Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018 15.01.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 601 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано е по повод исковата молба на П.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, партер, тел: ***********/чрез адв.б.В. *** против Д.г. „Р.”
с Булстат ********, с адрес: ***, представлявана от Директора П.И. В..
В исковата молба се твърди, че
ищцата С. е заемала длъжността „Старши учител" в ответната детска градина,
на основание безсрочен трудов договор № 53/04.10.2005г., при работно време - 8
часа дневно, с 57 работни дни основен платен годишен отпуск и при трудовото
възнаграждение в размер на 1305 лева. Получавала и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 38 % и 22 лв. -
възнаграждение за водене на ЗУД и консултиране на родители, 18 лв. за час на
класния ръководител, както и 40 лв. за професионално - квалификационна степен.
Сочи се, че на 30.06.2020г. на
ищцата била връчена Заповед № 206/30.06.2020г. на Директора на ответната детска
градина, с която трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.10 от КТ, във връзка с чл. 69в от КСО, считано от 01.07.2020г.
Твърди се, че така издадената Заповед № 206/30.06.2020г. е незаконосъобразна на
няколко основания. На първо място, ищцата заявява, че не е налице основание за
издаване на оспорваната прекратителна Заповед предвид обстоятелството, че към
30.06.2020г. същата е придобила право на пенсиониране по чл.69в, ал.1 КСО
(създаващ специални условия за учителите), но не е желала същото, както и че
към датата на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение не е била навършила общата пенсионна възраст по чл.68 от КСО,
съответно не е придобила право на пенсиониране по общите условия на чл.68 от КСО. В тази връзка сочи, че правото на "ранно пенсиониране" по чл.
69в от КСО представлява вид привилегия за работниците и служителите, работили
при условията на определена категория труд и изпълнили специалните изисквания
на осигурителното законодателство, като изключение от общите предпоставки за
пенсиониране по чл.68 от КСО и това право е признато от законодателя с оглед
защита интересите на правоимащите категорийни работници, без да създава
самостоятелно право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание
чл.328, ал. 1, т. 10 от КТ, независимо от волята на правоимащото лице. С оглед
на това, ищцата твърди, че макар към 30.06.2020г. да е придобила правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в КСО, нейно право е да се
възползва от тази възможност, както и че такава преценка не е предоставена на
работодателя и не той има право да реши дали да се използва възможността,
дадена от чл.69в КСО за прекратяване на трудовото й правоотношение. Независимо
от горното, ищцата твърди, че е налице извършена от работодателя й злоупотреба
с право. В тази връзка ищцата сочи, че за периода на трудовото й правоотношение
от 2005г. до 2020г., е ставала свидетел на пенсионирането на няколко нейни
колеги. Това винаги се е случвало при изпълнение условията на чл.68 КСО и
никога не е ползвана хипотезата на чл.69в КСО. Заявява, че някои от колегите й са
работили 3, 6, дори 9 месеца след изтичане на отправеното им предизвестие за
прекратяване на трудовото им правоотношение. Сочи, че е била свидетел на
незаконосъобразни действия на Директора на ответната детска градина, за което е
сезирала отговорните институции за предприемане на мерки по компетентност. Това
обострило отношенията между нея и Директора на ответната детска градина и било
единствената причина за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Гореизложеното е мотивирало
ищцата С. да поиска от съда да постанови решение, с което:
1. Да признае за незаконосъобразна Заповед № 206 от 30.06.2020г. на директора на Д.г. „Р.”*** и да я отмени;
2. Да възстанови ищцата С. на заеманата преди уволнението длъжност.
3. Да осъди на
основание чл.225, ал.1 от КТ ответната детска градина да заплати на ищцата обезщетение за период от шест месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение - 01.07.2020г. до 01.01.2021г. в
размер от 1890,74 лева /хиляда осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и
четири стотинки/ месечно или общо в размер на 11 344,44 лева /единадесет хиляди триста четиридесет и четири лева и четиридесет и
четири стотинки/, ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Представя писмени доказателства. Прави
искане за допускане до разпит на един свидетел. Моли да бъде задължена
ответната страна да представи личното досие на ищцата по делото. При оспорване
от страна на ответника прави искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да даде заключение относно размера на
дължимото й обезщетение за оставяне без работа. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Предявени са искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и чл.225, ал.1 от КТ.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната детска градина,
представлявана от Директора П. В., с който оспорват предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Сочи, че в процесната заповед са посочени конкретни
факти и обстоятелства относно волята на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата С.. Заявява, че в случаите на чл.69в от КСО
учителите автоматично придобиват необходимото право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, без да е необходимо каквото и да е волеизявление от тяхна
страна. Такъв бил и настоящият случай, като преценката с изискването на коя
норма да съобрази придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
– дали общата или специалната по чл.69в от КСО била на работодателя. Твърди се,
че в случая била приложена специалната норма на чл.69в от КСО. Сочи се, че към
датата на уволнението – 01.07.2020г., ищцата С. е имала 39 години и 0 месеца
учителски трудов и осигурителен стаж и навършена възраст от 60 години и 0
месеца, поради което се твърди, че са били налице предпоставките за приложение на
специалната хипотеза на чл.69в от КСО и уволнението й се явява законно. С оглед
на гореизложеното се моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Представят писмени доказателства – копия на заповед
за прекратяване на ТПО и трудовото досие на ищцата.
В съдебно заседание, ищцата С. се явява лично и с процесуалния си представител,
и поддържа исковата молба. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. С
оглед заключението на ССчЕ, прави увеличение на претенцията по чл.225, ал.1 от КТ от сумата общо в размер на 11 344,44 лева на 11 690,35 лева /единадесет хиляди шестстотин и деветдесет лева и
тридесет и пет стотинки/ за периода от 01.07.2020г. до 01.01.2021г., допуснато от съда с протоколно определение от 02.11.2020г. /л.323/.
Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
За ответната
страна - Д.г. „Р.”***, се явява Директорът П. В. лично и с процесуалния си
представител. Поддържат писмения отговор на исковата молба и пледират за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендират присъждане на
заплатените по делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на „Слънчев бряг“ АД оспорва
исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Представя нови писмени и ангажира гласни
доказателства.
Исковата молба е допустима
– подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред
надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността
„старши учител“ в ответната ДГ „Радост“ - с.Оризаре. Трудоводоговорната връзка е прекратена
със Заповед № 206/30.06.2020г. на
Директора на детската градина, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, във
връзка с чл. 69в от КСО, считано от 01.07.2020г., поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със същата заповед е
разпоредено изплащане на обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, и чл.222, ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на
чл.69в КСО: „Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и
10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за
жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029г. възрастта за
жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година“.
По делото не се спори относно обстоятелството, че
към 30.06.2020г. ищцата е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в КСО. Спори се за това на кого
принадлежи правото на „ранно“ пенсиониране, дали на работодателя в хипотезата
на чл.328, ал.1, т.10 от КТ или е лично субективно право на работника.
Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ: „Работодателят
може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл.326, ал.2 в следните случаи:
т.10.при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за
социално осигуряване;“.
При проявление на фактите в
хипотезата, както на чл.68, ал.1 КСО, така и на тази по чл.69в КСО, за работодателя възниква правото да уволни служителя, с
отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. Възможността за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, е предоставена не само на учителя, но и на съответния работодател
при наличие на предпоставките в чл.69в КСО, независимо,
че лицето не е придобило право на пълна пенсия. Съгласно утвърдената съдебна
практика, право на
работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи – общата по чл. 68 КСО или
специалната (за учителите) – по чл. 69в КСО.
Дали това право ще бъде
упражнено от работодателя или не, е въпрос на преценка, която не полежи на
съдебен контрол – в този смисъл Решение № 58 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1544/2017г., IV г. о., ГК. В обхвата на съдебната проверка е единствено фактът
дали са спазени изискванията (налице ли са предпоставките), предвидени в общата
или в специалната норма.
Безспорно
по делото е,
че ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при облекчения режим
на чл. 69в КСО към датата на
уволнението й. С оглед на това, изводът, които се налага е
за неоснователност
на предявения иск за установяване на незаконосъобразност на атакуваната Заповед № 206/30.06.2020г. на Директора на ДГ „Радост“ - с.Оризаре и отмяната й. Горният извод не се променя от
въведеното при условията на евентуалност оплакване за извършена от работодателя злоупотреба с право,
поради неоснователност на същото.
Отхвърлянето на
основния иск води до заключение за неоснователност и на съединените с него
искове за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност и месторабота и изплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа, както и разноските по делото.
Съгласно
чл.359 от ГПК, производството по трудови спорове е безплатно за работници и
служители, те не плащат
такси и разноски по производството. Правилото се отнася, както за държавната такса и разходи по производството,
дължими от ищците по граждански дела, така и за случаите на отхвърляне на иска, по отношение на
платените от ответника такси и разноски по производството. Правната норма е
специално по отношение на общото правило на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Поради
това, в случая на отхвърляне на иск по трудов спор, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответната страна само заплатеното възнаграждение за един
адвокат /евентуално адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт/, но не
и заплатените от ответника такси и разноски. Видно от представения по делото договор
за правна помощ и съдействие /л.305/, ответната страна е договорила с
процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева
/деветстотин и шестдесет лева/, но липсва отбелязване, съответно доказателства
за заплащане на същото, поради което не са налице основания за присъждане на
такова.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, тел: ***********/чрез адв.Б.В. *** против Д.г. „Р.” с Булстат ********, с
адрес: ***, представлявана от Директора П.И. В., обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ
- за признаване на уволнението на ищцата С. за незаконно и
неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване
на ищцата на предишната й работа и по чл.225, ал.1 от КТ – за осъждане на ответната
детска градина да заплати на ищцата обезщетение за период от шест месеца,
считано от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение - 01.07.2020г.
до 01.01.2021г. общо в размер на 11 690,35 лева /единадесет хиляди
шестстотин и деветдесет лева и тридесет и пет стотинки/, ведно със законната
лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: