съди от съвкупната преценка на действията и/или бездействията на задълженото лице във времето, което предшества, съпътства или следва сключването на сделката. Поради това, онези факти, които ответниците сочат като състояли се след датата на цесиите и се установи да са безспорно такива, на общо основание участват в извършваната преценка и като състояването им след датата на сключване на договорите за цесия по никой начин не обосновава директно, че същото е достатъчно, за да се счита, че у длъжника липсва намерение за увреждане на публичния взискател към една по-ранна дата.

         Договорите за цесия от 02.03.15г. са сключени в много кратък срок след издаденото на 12.09.14г. постановление.

         Макар прехвърлянето на вземането по тези договори да е възмездно и формално да е извършено при наличие на пълна еквивалентност на насрещните престации, длъжникът не е получил равностойността на прехвърлените на цесионерите свои вземания, а вместо това се е съгласил те да се считат за погасени до пълния им размер с насрещните негови задължения към цесионерите по договори за заем от 23.03.01г., но като в хода на процеса, при поставена върху ответниците тежест да установят наличието на задължения на дружеството към ***, произтичащи от представените договори за заем от 23.03.01г., не се установиха такива, а напротив- събраните доказателства опровергаха тези твърдения и се установи, че никой от тях и  анексите към тях, няма достоверна за ищеца дата отпреди завеждане на настоящото  съдебно производство;

         Установено е, че след издаване на постановленията от 13.03.15г. длъжникът е започнал да се укрива, като при две посещения на съобщения от него за контакт с данъчните органи адрес не са намерени лица, на които да се връчат тези постановления, а връчването им е станало чак на 14.04.15г., след като е било разлепено съобщение по чл.32 то ДОПК;

         Непосредствено след това, на 17.04.15г. длъжникът е предприел действия по подготовката си за обжалването им е внесъл на 21.04.15 жалбата си срещу тях, точно на соченото основание- че с предприемане на запора върху вземането към Техмаш БГ и върху банкови сметки, вземанията на *****са били преобезпечени, в противоречие с принципа на закона за тяхната съразмерност с размера на публичното вземане, искайки отмяната им, като реално е било единствено обезпечението чрез запор върху вземането, защото, както вече се каза, в банковите му сметки не са били открити наличности или откритите такива са били запорирани с предхождащи по време запори тези на ****;

         Макар да е направил на 05.05.15г. пред *****изявление, че ще погаси задълженията си до септември 2015г., до тази дата длъжникът не ги е погасил, а очевидно е целял да печели време, изчаквайки произнасянето по жалбата му, като  веднага щом постановлението за запор върху вземането на ТКС ООД към Техмаш БГ е било отменено от административния съд,  той е внесъл пред Райфайзенбанк България искане сумите, дължими се от Техмаш БГ по договора от ****г., които е следвало да се осигурят от купувача чрез целеви кредит от тази банка и са били задържани от нея, въз основа наложения върху вземането запор, да се изплатят не на дружеството, а на цесионерите В.К. и Д.С..

         Изтъкваното от ответниците обстоятелство, че част от съобщенията по изпълнителното дело били връчвани на дружеството само чрез един от **** му по време, в което то било представлявано само заедно от двамата му ****, като факт, опорочаващ валидността на извършването им от ****, е още едно доказателство за  проявената от длъжника недобросъвестност, доколкото по времето, когато то се представлява само заедно от двамата му ****и, са сключени и двата договора за цесия, при сключване на които, като действащ от името и за сметка на дружеството е бил сочен само един от двамата му **** и *** го, но тези договори не се считат от длъжника за опорочени по посочената причина, а напротив- пледира, че същите договори са произвели валиден ефект.

         Вследствие на тези описани като предприети от длъжника действия, на практика се е стигнало до отмяна на постановленията от 13.03.15г., с едно от които е наложен запор върху вземането на ТКС ООД към „Техмаш БГ“ООД, а установените и непогасени негови публични задължения са останали обезпечени единствено с наложените запори върху вещи- машини и леки автомобили, които не са собствени на длъжника към датата на цесиите, тъй че да могат да послужат за удовлетворението им, а със сключване на двата договора за цесия длъжникът е намалил имуществото си, разпореждайки се в полза на ***си с вземане, което е един от двата актива в това имущество и то този актив, който е единствено достатъчен да послужи за удовлетворение на установените и непогасени негови публични задължения.

         За намерението на дружеството да увреди публичния взискател показателни са и действията на длъжника по снабдяване с удостоверението от 15.09.14г., че няма публични задължения, което и в този процес използва, за да установи твърдението си, че няма такива задължения и го застъпва като основен довод и с писмената си защита, въпреки категоричните доказателства в обратната насока, включително собствените му действия от 05.05.15г., изразили се в заявлението как ще погаси тези задължения.

         По доводите на ищеца в писмената защита, че договорите за цесиите са привидни съдът не се произнася, защото нищожността на тези договори не е била наведена от страната като предмет на спора, а такъв предмет е прогласяването им за  относително недействителни.

         Вярно е, че постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 13.03.15г. са били отменени при обжалването им от ТКС ООД от Административен съд  -Пловдив, но не е вярно изтъкнатото с писмената защита на ответниците, щото тяхната отмяна е от значение за правилния изход на настоящия спор, защото производствата пред този съд и пред административен съд са с коренно различен предмет.

         При тези съображения съдът намери за установена по делото и изискуемата се от закона субективна предпоставка за признаване основателност на предявените искове-сключване на договорите за цесия от длъжника с намерение да се увреди публичния взискател, противно на доводите на ответниците за липса на такова намерение, тъй че исковете следва да се уважат.

        

         В частта за разноските.

         Присъждане на разноски претендират всички страни, като ищецът и ответниците ТКС ООД и В.К. представят списъци за разноските си, а отв.Д.С. не представя такъв.

         При уважаване и на двата предявени иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват само на ищеца и не се следват такива на ответниците, поради което съдът не коментира нито установена ли е направата на разноски от тях, нито дали посоченият като заплатен адвокатски хонорар в списъците на ответниците ТКС ООД и В.К. е прекомерен, с оглед възражението на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК.

         Ищецът претендира по списъка си разноски от общо 871лв., от които: 500лв. адвокатски хонорар по чл.78,ал.8 от ГПК; 300лв.- заплатени за вещо лице; 5лв.- за издадена обезпечителна заповед; 66лв.- за образуване на изпълнително дело във връзка с допуснатото от съда обезпечение /виж л.1484/.

         Направата на разноските от 300лв., 5лв. и 66лв. е удостоверена с приложените на л.1333, л.222 и л.1487-1488 писмени доказателства.

         На ищеца се следва и *** възнаграждение, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, тъй като търси такова и е представляван от *** в процеса. Определено на основание чл.25, ал.1 във вр. с ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 от ЗПП, а не по чл.8,ал.3 от Нар.№1/04г., както го е опредил ищеца в списъка си, тъй като се касае до защита по гражданско дело с определен материален интерес и при проведени в производството 7 съдебни заседания, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 450лв., от които 300лв. по чл.25,ал.1 и 150лв.- по чл.25,ал.2 от цитираната наредба.

         По този начин, разноските, които тримата ответници следва да бъдат осъдени общо да заплатят на ищеца, възлизат на 821лв., като разликата по отношение претендираните по списъка произтича единствено от различния размер на присъденото от съда *** възнаграждение в полза на ищеца.

         В процеса ищецът е бил освободен от внос на държавни такси на основание чл.84,т.1 от ГПК, поради което, на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят следващата се за производството по разгледаните искове държавна такса, определена от цената на двата сключени договора от цесия- съответно от 390 000лв. по договора между ТКС ООД и Д.С. и от 624 000лв. по договора между ТКС ООД и В.К., като ТКС ООД и Д.С. бъдат осъдени да заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 15 600лв., а ТКС ООД и В.К. бъдат осъдени да заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 24 960лв.

        

         При тези мотиви, съдът 

Р Е Ш И :

 

Уважава предявения на основание чл.216,ал.2 във вр. с чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК иск на Държавата, чрез *****при ТД на НАП- гр.***, срещу ТКС ООД, ЕИК ********* и В.В.К., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ****, адв.К.Т.,

Като прогласява за недействителен по отношение на Държавата договора за цесия, сключен на 02.03.2015г. между ТКС ООД, като цедент, и В.В.К., като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Техмаш БГ“ ООД, в размер на 624 000лв., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ 56784.539.524 и построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор 56784.539.524.1, срещу сумата от 624 000лв., като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на ТКС ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.14г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К.- заемател.

Уважава предявения на основание чл.216,ал.2 във вр. с чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК иск на Държавата, чрез *****при ТД на НАП- гр.*****, срещу ТКС ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.К.Т., и Д.Н.С., ЕГН **********,***

Като прогласява за недействителен по отношение на Държавата договора за цесия, сключен на 02.03.2015г. между ТКС ООД, като цедент, и Д.Н.С., като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си към „Техмаш БГ“ ООД, в размер на 390 000лв., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПИ 56784.539.524 и построената в този ПИ промишлена сграда с идентификатор 56784.539.524.1, срещу сумата от 390 000лв., като вместо плащането и страните се споразумяват, че с подписване на договора за цесия се погасява задължение на ТКС ООД към В.К. в същия размер, произтичащо от договор за заем от 23.03.2001г., с падеж след анексиране на 23.03.14г., по който договор дружеството е заемополучател, а В.К.- заемател.

Осъжда ТКС ООД, ЕИК *********, В.В.К., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ****, адв.К.Т., и Д.Н.С., ЕГН **********,***, да заплатят общо на Държавата, чрез *****при ТД на НАП- гр.*****, сумата от 821- осемстотин двадесет и един лева- разноски в производството.

Осъжда ТКС ООД, ЕИК *********, **** и В.В.К., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ****, адв.К.Т. да заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 24 960- двадесет и четири хиляди деветстотин и шестдесет лева, съставляваща следваща се за производството по разгледания срещу тях иск държавна такса, от внос на която ищецът е бил освободен на основание чл.84,т.1 от ГПК.

Осъжда ТКС ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:****, адв.К.Т. и Д.Н.С., ЕГН **********,*** да заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 15 600- петнадесет хиляди и шестстотин лева, съставляваща следваща се за производството по разгледания срещу тях иск държавна такса, от внос на която ищецът е бил освободен на основание чл.84,т.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  Окръжен съдия: