Р Е Ш Е Н И Е
№ 153/13.05.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 84 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано е по жалба на Б. *** срещу Решение
№ 357р-204 от 08.01.2020г. , издадено от комисар И.И. - началник на отдел „Охранителна
полиция“ към ОД на МВР - Добрич на основание чл.19 от Наредба №
І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина.
В жалбата, уточнена с допълнителна молба от 19 март
2021г. са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че свидетелството му за
управление на МПС е иззето без правно основание. В съдебно заседание се
представлява от адв.Ц., който заявява, че поддържа жалбата и моли решението да
бъде отменено.
Ответникът- началник на отдел „Охранителна полиция“
към ОД на МВР-Добрич, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.Ж.,
изразява становище за законосъобразност на оспореното решение и неоснователност
на жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
С оспореното Решение № 357р-204 от 08.01.2020г.
комисар И.И. - началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Добрич е
постановил: 1/ отмяна на издадено по заявление с вх. № 7028/04.11.2019г. от Б.
Йълмаз на Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № ********* за категории
АМ, А1, А2, А, В1, В, С1, С, D1, Tkt;
2/ възобновяване на производството по издаване на СУМПС по заявлението на
жалбоподателя; 3/ връщане на преписката на началника на Сектор „Пътна полиция“
–Добрич за произнасяне по компетентност; 4/ изземване на СУМПС № ********* за
категории АМ, А1, А2, А, В1, В, С1, С, D1, Tkt.
Решението е мотивирано с нормата на чл.19 от Наредба №
І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (наричана за краткост Наредба № І-157/01.10.2002г.) и нормите на чл.99,
т.2 от АПК във вр. с чл.103, ал.2 и ал.4 и чл.97 от АПК. На основание чл.60,
ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Решението е
връчено на жалбоподателя на 22.02.2021г., а жалбата му е подадена на
26.02.2021г., до съда.
Според мотивите на решението СУМПС на жалбоподателя е
иззето, поради установено противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“
съгласно Директива 2006/126/ЕО, тъй като според информация, получена с писмо с
вх. № 3286р-55544/16.12.2019г. по описа на ГДНП-МВР обичайното пребиваване на
жалбоподателя, Б.Й., от 08.03.2017 г. било в Федерална република Германия. С
въпросното писмо ОД на МВР-Добрич била информирана, че е получено уведомление с
вх. № 328600-59530/09.12.2019г. от КВА ( Kraltfahrt - Bundesamt) - компетентен
орган по издаване на СУМПС във Федерална република Германия, че жалбоподателят има "обичайно пребиваване" от 08.03.2017
г. във ФР Германия.
Затова административният орган в мотивите на решението
си е приел, че при подаването на заявление с вх. № 7028/04.11.2019г. за
издаване на СУМПС Б. Йълмаз е декларирал неверни данни относно обичайното си
пребиваване, подписвайки декларацията по чл.13, т.6 от Наредба №
І-157/01.10.2002 г.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд Добрич приема, че жалбата е допустима като подадена от
надлежна страна-адресат на оспорения акт, срещу годен за оспорване
административен акт и в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок за
обжалване от 14 дни.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено при съществени процесуални нарушения и в
нарушение на материалния закон.
Разпореденото с оспореното решение изземване на
свидетелството за управление на МПС, извършено по реда на чл.19 от Наредба №
І-157/01.10.2002г., по своите правни последици представлява налагане на принудителна
административна мярка.
Съгласно чл. 23
от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеност на административната
принуда и регламентирането на принудителни административни мерки с подзаконов
акт е недопустимо.
Основанията за налагане на принудителната
административна мярка „Изземване на свидетелство за управление на МПС“ са
уредени изчерпателно в нормата на чл.171, т.1, б.“а“- „ж“ и т.4 от Закона за
движението по пътищата.
В ЗДвП са предвидени и други принудителни
административни мерки, но всички те могат да бъдат налагани в изчерпателно
изброени хипотези в Глава шеста „Принудителни административни мерки“, чл. 171 -
чл. 173а от ЗДвП. Нормите, уреждащи налагането на ПАМ, не могат да се тълкуват
разширително. Доколкото налагането на мярката съдържа в себе си потенциалната
възможност да причини вреди на адресата, то се допуска само при стриктно
спазване на изчерпателно посочените законови предпоставки.
В случая СУМПС на жалбоподателя е отнето не въз основа
на предвидени в закона предпоставки.
СУМПС на жалбоподателя е отнето и в нарушение на
нормите на самата Наредба № І-157/01.10.2002г. Съгласно чл.20 от същата, отнемане
на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в
сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено
наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за
прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за
установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП
случаи.
В административната преписка липсва заповед за
налагане на ПАМ. Не са налице и данни за наличие на някое от другите основания,
визирани в т.1 и т.3 от чл.20 на Наредба № І-157/01.10.2002г.
Решението е издадено в нарушение и на чл.19 от Наредба
№ І-157/01.10.2002г., който предписва възобновяване на административното
производството във връзка с издаването на свидетелството, но не и налагане на
ПАМ в случаите, когато СУМПС е издадено въз основа на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ или не по установения ред.
Административния орган е постановил изземване на СУМПС
въз основа на отменена разпоредба. Възможността за изземване на СУМПС е била предвидена
до изменението и допълнението на чл.19 от Наредба № І-157/01.10.2002г., публ. в ДВ. бр.72 от 31.08. 2018г. След изменението
през 2018г. нормата на чл.19 придобива актуалната и към настоящия момент
редакция, която гласи следното: "За свидетелство за управление на МПС,
издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински
или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба,
административното производство във връзка с издаването се възобновява."
Видно е, че действащата редакция не позволява
изземване на свидетелството, а предвижда единствено възобновяване на
производството.
Позовавайки се правна норма, която не е в сила,
административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт -
основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ето защо съдът приема, че обжалваният административен
акт, с който е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя, е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Решението е незаконосъобразно и в частта, с която е
постановено възобновяване на административното производство.
Жалбоподателят не е бил уведомен, за предстоящото възобновяване
на административното производство за издаване на СУМПС, което представлява нарушение
на чл.26 от АПК. Няма данни да е бил търсен и да не е откриван на
регистрираните си в страната постоянен/настоящ адрес. Не му е предоставена
възможност да направи възражения, да представи доказателства за обичайното си
местопребиваване. Участието на жалбоподателя в производството по възобновяване
в случая е от същество значение, тъй като е необходимо установяване на факт от
правно значение – в коя държава е обичайното му пребиваване по см. на чл.12 от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година
относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена).
Обичайното пребиваване на жалбоподателя е и спорен между страните въпрос.
Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства (преработена), „Обичайно
пребиваване“ означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече
от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако
лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност
на лицето с мястото, където то живее. В §2 на чл.12 от Директивата е предвидено
следното:“ Независимо от това, за
обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от
личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на
различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са
личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на
последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена
държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност.“
Съгласно § 6, т.46 от ДР на ЗДвП, "Обичайно пребиваване в Република
България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на
лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо,
ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването
в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване.“
Видно е, че и законът, и директивата приемат за
„обичайно пребиваване“ и мястото, където са личните връзки на гражданина, при
условие че той редовно се връща там. В случая производството е възобновено по
реда на чл.19 от Наредбата единствено въз основа на информация, получена от
немските власти, за наличие на обстоятелствата по първата хипотеза на § 6, т.46
от ДР на ЗДвП , съответно чл.12, § 1 от Директивата, т.е. че жалбоподателят е
живял повече от 185 дни на територията на ФРГ. Административният орган, преди
да пристъпи към възобновяване и отнемане на СУМПС, е следвало служебно да събере доказателства
дали определящи за обичайното местопребиваване на жалбоподателя не са „личните
му връзки“ на територията на РБ- колко често се е връщал, какъв е бил престоят
му и т.н., както и да му даде възможност да представи доказателства.
В нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, без да
изследвано обстоятелството дали жалбоподателят не отговаря на всички хипотези
по § 6, т.46 от ДР на ЗДвП , съответно по чл.12 от Директивата, административният орган необосновано е приел,
че г-н Й. е декларирал неверни данни в декларацията по чл.13, т.6 от Наредбата,
в която е посочил РБ като страна на обичайното си пребиваване.
Затова съдът приема, че решението в частта, с която
производството е възобновено, поради това, че жалбоподателят нямал обичайно
пребиваване на територията на РБ, е издадено при съществени процесуални
нарушения, в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК без да са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая и при липса на мотиви.
По изложените съображения оспореното решение следва да
се отмени на основанията по чл.146, т.2,
т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП, Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 357р-204 от 08.01.2020г., издадено от
комисар И.И. - началник на отдел
„Охранителна полиция“ към ОД на МВР-Добрич.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: