№ 47179
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20251110112240 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ************* в качеството му на цесионер по силата
на договор за продажба на вземания от 25.04.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против П. И.а И. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№**********/19.08.2021 г.
По отношение на заявеното вземане за главница за сумата от 885,24 лв.,
представляваща застрахователна премия, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1,
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
С чл.7.1 от договора за потребителски кредит e уговорена застрахователна
премия в размер на 885,24 лева, като видно от сертификат №
1**********2021застрахован по застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ е П. И. И.. Съдът намира, че клаузата за заплащане на
застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя (представлява 44 % от отпуснатата главница), не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
1
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на
кредита и тази по сключените застраховки. Освен това, чрез уговорката, че
сключването на застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита, а
всъщност видно от съдържанието на договора същата се явява условие за сключването
му, както и чрез уговорката дължимото възнаграждение за застрахователната премия
да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузите за застраховки по чл. 7.1 от договора следва да се приеме за такава. Даване на
съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката не променя
неравноправния характер на уговорката по същество. В този смисъл клаузите
за застраховки са нищожни и не следва да се дължат от потребителя.
Националната юрисдикция е длъжна да остави без приложение неравноправните
клаузи от договора за потребителски кредит. / Определение по дело С-379/21 на СЕС/.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 885,24 лева,
претендирана като главница.
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
размер на сумата от 72,16 лв., като се отхвърли до пълния размер от 89,86 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 71641/27.02.2025 г., подадено от ************* срещу П. И.
И., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата над 2000 лева до пълния предявен размер от
2885,24 лева, представляваща главница, както и за сумата над 72,16 лв. до пълния дължим
размер от 89,86 лева за платена държавна такса.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2