Решение по дело №1226/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 159
Дата: 18 февруари 2024 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20231000501226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501226 по описа за 2023 година
С решение № 216 от 21.07.2022 г., по гр.д. № 409/21 г., ОС Монтана,
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, да заплати на М. Ц. Б. сумата от 20 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 792 лв. обезщетение за имуществени
вреди, вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на
15.09.2021 г., ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. (дата на исковата
молба) до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до предявения
размер от 50 000 лева, и за забавено плащане върху двете обезщетение за
периода от 14.12.2021 г. до 15.12.2021 г. В полза на адв. Я. Д., представител
на М. Б. е присъдено възнаграждение в размер на 452 лв. на основание чл. 38
ЗА.
С определение № 546 от 20.10.2022 г. съдът е допълнил решението по
реда на чл. 248 ГПК като е присъдил допълнително в полза на адв. Я. Д.
сумата от 701,76 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. Ц. Б., в частта, в
която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена. Сочи, че
1
размерът присъден от ОС не е съобразен с принципа за справедливост и с
данните по делото, че пострадалата се е лекувала оперативно, и въпреки че
след два месеца е настъпило пълно възстановяване, тя все още търпи
спорадични болки. Подчертава, че в периода на лечение тя се е движела с
патерици. Изтъква, че е била продължително обездвижена за срок от 50 дни и
на фона на неврологичната увреда (комоцио) животът й е претърпял
негативна промяна. Претендира отмяна на решението в обжалваните част и
уважаване на иска за допълнителна сума от 20 000 лв. (съгласно уточнение в
о.з. на 3.10.2023 г.), както и разноски.
Срещу решението в частта, в която са уважени исковите претенции е
постъпила въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Счита, че съдът не е обсъдил в цялост
доказателствата, дал е вяра на недостоверни показания и е игнорирал
неправилно други, не е установил точно механизма на ПТП. Твърди
съпричиняване (с поне 50%), тъй като ищцата е пътувала без колан, каквото е
становището и на експертизата. Отделно от това оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че СМЕ е изградена
върху субективни данни от пострадалата и няма обективни медицински
изследвания за състоянието й (в това число и за мозъчното сътресение).
Намира, че имуществените вреди не са в доказана причинно-следствена
връзка с ПТП. Изтъква, че съдът не е съобразил лимитите на застраховките,
както и доходите на пострадалата. Счита, че размерът следва да се коригира и
с още 30 % принос, тъй като ищцата не е провеждала рехабилитация и това е
забавило възстановителния период. Твърди, че неправилно съдът е присъдил
законна лихва от датата на исковата молба, като намира, че такава се
дължи най-рано от момента, в който застрахователя извънсъдебно е
отказал да определи и изплати обезщетение. Моли решението да се отмени в
осъдителната част или да се намали присъдения размер. Представя писмени
доказателства, част от досъдебното производство, като претендира да се
допусне КСМАТЕ, по поставени задачи. Претендира разноски.
В частна жалба застрахователят оспорва определението по чл. 248 ГПК,
като счита, че съдът се е произнесъл недопустимо, като е приел, че липсва
отговор на молбата на ищцата за допълване. Отделно намира, че искането за
увеличаване на хонорара е неоснователно.
2
В писмен отговор застрахователят оспорва жалбата на ищцата Б..
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата М. Ц. Б. твърди в исковата молба, че претърпяла ПТП като
пътник в МПС, като получила счупване на глезена на десния крак, мозъчно
сътресение и контузия на главата, а последвалото лечение било оперативно.
За търпените болки и страдания, неудобство от необходимата чужда помощ,
промяната на обичайното ежедневие, негативното отражение на
емоционалното й състояние (тревожност, безпокойство) ищцата претендира
от застрахователя, при когото била сключена застраховка за гражданската
отговорност на виновния водач, да й изплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., както и сумата от 792 лв. за разходи за
лечението (имуществени вреди). Претендира законна лихва върху двете
обезщетения от 14.12.2021 г., (когато е изтекъл срокът за произнасяне по
предявена писмена претенция пред застрахователя), както и разноски.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД оспорва исковете относно механизма на ПТП, причинната
връзка с вредите, размера, като прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, тъй като тя не е поставила предпазен колан
и моли обезщетението да бъде съразмерно намалено. Счита, че ищцата не е
провела правилно възстановителния процес и така е утежнила вредите. По
отношение лихвата моли да се приложа чл. 380 от КЗ.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че на 15.09.2021 г. е настъпило
ПТП, поради виновно и противоправно поведение на водач на лек автомобил,
в който е пътувала ищцата (на предна дясна седалка – л. 151, показания на
водач). Няма спор, че този водач е застраховал гражданска си отговорност
при ответния застраховател.
3
От приетата СМЕ се установява, че ищцата получила мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма и счупване на десния глезен,
което първоначално е било фиксирано чрез гипсова имобилизация и в
последствие оперирано с поставяне на два винта. Понастоящем е установено
костно срастване и възстановяване движението на глезена.
Възстановителният период е продължил два месеца, като вещото лице
посочва, че проведеното лечение предполага понасяне на болки, а такива
периодично се проявяват по време на следоперативния период при активни
физически натоварвания. За временната нетрудоспособност от един месец е
издаден болничен лист.
Разпитан е свидетеля Б. К. Б., съпруг на ищцата, който сочи, че ищцата
се оплаквала от главоболие, а слънчева светлина и телевизора я дразнели.
Фрактурата в глезена довела до дълъг оздравителен период от 5 месеца, като
ищцата търпяла болки и около месец и половина вземала обезболяващи
медикаменти. И към момента М. изпитвала инцидентно болки в глезена,
особено при промяна на метеорологичните условия. Непосредствено след
операцията се движела с помощно средство (патерици), което налагало да
бъде подпомагана в ежедневните битови дейности – свидетелят почти
постоянно бил с нея, къпел я, готвел, перял. От операцията на крака й останал
белег, от който тя се притеснява да ходи с пола. Според показанията тя се
тревожела дали ще се възстанови и ще се върне на работа, изпитвала страх.
Пет месеца след инцидента се върнала на работа в супермаркет.
По делото е приложена фактура № 546 от 23.09.2021 г., в която е
отразено, че сумата от 792 лв. е платена за разширен остеосинтезен пакет.
От САТЕ, приета пред ОС, е видно, че ищцата е пътувала в лек
автомобил, управляван от Ц. Б. (дъщеря на ищцата), която е нарушила
правилата за движени. Преди процеса на спиране л.а. Мазда, в който е
пътувала ищцата, се е движел със 24,61 км/ч (л. 118), към момента на удара
скоростта е била 16,91 км/ч, а след това – 52,65 км/ч. Посочено е, че водачът
Б. не е спряла на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. По лекият автомобил са причинени щети в зоната на предна
броня, преден капак, предни фарове, предно панорамно стъкло, по двигател и
ходова част, предна лява гума, ляв калник, таван, предна и задна лява врата,
ляво странично огледало, арматурно табло, леви въздушни възглавници.
4
Посочено е, че Б. при удара и в резултат на инерционните сили се е
придвижила встрани-наляво, като по намерената червеникава течност по
задно ляво стъкло и в зона на скоростен лост са индикация за хаотично
движение в купето и липса на поставен колан.
КСМАТЕ, приета пред САС, установява, че преди ПТП л.а. Мазда се е
движел с 36 км/ч, а другият автомобил – с 54 км/ч. Водачът Б. е отнела
предимството на другия автомобил (поради неспазване на знак Б2) и л.а.
Мазда (управляван от Б.) е бил ударен в лявата си част, при което е
последвало въртеливо движение в посока обратна на часовниковата стрелка.
От момента на навлизане на платното на л.а. Мазда, л.а. Мерцедес е отстоял
на 6,5 м, което е по-малко от опасната зона за спиране (която в случая е
изчислена на 38 м.). Ако водачът на л.а. Мерцедес се е движел с 14,4 км/ч, той
е можел да спре и да предотврати ПТП. Посочено е, че предпазните колани са
най-ефективни при удар в предна част на автомобила. При страничен удар и
удар отзад коланите не фиксират достатъчно телата и те са относително
подвижни. В случая ударът е бил страничен – в ляво, което е може да доведе
до движение на тялото на водача наляво и напред към предна лява врата и
предна лява колонка. Долните крайници не са фиксирани от колана и са
свободно движещи се в зоната на тазобедрените стави, коленете и глезените.
В о.з. вещите лица са посочили, че са допуснали техническа грешка, като са
потвърдили, че изводите им се отнасят до пътник на предна дясна седалка, а
не за водач. Посочено е, че ищцата е получила сътресение на мозъка.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както се посочи и по-горе, страните не спорят относно настъпването на
инцидента, както и относно противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател. Няма
разногласия относно вида на травмите, но страните спорят относно обема на
претърпените вреди, респ. как същите следва да бъдат обезщетени, налице ли
е принос, както и дали сторените разходи са във връзка с лечението.
Застрахователят е изложил оплаквания относно обезщетението за забава.
От приетите заключения на вещите лица медици се установява, че
ищцата е претърпяла фрактура на глезена и сътресение на мозъка. Фрактурата
е лекувана и консервативно, и оперативно, причинила е трайно затруднение
5
на движението на долен крайник, временна неработоспособност, нужда от
ползване на помощни средства при възстановяване (патерици), необходимост
от съдействие в ежедневието за придвижване и обслужване. Съдът приема, че
възстановителният период е продължил в рамките на 2 месеца, както е
посочено от експертизата. Обстоятелството, че ищцата е била извън
трудовата си среда за 5 месеца не е спорно, но приетото заключение не е
визирало, че причина за това отсъствие е липсата на възстановяване след
инцидента. В посочения период може да се приеме, че лицето е продължавало
да търпи болки и страдания, но не е било неработоспособно. По настоящем
ищцата е възстановила трудовата си дейност в супермаркет. На следващо
място, по делото се установява, че пътничката е получила сътресение на
мозъка (потвърдено и при разпит на експерта пред САС), което също се е
отразило на здравословното й състояние – данни в тази насока се черпят от
показанията, в които е посочено, че тя страдала от главоболие, дразнела я
светлината и телевизора. Предвид казаното - с оглед съдържанието на СМЕ и
показанията на съпруга на ищцата (съдът кредитира същите в по-голямата им
част, тъй като са достоверни и логични и съставляват преки впечатления),
въззивната инстанция приема, че за последиците от телесните травми се
полага обезщетение от 25 000 лв. Същото не може да бъде редуцирано поради
възражение за принос. По делото се установява, че при конкретния
механизъм на ПТП ударът спрямо лекият автомобил, в който е пътувала
ищцата, е бил страничен и е предизвикал въртеливо движение. При този тип
съприкосновение между превозни средства, коланът на пътуващите не
изпълнява цялостно защитната си функция - да скрепи тялото плътно към
седалката. Крайниците и главата при това движение остават свободно
подвижни, наличието на колан не може да предотврати тяхното
съприкосновение с части от интериора на купето. В този смисъл, съдът
прием, че възражението за принос, поради неизползван колан не е доказано –
застрахователят, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че с
поставен колан ищцата е щяла да избегне или минимизира травмите в
областта на главата и в зоната на крака. Възражението, че не е провеждала
надлежна рехабилитация също е недоказано, тъй като не се установява такава
да е била предписана и съзнателно неизпълнена от пострадалата.
При тези данни и без да се прилага намаляване поради принос,
дължимото обезщетение за пострадалата следва да се определи в размер на
6
25 000 лв., както се посочи. Този размер е съобразен с възрастта на ищцата,
времето за лечение, вида и характера на възстановителните процедури,
преживения стрес, страх, неудобство, останалия белег с притесняващ ефект,
както и с принципа на справедливост, застрахователните лимити (които са
само една част от относимите критерии), съдебната практика по подобен вид
дела и обществено икономическата обстановка към датата на събитията.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, по делото се
установява от приложена фактура № 546 от 23.09.2021 г., че ищцата е
заплатила сумата от 792 лв. за разширен остеосинтезен пакет. С оглед
данните за датата на ПТП и оперативното лечение на пострадалата, безспорно
ясно е, че този разход е бил сторен във връзка с лечението на Б..
По отношение на претенцията за лихви, същата надлежно е определена
от датата на исковата молба, тъй като наличните данни (молба до
застрахователя, с дата предхождаща настъпването на ПТП), не могат да
обосноват извод за начисляване от друга дата. Несъответно на данните по
делото е твърдението на жалбоподателя-застраховател, че лихвата се дължи
от датата на отказа, тъй като няма данни той да е сторен в релевантен момент
преди исковата молба.
Що се касае до частна жалба срещу определение № 546 от 20.10.2022 г.,
същата е напълно неоснователна, тъй като съгласно присъдената обща сума за
обезщетение дължимият по Наредба № 1 от 2004 г., в редакция ДВ, бр. 68 от
2020 г., е в размер на 1153,76 лв., така както е определил съда. Определението
следва да се потвърди.
В същото време, с оглед увеличението на исковата претенция в нейната
основателна част, на адв. Д. следва да се присъди допълнително
възнаграждение в размер на 150 лв. за първата инстанция. За въззивното
производство са претендирани само разходи за държавна такса и такива от 50
лв. следва да се заплатят. Ответникът-застраховател няма право на разноски,
но дължи по сметка на съда такса в размер на 300 лв. допълнително.
Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 216 от 21.07.2022 г., по гр.д. № 409/21 г., ОС
Монтана, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ц. Б. предявен срещу
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, за сумата над 20 000 лв. до сумата от 25 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да
заплати на М. Ц. Б., ЕГН **********, допълнително сумата от 5000 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие травматични увреждания,
настъпили при ПТП на 15.09.2021 г., ведно със законната лихва от 15.12.2021
г. (дата на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която се осъжда
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, да заплати на М. Ц. Б. сумата от 20 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 792 лв. като обезщетение за имуществени
вреди, както и в частта, в която се осъжда "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на М. Ц. Б.
законната лихва от 15.12.2021 г., както и в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска
на М. Ц. Б. срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв.
В останалата част, в която искът на М. Ц. Б. срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е отхвърлен за
сумата над 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв. решението е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу определение
№ 546 от 20.10.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, по гр.д. № 409
2021 г., ОС Монтана.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД да заплати на адв. Я. Д. допълнително възнаграждение
в размер на 150 лв., на основание чл. 38 ЗА, а по сметка на бюджета на съда –
допълнителна държавна такса в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД да заплати на М. Ц. Б. разноски пред САС в размер на
50 лв. за държавна такса.
8
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9