№ 302
гр. П., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20235001000344 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №261585/23.03.2023 г. от П. А. Р., ЕГН **********
Л. А. Р., ЕГН ********** и двамата От гр. К., ул. „Б.“ № 9 и А. А. К., ЕГН **********, от с.
Б., обл. С. Ул. „ П.“ № 12, чрез пълномощника си Адв. Й. Д. против Решение № 260017 от
06.03.2023г. по т.д. № 457/2020г. на Окръжен съд-П., XVI т.с ., в частта, в която се
отхвърлят исковете на П. А. Р. и Л. А. Р. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш. като недоказани по своето основание, както
и в частта, в която са отхвърлени исковете предявени от А. А. К. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на Н. А.а Р., Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш.,
като неоснователни.
В жалбата се поддържа, че в обжалваните части, първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и необосновано, като се излагат конкретни съображения в тази насока.
Иска се да бъде отменено Решение №260017 от 06.03.2023г на ПОС, XVI търг. състав
по т.д. № 457/2021г., в частта, с която са отхвърлени предявените искове и да се постанови
съдебен акт, с който да се уважат изцяло претенциите на ищците, както и да се присъдят
направените разноски в двете инстанции.
В законния срок, от въззиваемия ЗАД "О.-З.” АД, с ЕИК.... е подаден отговор по
жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни
1
съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Евентуално, ако се приеме, че са налице предпоставки за присъждане на обезщетения,
същите да се определят в размер до 5000 лв, който да се намали с оглед установеното по
делото съпричиняване от страна на покойните и от страна на Е.Ш.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила и въззивна жалба с вх.
№261756/31.03.2023г. от ЗАД "О.-З.” АД, в частта му, с която е уважен искът на П. А. Р. за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. Р. за сумата над 100 000 лева, в
частта му, с която е уважен искът на Л. А. Р. за претърпени неимуществени вреди
вследствие на смъртта на Н. Р. за сумата над 5000 лева, както и в частта му, с която на
ищците са присъдени съответни лихва и разноски над обжалваемия размер от посочените
суми.
Излагат се съображения, че решението в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както
и за необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, за което са
наредени конкретни доводи.
Иска се да бъде отменено атакуваното решение в частта, с която ЗАД "О.-З.” АД е
осъдено да заплати на П. А. Р. сумата над 100 000 лева, в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на Л. А. Р. сумата над 5000 лева, както и в частта, с която на ищците са
присъдени съответни лихва и разноски за частта над посочените суми, като бъдат
отхвърлени исковете в тази им част.
В законния срок, по жалбата на ЗАД "О.-З.” АД е постъпил отговор от П. А. Р., Л. А.
Р. и А. А. К., с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните със същата части.
От третото лице помагач Б. С. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Б.“ №4, ет.3, ап.9 не
са постъпили отговори по жалбите.
След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и
възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, П.ският
апелативен съд намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Всеки от ищците е предявил срещу ответното дружество по 3 обективно съединени
иска с правна квалификация чл.432 КЗ за заплащане на обезщетения за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие смъртта на Н.
А.а Р., Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш.. Исковете на П. Р. са за по 150 000 лв обезщетение за смъртта на
дъщеря й Н. и на всяко от внучетата й Ш. и Д., т.е. общо 450 000 лв, исковете на Л. Р. са
съответно за по 50 000 лв обезщетение за смъртта на сестра му Н. и двете й деца (негови
племенници), т.е. общо 150 000 лв, а исковете на А. К. са за присъждане на обезщетения от
по 20 000 лв за смъртта на внучката й Н. и двете й правнучета, т.е. общо 60 000 лв
2
По делото няма спор, а и от доказателствата по първоинстанционното дело се
установява, че ищцата П. А. Р. е майка на Н. А.а Р., ЕГН **********, баба по майчина
линия на Ш. Е.Ш., ЕГН ********** и Д. Е.Ш., ЕГН **********. Ищецът Л. А. Р. е син на
ищцата П. Р., съответно брат на Н. А.а Р. и вуйчо на децата й Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш.. Ищцата А.
А. К. е майка на ищцата П. Р. и съответно баба по майчина линия на Н. А.а Р. и прабаба на
децата й Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш.. Видно от приложените към ИМ преписи-извлечения от акт за
смърт, Н. А.а Р., Ш.Е.Ш. и Д.Е.Ш. са починали на 24.12.2017 г.
Установява се, че с присъда по н.о.х.д.№428/2019 г. по описа на ОС П., влязла в сила
на 30.03.2022 г., Б. С. П., ЕГН **********, от гр.П., е признат за виновен в това, че на
24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км 23 (гр.П. – гр.П.), при управление на МПС – товарен
автомобил Ф. с рег.№...., е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1
ЗДвП; чл.20, ал.1 ЗДвП; чл.63, ал.2, т.1, пр.І ППЗДвП; чл.68, т.1 ППЗДвП – третиращи
забраната за навлизане и движение в пътната лента за насрещно движение и за пресичане на
надлъжна непрекъсната пътна маркировка М1, както и задължението за непрекъснат
контрол над управляваното превозно средство, в следствие на което по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лица, а именно: Е.К.Ш., ЕГН **********, Н. А.а Р.,
ЕГН **********, Ш. Е.Ш., ЕГН **********, и Д. Е.Ш., ЕГН **********
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което и
горепосочените факти, установени с присъдата, са задължителни за настоящия съд, като
съдът ги приема за безспорно установени.
По делото няма спор, че за товарен автомобил Ф. с рег.№...., управляван от водача Б.
С. П., е имало сключена с ответното дружество застраховка “Гражданска отговорност”,
валидна към датата на ПТП. Установява се също и че при ответното дружество, всеки от
ищците е депозирал на 11.04.2019г. уведомление за щета и искане за заплащане на
обезщетение по повод процесното застрахователно събитие, като нито се твърди, нито се
установява на ищците да са определени и изплатени застрахователни обезщетения в рамките
на визираните в КЗ срокове, вкл. към датата на завеждане на делото. Това обуславя
допустимост на предявените искове, с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ.
С Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС бе прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тази връзка, в
мотивите на решението, ВКС разяснява следното:
„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
3
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.“
По настоящото дело, такава преценка дали е налице основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на
ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия,
следва да се извърши по иска на П. Р. за присъждане на обезщетение за смъртта на Ш. Ш. и
Д. Ш., както и по исковете на Л. Р. и А. К., доколкото ищците по тези искове не са от най-
близкия кръг роднини на починалите, очертан с постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС.
По отношение на иска на П. Р. за присъждане на обезщетение за смъртта на дъщеря й
Н. Р., същият е уважен от окръжния съд в пълния предявен от 150 000 лв, като за частта до
размер от 100 000 лв, първоинстанционното решение не е обжалвано от застрахователя и е
влязло в сила. Съответно, поради това, не подлежат на преразглеждане фактите по
основанието на иска (настъпване на застрахователното събитие, отговорността на
застрахователя на делинквента, претърпените от ищцата в резултат на смъртта на дъщеря й
неимуществени вреди). Ищцата е от най-близкия кръг роднини на починалата, поради което
е легитимирана да получи обезщетение заради смъртта й, ако се докажат действително
претърпени неимуществени вреди. В случая, необжалването на решението от ответника в
частта, с която искът й е уважен до размер от 100 000 лв, следва да се прецени
основателността на иска относно размерът му в обжалваната част над 100 000 лв, в това
число съответствието на претендираното обезщетение с критерия за справедливост по чл.52
ЗЗД, за което се съдържат конкретни възражения в жалбата на застрахователя, както и да се
отговори дали са налице предпоставки за намаляване на обезщетение на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД, поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата (непоставяне на
предпазен колан), за което също е налице възражението на застрахователя във въззивната
жалба.
Според настоящата инстанция, от доказателствата по делото се установява, че Н. Р. е
била с поставен предпазен колан в момента на ПТП. Според заключението на приетата по
4
делото пред първата инстанция комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която
съдът кредитира като компетентна и обоснована, Н. Р. е била пътник на предна дясна
седалка в л.а.БМВ, като най-вероятно е била с поставен предпазен колан. Този извод на
вещите лице, макар и изразен с известна степен на вероятност, е основан на установения при
огледа на ПТП факт, че предпазният й колан е бил сразян. Според съда, това срязване няма
как да стане вследствие удара и очевидно е било необходимо, за да бъде извадено тялото й
от автомобила, което означава, че при удара, Н. е била с поставен колан. Ето защо, съдът
намира, че не е доказано наличието на противоправно поведение на загиналата при
инцидента, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, тежестта за което бе на
ответника.
По отношение справедливия размер на следващото се на П. Р. обезщетение за
смъртта на дъщеря й, в жалбата на застрахователя се посочва, че не са доказани вреди,
обуславящи присъдения размер от 150 000 лв, който многократно надхвърлял обичайния,
който се присъжда от съдилищата в подобни случаи. Възразено е и че неправилно не са
взети предвид възрастта на ищцата и на покойната, социално-икономическата обстановка в
страната, както и обстоятелството, че Н. Р. е била в отделно домакинство и е създала свое
семейство, което обстоятелство, според дружеството предполага по-малка степен на взаимна
обвързаност.
Във връзка с горното, настоящата инстанция съобрази, че починалата Н. Р. е била на
37 г. към датата на ПТП, при което е загинала, семейна с 2 деца и съпруг, в активна фаза от
живота си, в процес на отглеждане на децата си (на 5 и на 15г.), социално и трудово
реализирана. Към момента на смъртта на Н. Р., майка й е била на 62г., т.е. не много
напреднала възраст, а от доказателствата по делото (главно свидетелските показания) може
да се заключи, че е активно е участвала при отглеждането на децата на дъщеря си и е
поддръжала постоянна връзка с нея и семейството й. Фактът, че Н. Р. е имала собствено
семейство и е живеела в отделно домакинство не променя извода, че връзката с майка й е
била активна и постоянна. По отношение на икономическата конюнктура към момента на
ПТП, индиция за същата са определените в чл.492 КЗ лимити на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица, които предвиждат един изключително висок „таван“ на отговорността на
застрахователите за всяко едно събитие, който дори с изменението около 1 година по-късно
(10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица - ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 07.12.2018 г.), която редакция е действаща понастоящем, не е изменен
значително, което сочи, че и преди изменението, към датата на ПТП – 24.12.2017г.,
икономическата конюнктура е предполагала по-високи размери на застрахователните
обезщетения.
Съдът съобрази, освен това, че от доказателствата по делото се установява, че в
резултат от смъртта на дъщеря й, ищцата П. А. Р. е преживяла и продължава да изживява
5
тежка душевна болка и страдание. От разпита на допуснатите на ищцовата страна свидетели
пред първата инстанция се установява, че двете са били изключително близки, Н. разчитала
на майка си в отглеждането на децата си, тъй като била трудово и социално ангажирана
като зам. кмет на Община К., отношенията им се характеризирали с обич и взаимно
уважение, били често заедно, дори след като Н. имала свое семейство. Като цяло, се налага
извод, че между ищцата П. Р. и дъщеря й са съществували много близки и топли
взаимоотношения през целия живот на починалата. От свидетелските показания се
установява също, че след смъртта на Н., животът на П. Р. се променил коренно, станала
затворена, психически нестабилна, като в продължение на няколко години след инцидента,
при нея са констатирани многократно депресивни епизоди, налагащи терапевтично лечение.
След инцидента, при П. Р. е настъпило разстройство в адаптацията във връзка с инцидента,
при който загива семейството на дъщеря й, за което от представената по делото пред
първата инстанция медицинска документация (амбулаторни листове) се установява, че е
диагностицирано през м.април 2019г. Установява се, че в периода до м.10.2022г., ищцата
неколкократно е посещавала специалист в тази връзка, вкл. е била на медикаментозна
терапия, без съществена промяна в състоянието. От свидетелските показания, събрани пред
първата инстанция, се установява, че ищцата е тъгувала силно и продължава да тъгува по
същия начин за загубата не само на дъщеря си, но и на двете си и единствени към този
момент внучета.
Във връзка с последното, няма съмнение, че при процесното ПТП, ищцата П. Р. е
загубила голяма част от своето потомство. Най-тежкото събите в живота на един човек – да
загуби детето си, допълнително и още по-тежко е задълбочено с факта, че едновременно с
това, са загинали и внуците на ищцата. Пределено ясно е, че такава загуба не може никога
да бъде компенсирана, независимо от размера на обезщетението. Според настоящата
инстанция, от доказателствата по делото (разпитаните пред първата инстанция свидетели) се
установява, че ищцата П. Р. е имала също толкова близка и топла връзка с внуците си, както
и с дъщеря си, което е и житейски логично, най-малкото защото починалите са били в едно
домакинство. Установява се, че П. е гледала двете си внучета, помагала е на дъщеря си през
целия период на отглеждането им, изградила е силна емоционална връзка с тях,
надхвърляща обичайните отношения при подобен тип роднини. За да достигне до този
извод, въззивният съд съобрази, от една страна, че това са били единствените внучета на П.
Р., както и че те не са имали баба и дядо по бащина линия, тъй като родителите на бащата
били починали отдавна, което обуславя много по-голяма близост между нея и внуците и от
обичайния случай, при който в живота на внучетата са бабите и дядовците по линия и на
двамата родители. Също така, от свидетелските показания се установява, че П. Р. е била
близо до внуците си прец целия им живот, живели са в едно и също населено място, близо
едни до други, баба им постоянно е била заета с помощ при отглеждането им. Според
настоящата инстанция, макар и традиционно в българското общество бабите и дядовците да
се включват в отглеждането на внуците, това не е основание във всеки конкретен случай да
не се извършва преценка дали отношенията между този тип роднини не са надхвърлили
обичайната близост в подобни случаи, както безспорно е в настоящия случай. В настоящия
6
случай, без никакво съмнение може да се приеме за установено от доказателствата по
делото, че ищцата е страдала изключително силно, както за загубата на дъщеря си, така и на
нейните дечица именно поради създадената особено силна близост с тях, като и до
настоящия момент не е преодоляла загубата им, за което сочат свидетелските показания,
както и данните за диагнозата й разстройство в адаптацията, налична и към 2022г. и
изписаното й медикаментозно лечение в тази връзка. Освен всичко изложено, съдът счита,
че при положение, че ищцата е загубила едновременно две поколения низходящи роднини,
да й се признае правото на обезщетение само за дъщеря й, но не и за внучетата й, е тотален
нон сенс и съвършена несправедливост, неотговаряща на обществените очаквания в
подобни случаи.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че в конкретния случай следва да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия, като се признае правото на П. Р. да получи обезщетение за неимуществени вреди
вследстви смъртта на внучетата й Ш. Ш. и Д. Ш..
По въпроса за справедливото обезщетение на П. Р. за смъртта на дъщеря й Н. Р., над
присъдения размер от 100 000 лв, до пълния претендиран такъв от 150 000 лв, съдът, като
съобрази доказаните по делото болки и страдания, които ищцата е претърпяла в резултат от
нелепата и внезапна смърт на дъщеря й, общоприетите критерии за справедливост в нашето
общество, както и икономическата конюнктура в страната към датата на събитието,
коментирана по-горе, намира, че сумата от 150 000 лв. е справедливо обезщетение за
претърпените от П. Р. неимуществени вреди. Затова искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от 150 000 лв,
считано от 11.04.2019г. (датата, на която застрахователят е уведомен от пострадлото лице,
съгласно чл.429, ал.3, изр.2, вр. ал.2, т.2 КЗ), до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на справедливия размер на обезщетенията, следващите на П. Р. за
смъртта на внучетата й Ш. Ш. и Д. Ш., съдът намира, че такъв се явява сумата от по 75 000
лв за смъртта на всяко от тях. Този размер е съобразен с установените по делото факти за
претърпените от ищцата болки и страдания, с обстоятелството, че същата не е в най-близкия
кръг роднини на починалите и че в основна степен й е въздействала загубата на дъщеря й, с
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието и обществените разбирания
са справедливост в подобни случаи. На основание чл.86 ЗЗД и чл.429, ал.3, изр.2, вр. ал.2,
т.2 КЗ, върху посочените суми ще се присъди и законната лихва, считано от 11.04.2019г., до
окончателното изплащане. За разликата над сумата от по 75 000 лв, до пълния предявен
размер от по 150 000 лв, исковете на П. Р. за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди заради смъртта на внучетата й Ш. Ш. и Д. Ш. ще се отхвърлят като неоснователни.
Съдът намира за неоснователни възраженията на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите поради това, че при настъпване на ПТП,
двете деца са били без поставени предпазни колани, респ. без специализирано детско
столче. Действително, от данните по делото и заключението на комплексната
7
автотехническа и медицинска експертиза не се установява децата Ш. и Д. да са били с
колани, дори само се правят хипотези къде точно са били в колата, тъй като от фотоалбума е
видно, че почти цялата задна седалка на автомобила е била заета от голям кашон на
телевизор.
В тази връзка, п о отношение на използването на обезопасителни колани от
пътуващите в МПС и тяхното значение при отчитане на приноса на пострадалия за
настъпване на вредите, в практиката си състави на ВКС се позовават на неизпълнение на
законовото задължение на пътниците по чл.137а ЗДвП, но не като обстоятелство, което само
по себе си предпоставя намаляване на дължимото обезщетение. Изводът за принос на
пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не следва да се формира само поради
установения факт, че не е ползван предпазния колан, както и не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, конкретно, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е бил обезопасен.
В решение № 19/08.02.17г. по т.д.№ 50177/16г. на ВКС, ІV г.о., при разглеждане на
касационната жалба по същество, е прието, че не е налице съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата, тъй като към датата на увреждането тя е била малолетна и не е
могла да формира правно валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е имала
установеното от закона – чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, задължение да пътува с
поставен предпазен колан; респ. – не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането
си чрез бездействие – неизпълнявайки такова задължение. Според състава на ВКС, анализът
на разпоредбите на чл. 137а - чл. 137д от ЗДвП сочи, че задължение, както да превозва
малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да
използва същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това,
като се увери, че го е направило), е имал виновният за настъпването на процесното ПТП,
застрахован водач, който е и баща на малолетната ищца. Неизпълнението и на това негово,
установено от закона задължение, се явявало част от цялостното му виновно противоправно
поведение, довело до тежкото увреждане на ищцата, поради което е прието, че
съпричиняване от нейна страна не е налице.
Настоящият състав споделя визираната по-горе практика на ВКС и в конкретния
случай намира, че не може да се вмени във вина на двете деца (малолетно и непълнолетно
към тази момент), че не са ползвали обезопасителен колан или специализирано детско
столче. Неизпълнението на задължението за това не може да се възложи в тежест на самите
деца, респ. да се счита за форма на съпричиняване на вредоносния резултат, освен ако ищец
не е лицето, чиято отговорност е била да следи за спазването на тези специални законови
изисквания –водачът на МПС или родителите, като част от общото задължение да
упражняват контрол върху децата във всеки момент.
Друг е въпросът, че не е достатъчно да се установи само фактът, че двете деца са били
без поставени колани, вкл. и че поради това са получили фаталните травми, довели до
несъвместими с живота увреждания. В случая, твърдящата съпричиняването страна
8
(застрахователя) следваше да докаже при условията на категоричност и че ако децата са
били с колани, респ. с детско столче, е нямало да настъпят фатални последици при така
установения механизъм на ПТП. Такъв категоричен отговор обаче вещите лице по приетата
експертиза не дават, поради което и възражението на ответника застраховател за
съпричиняване на вредоносния резултат се явява недоказано.
По отношение предявения от Л. Р. иск за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди заради смъртта на сестра му Н. Р., съдът съобрази, че
първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен до размер от
5 000 лв, доколкото застрахователят го е обжалвал само за разликата над тази сума, до
пълния предявен размер от 50 000 лв. Ето защо, не подлежат на преразглеждане фактите по
основанието на иска (настъпване на застрахователното събитие, отговорността на
застрахователя на делинквента, правото на ищеца Л. Р. да получи обезщетение като
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на
ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия,
претърпените от него в резултат на смъртта на сестра му неимуществени вреди). В тази
връзка, направените от застрахователя възражения в жалбата, че между Л. Р. и сестра му не
се установява връзка, надхвърляща обичайната между брат и сестра, не следва да се
обсъждат, тъй като първоинстанционното решение, с което съществуването на такава е
признато, е влязло в сила в тази част.
По отношение възражението на застрахователя, че следва да се приложи
разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, според който, до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв, като
съответно се определи на ищеца Л. Р. обезщетение до 5000 лв, съдът намира същото за
неоснователно. Трайно в съдебната практика се приема, че въпросната норма от
националното ни право не следва да се прилага, тъй като противоречи на правото на ЕС,
доколкото в нея е предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г.
относно застраховката „Гражданска отговорност“, с която са въведени минимални
застрахователни суми за неимуществени вреди, значително по-високи от посочения законов
лимит по националното право. Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор
на Съда на ЕС на преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstakas tiesas Senats (Латвия). С Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/ съдът
е отговорил, че "държавите -членки трябва да упражняват своята компетентност в тази
област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които
уреждат обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства,
не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие".
Тълкуването, което СЕС дава е, че "Член 3,§1 от Директива 72/166 и чл.1, параграфи 1 и 2 от
Втората директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
9
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие,само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2
от Втората директива 84/5."
При преценката относно справедливия размер на следващото си на ищеца Л. Р.
обезщетение, съдът съобрази, че от събраните по делото гласни доказателства се установява,
че двамата със сестра му Н. Р. са имали много близки отношения през целия живот на
последната. Установява се, че баща им е починал през 1998 г. (удостоверение на л.16).
Според свидетелските показания, смъртта му е била внезапна, като след това, те са живеели
със своята майка до момента, в който Н. Р. е създала свое семейство. Неочакваната загуба на
баща им ги привързало силно един към друг, след смъртта му двамата са разчитали много
един на друг, тъй като загубили бащината опора, помагали си за всичко, връзката им е била
подобна на тази, която се установява между родител и дете. По-късно, след като Н. се
задомила, те продължили да поддържат ежедневен контакт, брат й е бил най-близкият до нея
и доверен човек, на когото тя разчитала за финансова и емоционална подкрепа. Установява
се по делото, че след смъртта й, Л. Р. е претърпял силна болка и страдание от внезапната й и
нелепа кончина. Установява се, че при него са се проявили здравословни проблеми,
посещавал е лекар във връзка с констатирано разстройство на адаптацията с депресивни
епизоди и е бил лекуван от това. Според свидетелските показания, след инцидента, Л.
променил начина си на живот, от общителен, социален човек, станал затворен в себе си.
Въпреки преминалото време от инцидента, болката му не отшумяла.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение, което
следва да бъде присъдено на Л. Р. за неимуществени вреди от смъртта на сестра му Н. Р. е в
размер от 50 000 лв. Този размер съответства на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
съобразен е с икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, индикация за
която са приетите в КЗ лимити за отговорността на застрахователите по застраховка ГО – до
10 000 000 лв за всяко събитие. Върху посоченото обезщетение ще се придсъди и законната
лихва, считато от 11.04.2019г., до окончателното изплащане
От доказателствата по делото обаче не се установява подобна връзка Л. Р. да е имал
със своите племенници. Установените между тях отношения са били типични и нормални за
съответната родствена връзка, не е налице визираното в ТР изключение, поради което
следва да бъдат отхвърлени исковете му за обезщетяване на вреди от смъртта на Ш. Ш. и Д.
Ш..
По отношение на исковете, предявени от А. К., баба на Н. Р. и прабаба на Ш. Ш. и Д.
Ш., също следва са прецени, дали е налице основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Това означава,
че право на обезщетение за нея би се породило при установяване на конкретни житейски
обстоятелства, в резултат от които привързаността й към починалите внучка и правнучета е
10
станала толкова силна, че смъртта на им да й е причинила на морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. От доказателствата по делото обаче такава житейска ситуация не се установява.
Дори напротив, А. К. е живяла не само в различно домакинство от починалите, но и в
различно населено място (с.Б.), на около 100 км разстояние. Между тях са съществували
топли отношения, като тези във всяко нормално разширено българско семейство,
поддържали са контакт, посещавали са се и са се обичали. Това, обаче, не е достатъчно за
установяване материалните предпоставки на исковете. Предвид изложеното, съдът намира,
че не се установяват обстоятелства, обосноваващи основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69г. на Пленума на ВС, поради
което и исковете на А. К. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди заради
смъртта на внучка й Н. Р. и правнуците й Ш. Р. и Д. Р., са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, с която се отхвърлят исковете на П. А. Р., ЕГН **********, от гр.К., обл.П.,
предявени против „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК ...., за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на Ш. Е.Ш., ЕГН **********, и Д. Е.Ш., ЕГН **********,
настъпила при същото пътнотранспортно произшествие, до размер на сумата от по 75 000 лв
за всяко дете, ведно със законна лихва от 11.04.2019 г., до окончателното плащане, вместо
което ще се осъди „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК .... да заплати на П. А. Р., ЕГН **********, от гр.К.,
обл.П. по 75 000 лв обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на внучетата й
Ш. Е.Ш., ЕГН ********** и Д. Е.Ш., ЕГН **********, т.е. общо 150 000 лв, ведно със
законната лихва от 11.04.2019 г., до окончателното плащане. В останалата обжалвана част,
първоинстанционното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Всеки от ищците и има право на сторените по производството разноски съобразно
изхода на спора. Пред настоящата инстанция, от тях е представено доказателство за
извършване на такива от 7200 лв за адвокатско възнаграждение на представлявалия ги
адвокат. Платеното от ищците адв. възнаграждентие не е прекомерно, тъй като е дори под
минимумите по Наредбата, поради което възражението на ответното дружсетво е
неоснователно. Ето защо, с оглед изхода на делото, на ищците П. А. Р. и Л. А. Р. ще се
присъдят по съразмерност 3178 лв с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция, а на П. А. Р. и още 819 лв разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция.
От ответното дружество са представени доказателства за сторени в настоящото
производство разноски за държавна такса от 1900 лв, както и разноски от 39600 лв с ДДС за
адвокатски хонорар, за който е представена фактура №915/09.05.2023г. и платежно
нареждане за посочената сума от същата дата
От ищците е направено възражение за прекомерност на платения от застрахователя
адвокатски хонорар. Във въззивното производство, застрахователят е обжалвал неизгодното
11
за него решение по иска на П. Р., за разликата над 100 000 лв, до 150 000 лв, т.е. за 50000 лв,
както и по иска на Л. Р., за разликата над 5000 лв, до 50 000 лв, т.е. за 45 000 лв.
Същевременно, застрахователят е бил и в ролята на въззиваем, т.е. ответник по въззивната
жалба, подадена от П. Р. срещу първоинстанционното решение, с което се отхвърлят
исковете й за заплащане на по 150 000 лв обезщетение за смъртта на внучетата й Ш. и Д.,
т.е. общо 300 000 лв , по жалбата от Л. Р. срещу първоинстанционното решение, с което се
отхвърлят исковете му за заплащане на по 50 000 лв обезщетение за смъртта на
племенниците му Ш. и Д., т.е. общо 100 000 лв , също и по жалбата от А. К. срещу
първоинстанционното решение, с което се отхвърлят исковете й за заплащане на по 20 000
лв обезщетение за смъртта на правнуците й Ш. и Д., т.е общо 60 000 лв . Така, общия
материален интерес във въззивното производство, по подадената от застрахователя
жалба, както и в качеството му на ответник по жалбата на ищците, възлиза на общо
555 000 лв (95 000 лв като въззивник и 460 000 лв като въззиваем), при което платеното
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд от общо 39600 лв с
ДДС не е прекомерно, тъй като не недхвърля минимума, определен по Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки иск.
С оглед изхода на делото, ищците П. Р., Л. Р. и А. К. следва да заплатят на ответника
по съразмерност разноски за адвокатско възнаграждение от общо 22176 лв с ДДС, както и
1064 лв разноски за държавна такса.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК .... следва да заплати в полза на
Апелативен съд-П. държавна такса върху уважения размер на исковете на П. Р. от 9000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260017 от 06.03.2023г. по т.д. № 457/2020г. на Окръжен съд-П.,
XVI т.с., В ЧАСТТА, с която се отхвърлят исковете на П. А. Р., ЕГН **********, от гр.К.,
обл.П., предявени против „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК ...., за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш. Е.Ш., ЕГН **********, и Д. Е.Ш., ЕГН
**********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375,
км 23 (гр.П. – гр.П.), причинено виновно от водача на товарен автомобил Ф. с рег.№...., за
който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „ЗАД О.-З.“АД, до размер на сумата от по 75 000 лв за всяко дете,
ведно със законна лихва от 11.04.2019 г., до окончателното плащане, вместо
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК .... да заплати на П. А. Р., ЕГН **********, от гр.К.,
обл.П. по 75 000 лв обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш. Е.Ш.,
ЕГН **********, и Д. Е.Ш., ЕГН **********, т.е. общо 150 000 лв, настъпила при
12
пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км 23 (гр.П. – гр.П.),
причинено виновно от водача на товарен автомобил Ф. с рег.№...., за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД
О.-З.“АД, ведно със законната лихва от 11.04.2019 г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017 от 06.03.2023г. по т.д. № 457/2020г. на
Окръжен съд-П., XVI т.с., в останалите обжалвани части, с които са отхвърлени исковете
на П. А. Р. , ЕГН **********, от гр.К., обл.П., предявени против „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК ...., за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш. Е.Ш., ЕГН
**********, и Д. Е.Ш., ЕГН **********, настъпила при същото пътнотранспортно
произшествие, за разликата на сумите от по 75 000 лв, до пълния предявен размер от по
150 000 лв. за всяко лице, ведно със законна лихва върху посочената разлика от 24.12.2017 г.
до окончателното плащане, както и с които са отхвърлени исковете на Л. А. Р. , ЕГН
**********, от гр.К., обл.П., предявени против „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК ...., за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш. Е.Ш., ЕГН **********, и
Д. Е.Ш., ЕГН **********, настъпила при същото пътнотранспортно произшествие, в размер
по 50 000 лв. за всяко лице, ведно със законна лихва от 24.12.2017 г. до окончателното
плащане, както и с които са отхвърлени исковете, предявени от А. А. К., ЕГН
**********, от с.Б., обл.С., ул.“П.“ №12, против „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК ...., седалище и адрес
на управление гр.С., ул.”С. С.” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. А.а Р., ЕГН **********,
Ш. Е.Ш., ЕГН **********, и Д. Е.Ш., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км 23 (гр.П. – гр.П.), причинено виновно от
водача на товарен автомобил Ф. с рег.№...., за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД О.-З.“АД , в размер по
20 000 лв. за всяко лице, ведно със законна лихва от 24.12.2017 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С. С.”
№7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на П. А. Р., ЕГН ********** и Л. А.
Р., ЕГН **********, двамата от гр. К., ул. „Б.“ № 9 по съразмерност 3178 лв с ДДС разноски
за адвокатско възнаграждение, а на П. А. Р., ЕГН ********** и още 819 лв разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА П. А. Р., ЕГН **********, Л. А. Р., ЕГН ********** и двамата от гр. К.,
ул. „Б.“ № 9 и А. А. К., ЕГН **********, от с. Б., обл. С. Ул. „ П.“ № 12 да заплатят на „ЗАД
О.-З.“АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С. С.” №7, ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност
от общо 22176 лв с ДДС.
ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С. С.”
№7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати в полза на Апелативен съд-П.
държавна такса от 9000 лв върху уважения размер на исковете на П. Р..
Решението е постановено при участието на Б. С. П., ЕГН **********, от гр.П.,
13
ул.“Б.“ №4, ет.3, ап.9, като трето лице-помагач на „ЗАД О.-З.“АД, ЕИК .....
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14