Р
Е Ш Е Н И Е №83
гр.
Русе, 19.02.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 11 февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от съдията Черкезова В.
гр. д. № 37 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
„
Енерго про продажби” АД – Варна
е обжалвало Решение № 2092/11.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 4600/2019 г. по описа на Русенския районен съд. Излага
съображения за неправилност на решението и иска от съда да го отмени и да
отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът
по жалбата М.М.М. счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение за правилно. Претендира разноски за
въззивното производство.
След
преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в жалбата,
Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата
е подадена от страна по спора, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявения от М.М.М. против -„ Енерго про продажби” АД -Варна иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, като приел,
че ищецът без правно основание е заплатил на ответното дружество начислена
допълнително ел.енергия, неустойка за просрочие и
такса за възстановяване на електрозахранването.
Изложените
мотиви от районния съд изцяло се споделят от въззивната инстанция, която на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Правилно
е установено по делото, че М.М. е потребител на електроенергия, доставяна в негов
имот *****от ответното
дружество. На 18.04.2019г. служители на последното извършили
проверка на СТИ, измерващо
потреблението на електроенергия в имота
и констатирали неправомерно присъединяване - прикачен меден проводник
със сечение 6 мм2- мост- между входа
и изхода на токовата клема на СТИ, за да не преминава
през електромера и не се измерва
консумираната електрическа енергия За извършената
проверка бил съставен констативен протокол
№ 1701842/18.04.2019г. , въз основа на който била
изготвена справка за завишаване на потреблението с 3960 кВтч,
начислената електроенергия за периода 19.01.2019г. до
18.04.2019г.- общо за 90 дни.
Задължението
по издадена фактура от 22.04.2019г., на стойност
782,80 лева, било платено от
М. на 17.06.2019г., ведно с неустойка за просрочие от
10 лева и 19 лева
-такса за възстановяване на електрозахранването.
Въз
основа на така установените факти районният съд извел следните правни изводи :
Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване,
вкл. реда и начините
за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и пр., приети от Комисията за енергийно
и водно регулиране,
обнародвани в Държавен вестник № 98/12.11.2013г., в по-голямата
част са били отменени с решение на ВАС, считано от
14.02.2017г. Останалите действащи разпоредби - чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, от раздел IX от Правилата - „Случаи и начини за извършване
на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи“,
били окончателно отменени
с Решение № 2315/2018 г. на
ВАС / ДВ, бр. 97 от 2018
г./,
в сила от 23.11.2018 г.
От
гореизложеното следва, че към момента на извършеното преизчисляване
(22.04.2019г.), както и към момента на
констатиране на неправомерното присъединяване
(18.04.2019г.),
е съществувала законова рамка за извършване на
корекцията (чл. 83 ал.1 т.6
от Закона за енергетиката),но не е имало
действащи правила
за това. Такива са обнародвани впоследствие –в ДВ на 30.04.2019г., и поради това извършеното в
конкретния случай преизчислението
на
базата на отменена методика, е незаконно, лишено от
правно основание.
По изложените съображения за
липса на правно основание за плащане на ответното дружество на претендираната сума правилно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не
дължи начислената допълнително електроенергия, неустойката за просрочие и таксата за възстановяване на електрозахранването.
Доводите
във въззивната жалба са неоснователни.
Нормата на чл. 183 от ЗЗД не може да се приложи поради невъзможност да
се определи по нормативно установени към момента на проверката правила какво
точно количество ел.енергия е доставено. В случая се касае не само за липса на предварителни
процедури за защита на потребителя / както твърди жалбоподателят /, но и за
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение. Самият
жалбоподател, от друга страна, не е провел пълно и главно доказване, съобразно
разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, че е доставил на потребителя
платената от него ел.енергия, отчетена и коригирана по нормативно установен ред.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
В
тежест на жалбоподателя е да заплати на ответника по в.жалба адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 350 лева.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2092/11.12.2019г., постановено по гр. д. №
4600/2019 г. по описа на Русенския районен съд
ОСЪЖДА
-„ Енерго про продажби” АД –
Варна, ЕИК *********, гр. Варна, район Владислав Варненчик,
бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс-Г ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М.,
ЕГН ********** сумата от 350 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване .
Председател:
Членове: