Определение по дело №54734/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45189
Дата: 6 ноември 2024 г. (в сила от 6 ноември 2024 г.)
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110154734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45189
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154734 по описа за 2024 година
Съдът намери, че следва да съобщи на страните писмения доклад по делото по реда
на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Б. Р. срещу .. с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за отмяна
на заповед № ..г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от заместник
изпълнителния директор на ответника; да се възстанови служителят на заемната до
уволнението длъжност – „..“ и да се осъди работодателят да и заплати сумата от 31 320 лева
– обезщетение за оставане без работа за периода от 07.08.2024 г. до 07.02.2025г.
В исковата молба и в уточнителна молба от 17.09.2024г ищецът М. Б. Р. твърди, че на
01.10.2021г. със заповед на изпълнителния директор на .. е била назначена на длъжност „..“,
като това назначение е станало на основание чл.19, ал. 4, т.4 и чл.19а, ал. 1 от ЗАдм, във
връзка с чл.7, ал.2 и чл. 8 от Правилника за устройство и дейност на .. /../. Сочи се, че
назначаването и е станало по предложение на за назначаване с вх.№ .г от ., което е било
подробно мотивирано. Подчертава се, че на ищцата със заповед са и възложили
допълнителни функционални задължения, поради професионалната и квалификация и опит.
Поддържа се, че със заповед от .г. на изпълнителния директор на ищцата е определено
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 17
% към основното трудово възнаграждение, а съгласно заповед от 24.06.2024г. и е определено
основно трудово възнаграждение в размер на 4350 лева считано от 01.01.2024г. Излагат се
твърдения, че на 06.08.2024г. в .. е получено писмо от .., съгласно което по предложение на .
считано от 31.07.2024г. за .. на .. следва да бъде назначен Д. Г.Г. на мястото на ищцата.
Изтъква се, че към писмото били приложени лаконични мотиви касаещи професионалната
квалификацията на Д.Г., без да били посочени никакви данни за лицето. Сочи се, че
изпълнителният директор на .. вместо да поиска повече информация от министерството още
същият ден е пристъпил към освобождаване на ищцата от длъжност, като я е извикал в
кабинета си и в присъствието на свидетели и е връчил заповед за прекратяване на служебно
правоотношение от 06.08.2024г., ведно с писмото от министерството, с което да се запознае.
1
Ищцата подчертава, че прекратяването на правоотношението и с ответника за нея било
неочаквано, тъй като е изпълнявала добре своите задължения, никой не бил посочил, че е
некомпетентна и никой не намерил за необходимо да посочи причина за отстраняването и от
длъжност. Твърди, че на 07.08.2024г. е поискала среща с изпълнителния директор за
уточняване на някой въпроси по приключване на работата си, в това число защо е
прекратено служебно правоотношение, като в действителност същата е била назначена по
трудово правоотношение. Във връзка с това на ищцата била връчена оспорваната от нея
заповед за прекратяване на трудово правоотношение с посочено основание за прекратяване
чл. 19а, ал. 2 ЗАдм и писмо на . и отбелязване, че с тази заповед се отменя заповедта от
06.08.2024г за прекратяване на служебно правоотношение. Ищцата изтъква, че тази заповед
е издадена в противоречие с предвидената в чл.169 АПК оперативна самостоятелност, както
и че основанието за освобождаването и е отпаднало, доколкото и към настоящия момента
Д.Г. не бил назначен на длъжността ... Ищцата изрично подчертава колко много служебни
задължения е имала и ги е изпълнявала добре, като е участвала в множество работни групи,
организирала обучения на служители, подпомагала е дейността на други служители. С оглед
изложеното се моли исковете да бъдат уважени.
Ответникът извън срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като
счита същите за недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация и за
неоснователни. Поддържа, че не е налице основание за отмяна на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата. Изрично се подчертава, че ответникът не оспорва
обстоятелството, че ищцата е била назначена на длъжност „..“ въз основа на предложение от
.., като сочи, че в случая намира приложение нормата на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, съгласно която
правоотношенията с посочени в чл. 19, ал. 4 от ЗАдм еднолични органи, техните заместници
и членове на колегиални органи могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа,
който ги е назначил, съответно определя по негова преценка. Във връзка с това се твърди, че
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е именно полученото
предписание от министерството и издадената заповед от изпълнителния директор, без да е
необходимо предизвестие или излагане на конкретни мотиви. Поддържа се, че с оглед
характера на позицията заемана от ищцата правоотношението с нея може да бъде
прекратено по всяко време от органа, който я е назначил по негова преценка. Твърди се, че в
конкретната хипотеза е спазена процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение
и издадената заповед е законосъобразна. Изрично се сочи, че начинът, по който ищцата е
изпълнявала задълженията си, е ирелевантен за прекратяване на трудовото и
правоотношение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не
се оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже предпоставките на уволнителното основание, а
именно, че са били налице основанията на чл.19а, ал. 2 Закона за администрацията, в това
число, че заеманата от ищцата длъжност попада в обхвата на чл. 19, ал. 4 Закона за
2
администрацията и че е спазена процедурата за прекратяване на правоотношението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ ищцата твърди да е
останала без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в нейна
тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период /ал. 1/,
че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищцата на основание чл.146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение като ищцата е била назначена на
длъжност „..“, което правоотношение е било прекратено със заповед № ..г. на основание
чл.19а, ал. 2 Закона за администрацията.
По доказателствените искания:
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи документи от
личното трудово досие на ищцата – заповед за назначаването на ищцата и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, носещи подписа на изготвилите и
съгласувалите ги лица, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение,
доколкото по делото са представени преписи от същите, неоспорени от ответника, като
ирелевантно за правния спор е от кого са изготвени и съгласувани, като самата ищца сочи, че
е изпълнена утвърдена процедура от утвърдената „..“.
Без уважение следва да се остави и искането за задължаване на ответника да
представи документи касаещи ползвания от ищцата платен годишен отпуск, доколкото
съгласно направено от нея уточнение в молба от 17.09.2024г, не е предявен иск за заплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и искането за изискване на
документи относно утвърдени процедури във връзка с доказване участие на ищцата в
работния процес, доколкото същите са ирелевантни за правния спор, а и ответникът не
оспорва, че ищцата е изпълнявала задълженията си.
Неотносими към правния спор са и обстоятелствата свързани с Д.Г., поради което без
уважение следва да бъде оставено и искането на ищцата за изискване на справка за него.
От ответника е релевирано искане да бъде задължена ищцата да представи препис от
трудовия си договор, което искане се явява основателно, доколкото същият касае трудовото
правоотношение, предмет на настоящото производство и не е представен по делото.
Съдът намира, че служебно следва да допусне изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на въпроса „Какъв е размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищцата при ответника преди
3
прекратяване на трудовото правоотношение?“
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ищцата искания по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответната страна да представи посочените от нея в исковата молба
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ищцата в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение да представи надлежно заверен препис от сключения
между нея и ответника трудов договор.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводната експертиза, която след
запознаване с представените по делото доказателства и след извършване на проверка в
счетоводството на ответната страна да даде отговор на въпроса: „Какъв е размерът на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищцата при
ответника преди прекратяване на трудовото правоотношение?“, като определя депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева, от бюджета на съда
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.А.Д., която да бъде уведомена за поставените и задачи.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 03.12.2024 г. от
10:20 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените такива с отговора
на исковата молба, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: ..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4