РЕШЕНИЕ
№ 413
град
Плевен, 26.09.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Виолета Николова
при секретар Поля
Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №466/2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145-178 от АПК вр.
чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от Кодекса за
социално подпомагане (КСО).
Образувано е по жалба на Ц.С.П. с ЕГН **********,
адрес: ***, против Решение № 2153-14-32/16.05.2023г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен. Посочва се в жалбата, че ответника не е разгледал по същество
подадената жалба с вх.№ 1012-14-35814.02.2023г., като липсва произнасяне по
наведените възражения. Твърди се, че протокол №
П-040001518156990-073-002/12.12.2018г., към който препраща оспореното Решение №
2153-14-32/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и издаденото преди
него Разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. на Ръководител контрол по
разходите на ДОО в ТП на НОИ –Плевен, съдържа неверни обстоятелства. Твърди се,
че при извършената проверка от контролните органи на НОИ оспорващата е призната
за „осигурено лице“ съгласно констативен протокол № КП-5-**********/20.12.2018г.
за периода 01.01.2018г. -18.08.2018г., поради което е имала право на парично
обезщетение за временна неработоспособност. Посочва се в жалбата, че
административния орган не е установил фактическата обстановка и неправилно е
приложил чл. 5, ал.4 т.1 и чл.10 от КСО вр. пар.1, т.3 от ДР на КСО, като
относим към трудовата дейност е само период за 20 работни дни, а именно от
01.01.2018г.-29.01.2018г. Сочи се, че през периода от 30.01.2018г. до
20.08.2018г. оспорващата е била в отпуск поради временна неработоспособност и
не е упражнявала трудова дейност. Твърди се обстоятелството, че в периода от
25.02.2018г. до 15.01.2019г. Ц.С.П. се е намирала в трудови правоотношения с
„Пард-Скорпион 111“ ЕООД на основание сключен трудов договор и е осъществявала
трудова дейност. Твърди се, че административният орган не е признал валидността
на трудовия договор и е иззел функциите на съда, който единствен има право да
прогласи нищожността му. Твърди се, че административният орган не е установил фактическите
основания, посочени в оспорения акт, както и е нарушил принципа в чл.7, ал.1 и
2 от АПК. Посочва се още в жалбата, че са неправилни изводите на
административния орган за недобросъвестно получено парично обезщетение, както и
са допуснати процесуални нарушения при издаването на разпореждане Разпореждане
№ РВ-3-14-00773314/24.06.2020г., като са нарушени принципите в КСО за
задължителност и всеобщност на осигуряването, както и равнопоставеност на
осигурените лица. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
Решение № 2153-14-32/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.
В срока за отговор е постъпило становище с
вх.№ 3660/13.06.2023г. от пълномощник на Директора на ТП на НОИ –Плевен, в
който се взема становище за неоснователност на молбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна.
В съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, не се явява. Страната излага становището си в писмена защита от
19.09.2023г., в която поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение №
2153-14-32/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и Разпореждане №
РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. на Ръководител контрол по разходите на ДОО в ТП
на НОИ –Плевен.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр.
Плевен, редовно призован, не се представлява.
Административен съд - Плевен, девети
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по 149, ал. 3 вр.
ал.1 от АПК,
доколкото оспореният акт е връчен на Ц.С.П. на 23.05.2023г. Жалбата е подадена
на 30.05.2023г. чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване
от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови оспореното Решение №
2153-14-32/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, ответникът е приел,
че жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. на ръководител на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с което на основание чл.114,
ал.1 и 3 от КСО е разпоредено на Ц.С.П. да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 30.01.2018г. до
20.08.2018г. в размер на 15193,82 лв., e неоснователна.
Ответникът приел, че „Пард Скорпион 111“ ЕООД, с когото Ц.С.П. има сключен
трудов договор, не е извършвало стопанска дейност пред периода 01.01.2018г. до
31.08.2018г., когато оспорващата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност
на основание болнични листове с №-ра Е20180350210, Е 20177916652, Е20177916686,
Е 20171078650, Е20181215955, Е20181078692, Е20181078753, Е201810787997,
Е20181386168. Адм.орган установил от проверката на НАП, че „Пард Скорпион 111“
ЕООД не е внесло за процесния период задължителните осигурителни вноски по
всички осигурителни фондове, както и дружеството не е представило първични
счетоводни документи, а към 31.12.2018г. съгласно представена оборотна ведомост
дружеството не притежава дълготрайни материални активи по сметки от група 20,
не притежава материали, стоки и продукция. Задълженото лице не водило сметки от
група 20 и 30 , както и нямало приходи от търговска дейност. Установено било и
обстоятелството, че дружеството има изискуеми публични задължения в размер на
1177,06 лв., като било образувано изпълнително дело № 15090004940/2009г. с общ
размер на задълженията в размер на 184 339,46 лв. Резултатите от проверката
били удостоверени в Протокол № П-04001518156998-073-002/12.12.2018г. на НАП.
Адм.орган приел констатацията на НАП в Протокол №
П-04001518156998-073-002/12.12.2018г., че в периода 01.01.2018г.-31.08.2018г.
дружеството не е осъществявало стопанска дейност, поради което достигнал до
извода, че оспорващата не представлява „осигурено лице“ по смисъла на пар.1,
ал.1 т.3 от ДР на КСО, предвид липсата на качество „осигурител“ на „Пард
Скорпион 111“ ЕООД. На това основание адм.орган директорът на ТП на НОИ -Плевен
приел, че на Ц.С.П. неправомерно е предоставено парично обезщетение при
нетрудова злополука, поради което последната дължи възстановяването на сумата,
поради което счел жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. за
неоснователна и я отхвърлил, а оспореното разпореждане потвърдил като правилно
и законосъобразно.
Съдът намира горните доводи за основателни
по следните съображения:
Безспорно по делото е, че Ц.С.П. е била в
периода от 30.01.2018г. до 20.08.2018г. в непрекъсната временна
неработоспособност на основание болнични листове Е20180350210, Е 20177916652,
Е20177916686, Е 20171078650, Е20181215955, Е20181078692, Е20181078753,
Е201810787997, Е20181386168, както и че за този период е изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 12515,46 лв.
Не се спори по делото и се установява от
материалите по адм.дело № 238/23г. по описа на АС-Плевен, че на 24.06.2020г.
Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Плевен на основание
чл.114, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е издал
Разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020г., с което разпоредил Ц.С.П. да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение при нетрудова
злополука за периода от 30.01.2018г. до 20.08.2018г. в размер на 15193,82 лв.,
от които 12515.46 лв.-главница и 2678,36 лв. – лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на разпореждането – 24.06.2020г. С
разпореждането органът приел, че „Пард-Скорпион 111“ ЕООД не е действащо
предприятие, поради което Ц.С.П. не е била осигурено лице.Срещу разпореждането
е подадена жалба с вх.№ 105-46/117.02.2023г., като е постановено Решение №
2153-14-16/15.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е оставена
без разглеждане жалбата на Ц.С.П. като просрочена.
Не се спори и се установява от
представеното заварено копие на Определение №860/28.04.2023г. по адм.дело №
238/23г. по описа на АС-Плевен, че съдът е отменил Решение №
2153-14-16/15.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Плевен и е върнал
административната преписка на директора на ТП на НОИ –Плевен за произнасяне по
жалбата с вх.№ 1012-14-105/17.02.2023г. на Ръководител контрол по разходите на
ДОО в ТП на НОИ –Плевен за произнасяне в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Определението е влязло в сила на 28.04.2023г.
Безспорно е по делото, че на 16.05.2023г.
Директора на ТП на НОИ-Плевен издал Решение № 2153-14-32/16.05.2023г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен.
Установява се от справка с вх.№
3577/08.06.2023г., че решението е връчено на оспорващата на 23.05.2023г. чрез
обратна разписка (без прилагане на
документа), както и на 30.05.2023г. чрез ССЕВ, за което се
представя извлечение от системата.
Установява се от извършената служебна
проверка в САС деловодство на АС-Плевен, че адм.дело № 763/21г. по описа на АС-Плевен
е образувано въз основа на жалба, подадени от „Пард-Скорпион 111“ ЕООД и жалба
от Ц.С.П. против Решение № 2153-14-68/08.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ
Плевен, с което са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-14-00773301/24.06.2020г.
на Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Плевен. С Решение
№125/10.03.2023г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Ц.С.П. против
Решение № 2153-14-68/08.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което са
потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-14-00773301/24.06.2020г. на Главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Плевен и е прекратил производството по
адм. дело № 763/2021г. на АС Плевен в тази му част. Съдът преписката по жалба
вх.№ 1012-14-105#3/15.06.2021г. на Ц.С.П. ***, против Задължителни предписания
№ЗД-1-14-00773301 от 24.06.2020г. на Главен инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ Плевен, на Директора на ТП на НОИ Плевен за произнасяне по жалбата при
спазване на задължителните указания в мотивите на решението. Решението е
обжалвано, а материалите по делото са изпратени на 25.04.23г. на ВАС.
Спори се между страните по делото имала ли
е Ц.С.П. в периода от 30.01.2018г. до 20.08.2018г. качество „осигурено лице“ по
смисъла на чл.4 вр. пар.1 т.3 от ДР на КСО, както и „Пард-Скорпион 111“ ЕООД
съставлявало ли е в този период „предприятие“ по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на
КСО.
За установяване на спорните по делото
обстоятелства са приобщени писмени доказателства.
Видно от заверено копие на трудов договор
№19/25.02.2018г. (л.121) между „Пард –Скорпион 111“ ООД и Ц.С.П.
бил сключен трудов договор, по силата на който оспорващата приела да изпълнява
длъжността счетоводител с код по НПК 34334001, при определено 8 часово работно
време, с място на работа – „Пард Скорпион 111“ ООД при основно трудово
възнаграждение месечно в размер на 690 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка
година трудов стаж.
Видно от заверено копие на Протокол №
П-04001518156998-073-002/12.12.2018г. и документите, касаещи извършена проверка
през 2018г. на „Пард Скорпион 111“ ЕООД на л. 57- 401 от делото, с РИП №
П-П-04001518156998-ОРП-001/30.08.2018г. на инспектор по приходите и Главен
инспектор по приходите в НАП била възложена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, свързани с „Пард –Скорпион 111“ ЕООД. В хода на проверката било
установено, че задълженото лице е регистрирано в Търговския регистър на
ОС-Плевен на 07.11-2001г., по реда на ДОПК в ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен
– на 15.11.2001г. задълженото лице било регистрирано по ЗДДС на 21.02.2002г. и
деригистрирано на 27.12.2007г. по инициатива на данъчен орган. Предметът на
дейност на „Пард –Скорпион 111“ ЕООД е други довършителни строителни дейности.
Извършено било посещение на адреса за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК,
документирано с протоколи обр.Кд-73№1463900/20.09.2018г. и № 1463101/28.09.2018г. (л.85-89 от делото).
На 20.09.2018 и на 29.08.2018г. проверяващите не открили на адреса
представляващия дружеството, упълномощено лице или служител, определен да
получава книжа и съобщения, като установили, че на адреса се намира адвокатска
кантора. На 02.10.2018г. по електронен път било връчено на задълженото лице
искане за предоставяне на документи и писмени обяснения №
П-04001518156998-040-001/20.09.2018г. Били изискани оборотна ведомост към
31.12.2012, 31.12.2013, 31.12.2014, 31.12.2015, 31.12.2016, 31.12.2017,
31.12.2018; разплащателни ведомости и рекапитулации към тях за 2012-2017 г. и
до 31.08.2018г.; декларация за вида на извършваните дейности от фирмата;
декларация за притежавани или наети търговски обекти, ползвани от дружеството за
осъществяване на дейност, складове, търговски и производствени обекти и др.;
счетоводни регистри на сметки от група 42 персонал и съдружници и група 60
Разходи по икономически елементи; досиета на наети лица, присъствени фирми за
отработеното време и справка за длъжностите и полагания труд във връзка с
осъществяваната дейност на дружеството вкл. наети по безтрудови правоотношения
– договори, сметки за изплатени възнаграждения и др. На 28.09.2018г. на
информационното табло на ТД на НАП –В.Търново, офис Плевен, било поставено
съобщение по чл. 32 от ДОПК с № П-04001518156998-С32-001/28.09.2018г. (л.82 от делото),
както и било публикувано на съответната интернет страница. Съобщението било
свалено на 03.10.2018г. (л.83-84 от делото). Изпратено било уведомително писмо №
П-04001518156998-С32-001/28.09.2018г. с писмо с обратна разписка (върнато в ТД на НАП като непотърсено- л.91-93) и на декларирания електронен адрес на
задълженото лице – *** (връчено
на 02.10.2018г.).
С молба с вх.№ 16355/16.10.2018г.
управителят на дружеството поискал удължаване на срока за предоставяне на
исканите документи, като впоследствие представил оборотни ведомости,
разплащателни ведомости и рекапитулации.
Представляващият дружеството декларирал,
че дейността на дружеството е „Други довършителни строителни дейности“ с код по
НКИД 4339, като през периода 2012-2017г. дружеството е извършвало различни
строителни ремонтни дейности, вкл. дейности по събаряне, отдавало под наем
техника, ЛПС и инструменти. Управителят декларирал, че дружеството не притежава
и няма наети складове и търговски обекти (л.94). В хода на проверката служители от НАП установили, че
не са представени първични счетоводни документи за периода
01.01.0218г.-31.08.2018г., доставчиците и клиентите по представените фактури за
извършени покупки и продажби на проверяваното лице са един и същ собственик на
капитала Г.Г.. От ведомостите за работните заплати и рекапитулациите се
установило, че към 31.12.2018г. има едно лице назначено на трудов договор –
оспорващата, а задължителните осигурителни вноски по всички осигурителни
фондове не са внесени за периода. Установено било от оборотната ведомост към
31.08.2018г., че задълженото лице няма приходи от търговска дейност, движение
по сметки от група 70, както и не притежава материали, стоки и продукция,
дружеството не води сметки от група 20 и 30, а по изпълнително дело от 2009г.
има задължения в общ размер на 184339,46 лв. В хода на проверката на НАП с
декларация – л.123 от делото представляващият дружеството потвърдил, че
декларации обр.1 и обр.6 в периодите на временна неработоспособност на Ц.С.П. е
предавал лично чрез софтуерен продукт, който генерира автоматично данните.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д" разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3
и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им.
Решението е постановено от компетентен
орган, в предвидената от закона форма. Оспореният акт е издаден в писмена
форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК,
като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта,
адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна
част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в
какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на
лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК във
вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са
изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта, като са
изложени мотивите на органа, обусловили отхвърлянето на подадената пред него
жалба. Мотивите се допълват и от събраните в хода на административното
производство доказателства. С оглед горното, следва да се приеме, че актът е
издаден в предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на
административно производствените правила при издаване на Решение №
2153-14-32/16.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и Разпореждане №
РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ, които да са съществени и които да са от естеството да ограничат
правата на жалбоподателката, или които, ако не бяха допуснати, щяха да доведат
до издаването на акт с друго съдържание.
Оспореният административен акт е правилен
и с оглед приложението на материалния закон.
Спазени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като са събрани
всички необходими доказателства за изясняване на действителната фактическа
обстановка преди издаване на акта.
Върховният административен съд многократно
е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение
за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да
отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува
идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието
на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за
понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3
от КСО,
според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а
ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице"
по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на
трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са
подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В тази
насока е и утвърдената съдебна практика - Решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело
№ 5755/2019 г. на ВАС; Решение № 16555 от 4.12.2019 г. по адм. дело
№ 8906/2019 г. на ВАС и др. Извършването на трудова дейност е изискуема от
закона материалноправна предпоставка за възникване на осигурителното
правоотношение, като е необходимо реално да бъде престирана работната сила,
което в настоящия случай не се установява. Фактите по спора сочат, че Ц.П. не е
осъществявала трудова дейност и следователно не е възникнало осигурително
правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение. Обстоятелството,
че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение (т.е. не е
възникнало осигурително правоотношение), че „Пард –Скорпион 111“ ЕООД не
съставлява предприятие по смисъла на чл.1 т.1 от ДР на КСО и липсата на
качеството „осигурено лице“ на Ц.П. обосновава връщането на неоснователно
получените паричните обезщетения за временна неработоспособност, за което точно
е била приложена нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО.
Отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и
раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до
5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата
(осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз
основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на
данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и
помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени
с акт на Министерския съвет - чл. 54к КСО.
В конкретния случай след извършена
проверка по разходите на ДОО са установени обстоятелства, които обуславят
извода, че „Пард –Скорпион 111“ ЕООД не съставлява предприятие по смисъла на
пар.1, ал.1 т.1 от ДР на КСО, поради което не се явява осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО и
не са налице осигурени лица, за които да са дължими осигурителни вноски. Ето
защо са издадени задължителни предписания за заличаване на данни по чл. 5, ал. 1, т. 1
от КСО,
в това число и за жалбоподателката. Това е мотивирано с обстоятелството, че в
случая не са налице доказателства за извършване на стопанска/търговска дейност
от дружеството, респ. трудова дейност от страна на осигурените лица, за които
са подавани данните, поради което съдът приема, че контролният орган е направил
един обоснован и законосъобразен извод. Действително, евентуално допуснати
нарушения на данъчното законодателство и правилата за счетоводната отчетност не
могат да бъдат вменени на жалбоподателката, но те подкрепят цялостния извод за
липса на търговска дейност респ. за липса на извършвана трудова дейност от нея.
Този извод е направен след цялостен и обективен анализ на резултатите от
проведената проверка и е подкрепен с писмените доказателства по делото.
Същевременно доказателствената тежест за установяване на положения труд е на
самото лице (Решение № 7538 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2022 г.,
Решение № 2 524/18.02.2020 г. по административно дело №12 220/2019 година по
описа на ВАС). Жалбоподателката в настоящото съдебно производство не успя да
обори констатациите на контролните органи, че не е осъществявала трудова
дейност при въпросния осигурител, респективно, че за него не е възникнало
задължение за осигуряване, т. е. че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3
ДР на КСО.
За правна пълнота на съдебния акт следва
да се посочи, че наличието на трудов договор не би било достатъчно условие за
възникване правото на парично обезщетение, вместо възнаграждение, за времето на
отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. Необходимо е
освен това лицето и реално да е осъществявало трудова дейност (в този смисъл е
Решение № 8 872/12.06.2019 година, постановено по административно дело № 15
543/2018 година по описа на ВАС).
В подкрепа на твърденията на оспорващата
за извършвана трудова дейност не бяха представени доказателства. Не може да се
приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на Ц.П.,
тъй като и в хода на административно производство, а и при съдебното дирене, не
се установи по безспорен начин, че тя в периода от сключване на договора е
упражнявала посочената в него трудова функция, а това е последица и от липсата
на икономическа и финансова активност на самия работодател-осигурител. Видно от
писмените доказателства по делото за периода 01.01.0218г.-31.08.2018г. не са
представени първични счетоводни документи, от оборотната ведомост към
31.08.2018г. се установило, че задълженото лице няма приходи от търговска дейност,
движение по сметки от група 70, както и не притежава материали, стоки и
продукция, дружеството не води сметки от група 20 и 30, а доставчиците и
клиентите по представените фактури за извършени покупки и продажби на
проверяваното лице са един и същ собственик на капитала Г.Г.. Липсват
доказателства за извършвана търговска дейност в този период от дружеството.
Ето защо следва да се сподели изложеното
от административния орган, че при настъпването на осигурителните рискове,
жалбоподателката не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО и
не е отговаряла на условията за да придобие правото на парично обезщетение при
временна неработоспособност от фондовете на ДОО за периода от 13.02.018г.-
20.08.2018г. в размер на 12515,46 лв. , поради което дължи възстановяване на
неправомерно получената сума ведно с мораторна лихва в размер на 2678,36 лв. до
датата на издаване на разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020г.
Решение № 2153-14-32/16.05.2023г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е постановено и в съответствие с целта на закона
– да се предотврати неоснователното изплащане на средства от бюджета на ДОО, а
неправилно изплатените средства да бъдат възстановени.
По отношение възражението, че Разпореждане
№ РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. не е връчено на оспорващата, съдът намира
същото за неоснователно. Видно от материалите по адм.дело № 238/23г. по описа
на АС-Плевен, приобщени в настоящето производство, същото е изпращано по пощата
с обратна разписка на известните адреси на лицето в гр.Плевен и с.Ленково, но
са върнати с отбелязване, че пратката не е потърсена. Ето защо адм.орган е
пристъпи към връчване на основание чл.110, ал.4 от КСО , като на 14.08.2020г. е
поставил на съобщение № Ц4018-14-35/13.08.2020г. на таблото за обяви и
съобщения в сградата на ТП на НОИ-Плевен за съставено Разпореждане №
РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО с
указания, че Ц.С.П. следва да се яви в 7 дневен срок в ТП на НОИ за връчване на
процесното разпореждане. Видно от протокол № Ц4018-14-35#2/25.08.2020г. на 25.08.2020г. съобщението било
свалено от таблото. Ето защо съдът приема възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение в тази насока за неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че
констатациите на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ в
Разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020г. се основават на документи, издадени
от друга институция – ТД на НАП във връзка с направена проверка от данъчните
органи. Издадените от органите на НАП документи съставляват официални
свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила за
изложените в тях факти и обстоятелства. Общото оспорване на тези документи вкл.
писмените доказателства за служебно заличаване на „Пард –Скорпион 111“ ЕООД,
без представяне на доказателства оборващи констатациите на проверяващите органи
от НАП, не опровергава доказателствената сила на същите като писмени
доказателства.
Неоснователно е и възражението, че поради
обстоятелството, че Протокол № Р-04001518156998/12.12.2018г. относно дейността
на „Пард –Скорпион 111“ ЕООД е съставен от служители на НАП е нарушен КТ И КСО,
като се е произнесъл орган, който не разполага с компетентност да осъществява
контрол по стопанската дейност на дружеството и по трудовата дейност на
оспорващата. По делото са налице доказателства – л. 364 -367 от делото, че
проверката на „Пард –Скорпион 111“ ЕООД е осъществена от работна група от
експерти на НОИ, НАП и Дирекция „Инспекция по труда“ на основание Споразумение
№85/29.09.2010г. за предприемане на съвместни действия по превантивен и текущ
контрол за спазване на осигурителното и трудовото законодателство, осигурителните
приходи и разходи. В т.8 изрично е визирано, че за подобряване на съвместните
контролни действия върху спазване на осигурителните задължения и обслужването
на работодателите, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица,
страните по споразумението взаимно си обменят необходимата информация. Видно от
заповед № ЗР-5-14-00461053/20.09.2018г. – л. 430 от делото, от страна на ТП на
НОИ в проверката са били определени за участие в работната група – А.Д. –
старши инспектор по осигуряването и А.П. – Главен инспектор по осигуряването,
които са и съставителите на Протокол № П-04001518156998-073-002/12.12.2018г.
Изводите на инспекторите от ТП на НОИ и на административния орган не дерогират
правомощията на останалите контролни органи и не съставляват изземване на
компетентност, а са обусловени от правомощието да извършат преценка налице ли е
осигурено лице или не в производството. Като са приели въз основа на писмените
доказателства по делото, че оспорващата не е имала качеството на "осигурено
лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО и
не е отговаряла на условията за да придобие правото на парично обезщетение при
временна неработоспособност от фондовете на ДОО за периода от 13.02.018г.-
20.08.2018г. , органите на НОИ са достигнали до един правилен извод.
Въз основа на изложеното дотук, настоящият
съдебен състав намира, че оспореното решение се явява законосъобразно, поради
което подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК.
По делото не са претендирани разноски от
ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр.
чл.118, ал.3 от КСО, АС-Плевен, девети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.П. с ЕГН **********,
адрес: ***, против Решение № 2153-14-32/16.05.2023г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-14-00773314/24.06.2020г.
на Ръководител контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ –Плевен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/П/